Мирский Христо. 07.2. И таз добра! (публицистика -- Втора Част)

ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО^* (или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)

     И през следващата година

     ние ще продължаваме да бъдем бедни,

което ще рече, че бедните ще стават още по-бедни, а богатите -- по богати, защото такава е тенденцията във всяко нормално капиталистическо общество, тъй като в свободния свят, както и в природата, едрите риби изяждат по-дребните! Това е една естествена тенденция, която ни най-малко не разстройва хората в западните страни, и може да я чуете понякога и по CNN, само че с усмивка на уста и с лека ирония. Ако при нас това не буди усмивка, то е само защото още не сме достатъчно богати. Но това се дължи не на наследството от комунизма, а на цял комплекс от природни и икономически дадености на страната ни, както и на слабата ни организираност като нация, защото ние не сме единствената бивша социалистическа страна, и имаме достатъчна база за сравнение с другите.
     Наред с това неизбежно обедняване, обаче, ще протича и противоположната тенденция на

     повишаване на жизнения минимум на населението

и подобряване на социалните придобивки, или засилване на социализацията на обществото. Има шансове минималната ни заплата най-после да стигне поне до 40 щ.д. към края на другата година (още повече ако долара вземе да спадне още малко). Тази тенденция за повишаване на долната граница на бедност е свойствена не само на комунистическото управление, но в еднаква степен и на всяка развита капиталистическа страна, и тя е израз не на особените грижи на богатите за по-бедните, а на нужната доза здрав разум, за да се осигури безкризисно развитие (т.е. обогатяване на богатите!). Крайно време е българина да осъзнае тези две противоположности и да не ги приписва само на политически сили. И действително, както десните могат да имат социална платформа, така и левите може да вземат мерки за развитието на едрия бизнес, защото не може да има капитализъм без капитали, или без тяхното съсредоточаване в ръцете на някакво малцинство. Капитализмът е игра на компромиси, а демокрацията предлага добри възможности за тяхното постигане.
     Политиците ни, от своя страна, ще продължават да провеждат своята

     частна или пристрастна линия на управление

(защото самата дума "партия" идва от корена part или страна), и като така ще бъдат далече от правилното решение, понеже демократичното управление почива на презумпцията за отсъствието на най-добра партия (защото ако такава партия съществуваше, то всякакви по-нататъшни дискусии и избори щяха да бъдат излишни, което и беше концепцията на тоталитаризма)! Бавно и полека нашият народ почва да осъзнава това, така че няма изгледи през следващата година да имаме нови предсрочни избори, не защото при сегашното управление сме чак "цъфнали и вързали", а защото трябва да позабавим темпа на промените, ако искаме да ни остава и малко време за развитие!
     И през следващата година

     цените на основните хранителни стоки ще се задържат ниски,

понеже народа ни, който и определя цените при пазарното стопанство, е достатъчно беден за да може да плаща повече. При това положение тези цени ще се задържат около два пъти по-ниски отколото в западните страни, и към един път и половина по-евтини отколкото в другите екс-комунистически страни (ако не броим Румъния и Албания, с които единствено вече можем да се сравняваме). Въпреки рекордно ниските цени на дребно за региона ние не успяваме да привличаме нужния туристопоток, макар че зависимостта тук, изглежда, е обратна, т.е. цените ни са толкова ниски, защото нямаме приток на туристи и в момента ние сме дори по-изолирани от света отколкото бяхме при тоталитаризма.
     Наред с това, обаче, промишлените стоки и особено

     комуналните разходи ще растат с изпреварващи темпове^**,

защото, независимо от битуващото сред народа мнение, те са доста по-ниски от нужното ниво. Основание за такова твърдение ни дава, разбира се, съотношението на стоките и услугите по сравнение със Запада, или с положението у нас преди ноемврийския преврат. Всякакви сравнения на цените със заплатите са безпочвени, понеже само пазара ни на стоки е отворен към света, докато пазара на работна ръка все още е ограничен в рамките на страната ни (ако не броим 5-6% щастливци работещи навън). Нашият пазар няма да стане достатъчно наситен, и добър регулатор на производството, докато цените на стоките не се установят около себестойността им, така че и през следващата година, ще има редица аномалии, или спекулативно високи или ниски (например, при интелектуалния труд) цени. Що се касае до комуналните разходи и транспорта, то те трябва да подскочат поне два пъти догодина, независимо дали това ни харесва, или не особено.
     То, ако се замисли човек, ще излезе, че единствената полза от Валутния Борд бе да си назначим чужди "пазванти", защото на своите не им вярвахме. Така сега и заплатите ни са ниски, и лихвения процент е към пет пъти по-малък от нивото на инфлация, и въпреки това сме по-спокойни от преди и не ходим да стачкуваме. Не че не би трябвало да е така, но то говори и за известна перверзност на психиката на българина, защото всички тези ефекти бихме могли да постигнем и сами, но с малко национално съгласие.

     По-конкретно

можем да очакваме догодина цената на олиото и захарта най-после да се изравнят, на около 1,300 - 1,400 лв, защото и у нас по-рано те бяха, че и по целия свят те са, равни (на около един щ.д., но като за нашия пазар можем да приемем 0.7 щ.д.). Цените на сиренето ще се нормализират когато се изравнят данъците върху овчето и кравето сирене и хората започнат да купуват, както и по-рано, предимно овче, което ще доведе и до известно спадане на цената на млякото до към 300 лева (поради намаление на консумацията му във вид на краве сирене и извара). Тогава можем да очакваме кравето сирене да е 4,000, а овчето - 6,000 лева^***. Не е изключено към края на годината да изчезне "демократичната" ни практика вместо кайма от месо да се продава почти два пъти по-евтина смляна и боядисана карантия, като тогава истинската кайма стане към 5,000 лв, а пилешките крака и главички, патешките фенери, и голите кокали изчезнат от пазара (и менюто на българина). Ако не догодина, то в началото на новия век и това ще стане^****.
     В същото време не бива да си мислим, че и догодина чушките, доматите и лука ще се продават през сезона по 200--300 лева, защото, който е засял тази година такива зеленчуци, догодина ще ги смени с нещо друго, като картофи, например. Така че минималните прогнозни цени за лука и чушките са 400 лв, за доматите -- поне 500, а за картофите -- 250 лева. Стремежът на българина непременно да "прецака" ближния си ще продължава да рекушира върху самия него, докато не се научи да сее това, което расте най-добре на неговата почва, да го редува както трябва и да не гони само печалбата.
     Преминалата първа вълна на приватизация показа, че една акция от 1,000 лв., която би трябвало поради инфлацията да има сега номинал над 10 хиляди, донесе средно 250 лв дивиденти, което е 2.5% годишен доход, или два пъти по-нисък от смешно ниския лихвен процент, така че няма основания за голям "юруш" в следващата подобна акция. Освен това тези фондове, които бяха най-рекламираните, те и донесоха най-ниските дивиденти (към стотина лева на акция), така че, може би, българина и да си извлече някаква поука за догодина -- например, че комерческата реклама е доста по-лоша манипулация от комунистическата по-рано. Не че не бива да се участвува в поредната приватизация, но по-умно, което ще рече, че не всичко трябва да се вложи на едно място, където да донесе, предположително, най-голямата печалба, а да се разпредели на 3-4 порции в тези отрасли, където човек чувствува нужда от развитие.
     Що се касае до личното здравно осигуряване, май че така и няма да успеем да уредим този въпрос в рамките на века, при все че трябваше най-напред той да се реши преди да отприщваме частната и платена медицинска помощ, но какво да се прави: пуста младост (политическа) не трае! Ще продължават и бъркотиите с платеното обучение, защото българина още не може да разбере, че в повечето европейски страни основния брой от изучаващите висше образование (да не говорим за средно) не го заплащат предварително, т.е. както беше и у нас преди, а дори и там където се плаща, като в Америка, то това не е от учащия се или родителите му, а от редица фондации и предприятия и то в зависимост от резултатите от успеха при кандидатствуване или обучение, а не просто: искаш да учиш -- плати си. А щом народа не го разбира, не може да искаме неговите политици да го разбират, защото тяхната функция е, преди всичко, да изразяват волята народна.
     И все пак нещата вървят към оправяне, макар и не поради заслугите на сегашното Правителство, а по простата причина, че най-после "стигнахме дъното". Сега не ни оставя нищо друго, освен "да ни стигне въздуха" докато изплуваме.

     12.1998

* Публикувано е леко съкратено на 8 стр. на в. "Континент" от 12.01. 1999.

** И до 2008 г. те продължават да растат така, като в предишната и тази година ги сдържа само поредното почти двукратно поскъпване на някои основни хранителни продукти поради включването ни в Европейската Общност (което е поредната шокова терапия за нас, защото ние освен от шокове от друго и не разбираме).

*** Това, защо млякото у нас не ще да поевтинява, не ми е много ясно, но към 2008 г. то поне си влезе в международните "релси", и съотношението на: л. краве мляко към кг. овче сирене стана 1:5 (докато на Запад то е 1:7, а у нас по-рано беше 1:12 поради дотацията на млякото).

**** То почти стана преди да влезем в Европата, ама в 2008 г. пак "светим" с тези фенери; а пък за каймата -- появиха се такива със соеви добавки, които пак да са евтини .

МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ПЛАЩА 50% ДАНЪЦИ?^*

     Питането ни е съвсем оправдано, защото те наистина са толкова, поне за средния българин, със средната в момента заплата от около 110 щ.д. месечно, или 180,000 "демократични" лева. А че данъците наистина са толкова можем да се убедим чрез елементарни сметки. Първо, този среден гражданин на заплата взема не 180 хиляди чисти, а му се удържат около 16% данък общ доход, или казано в хилядарки, 30 на брой. Второ, понеже с тези пари той няма никакви шансове да спести нещо за "светлото демократично бъдеще" той успява за нула време да ги похарчи по магазините, където на всяка стока плаща и по 22% ДДС, което върху заплатата му прави 40 хилядарки.^**
     И на трето място идват акцизите, които са още (освен ДДС-то) около 60 - 70% върху цената на акцизните стоки, нещо което може да бъде проверено в нашето законодателство, но ние ще се задоволим с една проста проверка идваща от търговската практиката. Да си припомним, че преди 4-5 години, когато още нямаше акцизи на тези стоки (а още по-зле ако и тогава ги е имало) едно шише ракия (700 мл., бутилирано) се продаваше почти колкото литър мляко. Нека приемем, че литър ракия, водка, или каквото и да е евтино менте, струва колкото два литра мляко (по продажни цени на дребно, с някакъв данък), за да не ни обвинят в пристрастие. Според сегашните цени, обаче, един литър ракия струва поне 3,000 лв, докато най-евтиното мляко (порядъчно разредено) е 500 лв., от което излиза, че сега плащаме три пъти повече, или че 2/3 от цената (т.е. 66%) отива за акцизи. Ние ще смятаме с 60%. Разходите на средния българин с мизерната му заплата могат да бъдат съвсем скромни, така че нека приемем само по една кутия евтини цигари (към 500 лева) дневно и едно шише евтина ракия на седмица (или 2,500 лева). Така получаваме, че цигарите откарват към 15 хиляди и пиенето -- към 10 хиляди, или общо 25,000, 60% от които са 15 хилядарки за акцизи. Тъй като не е човешко, ако българина няма пари и за една бирица дневно, нека сложим още и 30 бири от най-евтините (по 350 лв), което дава още 10,000, но понеже при бирата акцизите са по-малки, то ще добавим още само половината от тези пари, или 5,000. Събрано това дава: 30 + 40 + 15 + 5 = 90 хиляди демократични левчета (които не чинят и по една тоталитарна стотинка), което пък е точно половината на 180 хилядната му заплата. Ами, това е положението:

     половината от доходите -- за държавата!

     И обърнете внимание, че автора не се стреми да надува сметките, които в някои други медии биха могли да излязат 60, че и повече, процента, защото тук разглеждаме средната заплата, а не едно 300 хиляди, да речем, когато удръжките стават към 60 хиляди (и не растат линейно), нито пък говорим за поне едно шише марково питие месечно (което откарва към още 20-тина хилядарки), нито за вносни цигари по два бона пакета. Също не добавяме още и данъците за колите, защото човек с една средна заплата не може да си позволи да кара вече кола, както беше по-рано.
     Нещо повече, авторът не се кани да Ви обяснява, че толкова големи данъци не са правилни (сравнени, с църковния десятък в Средновековието, например), защото няма развита страна по света, където личните удръжки върху доходите да са по-малки от 15-ина процента, при същите 20-ина процента ДДС, но за сметка на това значително по-големи акцизи (тъй като никъде кутия цигари не е по-малко от долар, нито шише алкохол -- по-евтино от 5-6 щ.д.). Освен това там хората плащат и здравни осигуровки, които ние още не сме се заели да уредим така, както е в повечето страни от западна Европа, и караме до голяма степен по стар социалистически маниер. За съжаление съвременните държави не са като средновековните, и с 10-20% данъци не може да се издържа полиция и армия, да има прилично здравеопазване, образование, и прочее. Само дето нашата държава (пак за съжаление) стана по-зле от средновековните, което пък е другата страна на монетата.
     Иначе тези данъци са оправдани, като дори за тази година таблицата за облагане с данък общ доход е доста по-опростена от други години, като има само четири реда. Не е все пак ясно, защо процентите се дават "за горницата над" а не върху цялата сума, от което именно човек се интересува (освен, ако не е по стар тоталитарен навик, за да се направи едно нещо доста сложно, та човек да се обърка в него). Така излиза, че за първите 8 работни дни от месеца, например, приходите са необлагаеми, за следващите 3 дни се облагат с 20%, за по-следващите 7 -- с 26%, а после пък -- с 32%. Но в общи линии нещата са правилни, само дето не са приемливи за нашия народ, върнал се, благодарение на демократичния ни преход, с половин век назад във времето, защото на всеки би трябвало вече да е ясно, че такъв жизнен стандарт ние не сме имали, нито през 80-те години, нито през 70-те, нито дори през 50-те. Може през 45--46 години положението да е било много тежко, но то е било след сумата години на война и разрушения, докато нашата "нежна революция" от 90-те години излезе нещо бая "груба", на практика.
     Народът ни сега е толкова закъсал, че той изобщо не разбира кое за него е добре и кое е зле. Бедността е толкова силно смущение в една страна, че тя обърква всички нормални съотношения в обществото. Ако не е било така нямало е да се появи на времето и призрака на комунизма (който съвсем не е изчезнал от световната арена), нито пък е щял да се породи лафа, че бедността не е порок, но е голяма свинщина. Небезизвестният Жоан Бертранд Аристид беше казал наскоро: "ние се движим от мизерията към бедността, но с достойнство". Авторът няма точна представа за тяхното движение, но ако се тръгне от мизерията, всяко движение е положително. Само че при нас стана точно обратното, т.е.

     сега ние се движим от бедността към мизерията загубили всякакво достойнство!

     Не е възможно да се говори за нормални капиталистически отношения при положение, че ние не сме нормална капиталистическа страна! Ние бяхме нормална социалистическа страна и народите по света ни уважаваха, и не се нуждаехме от чужди милостини. Сега и с чуждите милостини ние пак сме си зле! Народът ни се вълнува от предстоящия данък и върху хляба и кравето сирене, например, като си мисли че той не трябва да се въвежда, докато истината е, че изобщо не би трябвало да се прави разлика между кравето и овчето сирене. За жителите на нормалните западни страни звучи като виц, че ако някой пече хляб и го продава, то той не трябва да включва ДДС в цената, но ако прави банички, то не може без този данък. Това си е чист анахронизъм и колкото по-скоро се избавим от него, толкова по-добре, защото той изкривява ценообразуването.
     Ако изобщо е трябвало да има някакви данъчни облекчения, то те би трябвало да засягат всички хранителни продукти, а не само някои от тях. При сегашното положение възниква парадоксът, че тези, които нямат пари за да си купят прилична храна, заплащат и една част от стойността на луксозните стоки на тези (малцина), които имат достатъчно за да си купуват и луканки и хубаво месо (а не карантиена кайма) и други специалитети, като от най-евтините стоки производителите (и търговците) печелят най-много. Ако народът е гладен той трябва да се нахрани, но не да се спъва пазарното стопанство. Една прилична купонна система би била по-добра от сегашното положение, и затова нашите началници от Валутния Борд са прави в исканията си.
     Те изобщо са си прави, хората (само че изхождайки от техните интереси!), и като искат да разпродаваме каквото можем, защото иначе няма да се оправим. Наша работа е вече и ние да си гледаме интересите, а не само политиката! Никой не ни е виновен, че си

     избрахме лош модел на капитализъм,

който може и да е добър за Запада, дори и за Унгария, Чехия, Полша и прочее, но не и за нас. Конкуренцията е хубаво нещо, когато може да се осъществи, но при нас практически няма конкуренция защото народа не търси по-хубавата стока (както беше при тоталитаризма, например), а по-евтината. Търговията предимно с Европейските страни също е хубаво пожелание за нас, но ще си остане само пожелание, защото нашите стоки просто не могат да се продават там, докато в Русията се продаваха десетилетия с голям успех. Нашето развързване от рухващото руско "икономическо чудо" е правилно по идея, само че то изобщо не ни спаси от затъване, докато едно разумно поддържане на старите връзки сигурно щеше да е от взаимна полза. Както е правилно и вслушването в гласовете на някои другомислещи, но не чак до такава степен, че да вкарваме в Народното Събрание естрадни певци, или да компенсираме предишните преследвания на дисидентите със сегашните им високи заплати и постове. Не е лошо да си припомним латинския произход на думата "дисидент", което ще рече човек, който още не е седнал на местото, за което толкова мечтае, защото и той иска да гребе с лъжицата от държавния мед (или да си хапва гратис от държавната баница). Нито пък беше редно да се реституира собственост на хора, които никога не са мечтали за нея, или поне не преди да се раздаде нещо от държавата и на всеки редови гражданин работил десетилетия за нея, докато от осъществената масова приватизация средния българин не е спечелил повече отколкото за литър ракия на година. И други подобни примери.
     При сегашното положение не ни остава нищо друго, освен да се примирим със загубата на труда на поне три поколения (две предишни и поне едно сегашно) и да приемем

     демократичния ни преход за някаква алтернатива на военна разруха.

     Това съвсем не е далеч от истината, защото, въпреки десетилетията на студена война и на всестранен бойкот на Социалистическия Лагер от страна на Запада, този Лагер рухна точно тогава, когато развитите страни решиха да ни подадат ръка. В този смисъл тяхната икономическа помощ, действително, е една алтернатива на кръвопролитните Първа и Втора световни войни! Тази алтернатива е значително по-хуманна и съвременна, така че не можем да кажем нищо лошо за богатите капиталистически страни. Щом капитализмът е общество на капиталите, то и всякакви проблеми трябва да се разрешават по пътя на господството на капиталите. А че при тази "демократична алтернатива" някои народи пострадаха много -- е, ами, какво да се прави: a la guerre comme a la guerre, както казват французите. Така че пак излиза, че само ние сме си виновни за "дереджето", в което се намираме сега.
     А що се касае до нашия въпрос от началото, дали българина може да живее като плаща 50% данъци -- ами, ще трябва да се научи, защото друго нищо не му остава! И нека не се стреми отново да сменя управниците си по-често от положеното им време, защото това не води до нищо хубаво. Нашите беди идват не защото ръководната политическа сила (която и да е тя) е лоша, а независимо от това, че тя (понякога) не е чак толкова лоша! Причината за неуспехите ни отново е в системата, в модела към който се движим, а не в некадърността на управниците ни (макар, че и това е вярно до голяма степен). Да се надяваме, че ще запазим поне доброто си име пред света на умерен и покорен народ, за разлика от някои наши съседни държави. И да очакваме създаването на някой "Реквием за българската демокрация" от някой, вече демократичен, дисидент, който, обаче, не е обладан от жажда за власт и лично облагодетелствуване. Такива хора сигурно вече има, но ние сме все още толкова опиянени от демократичната еуфория, че избягваме да се вслушваме в тях, защото никой не им забранява да приказват. Трябва ли отново да има забрани за да се вслушваме понякога в гласа на разума?

     01.1999

* Публикувано на 7 стр. на в. "Континент" от 04.02.1999 с малки корекции. Скоро след това вестникът фалира, защото -- ами, може ли нещо свястно да остане сега в България?

** Тук има известна неточност, защото от заплатата му вече са останали 150,000, така че Ви излъгахме със 7,000, но сметките са правени с такъв запас, че това не променя извода ни.

РАЗМИСЛИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА "ПРАЗНИКА"^*

     Според една древно-гръцка легенда хората едно време били с две глави, четири крака, и четири ръце, което било много удобно, защото така те виждали еднакво добре и напред и назад и, понеже били така родени, считали това за нормално и си живеели доволни и щастливи. Но тъй като били щастливи те изобщо не слушали и не почитали боговете и не се интересували от тях. Това, обаче, съвсем не се харесало на обитателите на Олимп, и те решили да ги накажат жестоко. Както знаем, за боговете няма нищо невъзможно, и те упоили четирикраките човеци и след това ги разрязали през средата на две почти еднакви части с по една глава, два крака, и две ръце. Като се събудили и разбрали какво ги е сполетяло хората били страшно нещастни и веднага започнали да търсят половинките си.
     Само, че те така били свикнали с половинките си, които по-рано били винаги до тях, че не им обръщали особено внимание, и сега не можели само като погледнат някоя друга човешка половинка да разберат дали това е тяхната или някоя чужда. Затова се налагало те добре да се отъркват и притискат един до друг, да се понаместват наляво и надясно, да се завъртат насам и натам, за да проверят дали наистина са намерили своята половинка. Този процес продължавал доста дълго, той продължава и днес, и затова хората не могат да живеят сами, понеже всеки от нас е само половин човек.
     Въпреки предвидливо оставените от боговете специфични приспособления за постигане на стиковката това изисквало особен усет и търпение. Постепенно, обаче, хората свикнали с търсенето на половинката си и то започнало да им харесва само по себе си, дори независимо от честото предчувствие, че другия човек явно не е нашата половинка. Малко по малко самият процес на търсене и напасване станал най-интересното занимание за човека и вместо да ни направят зло боговете, всъщност, ни направили добро, защото ни дали още един източник на щастие.
     Дотук добре, в общия случай, но някои половинки толкова се объркали и ошашавили, че не обръщали никакво внимание на някои разлики в "стиковъчните" приспособления и започнали да ги използуват не според предназначението, като например: не отчитали параметрите за допуски при сглобките, не се съобразявали с диаметрите на отворите и дори се опитвали да поставят "винт" там където още няма "нарез" за него и даже го завъртали в обратната посока на резбата. Между другото, любопитно е да споменем, че в немския език die Mutter значи не само майка, но същевременно и ... гайка в техниката, което ще рече, че те са имали предвид подобни асоциации. Но и ние не сме далеч от тази представа, щом говорим за

     хора с обратна "резба".

     Е, такава е легендата, а истината е, че такива хора съществуват откакто свят светува, а щом едно нещо е доста разпространено, то сигурно си има и причини за това, макар и да се приема за неправилно от болшинството. Тенденциите в редица западни страни за легализация на хомосексуализма в наши дни, както и парадите на тъй наречените гейове (т.е. веселяци, в превод от английски) и лесбийки, не трябва да ни навеждат на мисълта, че те днес са повече отколкото преди две-три хиляди години, например. Техният относителен брой по всяка вероятност е същия^**, само че по-рано те са се криели, докато сега се гордеят със своята перверзност. Е, да ме прощават хората, но, все пак, това си е

     чиста проба перверзия,

макар че не трябва да се счита, че това, непременно, е нещо лошо (или пък хубаво), защото перверзността е масово разпространено явление в човешкия живот! Самата дума означава просто нещо наопаки (с променен словоред) и може да се приложи винаги, когато става дума за нещо различно от масовата практика. Перверзия е, например: човек да си обръсне главата през зимата (и да ходи при това без шапка, за се вижда голата му глава); или да тръгне в летните жеги с ботуши до над коленете; или да си сложи кепето с козирката назад (защото, ако не му трябва козирка, може да си купи някакво таке); или да тръгне през зимата с топла риза, която трябва да се пъхне в панталона (защото така е ушита, а пък е и студено), но тя да му стърчи навън и да е два пъти по-дълга от горното му яке, и прочее.
     Това е нещо като да си намаже човек сандвич с масло, да го обърне с маслото надолу и така да го яде, а пък, ако има нещо сложено върху маслото, то да го придържа отдолу с ръка. Редица перверзии, обаче, с течение на времето стават нормална практика и тогава тези, които не я прилагат биват считани за изключения, така че всичко зависи от традициите в момента. По-младите обичат да се правят на интересни, а това става най-лесно чрез промяна на външния им вид или на вкусовете им. В крайна сметка в случая с хомосексуалистите важното е

     дали тяхната изключителност не е въпрос на мода?

     Тук вече е редно да започнем да правим разлика между видовете хомосексуализъм като различаваме: естествен -- такъв, който е следствие от предразположението на индивида; принудителен -- такъв, който се налага от специфичните житейски обстоятелства; и моден -- който е нещо преходно и относително безобидно (като обръщането на кепето, или носенето на обеци от мъжете).
     Схващането на автора е, че в днешно време съществено разпространение получава модния хомосексуализъм -- в резултат от опиянението от непозволените досега свободи. Тук нямаме предвид само нашата страна (и по-скоро, не нашата), а и целия Запад, защото поне до средата на века всякакви сексуални извращения са били преследвани, било то неофициално, било то от закона. У нас не ми е известно да е имало затвори за хомосексуалисти, но в САЩ, например, е имало. А в "добрата стара Англия" пострадва небезизвестния Оскар Уайлд. Интересно е, че в по-далечното минало на тези неща се е гледало дори по-снизходително отколкото все още се гледа у нас и в другите страни.
     Твърди се, че геният Микеланджело също е бил хомосексуалист, но не е известно той да е бил подложен на някакво преследване, докато в още по-дълбока древност, а и сега по арабските страни, е разпространен, ако може така да го наречем, "традиционния ислямски хомосексуализъм". Модата е винаги непостоянна и тя скоро ще изчезне. Младите момчета, които сега си слагат обеци не си дават сметка, че това е неосъзната проява на женски качества у тях, предимно в периода на и преди пубертета, защото всякакъв начин за разкрасяване на мъжа, различен от даденото му от природата, е съзнание за неговото несъвършенство! Жената може да си позволи това, защото тя трябва да се доукрасява за да примами мъжа и това е природосъобразно, докато обратното не е. Както и да е, това не е основание за тревоги. Дори човек и да пробва веднъж-дваж, за да види как е, също не е опасно, защото в секса няма ефект на привикване, както е, примерно, с наркотиците.
     Принудителният хомосексуализъм пък възниква при продължително пребиваване в еднополова среда (интернати, казарми, манастири, и пр.) и той също има временен характер като при промяна на ситуацията може да изчезне^***. (Можем да споменем, че на английски mate значи: помощник, моряк, но като глагол значи тъкмо сношавам се, което ни навява на мисълта, че за морящите в миналото "помощта" често се е изразявала и по този начин.) В крайна сметка авторът не се наема да твърди дали е по-добре в казармите да има хомосексуални сношения, или до тях да има публични домове, или да се прилагат някои от постиженията на съвременната (и древна) медицина. Сексът е основен проблем за всеки човек, поради което сега е модерен лафа, че: секса не е въпроса, секса е отговора!
     И така, остана естествения или вроден хомосексуализъм, който, именно, е имал същото разпространение преди хилядолетия, което има и сега. Правилното виждане по въпроса е

     да се гледа на него като на вид болест.

     Но това не е заразна болест, от която да се опасяваме, и тя може да буди само съжаление (и доскоро будеше), докато не се появиха гейовските паради, с основната цел да покажат колко интересни хора са те. То Дори самата дума gay е съвсем неправилно окупирана от тях (освен ако не приемем, че това е просто женски род от ... японската гейша). За мислещите личности тъкмо стремежа на гейовете да покажат че те са като другите, че дори и по-интересни, би трябвало да доказва тяхното съзнаване на болестното им състояние! Само, че далеч не винаги те биват възприемани така.
     Ако хомосексуалистите не твърдяха, че те са по-добри от другите хора, то и последните нямаше да гледат на тях с пренебрежение и дори презрение (или поне нямаше да имат основания за това). Макар че спокойно може да се твърди и обратното, а именно: ако повечето хора не гледаха на гейовете и лесбийките с пренебрежение, то и последните нямаше да се стремят да покажат, че те са нормалните, а другите са скучни и ограничени хора. Както виждаме нещата са зациклени, така че

     за постигане на мирно съжителство са нужни усилия и от двете страни.

     Между другото, доста хора (поне на Запад) се заблуждават за произхода на думата "хомосексуалист", като си мислят, че тя идва от латинското homo (т.е. човек, мъж), само че тя идва от гръцкото "хомогенен" или еднороден. Аналогично и думата "хетера" не значи проститутка, а просто същество от другия пол (в традиционната за Древна Гърция мъжка компания).
     Каквито и да са хомосексуалистите те са човешки същества и тяхната изключителност в едно отношение често е свързана и с изключителност, вече като заложби и способности, в някоя друга област! Това не е пропаганда на този секс, а констатация на факта (на групиране на изключенията или отклоненията в някакви пачки, което е добре известно на всеки хазартен играч). Или, най-малкото, техните чувства, като правило, са по-силни от тези при хетерогенната любов! Това може за някои да звучи като парадокс, ала то се обяснява лесно, с неестествеността (перверзността) на хомосексуалната любов, при която отсъствува дори неосъзнатото желание за продължение на рода. Нещо подобно може да се каже за платоническата, или старческата, или детската любов, защото тъкмо те са отделени от секса. Е, при хомосексуалистите любовта не се отделя, но се отдалечава от секса по отредения от Бога начин, което има подобен ефект (а и кой може да твърди със сигурност, че Платон съвсем невинно е лежал в леглото с учениците си?).
     И още нещо съществено:

     хомосексуализма, изобщо, не е социално опасен,

както са, примерно: наркотиците, престъпността, войните, и прочее, и при това положение трябва да се научим да живеем и с хора, които "не го правят" като нас. Доколкото целта на живота е той да бъде щастлив (стига да не се гради на чуждото нещастие), то пътищата на постигане на щастието не са особено съществени, защото всичко на този свят е въпрос на вкус. Така казват, че отговорило и кучето, когато го запитали защо, хм, си ближе, задните части (а то го прави, разбира се, защото еволюцията го е научила да е чисто, за да не го подуши жертвата му).
     Е, честит празник, значи!

     01.1999

* Трябва да Ви предупредим, че става дума за 2.2.

** Всъщност, след известно време авторът взе да мисли, че от към средата на ХХ век хомосекса май взе и относително да нараства, но ако е така то това сигурно е последица от ... еманципацията (вижте също статията "Ех, манци, манци -пация!".

*** Точно този вид днес може да е силно повлиян от еманципацията.

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И МЕЛИОРАЦИЯТА^*

     Демокрацията е подходяща среда за най-различни социални процеси, но тя е само една среда, а не решение на въпросите! Това е много важно да се разбира от всеки защото, хубава или лоша, вече я имаме и надали ще вземем да се отказваме от нея. Поради това едно правилно виждане за нейната същност е особено необходимо за нашата страна. Фигуративно казано

     демокрацията е като плодородната почва: каквото посееш -- това ще поникне.

     Тази метафора, обаче, ни подсказва, че далеч не винаги "никне" това, което ни се иска, нещо повече: това, което не ни харесва, често съпътствува повечето демократични начинания, защото на плодородната почва растат и много бурени! Те, бурените, затова са и бурени, защото са много устойчиви и растат навсякъде, но особено си "падат" по плодородните почви, където се разрастват така, че задушават културните растения. Но то, май, така и стана при нас, защото надали някой ще вземе да спори, че и престъпността сега е неколкократно по-висока от тоталитарното ниво, и беднотията ни стигна нечувани размери, и моралните ни норми на живот "отидоха на кино", и която и партия да вземе властта за народа има само нови мъки и тегла, и прочее.
     Традиционната утеха, която българина намира в дадената ситуация е да си избере някакъв политически цвят (най-често според възрастови предпочитания) и да бълва проклятия срещу противния цвят за всички беди и нещастия. Хората са големи "царе" в опитите си да обяснят

     едни и същи факти от различни позиции,

при което винаги противната страна да е виновната, а нашата да е правата! Че това е абсолютно нелогично ни най-малкото не ги смущава, като на най-голяма висота стоят, разбира се, нашите родни политически личности (защото думата "партия" идва от корена part, което значи страна, така че всяка една партия е неизбежно пристрастна и необективна!). Такова поведение може и да помага известно време -- да действува като болкоуспокоително лекарство -- но когато то вземе да продължава доста дълго се налага да се вземат мерки за истинско лечение, а не само за премахване на болката.
     Ако се върнем на нашата аналогия с почвата се оказва, че за да има прилични добиви именно от културните растения, е необходима някаква борба с плевелите, някакви "хербициди", които да направят демократичната "нива" не толкова плодородна за тях. Докато ние, опиянени от "делириум демократикус" решихме, че щом вече има свободи, то всичко ни е разрешено.
     И затова сега ние имаме не просто свобода на порнографията, например, а пропаганда на порнографията и проституцията (защото те носят солидни финансови приходи), докато в сумата западни страни не биха разрешили публикуването на първите страници на техните вестници на разни гениталии и полови актове. Щом някои хора имат нужда от такива "четива", то те биха могли да се разпространяват по пощата и поне без непристойни корици.
     Или решихме, че понеже бившата "Държавна Сигурност" се беше компрометирала с редица антидемократични прояви, то по-добре да я закрием, което пък ни превърна в страна изобщо без сигурност! При това дори американците, с които обичаме да се сравняваме, си имат своите ЦРУ и ФБР, независимо от редицата скандални произшествия с тях, и не мислят да ги закриват, а само ги реформират при нужда. Отричайки централизираната тоталитарна машина ние просто отрекохме централизацията навсякъде, а

     без централизация никоя държава не може да съществува!

     Или пък решихме, че пазара сам по себе си е достатъчен, за да осигури изобилие от стоки, само дето той осигури изобилие в различието на цените на едни и същи стоки и възможност за нередно (макар и законно, в редица случаи) обогатяване на търговските посредници, а не на производителите! Докато, поне в управляващите среди на Запада, е известно, че пазар без централизирано наблюдение и разумна намеса в днешно време не може да съществува. Трябваше да дойде Валутния Борд, за да премахне по същество пазара на лева и да фиксира ръста на заплатите, за да проумеем (но май още не сме) че свободата не е слободия а въпрос на съзнателно самоограничаване!
     Или пък нашите политици си въобразиха, че за да върви държавната колесница е достатъчно те само да стоят отгоре и да викат "дий". Да, ама причините за нашите беди са предимно икономически и само с лозунги не се оправят! За нашата бедна страна смяната на централизираното стопанство с разпокъсано само обърка хаоса от прехода, така че девет години след неговото начало ние отново сме на същото ниво в развитието си, с тази разлика, че, похарчили тоталитарните си спестявания, вече сме и 4-5 пъти по-бедни от преди. Политиците ни правилно усетиха, че с идването на демокрацията те трябва да се разделят на противодействащи групировки, ала още не могат да разберат, че

     тези противоречия не трябва да засягат икономиката на страната.

     Ако някои предприятия и банки трябваше да се продадат на чужди инвеститори, то това трябваше да става постоянно и на порции, така че, все пак, да не се прехвърля цялото управление в чужди ръце, но пък и без само да се чудим как да удържим "своя кокал" в ръцете си, макар че вече "не го глождим", както казва народната поговорка. Ние, напротив, дълго време правихме като кучето, а пък после изведнъж решихме, че трябва да продадем и "колибата" си ако можем, само че тогава за нея вече ни дават десетина пъти по-малко от преди.
     И така нататък: можем да говорим и за бъркотиите с реституцията, приватизацията, платеното здравеопазване и образование, острия завой във външната ни политика и икономическите връзки, и прочее.

     Основната ни грешка, обаче, беше че много бързахме,

макар и да знаехме поговорката за "бързата кучка". И като така забравихме изобщо за необходимостта от поддържане и правилно използуване на демократичната "нива", а я оставихме да се развива на самотек. В нашите избори, например, участвуват 30--40 партии, докато е ясно, че повече от четири-пет, все едно, не могат да влязат в управлението. Ами защо тогава "напинят"? А че защото са млади -- и като партии, и като личности! В световната история и Хитлер, и Ленин, и Наполеон, и Александър Македонски, че и Чингиз хан сигурно, са били на по-малко от 40 години когато са заставали начело на властта. То ясно, че всички революции се правят от младите, само че във всяко нещо трябва да има мярка. Не че по света съвсем няма изключения за доста млади политици начело на политически партии, но това са изключения, докато у нас те станаха правило.
     На Запад никой не би гласувал за висш политик на възраст под четиридесеттака, пък и той не би се балотирал, защото ако средната продължителност на живота е около 80 години и хората са разпределени симетрично около средата, се получава, че половината от населението ще е по-старо от него и трудно ще приеме някой младок да го командува. Просто и ясно, но не и за нас! Защото всички политически цветове се "пребиха" да

     се надпреварват да излъчат по-млади политици,

което закономерно доведе до сбъдване на поговорката за "кучката", която споменахме.
     Може би е необходимо да обърнем вниманието на читателите и върху интересния факт, че, за разлика от която и да е друга професия, от политика не се изисква никакъв образователен ценз! Хубаво или лошо, но това е така, защото демокрацията го изисква. Всякакъв ценз би дал основания за някаква дискриминация на една или друга личност, така че това, по принцип, не е лошо. Но то не е и много хубаво, защото не ни казва какъв именно трябва да бъде добрия политик.
     Ние не изискваме нито имуществен ценз, нито дори някакъв психологичен тест, както за шофьорите, например. Но ако политиците сами не могат достатъчно добре да се самоограничават, то народа би трябвало да им каже кое е редно и кое не е, защото, ако не се иска конкретно образование, то трябва да се иска поне богат жизнен опит (идващ, естествено, най-вече с възрастта). За да стане политик човек трябва да е имал време да се изяви в нещо друго (най-малкото за да придобие известност).
     И съвсем не си мислете, че политика трябва непременно да бъде с юридическо образование -- той, по-скоро, трябва да бъде някакъв мениджър или бизнесмен, защото неговата дейност е свързана с управлението на големи човешки маси.

     Демокрацията е един много интересен феномен

в социалната сфера, ако човек се замисли по въпроса. Той е интересен преди всичко с това, че такъв тип избор просто не се прилага никъде другаде, където трябва да се върши някаква работа! Нито в армията, нито в полицията, нито в производството, нито в образованието, нито в медицината, и т.н., защото за всяка дейност се изисква нужната квалификация, която се доказва или чрез някаква форма на изпит, тест, конкурс, но пред компетентно жури, или на базата на документи за завършено съответно образование (т.е пак според оценката на компетентни лица, но преди това). Докато при демократичния избор процедурата се свежда основно до това, че:

     хора, които не разбират, избират лица, които те не познават,

и без да им искат никакъв документ за правоспособност! Защото народът, разбира се, не познава добре предметната област на мениджмънта (нито икономиката, нито public relations, и пр.), нито пък своите избраници, от гледна точка на способностите им да управляват. Той изобщо не е компетентен за да прецени, как трябва да бъде управляван и ако избира най-добрия началник само според възможното му отношение към него ще избира този, който му "подхвърля най-тлъсти кокали" (както кучето избира господаря си), или пък който "пише само шестици" (както решават децата в училище), и прочее.
     Това, което избирателят може да познава от живота на неговите избраници, са все несъществени неща (като каква кола кара, какво вино предпочита, или какви "мацки", и други подобни), но не и какви са неговите способности за справедливи решения, неговата неподкупност и честност, и така нататък. Тъкмо затова такъв избор и не се прилага никъде, където е нужно да се върши работа!
     В същото време, обаче, е добре известно, че демократичния избор се прилага масово по света, особено в последно време и, очевидно, върши много добра работа! Ами, значи тогава, нека си поставим въпроса:

     Как е възможно процедура на избор, която не върши работа, да осъществява избор, който върши работа?

     И нека читателите се опитат да намерят някакъв отговор за себе си, защото от него до голяма степен зависи и самата демокрация у нас. В другите страни хората си имат някакъв отговор по въпроса и той изглежда е по-близко до истината, защото там нещата вървят по-добре, докато при нас те куцат яката! Положително мнозина интуитивно усещат правилната насока, но не са си отговаряли явно на него, по-скоро защото още не са си го поставяли, тъй като отдавна е известна мисълта, че въпроса не е в това какъв е отговора, а в това какъв е въпроса! При правилно поставен въпрос отговора е сравнително лесно да бъде намерен. Авторът счита, че поставя въпроса правилно. Ами тогава опитайте да му намерите отговора, който ние ще приведем в някой следващ брой.

     01.1999

* Този и следващият материал бяха замислени като поредица, целяща да обясни популярно смисъла на демокрацията и причините за нашите бъркотии с нея, но основната част от нещата тук дублират изложеното в някои от статиите за списания, а и другаде.

ЗА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ФЕНОМЕН

     В предишната статия ние определихме демократичния избор като такава процедура, при която: хора, които не разбират (т.е. не познават предметната област на мениджмънта), избират хора, които те не познават (т.е. не ги познават непосредствено, а знаят за тях само някои несъществени детайли), при това без да им искат какъвто и да било документ за образователен ценз (за да не дискриминират някои лица, които, по една или друга причина, не са имали възможността да получат съответното образование).
     Това е процедура, която не се прилага в никоя фирма или организация, когато наистина трябва да се върши някаква работа, но въпреки това този избор, приложен в социалната сфера, очевидно върши много добра работа във всички развити съвременни страни. И нека не се бъркаме от демократичните тенденции в някои фирми, които могат да бъдат прилагани като допълнителен елемент при избора на даден началник (неговата популярност сред масите), и да си мислим, че демократичен избор се осъществява някъде другаде, освен в социалното управление. Но да се върнем на поставения предишния път въпрос, т.е. да си обясним как е възможно една неправилна процедура на избор да се оказва добра на най-висше държавно ниво?
     Нека опростим малко задачата, като си представим избор не на политици, ами избор от ... една кошница с ябълки! И тогава да поставим въпроса така:

     кога, като бръкнем без да гледаме в една кошница с ябълки, можем да вадим все хубави ябълки?

     Е, вече стана по-лесно, нали? Ами когато всичките ябълки са хубави! Просто както всичко гениално, защото демокрацията е, наистина, едно епохално откритие на древността! Само че ... само че това не е избор, нали така? Защото тогава и няма нужда да избираме, ами вземаме която "ябълка" ни падне под ръка. Дори бихме могли да кажем, че в такъв случай

     демократичния избор противоречи на здравия разум!

     Да, ама не съвсем, защото гениалността се състои тъкмо в това да се досетиш за нещо, за което обикновения човек не би се досетил, или пък би го отхвърлил като най-голяма глупост. Защото от гледна точка на избора това е глупост, но от гледна точка на хората, които след избора ще слушат своите избраници, това се оказва психологически много добре издържано. Народа го питат за нещо и той се чувствува длъжен да отговори, и после никой не му е крив, ако не е получил това, което е искал. Дори, с риск да шокираме читателите, бихме могли да изкажем сентенцията, че

     демокрацията е ... най-добрия "биберон" за народите,

защото хем запазва майчината гръд (т.е. политическата система), хем доставя удоволствие на детето (т.е. на народа, в дадения случай)! А народното поведение, действително, е доста сходно с поведението на едно капризно мамино детенце (поне в нашия случай на разглезени от "грижите на Партията и Правителството" от тоталитарно време). Народът, в много отношения, е наивен, импулсивен, нелогичен, капризен, егоистичен, несправедлив, и прочее.
     Та ето как един лош начин на избор може да се окаже, в крайна сметка, много добър. За читателите с известна математическа култура бихме могли да кажем, че демократичното решение е аналог на тъй нареченото "нулево решение" на една линейна хомогенна система уравнения (с нули от дясната страна на равенствата). Когато всичките неизвестни са едновременно нула това удовлетворява системата, защото дава нула в лявата страна на всяко уравнение. Това е едно тривиално и неинтересно решение, но то е решение на задачата! А в социалната област едно такова "неинтересно" решение може да се окаже много интересно от друга -- тук дидактична и атрактивна -- гледна точка.
     Разбира се, нещата далеч не са чак толкова прости, но, ако не опростим разглежданата ситуация чрез някои абстракции, твърде често не сме в състояние да се справим със сложността на заобикалящия ни свят, така че изложеното е справедливо, но с някои условности, защото политиците, все пак, не са ябълки (макар че в това няма нищо обидно за тях). Докато ябълките не могат да се заседяват дълго на някои постове (защото те, изобщо, не заемат постове), то политиците могат да го правят (и го правеха при тоталитаризма), а възможността за лесна смяна на управлението при демокрацията (дори и ако това е поради "детски капризи" на народа) е много съществена характеристика на системата, която най-често е положително явление (но прекалено бързата смяна, т.е. предсрочната, обикновено, не носи нещо особено ценно, както би трябвало да сме се убедили от нашата скорошна история).
     Но пък на примера с ябълките се вижда, че в някои "кошници" (т.е. държави) има хубави "ябълки", а в други -- все зелени! И не е като да не се случва нещо подобно и у нас, защото сменихме доста правителства, но положението ни не се е оправило досега. Нека пак не утрираме съвсем, защото и само политиците ни не са виновни за ситуацията ни, а има и разни икономически и социални условия, традиции, дисциплинираност на населението, и прочее, така че да извличаме само полезното от нашите аналогии.
     Така например, подхода на разглеждане на демократичния избор като едно нулево решение ни дава възможност да си отговорим и на въпроса: как тогава избраните политици, след като не са избирани най-добрите, могат да вършат своята работа? Ако се замислим малко трябва да стигнем до извода, че има два варианта за това, а именно:

     или народните избраници не са тези, които действително управляват, или всеки друг кандидат би вършил същата работа,

или някаква комбинация от двете! Макар че това звучи малко цинично, то си е чиста истина. Народните избраници само дават някакви директивни указания как и какво да се направи, а истинската работа я вършат хора компетентни в съответната област (или поне така е в западните демокрации). Ситуацията е до голяма степен аналогична на ръководството в семейството, където мъжа, като правило, ръководи, само че така както иска жената (затова народа ни казва, че мъжа е главата, а жената -- шията). В семейството жената е родения стратег, този, който поставя изискванията си, така както и Народните Представители, докато самата управленческа (т.е. тактическа) дейност я извършва мъжа, а в социалната област това са съответните компетентни органи! Въвеждането на разделение на дейностите на стратегия и тактика решава лесно и въпроса с недостатъчната компетентност на стратезите.
     Другата възможност при демократичния избор се състои в това, че всички политически партии с влияние в обществото (или всички по-известни личности в дадена партия) могат да вършат същата тази стратегическа дейност еднакво добре. И те я вършат когато им дойде техния мандат. Така че, ако не се шокираме да си задаваме подобни въпроси, можем да получим отговори на много, иначе "загадъчни" моменти в демократичната система, които не само не я компрометират, но я извисяват в очите ни.
     Но да продължим нататък. Всички читатели знаят, но надали са обръщали внимание на факта, че след демократичния избор, който уж се провежда за да се избере най-добрата партия, в управлението на страната влизат представители и на "лошите", или загубили борбата, партии. Нещо повече, те получават същите заплати, както тези от "добрата" партия.

     Ако целта на избора е да се избере най-добрата партия, то защо включваме и лошите?

     Очевидно защото всички партии с влияние са еднакво добри (респективно лоши, особено когато става дума за България), а също така, за да има спорове при вземане на решенията, а не след това! Демократичните институции не могат да функционират без опозицията, което ще рече, че важното при демократичния избор не е толкова самия избор, колкото подбора на правилното съотношение на представителите на различните партии.
     Ролята на Народните Представители е представителна и стратегическа, а не наистина управляваща, защото те не са изпълнителен орган, където се върши истинската работа. Дори и Президентският пост в съвременните страни има подобни функции като неговата власт е доста ограничена (поне у нас). Така или иначе, обаче, всеки друг Президент, или Министър, или НП, както и всяка друга партия, биха вършили почти същата работа, с някои, предимно "козметични", различия.
     Или поне така би трябвало да бъде, а и така става в развитите западни демокрации! Така например, в САЩ има републиканци и демократи (двуполюсен модел, като при нас), но човек може смело да държи бас, че и републиканците са за демокрацията, както и демократите са за републиката. Аналогична е ситуацията и в други страни. Разлики в платформите, разбира се, има, но те са нещо като вратовръзката в облеклото на мъжа! Те разнообразяват живота на хората, дават им допълнителни емоции, но не са особено съществени. Дори може да се каже и нещо повече, това че

     демокрацията тогава функционира добре, когато различията между партиите са малки.

     Така че наред с усилията на самите партии да се различават една от друга те трябва да се стремят и да се изравняват, защото просто такива са изискванията на демократичния модел! "Два остри камъка", както казва народа ни, "брашно не мелят", и май че това е основната политическа причина за нашето плачевно състояние днес, когато, въпреки всички предимства на демократичното развитие, ние сме по-зле отколкото при тоталитаризма -- по-зле като нация, по-зле за болшинството от гражданите, и по-зле за международните ни контакти (които не се определят от мненията на един или друг политик, а от притока на капитали, стоки и туристи, от чужбина).
     Може би не е лошо на нашите политици по-често да им се напомня, че при демокрацията, както при всяко едно състезание, както на свободния пазар, че и, ако щете, както въобще става в живота, заслугата не е толкова на победилия в борбата, колкото на победения, т.е.

     победителя печели не защото той е по-добър, а защото съперниците му са по-лоши!

     Такова виждане малко би охладило някои "горещи" политически глави, но то е съвсем справедливо. Това е особено актуално у нас, защото основната част от населението гласуват, като че ли, не защото много вярват в избраната от тях политическа сила, а защото не вярват в другата алтернатива! Когато нещата вървят зле вярата, естествено, отслабва, и така беше когато червените спечелиха изборите -- защото сините преди това много се изложиха; а пък после нещата се обърнаха, като сините спечелиха поради икономическия провал на червените.
     Освен това и не е редно да хвърляме цялата вина за някой провал само върху управляващите, защото ролята на опозицията е не по-малко важна! Ако искаме да уточним донякъде вината или заслугите на всяка от страните едно "Соломоново решение" би било да приемем, че тяхната част при управляващите е два пъти по-голяма от тази на опозицията, но не повече. Всяко отстъпление от това виждане може да доведе до по-големи грешки, само че в друга посока. Всички наши политици са виновни за състоянието, в което се намираме, а ако това не им харесва -- ами да се откажат да политиканстват -- има достатъчно не по-лоши от тях алтернативни кандидати!
     И още нещо, изобщо казано

     демократичното управление е по-неефективно от централизираното, но е по-адаптивно от него!

     Демокрацията е като живота -- действена и жизнеспособна, тя се променя, но обществото си остава, защото тя съдържа промяната в себе си, и няма нужда да чака някой друг да я променя. Тя не заплашва с драстични преходни периоди като този, който все още изживяваме. Само, че тя функционира добре когато различията между партиите и платформите им са малки и няма нужда от особена ефективност в преследването на дадена цел! Но когато нещата "загрубеят", както става през военно време, или при значително понижение на жизнения стандарт на хората, както е сега при нас, често се случва демокрацията да отстъпи пред някаква консолидираща сила, защото демокрацията не е идеалното решение! А не е такова, защото

     идеално решение няма!

     Демокрацията е благоприятна среда, а какво ще се развие в нея зависи от конкретните условия в страната.
     Господа политици, не създавайте условия, които да оборват предимствата на демокрацията, или поне, след като вече сте ги създали, се опитайте да изгладите отношенията между партиите си, както подобава на една цивилизована страна! А пък народа ни нека гледа на нея предимно като на една атракция, създадена за негово удоволствие. Демокрацията е интересна игра, а каква е ползата от една игра, ако тя не носи удоволствие?

     01.1999

КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД

(страната ни под жезъла на Борда)

     Основната характеристика на нашия демократичен преход е не толкова движението напред, колкото съпроводеното с това връщане назад. Това би трябвало да е очевидно за всеки, който сега е на възраст над 25 години, за да има някакви лични спомени и основания за сравнение, защото жизнения ни стандарт сега е горе-долу такъв какъвто е бил преди 50-тина години. Ако хората сега не се возят с каруци то е защото колите, освен че са по-бързи, са и по-евтини; ако почти във всяко семейство вече има видео, то е защото то струва два пъти по-малко от един домашен компютър, и с негова помощ човек пести доста пари по сравнение с цените в кината. А ако за да се отоплява в къщи през зимата той ползува централно парно то е също защото това е по-евтино, или поне е било по-евтино през тоталитарно време, само че сега мнозина си го спират (защото студуването пък е още по-евтино). Така че нека не се заблуждаваме в нашето движение -- то не е напред в стандарта на живот, а само в някои несъществени нововъведения, или поне такова е положението за народните маси.
     Това, че се върнахме назад, обаче, вече не е тайна за никого и официалните обяснения на нашите политици са, че това е временно положение, а после (когато дойде "светлото демократично бъдеще", може би) нещата ще се оправят. Само че работата е там, че

     Валутният Борд също е едно връщане назад, към стабилната икономика от времето на тоталитаризма,

или поне един такъв не особено успешен опит. Нека отново не се заблуждаваме за резултатите от него като слушаме отзивите на някои западни политици, защото "всяка майка хвали своето дете". Богатите капиталистически страни искаха да имат добри пазари у нас -- те ги имат; те искаха да могат да ни управляват -- те вече могат да ни диктуват и законите, и заплатите, и лихвите, и данъците, и какво ли още не; те искат да има спокойствие в региона, което създава добри условия за експлоатация на нашия евтин труд или работна ръка (докато умиротворителните сили струват доста повече) -- те вече имат такива условия. Нашият интелектуален елит постоянно изтича на Запад поради несъизмеримо по-добрите условия за живот там, така че ние станахме една добра "фабрика за генетичен материал" за развитите капиталистически страни. От тяхна гледна точка у нас всичко е розово (или май вече е по-правилно да казваме "синкаво"?). Само дето за нас не е така.
     Какво, всъщност, е Бордът за нас? Ами първо:

     той премахна, по същество, пазара на нашия лев.

     Ние ликувахме опиянени от свободата на пазара докато се оказа, че много свобода не било на хубаво, и пазара трябва да бъде ограничаван отгоре, както беше и при тоталитаризма, само че тогава ние сами си го ограничавахме, чрез забраната за притежание на валута. Сега други ни ограничават пазара на лева, като диктуват нереалния в момента висок курс на долара (или марката) и ние, принудени някак да се съобразяваме с покупателните възможности на населението, започнахме да сваляме цените на основните хранителни продукти (защото цените при свободния пазар се определят от купувача, а не от продавача, както все още си си мисли средния българин). Само, че това не е хубаво, защото ниските цени означават слабо развита икономика, ниска конкурентна способност, възможност за лесна експлоатация от страна на крупния (и предимно чужд) капитал. Единственият плюс за нас от премахването на пазара на лева е връщането назад към тоталитарните времена на стабилна национална валута.
     Следващият момент е

     ограничаването на заплатите.

     Ние роптаехме денонощно за това колко малко ни плащал "бай Тошо" и как на Запад не било така, ами всеки можел да излезе на улицата и да стачкува ако иска, докато при нас това се наказвало от закона. Много добре, само че сега никой не стачкува, защото, виждате ли, Борда не разрешавал промени в заплатите. Ако е някой наш човек можем да го оплюем и в затвора да го вкараме, ама като е Борда си траем. При това авторът не оспорва необходимостта от ограничаване на заплатите за известно време (едно поколение звучи като реална цифра), а само констатира факта на връщане към тоталитарното централизирано планиране и определяне на заплатите. Има известни нюанси, разбира се, като сега всяка фирма може да плаща колкото си иска на някой работник, докато по-рано трябваше да плаща и прогресивни такси към държавата ако не спазва щатните таблици, но сега, хем самия работник си плаща прогресивните данъци (ако приближи средната за тогава заплата от 400 лева, или щ.д., което беше равностойно), хем пък и фирмата "да не е луда" да го прави, след като може да мине и по-евтино.
     На трето място идват

     лихвените проценти и данъците.

     Лихвите от тоталитарно време бяха два процента, което за стабилните времена на "застоя" (което е целта на всяко управление!) не беше нещо драстично по сравнение с нормалните три процента за повечето западни страни в периоди на стабилност, а и такива са сега лихвите по валутни влогове у нас в немски марки или швейцарски франкове (по-точно към 2,5%). Българинът беше решил, че може да печели нещо и от лихви, да, ама дойде Борда и го принуди да се откаже от тази илюзия. А тя сега си е чиста илюзия, защото ако храната доста поевтиня, то дойде време на вълната за повишаване на комуналните разходи, които при 5% лихва е "нормално" да бъдат 50%, или поне така считат сегашните ни управници! Ако лихвите са ниски, то пък данъците и таксите трябва да бъдат високи, за да се развива нормално страната, защото "синия" идеал за бедна държава но богати граждани си е една фикция, която за нас се реализира частично (в смисъл на клаузата за бедната държава).
     Пак добре, че още не са се сетили да въведат данък за тоалетните^*, както е било едно време в Римската Империя (откъдето идва и фразата, че парите не миришели). Например, от разчета по сто лева дневно за една вътрешна тоалетна и петдесет -- за външна. А че какво му е лошото на предложението? В крайна сметка никой не те кара насила, и, ако искаш, може да дойдат съответните органи и да ти я запечатат (подобно на спирането на парното), и: тогава или да ходиш някъде зад блока, или пък да се комбинирате с няколко комшии, за икономия. Демокрацията иска жертви, нали така?
     Майтапа настрана, но такава е горчивата истина, защото в данъците и таксите (или акцизите) няма смисъл да се търси логика. Няма никаква логика и в данъка за наследство, но той съществува навсякъде. А в Полша, например, имали акцизи за захарните изделия, което не е лоша идея за нашите управляващи, още повече на фона на евтината в момента захар. Важното за нас е констатацията, че и в това отношение се връщаме към тоталитарните времена на ниски лихви, високи данъци (и прочее удръжки от заплатата), и централизирано определяни цени за парно, ток, съобщения и транспорт, здравни услуги, образование, и прочее. И тук има нюанси, разбира се, като при тоталитаризма се прилагаше принципа за по-малко заплащане на трудещите се, като част от изработеното от тях отиваше в някакви общи фондове, което намаляваше необходимите такси, докато сега ни дават по-голямата част от изработеното (не е правилно да се каже "повече", защото то е няколко пъти по-малко), но пък и ни взимат повече!
     Четвъртото нещо, на което ще се спрем е

     управлението на страната отгоре, или отвънка,

а не според народния глас, както би трябвало да бъде при истинската демокрация, защото народа, положително, не желае парното за един месец да струва повече от средната пенсия, или минималната заплата, за страната. Разликата е, че по-рано ни командуваха руснаците, докато сега ни командува Запада. Но тази разлика не е без значение за нас, защото за бившия Съветски Съюз ние бяхме доста близки, както по жизнен стандарт, така и по обичаи и култура, докато за Запада ние сме просто малко по-културни "бели негри". Нашите закони сега трябва да бъдат такива, каквито изискват съответните западни инстанции, а не такива каквито могат да установят нашите политици. Не става въпрос, че те искат нещо нередно, а че отново други ни командуват, или манипулират (което на латински значи "водят с ръка", като куклите), или ръководят (което има точно същия смисъл, само дето е славянска дума). Нашият суверенитет сега е дори още по-уязвим и ние просто имаме една държава в държавата, която ни ръководи, докато официално избраните демократични инстанции могат само да стоят "слуш" като възпитани кученца.
     Последният момент в нашето връщане назад е

     затварянето ни за света,

което се определя от ниските ни заплати и следващите ги цени на основните стоки. Ние внасяме доста неща, ако не толкова от Запада, то поне от арабския свят и Изтока, но почти нищо не изнасяме и затова цените у нас са един път и половина, с тенденция да станат два пъти, по-ниски отколкото в Западна Европа. Българинът сега по-малко може да си позволи да ходи на екскурзия или почивка някъде на Запад (освен в Гърция или Турция, ама то е на юг и изток), при все че винаги може да получи задграничен паспорт. Сега никой не го ограничава в страната, но той сам го прави, защото при средна заплата от сто долара месечно малко трудно би могъл да си позволи да плаща за един ден там средно също по сто долара за храна и нощувка. Когато той, понякога, ходи в чужбина то пак започна да си носи саламите в "дисагите" защото така му е по-евтино. Намаляха дори тъй наречените екскурзии с търговска цел навън, защото у нас пазара е най-евтин от региона (основно за сметка на качеството на стоките). Дори едно кафе на крак у нас струва около 10 цента (защото ако беше повече, то хората щяха да си го носят в термосчета от къщи), докато никъде из Европата то не е по-малко от 50-60 цента.
     И още нещо, този път не по вина на Борда -- ние отново имаме еднопартийно господство: и в Парламента, и в Президентството, и в местните управи. То не е същото "единомислие", както през тоталитарните времена, но резултата е същия -- водещата партия прави това което си иска, като всички възможности на масите да повлияят на хода на събитията се свеждат до послушно изпълнение.
     С други думи, може да се каже, че нашето движение напред, под жезъла на Борда, е едно

     бавно завръщане към тоталитарните времена на застоя!

     Само дето не е ясно, защо толкова "напиняхме" да нагазим в калта и след това да се мъчим сумата години да излезем на същото място на брега, фигуративно казано. Вярно е, че сега имаме сумата демократични права, само дето не можем, или не виждаме смисъл, да ги използуваме, и понятието "демокрация" за средния българин е просто синоним на "гладория". По всичко личи, че ситуацията ще е такава още дълго време, докато се върнем отново почти там, откъдето бяхме тръгнали.

     02.1999

* Този въпрос е разработен по-подробно във фейлетона "Как да напълним хазната".

ОТНОВО ОСТЪР ЗАВОЙ

(или докъде стигнахме за дузина години демокрация)

     Църр, църр, църр-р -- "изцъркахме" си и царя на политическата арена. Ама как да не го "изтапанчим" и него там, като така яко ни е притиснала демокрацията, че няма мърдане! Защото пробвахме и с нови партии, и със стари, че и по няколко пъти, но все няма излизане от тинята, която, ако не си кривим душата, дойде точно с демокрацията, понеже по-рано не газехме в нея толкова надълбоко. А пък както бяхме нагазили вече в нея, откакто Борда взе да ни командува, то и няма никакво излизане от там, поне в близките 30-тина години.
     Е, както и да е, но сега вече, със царя начело, ще цъфнем и ще вържем, защото той хем е цар, хем не е; хем е "примус", т.е. primus inter pares (или "първи измежду равни", както казвали латинците), хем пък е "секондус", защото е Симеон II; хем народа го иска, хем пък и не си мисли за царство, защото и в миналите избори имаше царски партии, но те не събираха и половин процент от гласовете. Но, както се казва,

     удавникът и за сламката се хваща,

още повече, като ти я подава човек, който и е "учил за цар" (което, май, в съвременна интерпретация означава, че няма специално висше образование, или, най-малкото, не си е вадил хляба с него).
     Само дето не е ясно, защо трябваше да му правим въртели на човека, че партията му не можела да бъде регистрирана, след като не само, че той си я регистрира, ами и спечели половината от мандатите! Ама пък може и да е ясно защо, понеже поета на времето си бил казал: "Затуй така жестоко жилиш -- в предсмъртен ужас, може би". Ама пък то това, май, беше комунистическа поезия, така че вече би трябвало да е забранена от закона.
     Обаче тя тая работа си беше ясна от самото начало, защото няма никаква логика да се забранява нещо, което още не се е видяло какво ще бъде, нали така? Е да, ама пък иначе как щяхме да му вдигнем толкова акциите, а? Защото те, светците, не се рекламират сами, ами техните противници или врагове ги правят такива. Обясненията в случая не отговарят на действителността, защото когато по-рано великите сили са ни избирали цар, той, съвсем естествено, не е бил живял в България, но това не му е попречило ни най-малко, а при това и тогава сме имали някакво демократично управление, нали? Тоест, ясно е, че само трябваше да се изнамерят причини, и те бидоха намерени.
     Само че и това не е ново явление у нас, защото закона може да си забранява съществуването на партии на етническа основа (или пък на "Ку-ку" партия -- защо не?), но независимо от това една от първите ни следтоталитарни партии си е тъкмо етническа партия, поне според целия Запад. Само, дето ние не я наричаме такава, защото закона не ни разрешава. Което ще рече, че законите ни служат единствено за да търсим как да ги заобикаляме, което, може би, е един от

     основните белези на "балканската" демокрация.

     По аналогичен начин, например, постъпихме ние и в Търговския закон, където в чл.4 пише, че всички сметки трябва да се извършват в национална валута, да не би някой да се изкуши да смята в долари. И затова всички фирми, които купуваха стоки от чужбина, си оперираха във валута, само че паралелно с официалните сметки.
     И обърнете внимание, че ние не говорим за разменната монета в страната, а за една чиста аритметика, която, разбира се, можеше да се върши във всяка достатъчно "твърда" валута, по усмотрение на фирмата. По-този начин сега цяла Европа прави отчети в Евро, докато националните валути, все още, са различни. Е, ако ставаше въпрос за разпродаване на страната ни, или за лични облаги на политиците, то щяхме да се интересуваме от мнението на Запада, но след като от едно неразумно решение (защото до разумни решения у нас, като правило, не се стига) не може да се спечели, то поне можем да се "бием по гърдите", че сме българи (както си закачихме цели три лъвчета на реверите, макар че те, лъвовете, отдавна са позачезнали от нашите земи).
     Но да се върнем на последните избори. Интересно е тогава да се запитаме:

     кой, най-вече, гласува за царската партия?

     Ами ... всички! И няма смисъл да търсим "под вола теле" защото и гласовете на сините намаляха наполовина, и гласовете на червените (поне по сравнение с предишните избори), също. Това, че към 48% от безработните гласували за царя, си е поредната манипулация, защото той спечели към половината (43%) от всички гласове. Само ДПС-то си запази гласовете, защото тя си е етническа партия и не се влияе от демократичните ветрове. При царя се вляха гласовете на всички, които просто се чудеха дали изобщо да гласуват, нещо, което би трябвало да е очевидно за всеки. А това че

     към половината от гласувалите се надяват на някаква "манна небесна",

е доста трагичен извод за ситуацията у нас. Още по трагично, навярно, ще изглеждат нещата в следващите парламентарни избори, защото тогава ще ни остане да се надяваме само на "извънземните"^*! Тъй като е ясно, че за 800 дни не можем да стигнем до тоталитарното ни "дередже", не поради лошо управление, а по обективни причини. Ако сините се провалиха (пак), то е не защото имаха лоши политици (те бяха поне значително по-добри от озлобените дисиденти от първите години на прехода, които знаеха само да рушат, но не и да създават нещо). Също така се провали на времето си и Правителството на Жан Виденов, не защото човека имаше лоши идеи. Нещата у нас се бъркат поради ситуацията на "рак и щука" или поради

     липсата на съгласие.

     А освен това и поради потискащото, направо смазващо влияние на западния пазар и технологии. Дори Обединена Европа се чуди как да се предпази от надмощието на американските стоки, и затова ù се наложи да се обедини, та какво остава за малка и икономически слаба страна като нас. Ако реалната безработица у нас е към 25%, то не е защото българина е мързелив, а защото никой не му купува производството, ако не броим някои храни, които се купуват сега, понеже Борда, макар и неволно, наложи едно затваряне на пазара ни и сваляне до един път и половина - два пъти на цените на основни хранителни продукти, сравнени със Запада (понеже при стабилна валута няма нужда те да се продават на дъмпингови цени в чужбина -- това може да става и у нас). Само дето тези ниски цени са такива по сравнение със западните джобове, а не с нашите заплати, от което страдат както производители, така и купувачи.
     Та, с една дума, ако царската партия също не успее, то надали ще е поради нейни грешки. Иначе в нея се вляха сумата политически личности, които никога не са изявявали монархически тенденции (т.е. просто не са се изказвали по въпроса). В крайна сметка, щом народът се "хваща за сламката", то защо и политиците ни да не постъпят така (макар и преди него)?
     Но тази "сламка" съвсем не е задължително да бъде "гнила", нали? Тя може и да не ни изкара на брега, но сигурно ще ни поизмъкне малко. Не за 800 дни, разбира се, защото те са избрани така, че да мине повече от половината от мандата и да не мисли някой да ги сменя предсрочно; пък и от психологична гледна точка е ясно, че за 2.5--3 години, човек свиква със всичко -- и с работа, и със съпруга /съпруг, и с какво ли не? Така както свикнахме с продължаващата мизерия и застоя при Борда. С други думи

     царската партия има шансове за успех

и те са в това, че там вече има значително по-умерени хора, а не такива които могат само да викат "у-у", или "ура", респективно. Тоест ние

     вече имаме някакъв стабилен център,

някаква добра среда, или поне надеждите за такава. Водещата личност не е някакъв младок на 30-40 години, нито има нужда на всяка цена да прави кариера, защото трябва да си вади хляба с нея. Царят си остава цар, дори и да се провали, т.е. аристократичната институция си има някои предимства, макар че ние вече отрекохме номенклатурата, която беше просто една нова аристокрация. Но пък той, нали, хем е цар, хем няма да служи като такъв, така че, може би, ще останат само предимствата, без недостатъците?^**
     Ами,

     защо хората гласуваха за царя,

или за царската партия? Верният отговор пак е кратък -- защото чувствуват нужда от силна ръка, разбира се. Младите, колкото и да се опъват, подсъзнателно искат някой силен да ги командува; че и по-възрастните са на това мнение, защото иначе настъпва слободията, както и стана при нашата демокрация. По тази причина и фашизмът и комунизмът са идвали на власт най-често по демократичен път; че и поради това хората гласуваха доста активно за небезизвестния Жорж Ганчев, който, да ме извини човекът, може да е много забавна и атрактивна личност, но е ясно, че не е за политик. Аналогично и в Русията демокрацията не може да върви без някой с твърд юмрук. А освен силната личност в случая е важно и тя да идва от Запада, където, както всички сме убедени, хората живеят по-добре, а и по-културно. Подобни силни личности се появиха и в други екс-комунистически страни. Така че човекът има шансове, но, все пак, не се знае дали няма нещо и да сбъркаме ако залагаме само на силата и Запада. Ако залагаме на него като личност^***, може и да сме прави.
     Но най-същественият извод в случая е, че

     нашия народ е доста разочарован от демокрацията.

     Толкова много, че една трета, или всеки трети българин е явно против нея, а пък всеки втори се чуди с какво още да се залъже, та да ù вярва! Защото изборите показват две неща: първо, как народа приема играта наречена демокрация, и второ, на кого залага? Ако той залага на някого, няма значение на кого, т.е. гласува, то, значи, играта му харесва. А ако не гласува, то значи е против системата! Докато при нас само 66.7% от избирателите се включиха в "суматохата", а това, с точност до последния знак, е 2/3 от хората.
     А пък, че това е една игра -- е, ами то е ясно, че това не е компетентен избор, нали? Защото не се прилага не само в армията и полицията, ами и в никое предприятие, където стратегическото управление се упражнява от този, който държи парата, а тактическото -- от Изпълнителен Директор, който хем слуша Съвета на Акционерите, хем не се избира на общо събрание на цялата фирма, включващо и портиера.
     Е, в някои страни тази игра върши работа, защото народът, поне от римски времена, иска зрелища, но когато хляба вземе да не достига, то тогава играта започва да не се харесва на "популиса", и така става у нас вече дузина години. Затова народът ни се чуди как, хем играта да си остане, хем да дойде някаква алтернатива на стабилното управление от времето на тоталитаризма. И затова точно 1/2 от местата в Парламента се заеха от царската "сламка". Пък, току виж ..., си казва всеки втори българин.
     Само че -- то няма начин един безпристрастен анализ да не се състои основно от: "то от една страна така, ама пък от друга, иначе" -- това е

     отново залитане на другата крайност.

     Добре, избягахме от двуполюсния модел, за първи път имаме вече три силни партии (с повече от около 10% мандати), но защо трябваше тази силна партия да окупира половината места? Ясно е, че само с остри камъни брашно не се мели, но пък, нали, трябват поне два камъка? А тук царския "камък", май, и сам ще си мели брашното? Дали не се престарахме отново, а?
     Ами, то е ясно, че тъкмо това и направихме. По-друго би било, ако имахме към 35% за първа партия, 25-30% за втора, 20-тина за трета, и малко за някои други. Тогава играта би била по-интересна, нали? Да, ама не би! Защото така е казал народът, а пък "глас народен -- глас Божи", така че: това е положението. Е, то така трябва да бъде и това ще е по-добре от преди, но нека не си мислим, че народното решение е най-правилното, защото то само се приема за правилно!
     Разбира се, че трябва да стане това, което иска народа, особено в демократични условия, но това съвсем не значи, че това, което той иска, е добре за него. Това е аналогично на правото на силния, което се приема за право, не защото е такова, а защото все нещо трябва да се приеме за право, а пък силния поне може да го наложи.
     Е, поне вече се оттървахме донякъде от "делириум демократикус" (а когато всеки втори^**** вземе да не гласува, тогава, навярно, ще "оздравеем" съмсем). Народът, волю-неволю, започна да проумява, че демокрацията не е панацея за всички социални болести, а само една среда, в която функционира обществото. В някои страни и при някои условия тя работи добре, но в страни като нашата тя още доста куца. Това, което е важно, е, че винаги трябва да се избягват крайностите, ако искаме да водим спокоен живот, но тъкмо това е най-трудно за осъществяване от масите. И понеже не можем да намерим средата, то ние ... пак я намираме, но в едно непрестанно колебание около нея! Е, в крайна сметка, правим каквото можем, нали? Дано да е за хубаво.

     06.2001

* Ами че то една коалиция от: бившите комунисти, некоронования цар, и турската партия у нас, е горе-долу равнозначно на извънземни; в смисъл, че тя беше еднакво неочаквана и считана за невъзможна.

** Което, ако не броим въпроса с имотите му (защото в света на капиталите няма основания да се предполага, че един цар ще бъде идеалист), така се и оказа, т.е. недостатъците бяха по-малко от тези на предишните правителства.

*** И ако той си беше взел само бившия дворец в центъра на София.

**** Корекция от 2008 г.: всеки втори явно не стига за нас, излиза че ние не сме толкова нормални, както би се искало на автора, защото вече половината не гласуват и ситуацията не се е подобрила; навярно 1/4 гласуващи би стигнала за да се появят способни и милеещи не само за себе си, а и за народа ни, политици. Ще поживеем, ще видим.

БОЖЕ, КАКВО ЯДЕМ!

     Наскоро си купих някакъв бульон от един голям супермаркет, и понеже от него имаше 4-5 вида (пилешки, телешки, сметанов, и прочее) рекох да прочета по какво се отличават. Ами, излезе че по ... нищо съществено, т.е. по есенцията! Защото единствените натурални съставки бяха към 5% накълцани на ситно моркови и стрит магданоз, а основния ингредиент на "бульона" беше -- ха познайте де! -- декстрин (е, малтодекстрин, ама то сигурно е почти същото), т.е.

     ядем лепило!

     Е, аз си го бях купил вече, защото то, съставките, са пишат нарочно с най-дребния възможен шрифт (4 или 5 пиксела, нещо такова), така че и човек с нормално зрение да не може да ги прочете без лупа, а камо ли някой като мен, надхвърлил 60-така, така че после (вече си носех лупа) проверих и други фирми, и навсякъде бульоните вече (не знам от кога, но преди 20-тина години, в една нормална западна страна, не беше така) се правели от декстрин. Тогава си спомних и че едно време имахме в мазето някакъв декстрин на прах и една зима ... мишките го бяха нападнали (а те са бозайници като нас, нали, така че не е вреден) и с това се поуспокоих и си го изядох, малко по малко и, хм, червата ми не се слепиха. Но излиза, че

     най-доброто, което може да се каже за храните, които днеска се продават, е дали те са вредни или не за здравето,

и това е функцията на някои контролни органи, които имаме, а иначе от какво се състоят -- ами, основно според цената; обаче няма проблеми да купите и нещо скъпо и пак фалшиво.
     Или друг пример, сладоледа. По-рано, в тоталитарно време, имаше основно три вида сладолед: млечен, сметанов, и шоколадов, като можеше понякога да се намери и фруктов, но хората не го харесваха защото знаеха, че това е замразен плодов нектар. Обаче млечния си беше от мляко (а че от какво друго, би възкликнал един "тоталитарец"), сметановия от сметана (и тя се усещаше, няма будалкане), а шоколадовия беше основно млечен но с какао (а може би и малко сметана). Сега има навярно повече от стотина вида сладоледи (не всичките едновременно в даден магазин, но като артикули), обаче прочетете от какво са направени. Е, значи, съставките са поне 20 (!), като има консерванти, "овкусители", някакви съставки от вида Е###, което е някакъв номер според европейски (а може и световни) стандарти за органични продукти, но сигурно изкуствени, включително яйца на прах, обаче

     натурално мляко няма!

     Е, има мляко на прах (дори не и кондензирано), но това не е същото. Аз имах едно време един котарак и си спомням -- което ще рече че говоря от личен опит, но който не вярва може сам да провери --, че съм му наливал в неговата купичка малко такова мляко разтворено (понеже ние си го пиехме, било то към кафе, било към чай, а било и като мляко, някои дори и го квасели), но той не искаше. Сега не съм съвсем сигурен дали въобще не искаше, или след време близна малко, но явно не го харесваше, докато когато се е случвало да купя някое шише наливно прясно мляко от някоя селянка (което и затова забраниха официално да се продава, защото е истинско и може да конкурира крупния бизнес), то той го подушваше затворено още от вратата и започваше да ме обикаля като ... като котка около ведро с мляко, нали така? Така че сигурно има разлика, защото животните имат инстинкти, тях с реклами не можеш ги излъга.
     Или да вземем, примерно, оцета, който ти предлагат един до друг, два вида, ябълков и винен, така пише на него, има нарисувани ябълки или грозде, но ако се зачетеш в съставките се оказва, че той се състоял от 5-процентна (има и от 6) пречистена оцетна киселина Е###, само че този дето е с нарисуваното червено грозде има и оцветител. Това е положението. Също и сумата (пак над стотина артикула по принцип) безалкохолни напитки, които са по-евтини и от минерална вода, към 40-50 ст. (т.е. 20 евро-цента) за 2 (или даже до 3) л., но са само с есенция (и при това половината от цената отива за опаковката). А по-рано (да речем, преди век) като се е кажело лимонада се е разбирало изстискан лимонов сок (респективно, оранжада -- портокалов, а не от ... тиква, в най-добрия случай, т.е. ако въобще има нещо естествено). Или пък вина, които също са цял рояк разни видове, но щом са на цена по-евтина от гроздето, не може да са истински, при все че имат приличен вкус, а и градус (защото пък това наливно вино, което може да се намери понякога по пазара, то, за сметка на това, че има натурална съставка, е основно чешмяна вода).
     Да не говорим за кайми, салами, луканки, разни снекове, пелети, царевични пръчици, и всякакви други, наистина промишлено произвеждани продукти на хранително-вкусовата промишленост. (Отнякъде чух, че и ролцата от раци били рачешки само към 10%.) Че и яйцата, които ни продават, както се оказва, били основно неоплодени. В смисъл, че за стане една кокошка квачка, то тя трябва да "познае" някой петел, но сигурно веднъж-дваж, и после си я оставят да си снася по навик, няма смисъл да се "хабят" да я пускат при петел веднъж в седмицата, да речем, щото петела е разход за фирмата, нали така? И затова има разлика между яйца и яйца, както се казва, между тези, дето ни продават като обикновени, и тези, дето може да се купят от селянка (не че са "необикновени", но жълтъка им има друг цвят). Тоест с кокошките се процедира както с кравите, които след като родят веднъж и после все дават мляко (и затова на италиански, да Ви кажа, има два вида крави: едните са vacca, които просто имат, хм, виме, като най-кратко обяснено на български, а другите са mucca, понеже викат "му-у", което пък го правят, защото искат някой да ги издои).
     Примери много, и аз ще приведа още доста, но за да Ви предпазя, донякъде, от ненужни разочарования нека Ви кажа половин дузина правила (някои от които съм споменавал и по-рано, но в друг контекст).

     1. Използувайте домашни животни за тест,

кое е наистина натурално и кое не. Както с млякото на прах и котката, предполагам, че може да се процедира и с някои кайми или салами и кучета. Животните, както споменах, не могат да бъдат излъгани с опаковки и реклами, на тях дадено нещо или им харесва (защото е натурално), или не им харесва (и сигурно няма да са във възторг от соеви кюфтенца, примерно, които били много хубава диетична храна, ама на нищо не приличат).

     2. Проверявайте как нещата се развалят,

и по начина на разлагане, по вида на продуктите на които се разлага дадена стока, съдете за нейните съставки (респективно фракции). Това важи особено за хляба и разните хлебни продукти. И тук нещата са както със сладоледите, по-рано имаше основно три вида утвърден хляб (бял, добруджа, и типов -- като хляб за типове, а?), а сега има пак стотина асортимента (и непрекъснато се появяват нови, за да объркват купувачите), но в тях има какви ли не "подобрители", консерванти, овкусители, и добавки (нормално някъде към 5-10 съставки). Обаче "играта" се разкрива когато хляба започне да се разваля, защото почва да плесенясва, ама с всички цветове на дъгата. По-рано (то по-рано, както казват някои, и аз вече мога да го потвърдя, и ... презервативите бяха някак-си по твърди, а сега само се огъват, а?) имаше един вид плесен, синьо-зеленикава, и тя, доколкото знам, е полезна, в известна степен, защото от нея бил направен пеницилина, а има и сини и зелени сирена, и прочее подобни плесени, т.е. това е нормален процес на превръщане на веществата, когато те са естествени. Обаче сегашните бели, най-вече, хлябове (на черните това не им личи, а може би и по-трудно се фалшифицират и затова са по-скъпи -- защото по-рано беше обратното, типовия хляб беше най-евтин), като ги оставите в обикновените найлонови пликове в които, кой знае защо, ги продават,

     тези хлябове започват да стават на разноцветни петна,

които са ту зеленикави (това е добре, де да бяха всички хлябове такива), ту жълтеникави, до ярко оранжеви, ту направо черни като въглища, и освен това започват да лепнат при пипане и да се склейкват. Проверете с някоя филия, това е доста интересен експеримент (на топло и извън хладилника, разбира се).
     Предполагам, че подобни тестове могат да се правят и с каймите и саламите (те, действително, не само позеленяват, а и пожълтяват и се надуват), като при тях се добавя и някаква "характерна" миризма. Натуралното месо е хем по-устойчиво, хем по-стегнато, то се опитва да изсъхне, не е правено с вода (в която се разтваря соята, или пък картофеното пюре; или мляко на прах, ако става дума за луканки и трайни салами). Даже и със зеленчуците това не е лишено от смисъл, защото аз отдавна бях стигнал до извода (не че той е особено труден за стигане до него), че нитрираните продукти се развалят по-бързо и просто се оводняват и разплуват. Сега, обаче, се появиха разни мутантни зеленчуци, където нещата стоят точно обратното, което ще обясним в следващата точка.

     3. Избягвайте мутантните продукти, които се познават основно по твърдостта и издържливостта им,

защото, за да наедреят зеленчуците, или за да станат по-студоустойчиви, се извършват (положително, съдете сами по последствията) такива мутации, които да засилят целулозата в плодовете или зеленчуците. Примерно, "зимните" ягоди, които са десетина пъти по-големи от питомните (които са десетина пъти по-големи от дивите -- обемно погледнато това е така, защото ако всяко измерение нараства само два пъти, то повдигнато на трета степен това прави 8), очевидно трябва да бъдат и много здрави, а пък те са май най-нежния плод (за сведение, на френски ягода е fraise, а fragile е крехък, нежен, чуплив; това се вижда още по-добре в италианския, където думите са fragola и fragile). Но това нейсе, те са меки плодове, така че малко затвърдяване не им вреди. Обаче ако вземете картофи извън сезона (примерно, май, юни, но и по друго време) и решите да ги готвите с месо, то месото в обикновена тенджера ще уври за около 1,5 часа, докато на картофите ще им трябва още поне един час.
     Аналогично можете да "пострадате" и с някои домати, които, ако не бяха не съвсем сферични, биха могли, предполагам, да се използуват и като ... топки за билярд! Или още със сини домати, навярно и големи чушки, корнишони, и прочее. Възможно е много целулоза да не вреди, не съм сигурен, но те са по-трудно смилаеми; освен това и вкуса на такива "форсирани" зеленчуци е друг. Хората, все пак, не са преживни животни, че да могат да усвояват всичко зелено (или червено, респективно). Казано по друг начин:

     сравнявайте времето за готвене на продуктите,

като щом те увират доста по-бавно, то значи не са от "нормалните". Такива стоки се срещат, като че ли, основно когато обикновените не са в сезона си, но не винаги; аз имам подозрението, че и лютите чушки, а оттам и сладките и напращели по никое време, са също по някакъв начин мутирани, или има друга подобна "форсираща" намеса, защото те вече имат много здрава ципа, стават бая големи, доста рано поевтиняват, а и са наистина люти, докато по-рано не беше съвсем така. Има съществена разлика в твърдината между зимни изнежени парникови стоки, и зимни, а дори и не съвсем такива, но твърди като камък зеленчуци. Поне на малки деца не давайте такива, кой знае как ще реагират стомахчетата им.

     4. Не купувайте извънсезонни стоки.

     Те са също по някакъв начин заставени да плодоносят не когато им е времето, а това се върши не само с температура, а и с разни добавки в почвата, няма как да не е така. Освен това, очевидно, те са и 3-4 пъти по-скъпи от нормалните в сезона, което в добавка към различния им вкус (т.е. по-блудкави, като правило) е достатъчно указание да ги избягваме; единственото съображение да ги купувате е ако парите Ви са много и се чудите какво да си ги правите, или пък вече сте "оснобели" достатъчно, за да не можете да си представите как така ще ядете нещо консервирано, когато може да си го купите прясно. Сега, аз не казвам, че човек не може да си купи поне веднъж в месеца зимни доматки или краставичка, или нещо подобно, но за готвене е съвсем ясно, че и консервираните стоки (стерилизирани или осолени) вършат съвсем добра работа. Изобщо, не забравяйте прастарото правило: всяко нещо с времето си.

     5. Не купувайте рекламирани стоки.

     Това нещо съм го казвал няколко пъти на други места и то е очевидно за всеки що годе разумен човек (а и, ха, ха, и за жените също), но кой знае защо хората -- и то далеч не само тийнейджъри, на които "пипето" им е като на едно пиле, дето се вика, или пък вече "изкукали" пенсионери -- се ловят на рекламите и търсят тъкмо рекламираните стоки. Това не е разумно защото рекламата в никакъв случай -- ама, наистина в никакъв -- не е информация за продукта (както и аз си мислех едно време), не, тя е само начин да Ви излъжат да купите нещо от дадена фирма, а не от друга; освен всичко останало, Вие трябва да заплатите и рекламата, даже и за тези дето не си купуват стоката (!), защото няма кой друг да покрива тези разходи, освен купувачите. Аз лично се чувствувам засегнат, когато ме карат да плащам за това, че ме карат да слушам или гледам глупости, и правя най-разумното, т.е. противодействувам на рекламата с всички възможни средства. Нещо повече, аз я използувам ... срещу самата нея, като

     не купувам нищо, ако то се рекламира усилено,

т.е. считам, че щом едно нещо се рекламира, то това и не трябва да се купува -- просто и ясно, нали? Защото: кои са измежду най-рекламираните стоки? Ами, да речем: безалкохолни напитки (защото са само вода и есенция и без тях, повече от очевидно, можете), цигари и алкохол (защото са вредни и всички знаят това), разни закуски, дъвки или сладости, на дребно (които, понеже са дребнички и в луксозни опаковки, излизат най-скъпо, сметнато на килограм), всякакви модерни и луксозни неща за хайлайфа и снобите (които и затова се рекламират, защото не са необходими и хората иначе не биха ги търсили), кръчми и ресторанти, места за почивка, самолетни компании, леки коли, и прочее неща без които спокойно може да минете (или ако Ви потрябват, то тогава ще ги потърсите, а не когато те Ви се навират в очите и ушите), в последно време разни мобилни оператори (защото явно са решили, че сега е момента да печелят като Ви карат да плащате по разни "планове" за услуги, които не успявате да използувате, но предплащате предварително), и други подобни неща. Примерно, ако се бях сетил, че бульоните, или сладоледите, често ги рекламират, може би и нямаше да си купувам, но веднъж-дваж в годината може и да се излъжа; по малко всичко е позволено, важното е да не Ви става (лош) навик. (Ето, примерно, аз и не си купувам ... дамски превръзки, защото нашите реклами, когато дойде демокрацията, тъкмо с тях и започнаха, така че съм последователен, нали?)

     6. Четете дребните буквички,

защото, в крайна сметка, то затова фирмите ги принуждават да пишат състав и произход на продуктите, за да може хората -- ама ако искат, и ако имат акъл за това -- да не купуват неща, които не желаят, т.е. да не могат лесно да бъдат излъгани. С други думи, ако искате да Ви лъжат, то няма проблеми, все ще се намери някой, който да го прави (реклами и политици бол), но ако случайно не желаете (т.е. ако сте измежду тези 5 - 10% относително умни хора, като моя милост), то да можете да се ориентирате. И това не само е правилно за клиентите, но и не предизвиква особено недоволство сред фирмите производители или продавачи, защото основната част от хората, все едно, ще си ги лъжат, та стой та гледай, както се казва. ( Примерно, хората спокойно си пишат ябълков оцет, и рисуват ябълка, и пише, с нормално едри букви, че се използувал "за овкусяване", и наред с това пишат че състои от обикновена химическа оцетна киселина -- така и вълка е сит и агнето е цяло, нали? Или друг пример, рекламират ти някакво уж-лекарство, което, обаче, само дето не вреди, а дали помага един Господ знае, и ти показват как минава по червата, или където и да е, и накрая сдъвкват за 3-4 секунди фразата "Преди употреба прочетете листовката.", за да не може юридически никой нищо да им каже, и така си измиват ръцете като "господин" Пилат Понтийски, който решил, че вместо той да съди Христос, нека народа го осъди -- един древен пример за ползата от демокрацията, ако човек се замисли. )
     Но щом става въпрос за писане на нещо по стоките, то аз имам едно предложение, защото това да се пише на някои стоки, че са естествени -- примерно bio-нещо-си, или pure_meat за меса -- не е достатъчно, понеже тези стоки са само към 10 - 15% от продаваните (поне у нас) и те са 2-3 пъти по-скъпи, и като така от слабо купуваните, а останалите над 80% стоки като артикули, или над 90 като купувани, остават без указание за тяхната натуралност. Имам предвид, че те може да не са съвсем натурални, но все пак в тях да има нещо естествено, да не са пълно ментè (както, примерно арабските марципани, на които въпреки всичко пише "шоколад", или както въпросния оцет, или бульон). Това, което аз предлагам е да се маркират и всички стоки, в които няма, практически нищо натурално, те са чиста есенция или имитация, което не е особено трудно да се установи, защото се знае какво трябва да има в даден продукт, т.е. с дадено название (както, примерно, вече на някои уж-кисели млека у нас взеха да пишат "млечен продукт", защото знаят, че това не е истинско кисело мляко). Трябва да се използува някаква думичка добре известна и на Запад, което ще рече тя да е гръцка и/или латинска, и аз мисля, че най-добра за целта е думата псевдо /pseudo, която може да се съкрати и до псе /pse (примерно: pse-оцет, pse-шоколад, и прочее), а дори и до една гръцка буква "ψ", написана с черен цвят и заградена в кръгче! Така ще се знае, че това, което не е "псе", е що-годе прилично, докато "псетата" са си чиста имитация или фалшификация; използването на други думи като: ерзац, заместител, имитация, подобие, и прочее, не ми се струва толкова универсално и елегантно както моето предложение. Предполагам, че това няма да предизвика особено недоволство сред фирмите-производители, но ще бъде доста по-коректно по отношение на купувачите.

     Ами, в общи линии, това е. Лъжат ни, и ще ни лъжат, щом не възразяваме, като се полагат грижи само да не ни тровят. Всеки има правото на избор. Аз лично, отдавна, още от тоталитарните години, когато лъжите на търговците и производителите бяха значително по-слаби (за сметка на лошия асортимент, разбира се), избягвах безалкохолни напитки, избягвах купешки алкохол, приготвяхме си сами зимнина и сладка, правехме сокове и вина от диви плодове, беряхме гъби, и каквото можем, като

     купувахме предимно основни стоки,

без които не може, и които най-малко се фалшифицират, като: олио, захар, оцет, сол, месо ама да го видиш с костите, риби от океана (речни по-рядко), бройлери (те може да се отглеждат изкуствено, но пък месото им е нежно), масло (тогава то не се смесваше с маргарин), хляб (казах че тогава той беше естествен) или брашно, сирене (също натурално) или кашкавал (те бяха само два вида, "балканки" и "витоша", и никой не си правеше труда да ги "модифицира" с разни добавки), кафе, чат-пак някой портокал или лимон, и комай това беше всичко. Останалото си го правехме в къщи, т.е. готвехме си. Сега младите вече май и не знаят, че ... млякото се получава от крави, а си мислят, че в магазина има кранче, откъдето пълнят пликовете -- знам ли, като гледа човек рекламите (ама рекламите са според народа -- във всяка страна и по всяко време, вървят различни, такива каквито се приемат от него), то може да си помисли, че всички вече сме станали морони.
     И понеже съм сигурен, че едно 99% от хората (ако не и с цифри след точката) не са на ясно какво значи думата "морон" (а и в английски етимологични речници moron се дава като "неологизъм" в езика, но без да се разнищва особено), нека Ви споделя моето мнение по въпроса. Значи, морона, съвсем ясно идва от латинския където moria значи глупост, което (също безспорно) идва от старо-гръцкия, където μωρια е лудост, обаче латинското morus, което е от гръцкото μωροσ значи ... ами един морав плод, черницата! Тук вече става ясно, че се намесва моравия или лилавия цвят, който е тъкмо от гърците (макар че цвета може доста да варира и в английския maroon значи кестеняв, но то трябва да е от същия корен, защото тук е и френското mauve, което значи бледо-моров), и че тук са и моравите, т.е. сините домати, но проблема е, че като значение в старо-гръцкия μορια (но обърнете внимание на буквата "о") значело някакви свещени маслини (общо взето дребен и "глупав" плод като черницата). Обаче не става ясно (и това никой не го обяснява -- освен моя милост, разбира се), защо "моравите" черници, или цвета на сините домати, ще се свързва с глупостта, и то още от 25 века, грубо казано? Но той се свързва защото ... ами облечете се в морави дрехи и вижте за какъв ще Ви вземат хората! Тоест това е един много ярък и фрапантен цвят, с който човек само иска да се изтъкне (ако няма с какво друго), и повечето глупаци тъкмо това и правят, "обличат се в морави дрехи", фигуративно казано, за да станат интересни. Е, на такива хора и разчитат рекламите, това са снобите. Те, по принцип, не са лоши хора, даже

     съвременното консумативно общество се крепи основно на снобизма на хората,

но те правят ненужни неща и се хвалят не с неща, които са свойствени лично на тях, а с нещо с което искат само да изпъкнат (като, примерно, да си продупчат езика и сложат там някое лъскаво камъче), а това се е считало от интелигентните тогава гърци и латинци като проява на глупост. Е, съвсем естествено е рекламите да са насочени тъкмо към тези "стълбове" на консумативното общество. Ако Вие сте от тях, то забравете всичко, което Ви казах до тук, но ако не сте толкова елементарен, или поне не искате така лесно да могат да Ви лъжат, то прочете още веднъж поне надебелените думи, та дано нещо остане в главите Ви.

     09.2012

     П.П. Понеже тук става дума за различни мошеничества със стоките може би е подходящо да добавя и два-три параграфа за някои легални измами, които магазините прилагат. Тяхната основна стратегия е да правят различни "зарибявания", очевидно, и аз съм говорил отдавна по тези въпроси, но напоследък ми направиха впечатление две нови модификации.
     Едната я наричам отсрочено плащане, и тя се свежда до това, че понякога някои магазини предлагат стоки на безспорни дъмпингови цени, че дори и направо на половин цена, но това се прави няколко пъти, докато хората започнат да търсят тези стоки и тогава вече ги продават дори с едно 20-тина процента по скъпо от нормалното (за да си върнат загубеното). Кога да започнат поскъпването магазините знаят, защото те си следят оборота и щом имат усилено търсене, то и вдигат цените. Това е очевидно, но този вариант се свежда до заплащане на същите стоки по-късно, т.е. когато човек купува евтино той не плаща действителната цена, но после си я доплаща и надплаща. Това което клиента трябва да прави е да гледа да не обърка фазата и да купува когато е скъпо (с надеждата то пак да стане евтино; но и защото вече е отишъл в магазина -- предварителната нагласа е голяма пречка), а веднага да спре за известно време покупките (да речем за половин - един месец). Това е честно надлъгване, но пък защо по-бедния, т.е. клиента, да губи?
     Другият подход е отвличащата маневра, при която ти говорят за неща, които въобще не са съществени, но спокойно могат да те объркат (и го правят), защото човек продължава да разчита на нормална човешка логика и си внушава сам някои изводи, които просто не са верни. Примерно, като пише някъде, че продукта съдържа растителни мазнини (това касае сирена и кашкавали) човек си мисли, че в крайна сметка мазнината не е особено важна, важното е да е млечен продукт. Да, ама тъкмо там е номера, че в тези стоки просто няма мляко (е, или почти няма); затова такива сирена струват дори по-евтино от изварата, а иначе те трябва да са 2 до 3 пъти по-скъпи от нея. Пак "честна измама" (т.е. юридически фирмите са невинни), но клиента страда.
     Е, има и други варианти, примерно цитиране на нещо не проверено с нищо, да речем, че дадена стока е с 20% по-евтина, но кой ти гарантира, че те сравняват с правилна цена, а не с измислена (защото в пазарни условия няма твърди цени)? И то най-често е така. Или че има поевтиняване от ... 3%, където се предполага че човек ще си помисли 30%. Или ще разменят местата на някои стоки и ако човек не си отваря очите на четири ще вземе нещо което днес е там, но е доста по-скъпо. Или, примерно, че някакво сирене с чубрица е с 30% по-евтино, но до него стои сирене с копър, което много си прилича с другото, ама е на нормална цена. И други подобни трикове за "балъци" (което на турски значи риба), или за "гарги" (според англичаните, за които gullible значи податлив на измама и сигурно се свързва с гаргите и гълъбите защото специално gull е чайка).
     Изобщо, аз успях да намеря само една полза от такива будалкания за клиентите -- понеже аз, разбира се, се стремя да противодействувам -- и това е, че така магазините просто ти ... поддържат тонуса, карат те да не си позволяваш да се отпускаш, да не старееш, в крайна сметка, защото, както предполагам че доста читатели са чували, първите признаци на стареене се свеждат до трудна промяна на навиците, до трудна адаптация към новото, поради забавяне на реакциите. Така че, при желание, човек може да извлече полза от редица неудобства, или пък да си го будалкат колкото могат. Ами, всеки си има (демократичното) правото на избор.

     08.2013

ЗАЩО ПЕТЛИТЕ КУКУРИГАТ СУТРИН?

(или на какво ни учат птиците)

     Е, аз може да отговоря веднага на този въпрос, но не знам дали това ще Ви удовлетвори. Петлите кукуригат защото приветствуват слънцето, поне третите петли, а първите усещат някакви проблясъци (че няма, примерно, слънчево затъмнение). Това правят и всички птици, особено градските гълъби, или селските врани; те, щом изгрее слънцето, веднага литват на ята (лете и зиме) и почват да викат "Гра-а, гра-а, здравей Ра-а, ура-а Ра-а!" или нещо подобно на техния си език. За врабците не съм сигурен дали правят нещо подобно, но за щраусите, примерно, чувах, че те всяка сутрин с изгрева почвали да се въртят като луди, понеже са твърде тежки за да литнат, но пък с`ърце им не дава да не поздравят този древен бог, Райкю, казано на някакъв български диалект. Така че, ето Ви откъде хората са се научили, а и са кръстили този бог, оттам и разните зори, аврори, и прочие, които са и латински и по-стари думи.
     Но сравнете все пак колко непосредствени (като децата) са птиците в своята екзалтация, и колко престорени, и глупави се проявяват хората, особено християните, когато приписват на боговете своите недостатъци, като суетност, егоизъм, жестокост, и прочее. Защото такъв е смисълът на древния, може би от преди 5 - 10 хиляди години, навик да се гори нещо благовонно, или поне свещичка, и да се предполага, че така дима, който се издига нагоре, където трябва да са боговете (защото те, видите ли, не може да са надолу, те са непременно някъде високо, понеже са добри богове и виждат всичко), доставя някакво удоволствие на боговете (които, иначе, сигурно само се кахърят дали дадения човек мисли за тях, защото те друга работа си нямат, освен да копнеят за нашето почитание), и особено се "кефят" ако човека мърмори под носа си някаква молитва към тях (понеже те, без специална молитва, хич и няма да се сетят дали той мисли за тях или не). Това са разсъждения на ниво забавачница, но хората, т.е. всички вярващи, го правят. Докато птиците просто се радват, че идва още един ден, че са доживели до него (защото нощта е един вид сън, временна смърт -- е, ако не броим нощните птици).
     Ама де да беше само това, хората цена нямаше да имат. Но те държат да покажат своята любов и уважение към боговете най-вече като ... убият някого за целта, и в най-добрия случай това са животни. Защото названията на свещениците в западните езици (а сигурно и в древните източни) са свързани все с някакво рязане, кълцане (на гръцмуля), т.е. те са sacre (което, повече от очевидно, корелира със секирата!); при нас, славяните, имената са свързани само със свещите и светлината, т.е. са светù хора, но иначе и ние правим разни жертвоприношения на животни (или най-малкото ядем такива животни на разни празници). Сега, аз не обсъждам тук това, че хората са хищници и ядат животни (защото това е божа работа, дето се вика, така сме направени, не можем да ядем трева), а това, че си мислим, че като запечем месото на огъня, и като капне мазнина там, то дима се издига нагоре и пак стига до боговете, а пък ние изяждаме животното после само за да не се развали месото, ама сме го заклали заради бога, в името на бога (примерно, гергьовското агне). И не само при "общуване" с боговете, а и при ... клетвите ние също се кълцаме, или поне аз считам че думите са свързани, и така като пуснем малко кръвчица, като я размажем по ръцете или където и да било, и гарантираме верността към нещо или някого.
     А вземете и евреите, които считат че някои животни са "кошер", или добри, осветени, като птиците и рибите, примерно, докато прасетата са лоши животни, и като така не трябва да се ядат. Тоест какво излиза, а? Ами излиза, че добрия трябва да го заколим, а лошия да го оставим да живее! Това е логиката на тази древна религия, което, мене ако ме питате, си е чиста перверзия.
     А птиците, защото от тях започнахме, не убиват в името на слънцето, не, те убиват в името на изхранване на тялото си, и като правило се хранят с разни мушици, бръмбарчета, червейчета, т.е. с насекоми, които поне са дребни и някак-си е трудно да ги снабдим с "душа", защото нямат чувство за болка; или пък иначе ядат риба (ако са морски птици), но риба в морето бол и нея все някой ще я изяде (най-често по-едрите риби). Понеже хищните птици, тези дето изяждат други себеподобни, или дребни бозайници, са едно изключение, те са може би към 5% от всичките птици. С което искам да кажа, че и птиците са месоядни, но има разлика между техния подход към жертвите и човешкия.

     Но да продължим с орнитологични въпроси. Как мислите, защо птиците ... къкат в движение, ей така, хвър, цвър, хвър, цвър? То е ясно, че като летят не могат да слизат всеки път на земята за да се облекчават, а и при тяхната несъвършена преработка на храната, тъй като те нямат отделителна система, всичко излиза от едно място, и течното и твърдото, и след като това става бързо -- защото при летене трябва много енергия (вижте колко бензин гълтат съвременните самолети) --, то хранителните съставки няма да се извличат добре и много такива ще остават в отходите им, поради което и днес птичето гуано се счита за най-добрия естествен тор (само дето не се прилага вече, защото излиза много скъп). Но не е само това, защото те не къкат в гнездата си! Аз лично наскоро имах възможността да се убедя в това, понеже една ... гълъбица, но в прекия смисъл на думата, сви гнездо на терасата ми (àко и да съм на петия етаж, но имам разна зеленинка там, и повечето хора вече са си остъклили терасите, та птичките нямат голям избор). Та аз и давах и водичка и хлебец и резенче ябълка, но тя не само че не ядеше нищо, но и не се облекчаваше там; само мъжкаря, който я посещаваше горе-долу толкова често, колкото често се ходи при болен, т.е. два-три пъти седмично, кацаше на парапета и си цвъкаше на воля, но встрани. Така че птиците са и чисти животни.
     Е, кокошките го правят в кокошарника, положително, но пък те затова стоят на някаква пръчка, за да не си сядат в изпражненията (плюс съображенията за безопасност, разбира се). Та искам да кажа, че сумата животни, които, както си ходят по пътя, и от време на време цвъкват по някоя "тортичка", го правят пак от съображения за хигиена в "гнездото" си, така че и да им се наложи да го направят там, то да е няколко пъти по-малко и по-рядко, но и при това гледат да стоят прави -- конете, кравите, и други --, като май че само овцете и свинете се въргалят къде намерят. Хората в това отношение не са за обвинение, но все пак е интересно да отбележим, че тоалетната обикновено се намира тъкмо ... в средата на жилището, а не някъде от края, до вратата, примерно.

     А защо, мислите, гълъбите гугукат, а? Е, това трябва да е лесен въпрос (поне за българите): защото искат да се ч#кат, разбира се. Всичките звуци и целувки, и почукване на човките, че и ... езичета пускат (само не знам кои по-често, женските, или мъжките) са само прелюдия към любовната игра. И кои гугукат най-много? Мъжките, естествено, така е при всички птици -- канарчета, сигурно и лястовички, славеи, пауни (те пък се хвалят с опашките си), петли, и прочее. А, има една птичка, на която у нас викат "чичо-пей", ама то е за да не шокират децата, ще Ви кажа аз, защото малко трудно ще кажеш "ч" с човка; с "цовка" можеш да кажеш само "ц". Поради това аз много пъти вече чувам как някаква птичка (не мога да я видя, тя е някъде по високите клони) казва "цица-та", "цица-та", така че тя дори се оказва и циничка.
     Та до насекомите включително женските са главния пол, те са и по-големи, и по-универсални (спомнете си, че при мравките и пчелите всички работнички са недоразвити женски, т.е. "девици", мъжкарите са 1-2%, ако не и по-малко), но от птиците нагоре, а особено при бозайниците, мъжкарите са царете, а женските са безлични, като, хм, като кокошки. Защото кокошките кога се обаждат, а? Ами като снесат яйцето, тогава се обръщат, поглеждат го, и почват да се хвалят какво яйце са снесли, нали така? И какво казват? Ами "ко-ко", нали? Е, затова тази сричка "ко", или "co" на латински (не знам как е на арабски или еврейски и прочее), на всички западни езици значи нещо свързано с (поне) две неща или индивида, нещо преплетено, усукано. Примерно: кооперация, корпорация, корелация, копулация, координация, кореспонденция, конструкция, констатация, контестация, кондензация, консумация, контейнер, контур, корупция, комуна, конюнктура, компромис, комерция, континуум, а оттам и конец (според мен), копие, хор (който е "кор" на гръцки и на Запад), космос (който е свързан с ... косата), консерва, командир, контекст, комшия, кошмар, и много други, буквално хиляди думи! А ако се питате защо тъкмо кокошките са ни дали тази сричка, а не кравите, примерно, то отговора е, че кокошки е имало във всяка къща, а крави, овце и прочее, далеч по-рядко, тях са ги извеждали на паша на стада, те не правят това толкова често, докато кокошките са били под носа на всеки, и тяхното "ко-ко" се е чувало всеки ден от всеки.

     И изобщо, ако живота във въздуха не бе толкова изтощителен, то птиците отдавна да са станали господари на земята, защото знаете, че в сумата митове има разни причудливи летящи животни -- дракони, ангели, дяволи, вещици, че и летящи килимчета. Едно измерение в повече хич не е шега работа, то дава по широк поглед на нещата, на живота. А и представете си колко е ... романтично едно пътешествие в топлите страни през зимата, докато през лятото там не се живее, така че дай пък сега обратно, и така всяка година. Това калява и характер, и нерви, и води до интересен живот. Аз лично си мисля, че причината човек да стане господар на земята не е толкова в ръката му, или в мозъка му, или в гласните му струни и речта, макар че това, положително, има голямо значение, а в това, че той е доста ... несъвършен, не го бива за нищо конкретно, и като така той е просто принуден да напиня, да прави нещо, за да оживее (но тази теза я разглеждам на няколко други места, така че да не се отвличам).
     А птиците ни превъзхождат, или поне ни дават пример, и с това, че може да се живее интересно (и да се радваме на Слънцето, защото тук от това започнахме) и без непременно да се избиваме, за да се "усъвършенствуваме". Понеже птиците, както и всички животни, в една или друга степен, ограничават популацията си поради конфликти с околната среда, с природата, с разни хищници, имат проблеми с прехраната, докато човек я е ограничавал, поне някъде до времето на Маркс, до средата на 19-ти век, или до индустриалната революция, основно поради битка със себеподобните си -- и то, най-често, без особена нужда. Ама вече и така не можем да я ограничим, и 50 - 100 милиона убити ни се виждат малко. Така че, не знам, може би не е зле да се заглеждаме от време на време в разните животни, ако щете и в петлите и кокошките. Те има на какво да ни научат.

     09.2012

ИМА ЛИ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ?

     Щом поставям така въпроса, то изглежда, че аз се съмнявам в това. Моето мнение, което ще развия в този материал, е че има не толкова глобално затопляне, колкото глобално разбъркване на времето. Ще видим дали е така, в какво се изразява то, и какво можем да направим, за да го премахнем, ама ако искаме, защото то може пък и да не е толкова лошо. Но да започнем.

     1. Затопля ли се времето навсякъде?

     Вижте, ако времето се затопляше глобално, то щеше да има промяна в интегралните параметри, както се казва, т.е. в средно-годишната температура, щяха да се топят полярните шапки, да се повишава нивото на водата в океаните и да се заливат някои страни (като Холандия, например), а такива неща, ако не греша, не стават. Средната годишна температура не съм чул да се е повишила дори с един градус Целзий за последните 30 - 40 години; може би имя някакво повишение с десети от градуса, но то не е така съществено, че да му се обърне внимание. Говори се, че може да започнат да се топят шапките по полюсите, най-вече северния, където няма суша а е само вода, но засега такова нещо не се забелязва, поне не повече от нормалното, защото, всички учени така твърдят, времето от последния ледников период (преди едно 10 - 20 хиляди години, струва ми се), все едно, се затопля по малко, но това е бавен процес. В Холандия наводнения няма, а там където се случват подобни бедствия, то те са резултат от проливни дъждове, свлачища, урагани, но не от едно постоянно повишение на нивото на водата в океаните (от, примерно, повече от един см. на година).
     А аз имам и някои лични възприятия, бидейки вече в своя "залез", както се казва, и единственото, което си спомням е, че преди към 40 години беше бая студено в Петербург (тогавашен Ленинград) и Москва през зимата (до минус 30 - 40^o), но това може да не е било постоянно, а за няколко седмици, което и сега често се случва. В България някакво общо затопляне по принцип не се усеща. Когато реша, че то май започва, защото лятото става много горещо, направо не се диша, то току виж че захладяло с 20-тина градуса, и освен това, после идва студена зима. Ето тази зима на 2012 година (януари) беше доста студена у нас, консумацията за парно бе с около 30% по-голяма от предишната, пролетта закъсня с почти един месец (въпреки че Великден беше доста рано, а той ознаменува началото на ... пашата -- поне аз считам така), но после като дойде едно августовско време още през май, и закъснението се навакса някъде към юни, и така горещо беше цялото лято, с рекордни температури и в края на септември, че и до самото начало на ноември те стигаха през деня до 20^oC и отгоре, така че, едно на друго, май че всичко си е по старому.
     А не забравяйте и "нормалното" затопляне поради въглеродния двуокис, който идва от промишлеността и това е поне от един век, т.е. парниковия ефект, така че нещо ново за последните 20 - 30 години няма. Дори и този CO₂ е само 0.03% (и май от милиони години), което не може да се каже, че е много, и той е резултат не от затопляне на времето а от промишлеността, така че и да има някакво затопляне, то е следствие от нещо друго.

     2. Какво се разбърква?

     Ами, разбъркват се въздушните пластове, омесват се сезоните, направо казано вече няма сезони! Както споменах, случват се доста чести скокове в температурите, и нагоре (през зимата) и надолу (през лятото) и не с 5-10^o, а направо с 20-тина, и не за 2-3 дни, ами поне за две, че понякога и до три, седмици. Човек трябва винаги да си държи различни дрехи под ръка, не е нито лято като лято, нито зима като зима, защото може и лятото да стане по-горещо от нормалното, и зимата по-студена. Като най-добри сезони, поне за България, започват да се оформят пролетта и есента, въпреки (или тъкмо поради това) че вали и е често облачно. При все това до някакви особени природни бедствия у нас не се е стигало (може би нормалните наводнения, и опасности от такива поради язовирите).
     Казано с други думи, това, което се наблюдава, е силната турбуленция на въздушните маси, силните ветрове. Климата започва да става до известна степен пустинен, с тази разлика, че там деня е много горещ, а нощта е много студена, и дърво и камък се пука от тези разлики, докато сега тези промени стават за един период от 2-3 седмици, но номера е пак в разликите, а не в средното значение. Представете си за малко, че настъпи такъв ураганен вятър, който мигновено стига от полюсите до екватора, и обратно. Какво ще стане тогава? Ами ще се изравнят температурите на полюсите и екватора, и ще се стигне до някаква средна температура, като дори и ще се разтопят полярните шапки и ще станат всякакви катаклизми (без да броим ураганите), но дори и в този случай не би трябвало да се каже, че времето глобално се е затоплило -- защото то не се е затоплило, средната температура на цялата Земя си е останала същата. Е, да се надявам, че Ви убедих до известна степен.

     3. Защо се разбърква времето?

     Ами, изхождайки от аналогията с пустинята, трябва да е ясно, че ветровете духат защото: първо, нещо разбърква въздуха, и второ, няма какво да спре вятъра. Е, може да има и други някои моменти, но те не толкова съществени. А сега: какво разбърква въздуха? Ами Вие как мислите, какво може да бучи и бумти и прави вятър, а? Е то може да се случи и някой вулкан да изригне, или някъде да има изкуствено създаден "вулкан", т.е. бомбардировки, като всичко това са сътресения на въздуха, но те са, все пак, до голяма степен локализирани, не могат да обхванат цялата Земя (не навсякъде се бият, засега Щатите са нарочили само арабите, нали, понеже не са съвсем бели хората, си мисля аз, но това е "от друга опера", както се казва). Обаче основното нещо, което бучи това са, очевидно, самолетите! Не вярвам ако сте пораснали толкова, че да можете да четете тези редове, да не Ви се е случвало да бъдете на някое летище и да чуете как бучат излитащите самолети (а и кацащите), и да не знаете как те фучат във въздуха когато летят. Сега, ако взема да Ви цитирам с колко се повишават на година прелетените въздушни километри на човек, сигурно ще Ви излъжа, но за последния един век те, априори, са се повишили, почти сигурно, стотина пъти (!), а всяко нещо, което се изменя (поне в рамките на човешкия живот, за да бъде забелязано) повече от 2 пъти, вече трябва да ни накара да се замислим.
     Да ама ние не щем да се замисляме, защото всеки гледа само себе си и още отсъствува глобален поглед върху сумата (върху всички по-важни) социални проблеми. Ние чакаме, както има един не особено приличен "кокоши" израз, да ни допре яйцето до задника, и чак тогава да се замислим (че, примерно, няма къде да го снесем). Защото на времето така сме били изтребили всички (или почти всички) бизони, респективно и индианци в Америка, почти всички китове в океаните, или почти всички слонове, и сумата други примери, защото отдавна сме били надхвърлили границата на 2-3 пъти. Затова, между другото, на американците им се налага да се бият, наистина, не на кино, с арабите, защото консумацията на нефт нараства двукратно, да речем, на всеки 10 години (ако не са и по-малко), което за половин век дава към 30 пъти -- точните цифри са нещо подобно. И е съвсем ясно, че ако за едно пътуване от Европа до Америка и да е удобно да се използува самолет, то в сумата случаи на по-къси от към 1000 км. разстояния, за които има сухоземни пътища, това изобщо не е наложително да се прави, но ние го правим, защото може, а и защото така ни излиза по-евтино, нали? Също както и избиването на китовете, за които споменах, или слоновете, и прочее.
     А другия момент е, че няма какво да спира вятъра, а това, също очевидно, са дърветата, или просто зеленината, която и смекчава климата. Като споменах пустините, аз съвсем не съм далеч от истината, защото в един Ню Йорк, примерно, надали има повече дървета отколкото в съответната площ от пустинята Гоби (ако изключим Сентрал Парк). Тоест градовете ни, от гледна точка на зеленината, са се превърнали в пустини, там има високи сгради, те спират някак-си вятъра, но това не е същото, което правят дърветата, има разлика в термични коефициенти, поемане на влага, и други моменти. И ако издигайки се нагоре, за да пестим площ си мислим, че решаваме нещата, то това не е така, защото около сградите отива още толкова и повече площ за паркиране на колите, и най-вече просто за широки улици. Ами извънградските пътища и магистрали? Гледано отвисоко градските, а отдавна и извънградските, райони приличат на лунни или марсиански пейзажи, и магистралите са като марсианските канали, може би малко по-тесни от тях, но с тенденция да "надебелеят". Защото, най-кратко казано, станахме твърде много хора на земната топка и като че ли чакаме нещо да ни намали едно поне стотина пъти!
     При това положение, аз не знам, но парниковия ефект, доколкото съществува, може дори да е положително явление, защото поне малко спира промените на температурата, т.е. оказва известно стабилизиращо действие (в пустините няма парници, нали?).

     4. Защо властите ни заблуждават?

     Така че, ако аз съм прав -- а това сигурно е така, помислете и Вие самите --, то тогава съвсем резонно възниква въпроса: защо тези, които би трябвало да знаят по-добре нещата, т.е. политиците, поне консултирани от различни учени, ни говорят за глобално затопляне? Ами, сигурно защото така е по-изгодно, нали? По-изгодно и за политиците, което ще рече за ... бизнеса, който стои зад тях (защото то това е квинтесенцията на капитализма в икономическо отношение: власт на определени бизнес групировки), и за нас самите (защото искаме и да летим когато си искаме, бързо и евтино, и да живеем в градове, и да караме бързи коли, и да имаме работа, и прочее и прочее). Ща не ща пак се сещам за горките китове на времето.
     А освен самолетите и колите има и едно по-пряко въздействие за бизнеса, увеличава се производството на някои стоки и услуги, защото ако не само през зимата се отопляваме, а и през лятото се охлаждаме, то това е и допълнителна енергия, респективно разходи за хората, но и печалби за бизнеса; аналогично и производството и потреблението на разни други стоки нараства, щом времето често се мени, духат по-силни ветрове, трябват ни по-добре изолирани жилища, и прочее. Така че обикновения човек и не може правилно да прецени кое би било по-добре, дори да би могъл той самия пряко да влияе, т.е. не е като само да намалим летенето, или да живеем на село. Обаче мислете малко прогностично, поне от малко малко напред във времето, и си спомнете за изравняването на температурите на полюса и на екватора, защото ние натам сме се запътили.
     Сега, проблемите, разбира се, са сложни и взаимно-обвързани и не можем изведнъж да ги оправим, но можем поне да започнем да се движим в правилната посока (а не в неправилната) и аз ще предложа някои мерки за това. Въпроса с пренаселеността, обаче, си остава, понеже той е достатъчно сложен, за да го кооптираме и него тук, но все пак да напомня, че според официални данни населението на Земята се удвоява вече за 35 години, което доста точно прави три пъти по толкова за един век, или 2*2*2 = 8 пъти, или че след един век, ако тенденцията остане същата, вече ще сме 50 милиарда души на "топката" (защото 6*8 = 48, но ние сме вече повече от 6 млрд.)! След още един век това ще даде 400 млрд., а след още един вече ще станем към 3 гига човеци (а не байтове). Това ми се вижда бая страшничко на мен, не знам как е за Вас.

     5. Какво можем да направим за да спрем това размесване на атмосферата?

     Ами вижте, въпросът е преди всичко в нашето виждане за света, въпрос на философия, на начин на живот, на морални ценности, нека не се лъжем, че не е така! Ако не бързаме толкова да живеем и да правим кариера (като че ли преди нас други същества не са живели милиарди години; и като че ли не остават още милиарди години докато нашето Слънце угасне), ако не държим да присъствуваме навсякъде лично (след като вече можем да наблюдаваме на екрана почти всичко), ако не харесваме да живеем в мравуняци, а предпочитаме нормални едно- и дву- етажни къщи и сред природата, ако не искаме да се плодим в такива ужасяващи мащаби, и прочее, нещата няма да бъдат толкова опасни. Тоест, ако не сме толкова суетни и не живеем само в днешния ден, и не се ловим по думичката "ново", всичко ще е доста по-розово. Но това ще рече, до голяма степен, да отречем западния начин на живот, западните ценности, и да се върнем към древните източни теософии. Аз лично не виждам защо да не го направим, защото от много бързане, някъде от времето на Карл Маркс насам, само до катаклизми стигаме, но аз съм вече на години, така че младите може да си бързат, щом толкова искат. Затова аз ще предложа и няколко основно палеативни мерки, но които би трябвало да донесат някакви резултати, и поне забавят този процес на разбъркване на атмосферата.
     Първо за самолетите: ами то е елементарно (както всичко гениално) и се състои във въвеждането на акциз върху самолетните километри (и за хора и за стоки), с цел след едно 20-тина година те да станат неизгодни, а дори и след 10-тина хората да се замислят и да ги намалят. Та нима не се процедира така с цигарите? Едно примерно предложение за конкретните проценти е: по 5% (до 10% -- това може да се обсъжда и коригира текущо) на година увеличение на цените на самолетните билети и цените на превозите с тях. В такъв случай, ако човек трябва да отлети някъде на 600 км., примерно, разстояние, и ако то ще му излезе два пъти по-скъпо, отколкото ако използува автобус или влак, то той почти винаги ще се откаже. Освен това да започне постепенно премахване на всички къси самолетни връзки, като се започне с разстояние от 300 км. (надали някой използува самолет за такива дистанции), и това разстояние да се увеличава с по 30 км. на година, примерно, докато се стигне до 1000 километра минимално разстояние.
     Що се касае до озеленяването също имам просто предложение: при всеки нов строеж да се изисква на всеки квадратен метър застроена площ (т.е. покрита земя, а дали това е сграда, път, или е нещо, което има помощни функции, това няма значение) да се заделя и още толкова зелена площ, като поне половината от нея да е с дървета (и заедно с всички необходими съоръжения, било за напояване, било за поддържане на насажденията, т.е. нещата веднага да започнат да функционират и само да се чака дърветата да пораснат); ако става дума, обаче, за строеж в градски условия, или където вече има нещо построено, то на 1.0 кв.м. площ да се иска 0.5 кв.м. зелена площ и 0.5 кв.м. соларни батерии, с оглед на това да не се налага намаляване на жилищната площ дори и без увеличаване на височината на сградата! Как си го представям това последното ли, че ще съборим 2 дка жилищен блок и на негово място ще се изгради също 2 дка блок, плюс 1 дка зеленина и 1 дка соларни батерии? Ами много просто, ще се използува и покрива, и пътищата, защото соларни батерии може да се слагат навсякъде (може и по стените и прозорците), и съвсем не само хоризонтално, а ако са под ъгъл от 45 ^o то това дава едно увеличение на площта от 1.4 пъти (корен квадратен от 2, ако бъдем по-точни, което е 1.4142...), като може дори да се прави и едното и другото, т.е. на покривите да има оранжерии, които да се покриват поне наполовина от соларни батерии (и те може да се на два пласта, така че да е възможно да се местят, и по този начин хем да спират слънцето повече, ако е много ярко, хем да увеличават площта на батериите, но ако е облачно то да пропускат, да речем, към 50% от светлината.
     Тези мерки могат да се приложат дори веднага, но след едно 10 - 20 години положително няма да има никакви проблеми със соларните батерии. Последните няма да спрат вятъра пряко, разбира се, но те ще дават електроенергия, което значи, че ще се гори по-малко -- каквото и да било то --, и съответно ще има по-малко пушеци. При това ако е сложно синхронизирането на получената електроенергия по волтаж със мрежата, то може да има допълнителни контакти за прав ток с напрежение, примерно, 12 V (или 24 V, или каквото там се приеме), които да могат да се използуват за захранване на компютри и нагревателни прибори. Тези идеи може да се доразвият още, но това ще направим в следващата точка.

     6. Какво може да ни очаква в близко бъдеще?

     Соларни батерии може да се слагат и покрай шосетата (или на колове в средата, в разделителната полоса на автострадите), а също покрай пътищата може да се иска да се строят и ивици (от 5 до 10 метра широки) от дървета, било то плодоносни, било не, било лозя, палмети, оранжерии, и прочее. Също няма нищо невъзможно ако там започнат да се строят и ... жилища, разбира се, защото няма нищо лошо хората да живеят сред природата, а и до пътя, т.е. на пътя. И в това отношение изглежда Арабията най-много ще "намаже", защото там слънце да искаш, а щом се появи и електроенергия, то и вода ще потече, и гюлове ще зацъфтят, и оранжерийки ще възникнат, и тревица ще порасне (покрай пътищата, малко по малко), и агънца ще заблеят, и тъй нататък.
     Също не виждам нищо лошо ако се възродят, доколкото е възможно, и круизните пътувания, като част от (или цялата) почивка, така както е било векове на ред (примерно, чувах, че сега можели да се строят съвсем съвременни ... платноходи, с компютърно управление, и с двигатели в случай на нужда, съвсем модерни, така че на човек просто да му е драго да предприеме една обиколка с такова корабче, стига да има достатъчно пари за това). Както и да се минимизират всякакви възможни пътувания с помощта на компютъризирано присъствие (за конференции, бизнес срещи, и прочее). Едно тримерно виртуално присъствие ще бъде напълно достатъчно поне в 3/4 от случаите, а това значи 4-кратно намаление на пътуванията.
     Аз си мисля дори, че съвсем не е сложно да се премине в редица заводи и големи предприятия (с повече от 50 души, да речем), към работа 3 дни седмично по 10 часа, като хората нощуват там -- или в общежития, или в каравани, с всички възможни удобства --, което ще даде едно намаление на пътя от 5 (или, евентуално, 4) пъти седмично, до един единствен път, а това е спестен и бензин, и време, и удобства (а, ако щете, и възможност да "опознаете" по-добре колежките или колегите си в съвременния "безсемеен" свят). Същата идея трябва да се прилага и при обучението, като децата се учат основно пред компютрите, а посещават учебното заведение горе-долу 1/5 от времето, т.е. един ден седмично, ако са в училище, и по една седмица веднъж на месец (или месец и половина), ако са студенти във висши учебни заведения или колежи.
     Добавете към това и електромобили, и ще видите как и обезлесяването ще намалее, и ветровете ще отслабнат. А ако и хората понамалеят (до към 50 - 100 милиона -- аз съм разглеждам този въпрос на други места), което ще доведе и до премахване на войните (защото: за какво да се бият хората, след като има всичко и за всички?) и проблемите ни почти ще изчезнат.

     11.2012

ФАТАЛНАТА 2013 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ

     То коя ли година, откакто дойде демокрацията у нас, сме били добре, ама пък баш през фаталната да сме добре просто няма как. И то така и се получи, едва наченала-неначенала годинката и -- давай да демонстрираме недоволството си. А ако попитате от какво -- ами, от всичко, в смисъл от цените, че не били по джоба ни. Ами няма как да са, след като не щем социализъм и не знаем що е то и има ли той почва у нас. С други думи, връщаме се със -- колко станаха те? -- с 23 години назад, или горе-долу с едно поколение (което се счита за 25 години, макар, че в статистически смисъл трябва да е по-точно към 27). А се връщаме назад, защото няма настъпило нищо ново през добрата 2012 година, ама ние почнахме да манифестираме гладни и недоволни още щом дойдоха първите сметки за парното и тока. Е, то разбира се, винаги може да се каже, че акъла ни е малко и затова сме на това дередже, което, очевидно, е вярно, но нека не се обиждаме на простотия, защото, поне аз така мисля, колкото и да сме простички, то не сме по-прости от ... американците, ама не са те зле а ние! Така че, тъй като тя, простотията, по хората ходи, да се опитаме да погледнем малко по-сериозно (но не прекалено, че да ни стане скучно, нали?) на ситуацията през зимата на 2012 /2013, и защо излязохме на улицата.
     Ами, от една страна

     за да се постоплим

като се съберем на тълпи и повикаме малко против властта, защото това, наистина помага, и физиологически човек се сгрява като походи малко по улиците вместо да стои да мръзне в "прохладното", заради икономии, жилище (това аз от личен опит го зная, само че аз не се сгрявам по улиците, а или из парка, или в някой супермаркет, колкото да погледам вкусни неща на топло), а и психологически, като си "изплачи" мъката и му става по-леко.
     Освен това аз

     даже и съм доволен, че най-после взехме да "ръмжим",

защото то иначе на какво прилича -- цяла Европа, па и света, роптаят, кризата е като тази от преди II-та Световна война, а ние си кротуваме като овчици на заколение. Най-после ни се чу гласеца, измучахме (само дето ние обичаме да викаме не "муу", а "ууу").
     Обаче, по същество, нищо ново, цените на най-скъпите комунални разходи, парното и тока, нараснаха с някакви си 10-тина процента, което е повече от нормално, защото по-рано, в зората на демокрацията, цените се вдигаха с по 50% на година, и пак не стачкувахме. Така че "номера" не е в скъпите цени (които после и поспаднаха с 5-6% в резултат на стачките). Номера не е дори и в това, че комуналните разходи растат, защото и на едно дете от забавачницата като му кажеш:

     "комунизъм" и "комунални разходи",

не може да не разбере, че това са сродни думи, от един корен!
     И за да не почне някой да ме оплюва, че "комунизирам" читателите, нека посоча нещо, което сигурно не повече от един процент от хората знаят, това че градските автобуси са били въведени някъде по римско време, и етимолозите извеждат думата bus тъкмо от една падежна форма на omnia, което значи "всичко" (от фразата Omnia omnibus! -- Всичко за всички). Е, разбира се, тогава са били конски файтони, но не се хващайте за точната дума, защото то и днес англичаните казват vehicle за превозно средство, ама -- ха, ха -- не го ли чувате как "вие", това е говедото, на френски и прочие латински езици. Тоест, градовете не само налагат ... полицията (polis - police), разбира се, но и градския транспорт, който -- пак да напомня, защото хората забравят -- беше, имам предвид едно билетче, колкото 1/2 ... яйце (за да не се извърта някой с оправданието, че тогава цените са били други), а пък сега (и то след поскъпването на яйцата с към 30% през 2012) е 4 такива, което прави 8 пъти. Аналогично и тока, парното, водата, писмата (от 2 ст. на 65 в момента), и прочее. Аз затова и казвам, че явно акъла ни е малко, защото забравяме повече от очевидни неща, но след като се кефим да си мислим, че бихме могли да забогатеем (още повече с честен, или почти такъв, труд), вместо с това да бъдем всички равни и да няма бедни -- ами, хак ни е, дето се вика.
     Така че, действително, излиза, че ние роптаем основно заради фаталната година, или пък иначе,

     защото нищо не се променя.

В смисъл, че чакаме, чакаме, тази пуста криза да свърши, ама тя все не свършва. И де що сме имали някакви резерви те вече са свършили, ама кризата не ще. Е, аз ще Ви кажа кога ще свърши тя, но няма да Ви зарадвам, ще знаете. Значи,

     следете банковите проценти!

     Нормално те са около 2-3% (защото, мисля си аз, хората искат всяка година да получават поне малко повече, защото те, неизбежно, и произвеждат малко повече, и така всичко, при нормални обстоятелства, поскъпва с толкова на година). А банките, от своя страна, са институции, които работят само заради разликата от процента между дава (заеми) и взема (такива), те просто няма от какво друго да живеят (освен още от някоя ипотека, или от непотърсени влогове, защото човека починал, или някакво подобно изключително събитие). И в обичайна ситуация идва време когато хората започват да теглят доста пари, защото нещо не им стигат, или са останали без работа (защото много неща са произведени и не се търсят), а и на тези дето влагат не им остават толкова, че да влагат -- с една дума прихода на авоари в банките намалява и те затова вдигат процента на влоговете, за да противодействуват на този процес. Това значи, че поредната криза вече започва. Това стана у нас, а и по света, последно към 2007-8 година. Но трябва да Ви кажа, че такова нещо беше започнало на Запад и към ... 1990 година, когато процентите стигаха до 10-12 (поне в Англия -- ако не вярвате, търсете стари западни вестници). Но тогава Изтока се разцепи по шевовете и това, ами задържа или отложи кризата за Запада (намериха се нови пазари, намери се работа за техни хора да ни учат на каквото могат, и прочее).
     При тази криза те стигнаха до към 8%, а сега вече, в 2013 година, поспаднаха до към 5 (имам предвид за годишни влогове), но още не са стигнали масово 2-3%. Като ги стигнат тогава ще сме горе-долу в равновесно положение (на нулата), после трябва да спаднат още (защото хората все влагат и влагат, и почти никой не тегли заеми), и като стигнат така до 1.5 - 2% тогава ще сме в долна мъртва точка (тези процеси са, в общи линии, синусоиди, т.е. вълнообразни) или кризата ще е свършила. Е, ама ние за шест години не можем да стигнем нулевото (около 3%) равнище, така че аз не виждам как преди още толкова години ще излезем от нея, което дава 2020 година, като минимум; с оглед на някои други проблеми може да я докараме и до 2025 година ^* . Накратко, моята прогноза е че

     кризата ще свърши в средата на 2022 година

(по-точно на 06.06. към 6 часа сутринта, но за часа може и да греша малко). Това е, госпожи и господа, положението. А спомнете си и ситуацията преди II-та Световна война, където кризата започва в 1928 година, в 1933 "хитът" Хитлер идва на власт в Германия, в 1939 година започва войната, и свършва в 1945 година; сега прибавете 80 години. Така че в момента ние чакаме идването на фашистите тук-таме на власт, което май и започва да става, а? При това имайте предвид и, че в условия на война проблемите се разрешават по-бързо, защото много неща се рушат, хората намаляват, така че работа вече започва да се намира, да се възстановява разрушеното -- предполагам, че обяснявам достатъчно популярно. Обаче, от друга страна, сега света е малко поумнял, не се избиваме масово, поне не в Европа и Америка -- виж, при арабите може, те не са съвсем бели хора --, вземаме някакви глобални мерки, така че може да предполагаме тази болест да премине пак за толкова време, но чак по-бързо -- просто не ми се вярва.
     Защото, какво да произвеждаме, след като само изхвърляме здрави и прави неща на боклука (докато тогава, към II-та Световна, хората и парчета от вестници са "кътали", за да си свият в тях цигарки)? Виждате ли какво ще оживи производството, след като буквално всичко вече е изкуствено (и дрехи, и храна, и строителни материали, и дори ... раждането) и се произвежда роботизирано, и струва много малко, а хората са твърде много? Аз лично не виждам къде може да греша. Но ако случайно не се окажа прав (на което, иначе, много бих се радвал), и кризата вземе да свърши, да речем, към 2017 година, то, -- ами, откажете се тогава да го четете този "лош" автор! Аз поне точно така и ще направя.
     Но да се върнем към сегашната година и да погледнем малко (не много, както казах) по-задълбочено на това какви хора стачкуваха сега. Аз хвърлих едно око на телевизора (не много, ще знаете, защото манипулацията по всички медии е на такова ниво, че ако човек се загледа и заслуша и вече няма да мисли сам ами като другите, а пък моя милост е самобитен, той затова е учил толкова много, за да може сам да мисли). Та като хвърлих това око и видях, че

     на митингите липсваше средната възраст.

С други думи, това бяха младоци, до към 25, рядко 30 години, и после от 60-те нагоре. Сега, то е вярно, че за да отиде човек на митинг трябва време, и ако той ходи на работа то не разполага с много такова, но това е въпрос на приоритет, не е непреодолимо препятствие, защото митингите бяха основно вечер, в извънработно време.
     Така, и това наблюдение обяснява доста неща, защото, от една страна, пенсионерите, те, винаги са недоволни от пенсиите си (а истината е, че са недоволни от годините си), и лесно могат да подкрепят всякакво недоволство по икономически причини (не казвам, че без основание, особено в най-бедната в Европейската Общност държава), а пък, от друга страна, на младоците само им дай да викат "У-уу" и "Долу", защото това са пост-тинейджъри, те също винаги са недоволни от нещо, така е било винаги, и така ще бъде, защото те дават динамиката на живота. Освен всичко останало сега няма войни, а младите, знаете, искат да се бият, да си покажат силите, а сега с какво (друго) да се покажат?
     Обаче всички тези протести бяха абсолютно неоправдани около половин година преди нови избори (т.е. новото ни Правителство изпревари само с 3 месеца нормалното си време). Ако сме искали да недоволствуваме то тогава защо и на тези избори, и въпреки сумата, явно необосновани, "партенки" за манипулации на изборите от страна на "Дуче Бойко", пак го избрахме, защото той спечели пак най-много гласове, т.е. народа, като цяло, пак го подкрепя най-много? Да не говорим за това, че миналата година си избрахме такъв безличен Президент, който го бива само за, хайде, не "шеф дьо зал", ами за директор на училище или почивен дом -- човек на когото немците (да Ви "открехна") викат ... Kurdirektor, защото те по латински "адет" казват на лечението Kur (при това от женски род). Та ясно е, че този човек бе избран само защото е човек на "Бойчо", иначе никой не би му обърнал внимание.
     Но и друго нещо се видя на митингите, това че

     повечето хора бяха обикновени неквалифицирани работници,

малко простоватички на вид, не са свикнали да говорят или да ходят по митинги а да бачкат, ако има кой да ги наеме, т.е. това бяха безработни общи работници, и най-вече, мисля си аз, строители. Докато досега, обикновено, и особено в началните години на прехода, стачкуваше някаква интелигенция, то сега стачкуваха общи работници. Това е интересен момент и нека кажа нещо и по този въпрос.
     Ами, от една страна това също е неизбежно следствие (от нашата лудост) да си унищожаваме интелигенцията, както и да стимулираме неукото с добри пари, защото у нас, действително, образователния ценз спадна, младите просто не искат да учат и не виждат особен смисъл (и с право, досега, след като после получават доста по-малко). И защо строители? Ами, защото много се строи. Моето мнение, в общи линии и без да изпадаме в подробности, е, че жилищния ни фонд нарасна с около 30%, а населението ни намаля с около 20% (бяхме почти 9 млн., с точност до 50-тина хиляди, а сега сме 7.3 млн), което резултира в едно повече от 50% реално увеличение на жилищната площ, което съвсем не е нужно на фона на мизерията ни. В смисъл, че жилищата са много скъпи и хората просто не могат да си позволят да ги купуват, а тези които могат ги купуват като капиталовложение, не за да живеят лично. ( Специално при мен във входа, от 18 апартамента, 3 вече няколко години пустеят, което е 1/6 от всичките, а в към 1/3 от цялата бройка хората са значително намалели, понеже в 5 жилища има по един човек, а те са двустайни, и в още 3-4 има по двама., докато по-рано бяха средно по 3-4 души в апартамент. )
     Обяснявам тези неща, защото строителите в една страна са, навярно, към 10-тина процента при нормални условия, а при активно строителство, както беше съвсем до скоро у нас, техния брой може да е бил и 15-20%, и безработните измежду тях сега, най-вероятно, правят към 10% от населението. Това са редките хора на средна възраст, които ходеха по митингите.
     За младоците има доста неща, които могат да се кажат, но за тях навярно ще има друг материал, за фашизма, защото те нещо натам залитат ("Дучето", àко и да прилича на такъв, не е типичен неофашист, той е по-скоро ... "фалоцист", но това пък го развивах на друго място). Обаче въпросът не е само в това, че са млади, те

     са от малцинствени партии,

т.е. не са от първите 2-3 партии в Парламента, а от тези дето никой и не ги слуша, та са си рекли: ха сега е момента да се обадим и ние. И колко малцинствени ли? Ами, по-малко от прага, който е 4%, но по принцип някъде около 1-2%. Обаче "го дават" като че ли освен тях други партии няма, викат, развяват знамена, като че ли участвуват в Олимпиада, роптаят, че и на бой налитат понякога. Но нека направим и по-точна сметка, да вземем точно един процент души, и да видим как те могат да се чуят. Ами, в средно голям град, от 100-тина хиляди, това са хиляда души, и ако се разтегнат по 3-4 в ред и през около метър, особено ако носят знаме, ама легнало, защото е много голямо за да го изправят, то ще се проточат някъде на 300 метра, нали? А това не е малко. А пък в една София ще докарат и 10,000 души. И сложете към тях и скучаещи пенсионери, и още толкова, примерно, случайно лепнали се зяпачи (защото: има ли народ дето да е доволен от управниците си, особено в условия на тежка криза?), и вече откараха няколко десетки хиляди, които, като дойдат изборите, освен един фишек друго нищо няма да остане от тях. Ето как една шепа "калпазани" могат да "мътят водата" на цял един народ (макар че поне ... уплътняват заплатите на полицията, защото иначе за какво ги храним? -- един полицай, като сложим и полагащата му се екипировка и идеална част от техниката, сигурно откарва колкото трима-четирима научни работници, или пък учители, или обикновени чиновници).
     Е, тук има и един съвсем друг момент, който някои като че ли асоциират с поредната ни мизерия, и това е неприятния въпрос с няколкото случая на самозапалване! Обаче тук нещата стоят по-скоро наопаки, тези хора се опитват (и на някои им се отдава) да се самоубият, не защото условията на живот са лоши, а защото могат да използуват тези условия за да придадат смисъл поне на смъртта си (след като живота е безсмислен за тях). Това са болни хора, те имат ненормални идеи, те не бива да се вземат за пример. Да ги оставим и да продължим с годината.
     Значи, младите и неориентирани (и ошашавени от рекламите и виртуалната действителност) хора не са наясно по въпроса за връзката на комуналните разходи със социалистическите идеи просто защото са млади, те нямат база за сравнение с реалното социалистическо общество, което имахме. Те не са забравили, а просто не знаят, но пък и няма кой да им обясни. А и те харесват силните хора, десните. Така че това са морални проблеми, които никой не може да ни разреши, освен ние самите. И политическата ситуация у нас е практически безнадеждна (демокрацията от западен тип ни докара до задънена улица), но лошото е не това, а факта че народа не разбира това и търси други причини, примерно в личности и партии или престъпни групировки. И новите избори, по мое мнение, не донесоха никакво спасение, при все че са логически обосновани.
     Виждате ли, проблемите са, че

     дясната демокрация не съдържа в себе си, в държавния апарат, нито морално, нито социално тяло!

Такова тяло или тела, органи, трябва да изгради (и изгражда) всеки народ в конкретните за него условия, само не и (дивия и варварски, sorry) български народ, поради което -- да ме извинят свенливите читатели (ако такива все още са останали) -- ... "дупе да ни е яко". Запада се опитва някак-си да помага (не от особена любов към такива самобитни народи като нашия, а за да има спокойствие в страната, това е основно изискване за развитие на нормален бизнес, освен това по този начин западните страни се пазят от потока емигранти), но не може той да ни изгради и тези структури.
     Примерно, като се замислих по въпроса (а време за мислене аз имам достатъчно, пък и способности считам че имам) стигнах до извода, че основното нещо, което липсва в нашето управление, при запазване на западния демократичен модел (понеже никой не иска да го сменя, нали?), и на фона на основно атеистичното ни население (защото на Запад църквата, в една или друга степен, е носител на морал, но не и у нас), а и на по-сплотените, основно ... северни (или поне пò на север от нас) нации, поради което ние се върнахме в грубия и жесток капитализъм от преди един (или поне половин) век, без практически никакви социални придобивки (знаете добре, че вече и на лекар се плаща, и на зъболекар, и за обучение, и други) това е

     липсата на Социално министерство у нас,

като част от държавния апарат, и представено във всяко правителство, колкото и дясно да е то. Ние имаме Министерство на труда и социалните грижи, но то разработва разни програми за социална заетост, то не подпомага бедните (не е важно по каква причина!); имаме инстанции за разни статистики, както и за изчисление на потребителски кошници, но те не са от правителството (а от профсъюзите -- и пресмятат, примерно, че минималния доход за нас, не за Европа или света, е 1.5 минимални заплати, ама на човек, което прави реално към 2.5 до 3 в семейството, или че едва ли не 90% от работещите живеят на прага на бедността, защото средната заплата е към 2 и нещо минимални, което, по принцип, е правилно).
     Ако имахме такова министерство, то би трябвало да изучава имущественото положение в страната, по професии, по възрасти, да търси причините и да оказва помощи, ама централизирано, не ако човек отиде да си подаде молба. В днешно време обществото (дори и у нас) има всички възможности да осигури за всеки един и някакво жилище, и някаква прехрана, и обучение според възможностите му, и здравеопазване, и прочее. Ние нямаме такава инстанция, и поради това се получава, че в редица случаи малцинствата, примерно ромите, са по-облагодетелствувани от етническите българи, понеже за тях има програми, а за българите няма! Ако имаше такова министерство то би могло да проучи въпроса за това по какъв начин да се помага, дали с помощи, или някакви талони, или с някакви преференциални цени за социално необходимите услуги (примерно, у нас данъците върху лекарствата и здравните услуги са същите както и върху мебелите, да речем, а това е съвсем несоциална политика).
     Но наред с това, по мое мнение, едно такова министерство би трябвало да поддържа база данни за всички жители на страната с техните доходи, така че социалния статус на всеки да може лесно да се установи (освен, да речем, ако някой декларира изрично, че не желае да му се следят доходите -- които, все едно, ще се следят от данъчните служби). Като се почне с мониторинг, може да се стигне и до помощи. Аз съм писал нещо подобно за умерен комунизъм у нас (или където и да било), но е възможно да посветя отделен материал и на Социалното министерство. Причината поради която го споменавам тук е, че хората не искаха, а и не искат, някакво такова тяло, дето след 5-10 години ще оправи нещата, а искат нещо дето да ги оправи веднага, даже, ако може, със стара дата. Е да, ама то това са утопии.
     Така, и понеже май пак се разприказвах доста, то да приключвам. Само че нека добавя нещо по-приятно накрая. Аз казах, че кризата няма да свърши преди 2020 година, но у нас, надявам се,

     положението ще се подобри чувствително, още от началото на 2014 година,

т.е. догодина.Защо ли? Ами по редица причини. От една страна ще свърши фаталната година -- и не гледайте с лека ръка на това, този фактор в психологическо отношение е много съществен, той дава нагласа на хората. После, щели да се вдигнат бариерите за българите в редица западни страни (досега ни приемаха само в крайния север и крайния юг), по-специално в Англия, която, кой знае защо, е много недоволна от нас; а като се поразбяга пак който може, то те и нещичко ще пращат у нас, това ще е помощ. После сменихме и правителството, и, колкото и да е неудачно новото (ще трябва и за това да пиша материал), то поне 2 години ще го изтърпим, навярно. После, народа се опитва да прави нещо, не че прави това, което трябва, но се опитва, не "спи" вече толкова, не харесва така демокрацията, както в последното десетилетие на миналия век, излекува се от седесарщината (или улюлюкането). После, ще ... измрат още възпитаници на старото (като автора -- средно по към 1.5% на година, или към 10% за 7 години, което дава от 1990 вече към 35%), а младото, ако не прави "золуми" (фашистки, примерно) харесва всичко, понеже не знае че може да е и по-добре. Ще се поквалифицират някои работници, предполагам, което е намиране на работа за някои поне за периода на обучение, а за другите после; т.е., може би малко по малко ще започнем да уважаваме ученото (след като то поизмря или се разбяга). Или пък ще намерим още някоя резерва, защото наскоро забелязах че на едни полета извън града, където в тоталитарно време имаше ТКЗС-арски посеви, но от повече от 20 години расте само трева, че и никой не я коси, вече засели царевица, и, дето се вика, докъдето ти стига погледа, т.е. започнахме вече да си "разораваме (демократичните) целини".
     Изобщо, както аз напоследък взех да си мисля, всичко ще се оправи, само дето ... нас няма да ни има. Ама пък ще се оправи. Така че: да живее демокрацията!

     06. 2013

не е достатъчно

яйца

ЗАЩО ГЛАСУВАМЕ, КАТО ... НЕ ГЛАСУВАМЕ?

     Нали? Защо трябваше толкова да "напиняме" да има предсрочни избори, ако ще три месеца по-рано (че то не се търпи това управление, казват някои), след като на изборите половината хора пак не гласуват (избирателна активност 51%), и освен това си избираме пак същия Бойчо (както казват младите "мацки" като го гледат един такъв "надарен")? Съвсем разумен въпрос, но то със здрав разум в условия на демократични избори до никъде не се стига, така че да не си го задаваме, обаче да хвърлим едно око на ситуацията и то от по-различни ъгли.
     Ами първо,

     кой кого мрази, и колко силно,

защото ние не гласуваме за някого защото много го харесваме, а защото пò не харесваме другите които могат да дойдат (ако не гласуваме за неговата партия), т.е. от чиста злоба! Това съм го споменавал на други места, а и то не е ново, така че да не го разнищваме като модел на разсъждение на българина, а да погледнем, все пак, на различните по големина партии. Най-напред на силните партии, тези от първите 2-3 -- за тях това правило важи с пълна сила, защото просто нямаме основания да харесваме когото и да било, при положение, че сме най-бедната страна в Европейската Общност, и още сме по-зле, като цяло, като народ, от тоталитарното време (че и още 10-тина годинки поне ще сме все така, да Ви кажа). По тази причина, най-вече, избрахме в предишните избори ГЕРБ-а, за да не дойде тройната коалиция, и по тази причина сега БСП си увеличи процентите с към 9% (които ГЕРБ загуби), за да не остане пак ГЕРБ на власт. После, при средните партии, като ДПС и Атака -- е, там това правило не важи особено, хората подкрепят донякъде тези партии по други причини: ДПС-то си има постоянен контингент от турско етническо малцинство и за тях да не гласуват за своите хора е, навярно, като някой мюсюлманин да не се е обрязал, т.е. това е задължително изискване; а пък Атаката е партия на пост-тинейджъри и те (понеже още и не могат добре да мислят) си харесват "хайдука" (Сидер) и са си все същите на брой (т.е. той или губи 2-3 места в Парламента, или, като сега, си ги връща). По-дребните партии може и да имат симпатизанти, защото ако хората им не ги харесваха то не биха гласували за тях, след като, все едно, не могат да ги вкарат в Парламента, но пък те и не "предат", защото тези партии не влизат. Така че болшинството от гласоподавателите гласуват за да направят мръсно на другите.
     Добре, ама половината хора изобщо не гласуват, и те, освен че не са толкова "вдъхновени" в мразенето, просто не харесват никоя партия. Така че, я сега да видим, като вземем предвид и избирателната активност (51.33%), кои партии са най-много мразени. Това е показано в долната таблица, за която ще обясним някои графи. Като умножим "% гласове 'за'" по избирателната активност (0.5133) получаваме "% от всички" (гласоподаватели, не баш целия народ, но така и трябва). Сега като обърнем този процент, т.е. вземем допълнението до 100%, ще получим какъв процент мразят съответната партия (защото ако поне малко я харесваха, или от злоба да не дойдат другите, биха гласували за нея). После като разделим тези дето мразят, на тези дето харесват (относително, както обяснихме), получаваме "пъти мразят", или, ако ходите по улицата и срещате само пълнолетни с право да гласуват, то колко души ще мразят дадена партия, на един човек, който я харесва -- това е особено показателен параметър. Първите четири реда, по стар "навик" влизат в Парламента, на следващите пет реда им се иска да влязат, но не могат, а на последния ред са събрани всички останали които нямат и процент, така че не ги "огрява" дори да ги изброят (освен, дето вдигат мандатите на тези партии, дето са влезли, защото, примерно, ГЕРБ няма 30% от 240 места, което прави 72 места, ами има 98 места).
     Така, и сега да видим какво се получава с мразенето (таблицата е в края на материала). Значи, дори за ГЕРБ, дето са уж най-обичаните, ако ходите по улицата и срещате само пълнолетни, то на един дето ги харесва, ще срещнете повече от пет души дето не ги харесват. Страхотна демокрация, а? После, на бившите комунисти им се пада само всеки шести да ги харесва, на турците -- едва всеки шестнайсти, а на "Атакистите" на Хайдук Сидер ще им се усмихне едва всеки 25 (!) човек. Е, това е с тези дето влизат в "Говорилнята", ах пардон, в Парламента, като те всичките правят 75% (75.7 за по-точно), което значи че една четвърт от гласувалите го правят "за този дето духа", както казва народа. И тази партия, дето най-много я мразят, тъкмо тя най-много ще "преде" този път, защото само от нея зависи дали нещо ще бъде прието, т.е. от фашистите -- докъде я докарахме!
     После по някое време идва "България на гражданите" (ДБГ, може би защото селяни вече не останаха, откакто си взеха земиците и се преселиха в градовете, мисля аз), на госпожата с хубавите кунки (ръчички, ако питате децата -- Кунчева), последен "крупен" остатък от "великата" цар-Симеоновска партия, която госпожа хвърли сумата ... грим за да се изкара на 25 годинки, т.е. май наполовина, само и само хората да я харесат и да я изберат пак, ама на, оказва се че на един човек дето може поне малко да я хареса се падат 60 (шестдесет) души дето направо я псуват. Язък за барута, както казват някои. А пък едни "велики българо-македонци", ВМРО, дето се готвят за война и обръщат знамето ни с червения цвят отгоре, както и на някои "Янски" борци за справедливост и законност, на тях им се налага да подминат повече от сто души, за да срещнат някой дето ще ги поздрави. Да не говорим за оная партия, дето тръгна начело с всичките ни естрадни певци, и която разполагаше с цялото възможно време, старото СДС, което вземаше повече от половината гласове преди 20-тина години, и то при активност в изборите над 90% -- ами то, горкото, на него сега само всеки 140-ти човек може да му кимне с глава, ама и той може да се направи, че не го познава.
     Така че, горе-долу, вече става ясно защо гласуваме,

     за да ни видят хората сеира,

и да ни се посмеят, досущ както по времето на Алеко Константинов. Малцинствените партии "разбуниха кошера", ама не ги "огря" нищо. Е, може би ще опитат пак -- какво друго им остава? Обаче и на тези, дето спечелиха, пак не им провървя -- фатална година, какво да се прави? -- защото излезе, че десните две партии събират точно 120 гласа или половината, и двете ляво-центристки партии -- също точно толкова!

     Такава конфликтна ситуация досега не сме имали.

     При това на "Хайдук Сидер" вече му омръзна "Дуче Бойко" да му казва какво да прави, и като така е против него. И ГЕРБ, естествено, не може да състави Кабинет, àко и да печели. Е, социалистите можаха да го съставят, но пък те нямат, и никога няма да имат болшинство! Защото, както знаете, дребните камъчета обръщат колата, и сега Атака е действително против всички, и пречи на всички. Двете крила само привидно са представени по равно, но има съществена разлика между тях, защото левите са си единни, друг вариант нямат, дори ДПС-то няма как да се съгласи за нещо с "Хайдука" (чийто хора викат -- аз поне го чух по телевизията веднъж -- "Циганите на сапун!"), нито с "Дучето" (за един мандат хората бая си напатиха от неговата арогантност). Дясното крило обаче, са си две отделни партии, озъбени една на друга, защото може да има само един "Дуче", докато на "Хайдука" много му се иска това да е той -- ето, човека, вече и на ... гербова марка се направи, и на тениски го носят хората, само и само да ни прави "фашинги"-карнавали, а пък някакъв-си тантурчест генерал му "мъти водата". Така че "Хайдука" няма да подкрепи "Дучето", ама когато става въпрос "за" нещо, но при ситуации на "против" нещо, автоматически го подкрепя (понеже няма как да се коалира с бившите комунисти, нито с турците, това е очевидно).
     А иначе Бойко направо, както се казва, държи ръката си на пулса на избирателите си, играе точно така, както те биха го искали, като яка "бабанка", добрия "бияч", който се трепе за всички, а пък ония комунисти не го разбират, че и сумата други хорица от народа също. Той се прави на сърдит, и с пълно право, и не иска да го броят за опозиция, защото е спечелил изборите. Ако толкова хора не го бяха избрали, то той, положително, щеше да се "посвие в колибката си", но при тези изборни резултати просто няма право, нали? И затова той още от самото начало казваше, че иска нови избори, докато хитрия "Станал-Шефски" е този, който иска обратното, така че, мен ако ме питате,

     този път социалистите сами си навряха главата в торбата!

Как ще управляват при такава върла, болшинствена, опозиция, хич не ми е ясно, но: ще поживеем, ще видим. Разбира се, че най-правилното беше тъкмо те да искат нови избори, та Бойко да може достатъчно добре да се изложи, да му спаднат поддръжниците до 7-8% след още един мандат, и после да го сполети съдбата на царската партия, или на проскубаното вече СДС, а пък времето на социалистите все ще дойде някога (както и беше преди тези избори), защото света просто върви натам от повече от век. Да, ама не!
     Сега, да кажеш, че г-н "Шефски" чак толкова се е загрижил за бедния български народец, дето страда под игото на "Дучето", ами, аз поне това не мога да го повярвам. Но изглежда, че властта е сладко нещо и на човека му се иска сега малко да покомандуват, сега да коват желязото, докато е горещо, или че и неговите избиратели не биха му простили да не направи правителство, но той се нагърби с тази непосилна задача. Абе, задачата засега излезе по силите му, и той дори избра един такъв Премиер, че човек направо да се чуди откъде го е намерил такъв мъдър, абсолютен старейшина, акъла му, тъй да се каже, направо извира, блика навън. Това ще бъде, или поне така изглежда, едно невероятно разумно управление, не с хвалби, а с дела. Е, да де, ама аз пак ще кажа "не". По две причини, втората е че с разумно управление у нас нищо не може да се направи! Това е древната Платонова идея, в която аз не вярвам, народа не може да разбере умните хора, и затова и не ги избира за управници, независимо, че те почти винаги ще правят нещо в интерес на народа (ако наистина са разумни, защото иначе просто нямаше да бъдат такива -- т.е. тук няма как да е иначе, умното управление иска всички, и най-вече масите, да са добре). А първата причина е, че

     когато една партия е на власт тя не може да си вдигне рейтинга,

той може само да спада, особено в България, и особено в условията на криза. Така че няма начин след това хората да изберат социалистите, те ще съберат едно 15-тина процента, но няма да могат да управляват, ще дойде някоя друга дясна партия, че може дори и фашистка, във всички случаи нещо ново и неочаквано (защото очакваното -- аз това миналата година го казах -- е пълна безизходица). И не само това, ами и няма как "милите хора" да си изкарат мандата! Две години е възможно някак да я "избутат" (държавната "каручка") -- по-точно казано, ако докарат до към средата на септември (да позахлади малко, а и да свикнат хората с тях), то тогава ще изкарат двете години, защото в края на юни нещо много се активизираха протестите --, две и половина също е възможно, но три и повече аз лично не го виждам, колкото и да не ми се иска да е така, и колкото и да съм привърженик на всяка (буквално) лява идея (защото дясното няма идеи, говорил съм по този въпрос). Е, дал Господ (дето никой не е доказал че го има, ама и дето никой не може да докаже, че го има, или пък че го няма!) аз да греша, но поне Вас, уважаеми читатели (не че Вие сте много, но пък затова и Ви уважавам, нали така? -- според търсенето и предлагането), съветвам следното: ако тази двойна коалиция на БСП и ДПС изкара повече от три години, а особено ако изкара мандата си, то, в знак на протест, просто се ... откажете да четете този автор. Аз поне така и смятам да направя.
     Но, по-умерено казано, аз и не вярвам те нещо особено да направят, защото: нито бедността ни може лесно да изчезне (за едно 20 - 30 години, еди-дойди, ама за един мандат -- абсурд), нито те са леви (последния ляв "мохикан" беше Жан -- виждате ли каква хубава рима намерих? --, те са поредните конюнктурчици, но поне са по-разумни, а аз уважавам разума), нито ще се погрижат наистина за бедните (примерно, няма да махнат данъка върху влоговете, от които печелят само бедните, понеже богатите си държат парите на текущи влогове за по-добра ликвидност, а там данък няма; нито ще свалят цените на хляба или млякото, или яйцата, и прочее; нито ще се опитат да направят комуналните разходи да не надхвърлят поне 1/3 минимална работна заплата на месец за двустайно жилище, които сега са повече от половин такава; нито ще направят зъболечението безплатно, или участъковите лекари, или обучението, и прочее). То, както се оказвало, даже те били тези, дето предложили съвсем десния плосък данък. Но може би по инерция ще бъдат поне русофили, защото това дясно (понеже е така) русофобство само ни вреди, ние сме славяни и за едни американци, или немци, или французи, винаги ще сме един вид "бели роби", в това съм убеден.
     А още по-умерено казано:

     всички партии в момента са прави,

по своему, и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, че и Атака (щом има кой да гласува за тях), всички са прави, и това е демокрацията, само дето народа ни страда. Той, разбира се, не разбира, че страда заради демокрацията, но това не променя нещата. За да не страда толкова трябват яки социални мерки, нещо подобно на тоталитарните грижи на "Партията и Правителството", само че по някакъв нов начин (начини могат да се намерят, стига да има желание и единство сред народа, а тъкмо това у нас го няма), които би трябвало да са обект на едно ново Социално министерство, но за него може би ще трябва друга статия. Щом сме най-зле от цяла Обединена Европа, то при нас и ще трябва да има нещо по-различно от другите страни, докато различното у нас е, че сме още по несоциални от другите (от немците, англичаните, американците, и прочее). То и затова толкова си мразим политиците, защото се мразим един друг. Вярно е, че сега нямаме такива конфликти като на комунисти с фашисти, но хем разни неофашисти започват да надигат глави, хем

     в момента сме тъкмо във ... предвоенна ситуация,

ако сравните кризата от 1928 година и идването на власт на Хитлер в 1933 (тъй като тази криза започна към 2008 година, а сега сме 2013). Така че, може би нещо и трябва да се направи? Може би само демокрация, и то от десен тип, не е достатъчна? Иначе народа ще продължава да си протестира и то с пълно право! Защото народа може да не знае какво иска (и затова да е зле), но пък политиците му трябва да знаят, в общи линии, а не само да му танцуват по свирката. За да не се окаже, че народа ще "затанцува" според свирката на малцинствените партии, на истински малцинствени, дето не събират и 5% (а не като социалистите, които сега са такива про форма). Защото, в крайна сметка, и народа е прав, той от десетина година не гласува (т.е. всеки втори не гласува) и нищо не се променя, така че и не му остава нищо друго освен да излезе на улицата, бавно и полека, и да свали всяко правителство, дори и доброто. Така че, моят съвет е всички да се замислим: народа за демокрацията, а политиците за народа. Иначе, май, ще става по-лошо. Ако чакате кризата да свърши и да започне "добрия" капитализъм, ще има още доста да чакате.
     Господа политици, накарайте народа да гласува, ама не насила, а да вземе да Ви харесва, и не като коне за надбягване, или като ... бичета за разплод, а като хора които "отбират" малко повече от него. Защото -- и с това ще завърша -- народа е простичък, а на този свят няма нищо по-лошо от човешката глупост (след като отдавна победихме, в общи линии, природата). Само с противопоставянето на една глупост (на народната) на друга такава (демократическата) малко трудно ще се оправим, особено във фатална година и в условия на световна икономическа криза.

     06.2013

**Табл.1.** СПЕЧЕЛЕНИ ПРОЦЕНТИ ОТ ГЛАСОВЕТЕ ЗА ПАРТИИТЕ НА ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2013 ГОДИНА, КАКТО И СРАВНЕНИЕ НА МРАЗЕНЕТО ИМ
партия	% гласове "за"	% от всички	% на мразене	мразят в пъти
ГЕРБ	30.50	15.66	84.34	5.4
БСП	26.61	13.66	86.34	6.3
ДПС	11.29	5.80	94.20	16.2
Атака	7.30	3.75	96.25	25.7
НФСБ	3.7	1.90	98.1	51.6
ДБГ	3.2	1.64	98.36	60.0
ДСБ-БДФ	2.9	1.49	98.51	66.1
РЗС	1.7	0.87	99.13	114.
СДС	1.4	0.72	99.28	138.
други	11.4	5.85	--	--

ЗА ФАШИЗМА ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ

     Само че, госпожи и господа, нека Ви предупредя още в началото, че здравия разум е едно твърде коварно понятие, така че това, което ще кажа, няма да се хареса не само на противниците на фашизма, а и на привържениците му; освен това към края ще дам и някои доста странни предложения. Което ще рече, че ако времето Ви е много "кът" и не можете да си позволите да четете празни философствания (които, както моят опит показва, са нужни тъкмо на тези, които не искат да ги слушат), то направо прескочете този материал (или пък автора изобщо).
     Така. Е,

     здравия разум по принцип не може да приеме никаква крайност,

а че фашизма (както и комунизма, или католицизма, или ислямския джихад, или тероризма, и прочее) е крайност, мисля, че е ясно на всеки. А здравия разум не приема крайности, защото истината не може да бъде в краищата, понеже ако можеше, то, при наличието на сумата диалектически връзки между всичко и всички, много скоро щеше да се окаже, че около тази крайност вече се е образувала околност, т.е. че тя не е крайност, а има още нещо по-встрани от нея! Докато в средата, т.е. някъде между краищата, нещата могат да стоят в динамично равновесие и да се дърпат от двата (за опростяване) края, както някакво топче привързано към два ... ластика -- поради което ако наричате диалектиката диаластика няма да сбъркате много, т.е. ще сте по-близко до древната идея. Но това е едно общо съображение.
     После, фашизма

     не е хубаво нещо защото той е просто един ... фишек,

фъскане, вдигане на много шум, както когато горят сноп пръчки, които и днес в италианския се наричат fascio ("фашйо"), което пък е лингвистично доказателство (ако вярвате на тези неща, но аз мисля, че на думите и връзките между тях трябва да се вярва, защото те разкриват модела на мислене, асоциациите в главите на хората, поне в древността, когато са се правели езиците). Независимо от лингвистиката, обаче, аз споменавам това, понеже идеята за снопа пръчки я има и при нас (хан Кубрат), пише я и на Народното ни Събрание, но ние не ù обръщаме внимание. С други думи, идеята, по принцип, и в друг контекст, е хубава, но при фашизма тя се изражда в това, че ние трябва да се обединим и сплотим, за да се противопоставим активно на други елементи (които най-често са пак сред нас), и да унищожим физически или морално или духовно и прочее другите. Което ще рече, че фашизма като една умерена идея наред с други е нещо хубаво, но когато стане идея-фикс и много войнствена -- а той е тъкмо такъв, гледайте сега и нашите "Атакисти", те са преди всичко против нещо, отколкото за нещо друго --, то той става лош и краен.
     Така че, в определен смисъл фашизма е хубаво нещо, но този смисъл е като на част от общата палитра, като на елемент от единството, а не сам по себе си. Ако можеше да се обединят фашистите и комунистите, примерно, в една обща, ама и сплотена, партия, то нямаше да има нищо по-добро от това в социалната област, но това не става. Не става защото всеки дърпа чергата (разбирай, одеялото) към себе си, и така, ако "одеялото" е яко пак бива, но лошото е когато то вземе да се къса; или пък, в по-лекия случай, само някои, по-слабите, остават отвити. Което ще рече, че едната крайност поражда, или си върви с, другата, в случая: фашисти и комунисти. Тоест,

     щом се засилят крайно десните елементи, се засилват и крайно левите, и обратно,

което в случая е добре, по мое мнение, защото аз съм защитник на лявата идея, още повече, че сегашните леви изобщо не са крайни (даже човек с право може да се съмнява и дали изобщо са леви). И то, действително, така и става, защото спомнете си, че "Хайдук Сидер" основава партията си в 2005 година за изборите, и тогава не само че той печели почти 9%, но и БСП стана водеща печелейки 34%. Освен това се появиха и други десни партии като разни "македоно-българи" и прочие. Но по-важното при нашите явни фашисти, Атака, е че те просто не могат да вземат някога властта, те са малко, подкрепят ги по-малко от 10% предимно пост-тинейджъри, на които, очевидно, поне по мое мнение, им е още малко акъла, а голямо желанието за действие, да правят нещо, няма значение че не е хубаво, и те го знаят. (По-точно те са 8%, но от гласуващите, а те са половината от всички избиратели, така че те, всъщност, са поддържани само от 4% от населението, или от един на ... 25 души!) Аз не искам и тук да се разпростирам по въпроса, защото съм го разяснявал наскоро другаде, но нашия народ не е такъв сплотен като немците или японците или италианците (те са католици), така че той просто не вярва, че ние сме добрите а другите народи са лошите -- вижте само колко българи забягнаха където може из Европа, ако ще да е в Гърция или Финландия, където и да е, само не в България. Така че нашите фашисти не са страшни, те са само младоци, и тяхната партия е донякъде необходима, за да имат отдушник такива хора, понеже иначе става по-лошо.
     Виждате ли, "децата" искат някой да ги командува, те недоволствуват от това, очевидно, но в същото време искат и да ги командуват, и да има с какво да се изявяват. И не са виновни младите, че са такива (т.е. млади), а са виновни старите, че им отнеха всички начини за организиране в някакви обединения! Ние отдавна нямаме чавдарчета, пионери, и комсомолци, но

     нямаме и нищо ново на тяхно място.

Май че има някакви скаутски дружинки някъде, но това е нищо, то е хем за доста малки, хем е спорадично, както се казва. Ние постъпихме до голяма степен и тук като със земята -- върнахме я на хората, но не ги накарахме да я обработват (поне данъци да имаше и глоби, ако не я обработват, ама няма). На всичкото отгоре сега времето е тихо и мирно (е, може понякога да е и малко размирно, но това не е ситуация на война и разруха), и младите просто нямат, ами, за какво да живеят и за какво да се борят. И те си търсят, нали така? И ето го "Хайдука" дето вика: вървете след мен и няма да сбъркате! Ние нямаме също и никакви демонстрации или манифестации като по-рано, които, вярно, бяха ни омръзнали до болка, но защото бяха задължителни и често, ама пък съвсем без нищо не бива. Народа чака, чака, па реши да си ги прави сам през 2013, нали? И не си мислете, че това е несериозен аргумент, защото ние изобщо, ама изобщо, нямаме никакви народни сбирки,

     нямаме дори карнавали или религиозни шествия,

а други народи имат, без такива неща на народа му писва. Само с мачове нещата не вървят. И ето, на младежите им се иска да носят националното знаме, нищо лошо, по принцип, лошото е че използуват тежката икономическа ситуация не само у нас, а и в целия свят, за да дадат изблик на техни подсъзнателни желания, които съвсем спокойно можехме да им осигурим по някакъв начин (аз ще дам накрая някои идеи). Вижте, не може така, хем без религия, хем без морал, хем без семейства; не може само с копнежа за бързо забогатяване! Господа, разберете най-после, че тези митове за демократичната панацея и свободния пазар са само ...

     въдици, на които богатите могат да ни ловят, за да ни накарат да работим за тях!

     Изобщо младото, било то фашистко, било комунистическо, а било и неутрално, иска някакви идеи, нещо заради което си струва да се живее; то, разбира се, иска да му е лесно, да му е кеф, да е сито, сексуално задоволено, и прочее, но не може без идеи. А капитализма, прословутата демокрация, просто няма идеи, тя е поредната въдица -- това съм го обяснявал на толкова места, че вече и не помня къде --; или най-малкото няма тези идеи, които би трябвало, в ущърб на масите е, и прочее. Затова младите избиват на някъде, особено при тежки икономически ситуации. А само със секс без задръжки (както пише по рекламите на проститутките) младото не е сито, и аз да бях на тяхно място, и аз щях да недоволствувам. Защото, нали, какъв друг избор имат те:

     или наркотици, или хомосексуализъм, или някаква форма на лудост, а като прехвърлят 40-те, вече стават и хронични алкохолици.

     Младите искат, само дето не го казват, някаква заблуда, измислица, идеал, ама недостижим (защото иначе това не е идеал, а действителност, а пък тя е скучна). То и възрастните искат (какво са всичките шоута, литературата, любовта, религиите, и прочее, ако не някакви измислици, виртуална действителност?), но те поради годините си, опита, децата им, и прочее, не залитат на такива крайности като младите. Така че, ако искаме да няма фашизъм, трябва да се ангажират младите с нещо, да им намерим някакво занимание, това е положението! А освен това трябва да премине и кризата, но за това ще има доста още да почакаме, едно ... 7-8 годинки (както разяснявам в скорошен материал).
     Така, добре, но какво да им предложим на младите, а? Пък и за кризата, какво да правим, а? Е, аз имам идеи -- от мен идеи да искате! -- само дето не са бързи, ама "бързата кучка", както знаете ... Също като нашия преход към демокрацията, който 23-та година още не може да свърши (защото още сме няколко пъти по-зле по жизнен стандарт отколкото по времето на "бай Тошо", когато не беше никак лошо). Първо по-лесното, навярно, за кризата:

     единствения радикален начин да излезем бързо от кризата е да се ориентираме към дейности изистващи много ръчен труд!

А това значи да бойкотираме както можем автоматизираното и вече роботизирано производство, било то на промишлени стоки, било на храни, било на развлечения (т.е. да си ги правим сами, а не да чакаме да ни ги предложат медиите). Разбира се, че в най-бедната страна в Европейската Общност трудно ще почнем да търсим нещо дето е 3-4 пъти по-скъпо само и само защото то е направено на ръка, но това е най-сигурния и правилен изход, защото не само ще се намерят нови работни места, но и ще се предложи на хората нещо по-приятно, не толкова отегчително. Казвам това само схематично, понеже по въпроса за това, че автоматизацията измества хората от производството са писани томове книги от повече от един век, и това не е ново явление. Но все го забравяме, и все се кефим да имаме нещо лесно, бързо, нещо лъскаво, добро, перфектно направо, докато склонностите на нашия организъм не са към перфектното, а към лично постигнатото (àко и то да е с дефекти).
     А с младежта какво да правим? Ами, ако очаквате аз да свърша работата на поне стотици хора то нещо бъркате, защото за това трябва да си има официална инстанция. Министерството на младежта и спорта би могло да се наеме и с тези функции (ако не искаме да правим отделно министерство), но не като подбор на най-добрите (казах вече: по-малко перфектност, повече жизненост!), а като някакви програми за ангажиране на всички младежи и девойки; може да са в различни организации, но да ги има, и младите да имат възможност да участвуват в тях. Ето няколко идеи за добри заблуди (специално наблягам на тази дума, за да свикнете с нея, а не да се гнусите, или да плюете комунистите, които ни били заблуждавали и за светлото бъдеще, и за другарството, и прочее). Една насока са

     религиите, но не като искрено изповядване, а като интересни ритуали.

     Виждате ли, отдавна е ясно (поне от 25 века), че Бога или боговете са нещо съвсем различно от материалния свят, те стоят над него, те не са материални, нито унищожими, ergo, ние не можем да ги открием и докажем по никакъв начин (и това съм го обяснявал на няколко места, не мога да говоря навсякъде за всичко). Което ще рече, че всеки има право да се залъгва с каквато иска представа за тях, стига тя да му харесва, а и да му проповядва някакъв морал (защото няма религия без морал; той може да не ни харесва, да е направо перверзен в някои случаи, но го има, затова са създадени религиите). Така че -- колкото по-екзотична е една религия, толкова по-интересна е тя, това е истината, и затова хората от край време посещават разни храмове, особено като туристи. Тоест, това не е някакво неприятно задължение за младите, а ще им е направо кеф (примерно, да учат дзен-будизъм, или мюсюлманство, или някаква религия на инките, или древно-гръцки мистерии, и прочее); единственото нещо което се изисква е да се намерят достатъчно интелигентни и непредубедени учители, които да не отричат чуждите религии и да търсят смисъла в ритуала, а не само да повтарят някакви с нищо непроверени измишльотини.
     Друга идея: добре известния от преди няколко века лозунг

     Retour a la nature,

или "Назад към природата", който го казвам на френски, защото там звучи добре, има рима. В днешния век на сурогати за всичко -- и храна, и облекло, и секс, и развлечения, и какво ли не -- той е повече от актуален. Аз не виждам кое дете или младеж ще се откаже, примерно, да гледа зайчета, или кокошки, или други домашни животни, или пък да изучава разни растения, билки, екзотични страни, и прочее (в смисъл, че не всеки ще иска всичко това на куп, но все нещо ще му хареса). И този интерес може да се проявява в някакви учебно-производствени звена сред природата.
     После, което е донякъде свързано с предишното,

     връщане към интернатната форма на обучение,

навсякъде където това е възможно, т.е. децата да се отделят от родителите си някъде тъкмо към тинейджърската възраст в седмични (или дори годишни, в някои случаи, но не всекидневни) интернати, където и да се хранят и да спят, и да си учат уроците, и да играят, и да учат нещо интересно за тях. Примерно: народни танци, кулинария, винарство, отглеждане на разни животни, всякакви спортове, окултни науки, ако щете, всичко което не е вредно и може да достави удоволствие на децата. Това е толкова добре изпитана форма на обучение, която е изгодна и за родителите (защото снема от тях достатъчно голям товар), и за децата (защото стават самостоятелни, не са като оранжерийни растения), а и за целия персонал на тези заведения (т.е. намира им се работа), че изобщо не ми е ясно защо сме се отказали от нея. Сега, има някои юридически въпроси със съществуването на такива организации, така че те да могат и да произвеждат нещо, да се самоиздържат, които на мен лично не са ми ясни, но за тях, положително, си има решение. Така че остава само да очакваме такива лицеи (да ги наречем, защото думата звучи достатъчно възвишено) да вземат да никнат през път и на път, по пустеещи земи, в планините, в малките населени места, и другаде.
     След това си струва да споменем и

     възможност за обмен на младежи с други (екзотични) страни,

т.е. наши деца, в групи някъде от 10 до 50 души, отиват за поне половин година (но най-добре цяла, за да минат през всички климатични особености на местото) в някое интересно кътче по света, и същия контингент деца от там идват при нас! Предполага се, че някакви подобни колежи или лицеи съществуват и в тези страни (а пък ако не съществуват ние ще им предадем идеята). Това, очевидно, ще е свързано с изучаване на езика на местото, където ще отидат, но това е и част от целта, да се научи нещо в повече. Примерно, 30 младежи и девойки от лицея по българска кухня отиват за една година в Австралия в подобен лицей; като за целта учат една година интензивно австралийски, нали така? От тяхна страна пък при нас идват толкова австралийчета (някои с домашни кенгурчета за компания, предполагам).
     Е, аз минах на малко несериозен тон, но това е за развлечение, иначе идеите си остават свежи. Възниква въпроса: дали австралийците ще искат да учат български? Ами, аз мисля че ще заискат, защото за тях ще е интересно, това ще е Европа, все пак, освен това напоследък аз най-упорито защищавам тезата, че българския език е един изключително добър и лесен за изучаване и годен дори за ... световен еталон! Защото, действително, ние нямаме падежи, родовете лесно се определят по окончанието, нямаме сложни времена (примерно италианците, а това важи донякъде за всички латински езици, имат 14 глаголни времена, от които само миналите са 5, и това без страдателен залог или начините за изразяване на продължителни времена), имаме перфектно отразяване на фонетиката чрез азбуката си, и съдържаме всички основни фонеми от другите езици (поради което, за пример, ние много по-добре говорим английски, отколкото един китаец, или негър, или дори италианец). Така че ако обясним някак-си тези неща (и ги покажем с примери) на австралийците (или които и да са те, защото може да са и ескимоси от Аляска, или пък да са от Перу, Таджикистан, Биробиджан, ако щете, и прочее), то децата (а и родителите им) положително ще се съгласят на такъв временен обмен. Не знам дали оценявате значението на тази идея, защото тя дори може да даде тон на сумата страни, това сплотява народите, и прочее. Но най-вече ще е интересно за децата, те ще се "утрепят" да попаднат в някакъв такъв лицей.
     В същото време не си мислете, че това няма да стане защото трябват пари за тези заведения. Както казах, децата ще трябва да могат нещо да изкарват и сами, но дори и да трябва да се търсят помощи, то аз не мисля, че това ще е трудно, защото ако за мнозина от нас е трудно да съберат пари за хляб и мляко (и вместо последното вземат, примерно, соево саламче), то за сумата страни на запад проблема е за какво да си похарчат парите, понеже в днешно време една пица в заведение в САЩ трябва да откарва към 50 щ.д. (тъй като преди 30-тина години тя е била към 18 долара). Е, сами разбирате, че за 50 долара у нас може да се изядат 100-тина пици (а и повече, ако хората си ги и направят и изпекат). Искам да кажа, че ако има конкретна цел за която се дават парите, то Запада ще ни ги даде (както даде, доколкото ми е известно, суми за изграждане на разни детски площадки у нас -- понеже при по-добър социален климат у нас ще емигрират по-малко българи в чужбина, нали?). Но дори и да трябва на първо време такива лицеи да се заплащат от родителите, то пак ще може сумата деца да се уредят, да се види ползата, и да се вземат мерки за нови такива заведения.
     Така че, да резюмирам накрая: фашизма е лош когато стане идея-фикс за някои, но като елемент в живота той си има своите предимства. Особено неофашизма, който се появява в наше време, е полезен и със своето предупреждение, с това че, значи: дайте ни това, което искаме, за да не стане по-лошо. Тоест прецедента на фашизма (а в известна степен и на комунизма) играе важна роля за неговото избягване. ( Например, нашия "хайдук" често започна да говори: ами, вие само кажете, че искате ние да вземем и оръжието, или нещо в този дух. С две думи: опомнете се хора, за да не вземат фашистите да престанат само да развяват знамена и да си организират "хепънинги" ) И ако искаме децата ни да не залитат по разни такива налудничави идеи, а и просто да направим живота им по-интересен, ще трябва да натоварим някое министерство с грижи за младежта, защото ако разчитаме демокрацията да ни оправи като с магическа пръчка ще стане както стана с идеите на СДС-то, които само опропастиха страната ни. Предложенията ми, както и въобще третирането на темата, не са традиционни, но аз лично не виждам какво им е лошото. Ами, преценявайте.

     06.2013

ЗА СОЦИАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО В БЪЛГАРИЯ

     Казвам за "социалното" понеже вече споменах наскоро за тази моя идея, която ще изложа по-подробно тук. Но тя не е съвсем нова за мен, тъй като преди година-две развих идеята за умерен комунизъм у нас, която в известен смисъл се допира до тази. Разликата е, че комунизма изисква незабавно доплащане за хората с доста ниски, доста под минималната работна заплата (МРЗ), доходи, а социалното министерство ще трябва да изпълнява и общи планиращи функции, и мониторинг върху социалния статус на всички българи, а и да търси начини за подпомагане целево, според вида разходи, като очертае един кръг от, да ги наречем, социално необходими стоки (СНС) или услуги, чийто цени да привежда в съответствие с конкретните възможности на лицето, подтискайки, доколкото може, пазарния механизъм от гледна точка на индивида, но не изключвайки свободния пазар от гледна точка на производителя или доставчика им. Казано с други думи, Социалното министерство трябва да оказва социални грижи на населението, но в условия на десен капитализъм, с неговия пазар и заплащане на всичко. А сега по-подробно.
     Ама първо нека кажем няколко думи за това защо то трябва да съществува у нас, докато в западните страни, като правило, такова няма, има само социални програми към общините. То трябва да съществува у нас защото

     ние не сме като другите страни,

по-диви сме, не сме убедени в необходимостта от социални мерки, нито пък нашите такива действуват добре (примерно, по-рано, в тоталитарно време, съществуваха шкембеджийници, където, вярно, обикновено нямаше шкембе, през 80-те години на миналия век, но имаше чорба от свински глави, тлъста и хранителна колкото си искаш, като лютия пипер вървеше безплатно, и всичко това за 10 ст., т.е. по-малко от едно яйце от тогавашни 13 ст.; сега дори една постна бобена чорбица струва поне левче, т.е. 4-5 яйца). Да не говорим за евтини хотели или почивни станции, или дори бани -- вече такива нямаме, дори централната минерална баня в София, откакто се приватизира и престана да съществува. Също сумата автобусни линии се изпозакриха като нерентабилни, и поне в София човек вече може да се качи на Витоша -- горе-долу, както по времето на Алеко Константинов, от преди век и нещо. Или пък само парното за зимата за скромно двустайно жилище да откарва до 1/3 МРЗ, а имаше периоди когато надхвърляше и 1/2 МРЗ. И много други примери за нашата антинародна демокрация -- понеже не искахме да е народна, нали? Освен това ние сме и най-бедните от европейските си съобщници, така че е редно да имаме специална инстанция, която да се бори с беднотията на най-бедните, т.е. с (демократичната) мизерия.
     С първоначалните общи неща би могъл да се нагърби и някакъв отдел към Министерството на труда и социалните грижи, но според мен си е необходимо отделно Социално министерство, поне от момента на общия мониторинг на всички българи. И това министерство трябва да е част от всички правителства, колкото и десни или леви да са те, да е просто част от Правителството, а не да се получава че последното определя една МРЗ на X лв., а профсъюзите изчисляват социален минимум от 1.7 X и то на човек, ама в едно семейство ако един човек печели, дори и в него да са само двама души, защото то вече "истински" семейства и не останаха (макар че и при двама печелещи и при две деца излиза същото), това значи, че той трябва да получава поне 3 МРЗ, което е вече много над средната заплата за страната, или че едно 90% от българите живеят на прага на бедността. В същото време, обаче, когато става дума за вземания от гражданите за социално осигуряване се счита, че там има друга минимална заплата, която може да достига и до 2 МРЗ (това у нас е така вече повече от 10 години и на никого не му прави впечатление). Тоест при нас е пълно с анахронизми, защото не сме на едно мнение по въпроса за социалните грижи за гражданите (е, и за селяните, положително), и всяко управление въвежда нови дисонанси в това отношение.
     Та общите неща не са много, но са важни, като освен с извършването на статистики за жизнения стандарт, които сега правят сумата различни инстанции, то трябва да се заеме преди всичко с

     изграждане на обща стратегия за борба с бедността,

която да стои неизменна поне едно десетилетие, и да се обвързва с всички видове плащания и данъци (а не -- един финансов министър решил едно, като дойде друг, той пък решава друго), т.е. трябва единна и последователна визия, трябва да сме наясно, че бедността в днешно време е просто свинщина, и че държавата трябва да се грижи за такива хора дори само защото те са се родили на тоя свят (за нещастие в нашата опропастена, от много "демократи", страна). Трябва най-после да стигнем до извода, че трябва да има не само понятие "минимална заплата" а и "минимални доходи" или "социален минимум", който аз считам че съвсем естествено трябва да бъде половин МРЗ! ( Това е естествено защото пенсиите и стипендиите на Запад, а и у нас поне по-рано, са обикновено 2/3 МРЗ, но при тях човек все пак върши нещо, ходи навън, харчи за транспорт, дрехи, закуски и обяди, и прочее, така че един абсолютен минимум е логично да е по-нисък, и тогава за кръгло е правилно да приемем 0.5 МРЗ. ) И, значи, ако сме на ясно, че никой не бива да пада под този минимум -- независимо защо, независимо дали той учи, или е болен, или е в някаква депресия, или просто го мързи, дори да е наркоман, той трябва да има какво да яде и да се облече и да се движи из града (да не говорим за жилище, където въпроса е по-сложен и може да изисква, и изисква, някакви общински общежития) --, та когато човек спадне под това ниво той автоматически (!) да попада под някаква закрила на държавата, а не да трябва да ходи и да се моли на разни инстанции.
     Казано по друг начин:

     човек не трябва да се чувствува в неравностойно положение защото е беден,

както казахме, независимо по каква причина (защото той може да е и интелигент, както примерно вашия автор, ама пък може да стане и ... член на нови "Битълси", или добър футболист, или пък да трябва да се грижи за болен родител или дете, и прочее). Тоест, пазара си е пазар, демокрацията си е демокрация, но социалните грижи трябва да бъдат социални грижи!
     Така че към общите въпроси може да се счита и това да се определи от какви инстанции да се искат помощи в случаи на слизане под социалния минимум, как да се обвържат нещата с бюджета, с данъците, а не както е при нас (по-бедните да плащат повече от богатите, процентно на техните доходи и разходи, естествено, във сумата случаи -- да не се разпростирам сега и за това). Освен това трябва да сме наясно, дори и на това общо ниво, какви стоки и услуги трябва да се считат за влизащи в необходимия социален минимум, които хем да се контролират и да се търсят начини за регулиране на цените им, хем да се подпомагат хора с доходи под социалния минимум именно за тези неща (защото, примерно, едно е да трябва на човек да му се направи операция защото има заешка устна, а съвсем друго е ако иска да си продупчи езика и сложи нещо блестящо там; или, едно е да иска да си купи суджук, а друго е обикновена каймица или саламец). Тоест,

     трябва да се въведе диференциране на стоките поне на две категории: социално необходими стоки (СНС), и прочее стоки,

както, в общи линии, и беше в тоталитаризма. Вижте, в условия на демокрация от десен или западен тип, това, положително, е трудничко (няма го механизма на централно регулиране на цените), но не е невъзможно; вярно е, че вече и купонна система не може да се въведе (при тези възможности на копирната техника), но начини има. Примерно, Запада отдавна спонсорира по някакъв начин селскостопанските производители (защото това са много хора, това е поминък, те най-често произвеждат нещо естествено, т.е. това не е промишленост, където може да се въведе конвейер или дори някакъв робот). Или има контрол върху разни производства, данъци, акцизи, списъци на хора на които може да се продават неща по-евтино (примерно, лекарства за раково болни). Има варианти, и те трябва да се обмислят задълбочено (както и за цени на транспорт, парно, и прочее). Казано с други думи: трябва да правим всичко възможно за

     да коригираме минусите на пазарното стопанство,

а не само да му пеем дитирамби. Пазара може да е бил добър на времето от преди Христа, но днес той не е такъв, крупното производство направо убива дребното и ръчно, но последното е това, което хем намира работа на хората, хем им доставя удоволствие. Та ако имаме визия за социален минимум и за СНС, като се подразбира и услуги (да речем, обучение, здравеопазване, транспорт, парно, и прочее), и на базата на добър статистически анализ на потреблението им, може да се вземат правилни решения в конкретните случаи. ( Например, би могло да се приложи някакво ... оцветяване на хляба, в миши цвят, да речем, което да го прави не особено привлекателен за сравнително заможните, но пък да си е също толкова хранителен. Това е малко налудничав вариант, но може и да се приложи за някакъв "народен" хляб. Или пък да се върнем пак към различни данъци за кравето сирене и за овчето. Но почти сигурно трябва да се махнат данъците от лекарствата и здравните услуги; не е допустимо една зъбна протеза, която се изработва най-много за един трудоден, и чиито материали струват колкото кило луканка, да се заплаща по цена на цяла месечна минимална заплата, ама е така! )
     Следващият момент, който вече, определено, изисква специално министерство, е

     следенето на социалния статус на всички българи,

и при слизане под соц-мимимума от 0.5 МРЗ да се алармират и други инстанции, ако е нужно, и да се подпомага, по възможност, лицето директно! Сега, на това място някои читатели може да възразят, че, ето, значи пак ще се връщаме към комунизма, където всичко се следеше. Е, ама това е предубедено твърдение най-малкото защото доходите на всички, така или иначе, се следят, или трябва да се следят, трябва да са известни на данъчните служби, така че ние просто изискваме Социалното министерство (СМ) да е първата инстанция която да научава това, и тя да изпраща нужните сведения на други инстанции, а не обратното. В краен случай, и на първо време, може и обратно, но това само ще усложни нещата, така че да говорим за това което е правилното. Правилното е следното: СМ да поддържа подробни записи за всеки българин над паспортна възраст (а още по-добре изобщо на всички живи граждани на страната), със следните полета: ЕГН, имена, образование (вид и тип), години (които ще се получават и актуализират от ЕГН-то), среден месечен доход за една до три минали години, общ доход и текущ месечен доход за тази година (евентуално 0 ако е непълнолетен или не работи), връзка с други лица с които образува едно домакинство (това, като че ли, е по-правилно от семейство) включително и с непълнолетни лица на издръжка (поради което е добре и те да влизат на общо основание, въпреки редица изключения при тях), разходи за СНС за минали (1-3) години и за тази до момента, евентуално етническа принадлежност, инвалидност (ако има) и прочее, и някои други служебни полета, които се окажат нужни.
     Разбира се, че разходите за СНС засега може да не се попълват, защото още не сме обяснили как ще се правят те, т.е. как ще се отделят от другите такива, но полета за тях е редно да се имат предвид и на този етап. Формирането на едно домакинство е много важно, защото трябва да се знае как да се смята съответната идеална част от доходите, така че трябва да се прецизира как точно това ще се определя и кой ще бъде "глава" на домакинството, като ще трябва хората някъде да се подпишат, но това е еднократно и ще е съществено основно при появата на СНС разходи. Тогава ако всички работодатели, плюс институциите за пенсионни плащания, стипендиите, и други доходи, изпращат сведения в това министерство, то ще може винаги да има добър поглед върху социалния статус на българите, който и трябва да е достъпен за всеки, но не като лица (т.е. без ЕГН-та), а като бройка по всяко поле. Съществени са доходите в границите: под 0.5 МРЗ, между 0.5 и 1.0 МРЗ, после до 1.5 МРЗ, после до 2 МРЗ, до 3 МРЗ, до 5, и над 5 МРЗ. Значи, нека сме на ясно: нямаме ли точен поглед върху доходите на всяко лице в тези рамки, евентуално подпомогнати от други данни като: етнос, възраст, професия, каква и от какво ниво, и други подобни неща, не може да има добра социална политика, особено в нашите "специфични" условия. И то винаги от сега нататък и при всяко управление.
     А във връзка с необходимостта от изплащане на някакви помощи от това министерство на различни граждани, дори и на този етап, е необходимо да съществува някаква банкова институция, която нека наречем

     Централна Социална Банка (ЦСБ).

В идеалния случай, след като имаме такова министерство, е правилно именно чрез ЦСБ да се правят всички плащания, като пенсии, стипендии, и прочее, по данни от съответните институции, което ще облекчи работата на последните за сметка на тази на СМ, но след като то, все едно, ще трябва да разполага с всички данни, и да бъде главен контролен орган, то това няма да увеличи особено неговите функции. Така СМ, заедно с ЦСБ, ще стои над всички социални плащания, а и над личните вземания от гражданите, т.е. ще подпомага данъчните служби, както и ще има решаващ глас при формирането на бюджета и определянето на данъците (с оглед преди всичко на социалните функции на държавата).
     Сега идва третия съществен момент, или времето на "възмъжаването" на СМ, и това е

     извършването и контролирането на разходите за СНС,

както и тяхното компенсиране при тези, за които те са непосилни. Нека първо вземем в предвид само такива инстанции където тези разходи са 100% СНС и тези учреждения предлагат само такива разходи. Примерно, парното, градския транспорт, здравеопазването, включая и аптеките, образованието, и други подобни. Ами, няма смисъл да "откриваме Америка", в днешно време вече навсякъде където може се работи със ... фонокарти, нали? Е, тогава всеки гражданин (а и селянин, какво вече отбелязах) получава по една такава карта -- социална карта или СК --, която, положително, струва жълти стотинки, щом се дават в сумата супермаркети, а и от редица банки, безплатни, така че това няма да струва нищо. После се използува определен бар-код (социален код) където всяка такава стока си има номер. На първо време тези номера няма да са повече от стотина, но възможностите на този код са особено големи, щом могат да включват всички книги в една библиотека. След това се обявява страхотното положение, че

     всяка СНС стока се заплаща първоначално на половин цена,

а после СМ пресмята какво още има да доплати гражданина, и какво СМ ще търси откъде да му изплати, ако трябва! Защо на половина ли? Ами, защото това лови погледа, но и още защото ще се окаже, както ще разберете сега, че 0.5 от СНС ще заплаща окончателно всеки с една МРЗ на човек от домакинството, а тези с по-малко, и по-малко, докато тези с повече, то те повече, но чак при доходи над 1.5 МРЗ ще се окаже, че СНС се заплаща по себестойност; нещо повече, при хора с доходи от 3 до 5 МРЗ е логично да се плаща дори малко повече за СНС стоките. По-конкретно моето предложение е следното: до 0.5 МРЗ всички СНС стоки (които са включени до момента) са безплатни (така че на лицето, глава на домакинството, дори се връщат пари), от 0.5 до 0.6 МРЗ ще се плаща само 10% от тези разходи, до 0.7 -- 20%, и т.н., и до 1 МРЗ точно 50%, после аналогично растат, като при 1.1 МРЗ се плащат 60% (т.е. главата на домакинството доплаща още 10%), и т.н., и до 1.5 МРЗ, когато СНС се заплащат точно.
     След това от 1.5 МРЗ до 3 МРЗ не извършваме никакви изравнявания за лицата, а при тези от 3 до 5 МРЗ, като хора с доста прилични доходи, можем да си позволим да искаме те да плащат малко повече специално за тези стоки, но не много, ще вдигаме само с 1% на всеки 10% МРЗ над 3-те, т.е. до 3.1 МРЗ -- 1.01 от цената на СНС, до 3.2 -- 1.02, и т.н., при 4 МРЗ по 1.1 за СНС, и т.н., и при 5 МРЗ по 1.2 за СНС, като тук спираме да увеличаваме процента, но той си остава. А ако някои от тези хора с твърде високи доходи поиска да се откаже да издържа и други то той трябва да може да го направи (както и при здравното осигуряване), само че ако после реши да си плаща като всички ще трябва да изчака три години докато това почне да важи и за него, така че един разумен човек надали ще реши да поставя и себе си и другите хора от домакинството в условия на увеличен риск (той, по-скоро, ако е достатъчно заможен, да вземе да си дава парите за спорт, фитнес, кварцови нагревки, и прочее, и така да пести поне от здравните разходи; а пък за комуналните -- да си санира жилището, да сложи соларни панели, и прочее).
     Сега нека първо се абстрахираме от най-тежкия въпрос, т.е. откъде ще се вземат толкова пари за да се плащат всички СНС стоки на мизерстващите с под 0.5 МРЗ на месец (средно за годината), и разглеждаме интервала от 0.5 до 1.5 МРЗ. При средна месечна заплата като правило, а вече и у нас, от около 2.5 МРЗ, и като се намали това почти наполовина заради домакинствата (но не съвсем, защото някои хора получават нещо, пенсии например), стигаме до към 1.5 МРЗ, така че средата на доходите ще съответствува на 100% изплащане на СНС. Това ще рече, че тези от 0.5 до 1 до голяма степен ще се покрият от добавките от тези с 3 до 5 МРЗ, както и от разни други места (социални помощи, болнични, и пр.). Сметките ще се правят всяко тримесечие (или дори на половин година; по-често навярно няма нужда, защото то ще затрудни преди всичко гражданите, компютрите да не ги мислим), но това ще са текущи сметки, които ще станат окончателни в края на годината. Така или иначе, има всички основания да се очаква, че службите предоставящи СНС стоките или услугите ще си получат едно почти 90% от направените разходи (без други специални мерки) за лицата с доходи над 0.5 МРЗ, което може да се окаже доста над това, което те получават (спомнете си че Топлофикация София беше стигнала до пред-фалитно състояние поради неплатени повече от 50% от сметките в някои блокове, така че накрая май Столична община закупи част от нея за да покрие дълговете). Така че предлаганите тук мерки дори може да подобрят вземанията, въпреки рекламата, че половината от услугите не се плащат.
     В случаите когато някои от тези, които трябва да доплатят нещо на поредните три месеца, кажат че не могат, или не искат да го направят -- е, ами на тях просто ще се спре "кранчето", като социалните карти на тези домакинства ще се блокират (примерно след 2 седмици), и като отидат да плащат нещо ново ще го платят на 100% и толкова, тези разходи после няма да им се върнат. Така че такива хора бая ще се замислят дали да бойкотират тази хубава за тях система. Освен това никой не е казал, че всичко трябва да тръгне изведнъж и навсякъде. Редното е първо да се избере някой малък град, или район от град, с население между 50 и 100 хиляди души, където най-напред да се приложи тази идея (аз предполагам, че ще трябва да се тегли жребий, защото всички ще са желаещи). После ще се започне само с едно-две неща, примерно с тока, водата, и парното. Или пък с таксите за обучение във ВУЗ-ове, или както се реши. Като се има предвид, че все пак ще има цяло министерство и сумата анализи, прогнози, и статистики, то няма да бъде трудно да се пресметне какви суми ще бъдат нужди -- навярно доста по-точно, отколкото когато се строи някаква къща, примерно. Така че проблемът няма да е там.
     Проблемът ще бъде за тези, които живеят направо мизерно, и не могат да скалъпят дори и 0.5 МРЗ на месец. Е, ама то

     такива не трябва да има, следователно просто трябва да се търсят варианти за разрешаването на този проблем!

Аз правя едно предложение в материала за умерен комунизъм, подкрепено с някои приблизителни оценки. Но мисля, че трябва да сме наясно, че когато става въпрос за целеви социални помощи Запада положително ще ни подаде ръка (защото хората искат да имат с нещо да се гордеят, а и да си вложат разумно парите, защото това е вид капиталовложение, то не само ще намали емиграцията към тези страни, а и ще ни привърже някак-си към тях, ще бъде ясно кой е дал и какво е дал, това няма да са изхвърлени пари за тях). А положително можем и ние сами да направим нещо -- ако не искаме този път, не комунистите, а фашистите, примерно, да дойдат на власт (защото те точно това и чакат, да се влоши положението и да прибягнат до тях -- ето го нашия "Хайдук Сидер" вече и на ... монахини взе да плаща сметките за тока, ако си спомняте).
     Има и една друга подробност, това за половината цена. При една точна отчетност за всеки гражданин ще се знае съвсем добре какъв е неговия личен коефициент за последната година, така че той би могъл да плаща и според него, но аз не считам, че това би било удачно, защото не само си убиваме една добра реклама (или измама, както Ви хареса), а и въвеждаме дискриминиране на потребителите, и някои от тези фирми може да започнат да търсят вратички как да не предоставят услугите на хора с нисък коефициент. При добра работа на системата, обаче, за тези фирми няма да има никаква разлика дали те ще получават парите си веднага, или след 3-4 месеца; в смисъл, че разликата ще е във времето и след същия период те ще си получават всичко редовно, защото ще получават и доплащане за стари услуги, и ако новите са колкото старите (а то, по принцип, е така), то приходите им ще са постоянни. Що се касае до това забавяне от няколко месеца е съвсем естествено и данъчните служби да не искат от тях добър баланс за това време, т.е. те също да изчакат. Така че до тук всичко е наред.
     Сега да видим какво ще става

     в магазините, където ще има и нормални стоки, и СНС такива,

защото хляба, млякото, и прочее храни, могат (поне още дълго време) да се считат у нас за поне на 50% СНС стоки. Е, ако магазина е голям, ако е супермаркет, няма да има проблеми, и можем да предложим да има нарисувано едно (синьо, да речем) чадърче -- защото това е вид социален "чадър" -- и до него да стои социалния бар-код, така че той да се въвежда отделно (или пък компютърната система на магазина да прави лесното съответствие на кода на стоката за тях с нужния социален код). При това положение няма проблеми да има и процент на СНС за някои стоки, и всичко да се смята с точност до третия знак, ако трябва. Купувачите ще трябва само да носят още една фонокарта, но то това е съдбата ни в днешно време. Тези карти е редно да си имат ПИН код, но той може да не се въвежда за стоки под 5 лв., да речем, така че един хляб или мляко да не бави допълнително хората на опашката. Обаче това, ей Богу, са подробности. Ако в някои населени места, в селски местности, в хоремага нямат такива добри системи, то може да се вземе някакво Соломоново решение да се отчитат едни средни суми за такива разходи и да се доплащат само на по-бедните по 10-тина лева на месец, нещо такова.
     Добре, а сега да сразим и някои, които се готвят да възразят, че, виждате ли, това е едно временно решение само за нашата страна, не се прилага никъде по света, и ние

     докато го въведем и то вече ще се окаже ненужно, а и без това е утопично.

По въпроса за утопиите -- нека сме наясно, че те са такива само докато не се реализират (примерно, хората да летят във въздуха, или да има книжни знаци заместители на ценните метали, или демокрацията, или реалния социализъм, наричан и комунизъм, и прочее примери). А решението не е временно, то е решение в общия случай, което ще рече, че все някога от него ще има някаква нужда, ако сме го въвели. Защото ако имаме разделение на стоките на две категории (а те може да бъдат и 20, дето се вика, и дори може да не трябва друга фонокарта за тях), то това може да се използува за каквото и да е. Примерно, може да се заплаща лечение на онкоболни, или наркомани, или СПИН-положителни, или алкохолици, и прочее и прочее, все неща които не личи да вземат да зачезнат някога, т.е. не са като цените на парното или градския транспорт и то у нас.
     Освен това за всеки човек ще се поддържат точни записи за всички негови социални разходи, а това са изключително ценни данни за разни статистики и планирания. ( И не се тревожете от информационните проблеми, ако някой се е закахърил за това, т.е. как ще може да са пазят всички покупки, защото тези стоки надали ще са повече от 100-тина на месец на човек и по 10-тина байта на запис -- само кода и количеството --, или само 1 КВ, което е тъкмо 1000 пъти по-малко от една обикновена ... снимка от 1 МВ, така че ще се намери памет и за такива данни. ) Но след като всяка такава услуга си има свой код, то такива кодове може да се дават и на стоки, които не са непременно за СНС стоки, но минават подобна обработка, поне от части. Тоест искам да каже, че

     може някоя фирма да реши да предложи нещо при такива условия,

което ще бъде една съвсем добра реклама за нея, само че тя си поема грижите за това как ще доплаща разходите на едни клиенти (бас държа, че като ги вземе от други, нали така?). Тя, обаче, може да каже, че при тях до един хляб на човек е като СНС стока, стига човека да си има карта при тях и да пазарува, примерно, до 50 лв. на месец там, и тази стока си има някакъв код, който код като отиде в СМ се изважда от обработката и се праща на фирмата, срещу някаква такса за СМ за услугата (защото иначе от какъв зор министерството ще се ангажира с една допълнителна работа?). Нещо в този дух. Както и за всички специализирани социални стоки и услуги могат да се изпращат данни до специалните звена за тях, и прочее. Както и фирми или частни лица могат да спонсорират определен вид разходи и само него, това е изключително ценно разделение което би повишило спонсорирането, така че тези карти могат да помогнат и на богатите страни. Изобщо, едно правилно решение в общия случай винаги е за предпочитане пред много различни решения във всеки частен случай.
     Е, тъкмо защото това е много разумно решение, тъкмо затова аз лично се съмнявам, че то ще се приложи някога у нас, но, в крайна сметка, моята задача е да предлагам разумни решения, а тяхното изпълнение (най-често по неразумни начини) оставям на политиците. Е па да остане нещо и те да свършат, а?

     06.2013

КАК ДА ПОДОБРИМ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ?

     Преди няколко месеца аз стигнах до извода, че ние не знаем и как правилно да протестираме, когато сме недоволни от нещо. И като казвам "ние" аз нямам предвид само у нас, в България, ами по целия свят, като в нашата страна ние дори постъпваме много културно, ние само пречим на хората, е, на нашите законно избрани управници, да работят, устройвайки на площада пред Народното Събрание, като на полянката пред Белия Дом, народни веселия, с барабани, мегафони, песни и танци и развяване на национални знамена (че то какво друго да развяват хората?). И това, разбира се, пречи на хората да минават по улиците наоколо и затова облечени в съвременни "доспехи" poliziotti (това е на италиански) стоят там и от време на време спират минаващите протестиращи, за да пуснат насъбралите се граждани, а след това обратното. Е, то е ясно, че затова и съществува полицията, за да пази народа от самия себе си, но това не е работа, така и протеста не е протест, и на хората и учрежденията се пречи да работят, а и на полицията се отнема време за смешни дейности -- ами че протестиращите не са някакви престъпници, те са млади хора, които просто искат да се развличат с нещо и да си придават сериозен вид, даже проявявайки "геройство" при сблъсъците с полицията. Така че, какво да се направи, как да се постъпи, така че и вълка да е сит, но и агнето да остане цяло?
     За правилното разбиране на проблема той трябва да се разбие на няколко момента, които са различни, но действуват заедно, т.е. той трябва да се декомпозира, за да се вземе правилно решение. Защото:

     0. Защо хората протестират?

     Вие ще кажете: защото са недоволни от нещо. Абе то е така, ама не съвсем. Има различни фактори. От една страна хората искат просто да вдигнат малко шум, да побуйствуват, да покажат себе си в геройски ситуации -- т.е. те решават че ако не направят някаква очевидна глупост, жертвайки своя или чужд живот, то положението няма да се подобри. Както, да речем, на един площад Тянанмън в Китай, спомняте ли си? Глупостта на саможертвата е очевидна, но пък иначе как да се привлече общественото мнение? И току виж, че не пострадали? А може изведнъж и да се прославят като патриоти? Затова у нас се развяват и национални знамена, при все че нашия народ, слава Богу, е доста миролюбив, не рита без нужда срещу "ръжен".
     Така че това е едната страна на нещата, психологическата, която не бива да се пренебрегва. Докато човек е млад той иска и света да променя и себе си да покаже, а че и да изпусне малко от насъбралата се в него "пара" (и затова в руския език съществува думата "парень", да Ви кажа, която значи младеж; или пък още че му е време -- пора на руски -- да се жени), след което обикновено му олеква. Демонстрациите и протестите са един вид ... електрически бушони, те не трябва да прегарят, по принцип, в нормални ситуации, но когато ситуациите не са съвсем нормални то те понякога и прегарят, но спасяват системата (на демократическото управление, в случая). Така че тази възможност трябва във всички случаи да се запази, но тя трябва някак-си да се канализира, да се насочи в нужната посока, за да може "агнето" да остане цяло, т.е. да не се пречи на работата на учрежденията. Защото има и протести при които някои хора изкарват трактори и камиони на улиците, блокират транспортните магистрали, с една дума устройват безпорядъци, въпреки че акциите са предварително обявени и са взети някакви мерки за отклоняване на движението. Или протести пред щаб-квартирите на партии или движения. Или протестите на лекари, учители, транспортни работници, и прочее, и прочее. Безпорядъците трябва да се забраняват, но трябва да се запази за хората възможността да протестират, и като че ли досега на никого не хрумнало в главата как да се направи това. Единствено на дръзко мислещия, макар и клонящ малко към утопии, Мирски, не е ли така?
     Но да продължим по-нататък. На хората трябва специално да се предоставя възможност да изказват своето мнение, и това е втория момент, на който трябва да се спрем. Тук далеч не всичко е ясно, защото властите уж знаят, че гласа на народа е като божия глас, ама много не обичат да го питат него, народа. И защо? Ами, защото народа не знае мярка в нищо и ще ти наговори цял куп глупости ако го оставиш да говори. Обаче, струва ми се на мен, това е преди всичко защото него не го питат, или неправилно го питат. Примерно, когато България влезе в НАТО никой не си направи труда да попита народа иска ли той това или не, или в Европейския Съюз, или при въвеждането на плоския данък (защото ние имаме възможно най-десния данък общ доход, който не зависи от размера на доходите, процента винаги е един и същ, и това в най-бедната страна на Евросъюза!), или при легализацията на проституцията, или за браковете между хомосексуалисти (струва ми се, че те са разрешени, аз не съм се интересувам, понеже това мен не ме касае), и други примери. Ясно е, че ако вземеш да питаш хората колко трябва да струва хляба, или млякото, месото, и тъй нататък, и ако въобще ги питаш за това, защото при пазарната икономика цените не се определят централизирано, то хората ще изберат възможно най-ниската цена, но има важни неща, за които хората трябва да бъдат питани. Не при условие, че тяхното решение веднага ще бъде утвърдено -- защото да напомня, не знам за кой ли път, че фашизма в Германия е дошъл на власт на времето си именно по желание на народа, по демократичен път --, но трябва да се пита, и, ако е необходимо, да се привлича на помощ международната общественост и правителствени инстанции, за да се убеждава народа че неговото желание е неразумно и погрешно (както, например, беше с българските медици в Либия, които Либийското законодателство, но и целия народ, просто приеха за виновни в абсолютно абсурдното допускане за предумишлено заразяване на невинни деца заради пари). Или да Ви напомня за едва ли не първото в историята демократично решение на Пилат Понтийски кого да помилва, Христос ли, (уж) сина божи, или бандита Варава /Бараба. Когато хората не се питат те в най-добрия случай се озлобяват, но решенията трябва да се вземат от управляващите -- те затова и са избрани.
     А има и трети момент: как да се отчита мнението на народа? Кой ще задава въпросите и какви? Няма ли това да е начин за манипулиране на масите? И кога? Защото народа го питат при нормални обстоятелства веднъж на четири години, при изборите, но много неща стареят доста бързо. И после не е работа всеки път да се провеждат тържествени референдуми, или пък да се чака хората да излязат на улиците да протестират, трябва да се намери по-леко решение, което в днешно време е очевидно, до което ще стигнем по-късно.
     А също и четвърта страна на нещата има: какво да се прави с нарушителите на реда при демонстрациите? Ами че те не извършват престъпления против хората, не крадат, не убиват, просто пречат на другите и на обществото. И аз имам предвид не само мерките за наказания, това също, но и работата, която те трябва да изпълняват при дребни нарушения, тъй като не е правилно те да стават търтеи на обществото. А и морал няма, никой не казва кое е добро и кое лошо, само дето едната страна счита, че полицията винаги и навсякъде е лоша, а другата страна счита, че младите (основно) пречат на спокойствието в обществото.
     Така че ние не умеем да протестираме, а и даже когато искаме да окажем поддръжка на дадена партия или политически деятел ние не знаем как да направим това (освен да чакаме поредните избори и да гласуваме за тях). Ами, тогава да започнем по ред на номерата.

     1. Къде да протестираме?

     Аз не знам как по-просто да отговоря на този въпрос, освен с думите: на определените за целта места. Не на улиците и площадите, не на транспортните магистрали, не пред зданията на учреждения или инстанции или видни личности, където те, очевидно, нарушават нормалното течение на живота, пречат на другите хора, които не желаят да протестират или за които тези протести са напълно безразлични, а на определените места. На какви? Ами, на специални стадиони, защото това са местата където е прието да се събират големи маси хора. Ето така. По Мирски, нали?
     Значи, в началото може да се използуват съществуващите стадиони, т.е. да се избере един такъв, поостарял, за да не пострада особено, но това е само временно решение, по липса на по-добро. Правилно е това да бъде отделен стадион за протести, където не е необходимо да има много места за сядане, само неголяма трибуна, да речем за хиляда души, за официалните медии, защото надали някой ще иска да си плаща за вход, но дори входа и да е безплатен, то тук номера не е в гледането какво правят другите, а в личното участие. Трябва да има широка, около 20 метра, елипсовидна пътечка (това като че ли е по-добре от кръгла такава) по периметъра, със симетрични вход и изход някъде около фокусите на елипсата но от едната ù страна, примерно от страната на трибуната, с възможност за минаване за следващ кръг или за отправяне към изхода, а в центъра трябва да има просто асфалтова площадка, с неголяма трибуна за възможните оратори. Всичко това трябва да бъде оградено с висока ограда, с осветление, с пилони за знамена -- това е важен елемент, трябва да има 3, 5, или 7 такива пилони -- и обекта да е снабден с много камери (едно 10-тина броя, от различни ъгли). А също така трябва да има и екрани за показване на важни лозунги, които е удобно да са разположени срещу трибуната.
     Виждате ли, хората тук трябва да бъдат отделени от останалите, но това не е място за изолация, не е заточение, което да е неприятно за протестиращите, не, трябва да има всички необходими средства за предаване на живо от тези стадиони в новините, така както се провежда предаване на всички дебати в Парламентите. Така че трябва да има и акустични устройства и възможност при заплащане (или при желание от страна на организаторите, защото обикновено тези митинги или демонстрации ще се организират от някаква политическа сила) да се показват различни неща на екраните в стадиона, да се слуша музика, че да се уреждат и танци, ако щете. Нещо повече, тези протести трябва да се показват на няколко места в големите градове, на специални екрани, така че хората, желаещите, разхождащите се, да могат да наблюдават тези събития. Та нали протестиращите, че и всички хора, в днешно време се нуждаят преди всичко от реклама, от publicity, а останалите хора искат преди всичко да бъдат осведомявани за всичко! Ама, Боже Господи, аз си спомням че даже преди едно 20-тина или повече години гледах, че в Лас Вегас навсякъде е пълно с экрани, там мигат разни образи, показват се мултфилми, и други такива неща; по-рано такива екрани се правеха просто от голямо количество лампички. И след едно 10-20 години ще бъде елементарно да се разполагат и преносими плоски екрани на стойност, примерно, както обикновени стъклени рамки (заедно с рамката), към които ще трябва само да се включи акумулатор с тегло, да речем, от 2 килограма, или ще може те да бъдат прикрепяни към фасадите на зданията с вакуумни вендузи. Няма да има изобщо никакви пречки за осигуряване на публичността на събитията.
     В идеалния случай, струва ми се, е добре да се разполага, поне в големите градове, даже с два такива стадиона -- бял и черен, т.е. за одобряващите и приветствуващи политиката, и за протестиращите и оплюващите я. Това ще предложи още по-голямо отдалечаване на едните хора от другите. Но в малките градове стига и един протестен стадион, а пък в селата може просто да се определи някакво място някъде встрани от центъра. В цялостен вид, мисля аз, е нужно да се провежда и полицейски контрол (да речем, чрез сканиране на документа за самоличност) на входа и на изхода, защото в редица случаи тази информация може да се окаже нужна, за провеждането на различни анализи, а и при контрола на протестиращите; не се плашете от това, защото я минат я не две-три десетилетия и такива мерки ще бъдат взети на всички обикновени стадиони. И ако с това се ангажират различни инстанции, и тъй като след това, все едно, ще трябва да се провежда чистене, то аз мисля, че може да се въведе и някакво демократично заплащане за входа -- например такова: за безработни, учащи се, пенсионери и инвалиди, и за хора с доходи под една минимална работна заплата (МРЗ) на месец да бъде вход свободен (при сканиране на документа за самоличност ще може елементарно да се прави проверка и за доходите на даденото лице), за хората с доходи до две МРЗ да се плаща, да речем, 0.5 евро (т.е. половин билет за градски транспорт, според западния стандарт), а за останалите по едно евро.
     Така че всичко е въпрос на навик и обичаи и ако хората се научат, че имат пълното право да отидат на тези стадиони и да протестират когато им хрумне, то те и ще почнат да го правят. Ето нашите протестиращи, успели най-после да сменят поредното Правителство, веднъж даже бяха решили да се събират всеки ден на площада пред Народното Събрание и да ... пият кафе там (струва ми се в пет часа, at tea time), и какво му е лошото на едно такова място за среща на младите, а? Де да бях и аз на 25 (вместо на 65) години то и аз бих отишъл там да разменя по някой лаф с мацките. С което искам да кажа, че и неприятни, но полезни, задължения могат да бъдат направени привлекателни, ако нещата се обмислят добре предварително. Обаче протести на улиците, и т.н., както вече казах, трябва да се забранят и да се преследват от закона.

     2. Как да се изказват разумни мнения?

     Тук става въпрос не за такива протести, където хората искат просто да си повикат и да се срещнат със събратята си по съдба, а за изказване на мнения по редица въпроси, за провеждане на масови допитвания до народа или референдуми. Аз съм споменавал това и в друг мой материал, но няма нищо по-просто от провеждането, да речем, веднъж месечно на допитване до всички пълнолетни граждани от пет въпроса и с пет отговора. Точките може да са и повече, до 10-тина, но отговорите трябва да бъдат пет -- колкото по-малко, толкова по-добре, за да не се объркват хората --, и с такава, примерно, кодировка: 1 - горещо одобрявам, 2 - одобрявам, 3 - безразличен съм по въпроса, 4 - не одобрявам, 5 - силно не одобрявам; ако искаме да правим разлика между негласувалите и безразличните, то може на всички негласували да се присвоява значение 0.
     Сега по отношение на въпросите: може да има нови и актуални в дадения момент, но може да има и постоянни, за определяне на рейтинга на водещите партии и политически личности. Ако имаме някакъв списък и трябва да се избере един елемент от него, то може да се съединяват два въпроса в един, но това са детайли. Може да се гласува по Интернета, или чрез мобилните телефони, с помощта на пароли, както е при тегленето на пари от влоговете, но трябва да има възможност в местните Съвети (или в полицейските участъци) да се въвежда нова парола в случаи на намеса на външни лица. Провеждането на едно такова допитване (или анкета или референдум) ще отнеме на човек около 5 минути, така че няма да има основания хората да се отказват да гласуват (но, разбира се, те ще могат да се откажат).
     Някой може да каже, че това не е нов елемент, че много медии и сайтове провеждат подобни допитвания, но това не е същото. Едно нещо е когато има една авторизирана инстанция, а съвсем друго нещо е когато някоя-си фирма провежда свои анкети предимно с рекламни цели, или най-малкото за да си вдигне рейтинга. Когато това е частно мероприятие то ще отговорят хора които гледат това предаване, и техните мнения, в общи черти, са вече известни, защото всяка фирма има някаква представа за кръга от своите зрители, а и резултатите от едно допитване ще се различават силно от тези на друго при едни и същи въпроси. После, ако аз ненавиждам компанията "АА", да речем, то аз и няма да гласувам при нея, аз няма да искам въобще да имам нищо общо с нея. Така че трябва да се реши кой ще провежда това, но по принцип всеки сайт е подходящ, те даже и ще се състезават да им се разреши да провеждат такива анкети. Според мен централната информационна агенция на страната е най-добрия хазяин за тази цел, но може да има възражения, че това е корумпирана организация, или че там ще лъжат хората, и т.н., така че аз ще предложа едно просто решение за избягване на такива възможности.
     Но освен това трябва да се подчертае, че това гласуване трябва да бъде явно, по името, иначе ще стават всякакви спекулации, затова са нужни и паролите. Обаче явно гласуване не означава че то ще бъде достъпно за всеки интересуващ се, не. Всеки ще може да проверява само своите отговори на различни анкети, а за другите да получава само сумарни резултати, т.е. толкова хора и проценти са дали отговор 1, толкова 2, и тъй нататък, Но подателя на гласа, заедно със своята парола, е необходим и за да има възможност за корекция на гласуването, обаче преди всичко за да може да се прилага някаква несложна база данни за всички граждани на страна, където да бъдат указани такива параметри като: възраст (т.е. година на раждане и по нея да се изчислява възрастта), образование, и то не само висше или средно, а и по тип образование (от, да речем, 10-тина типа), имуществено положение, семейно такова, брой деца, познания на чужди езици, етническа принадлежност, местожителство, и други. С помощта на такава база данни ще може точно да се отговаря на въпроси като, за пример: как е гласувала техническата интелигенция, по сравнение с пенсионерите, или с ромите, и т.н., на даден въпрос, а това, очевидно, има голямо значение за оценката на резултатите. Това са съвършено нови възможности, които отсъствуват при публичните гласувания чрез анонимни бюлетини.
     Така, обаче хората, виждате ли, се боят че, от една страна, агенцията (сайта) обработваща резултатите може нарочно да ги изопачи, а от друга страна, че полицията или който и да е там по върховете ще разбере тяхното мнение и ще използува тази информация против тях. Е, по отношение на възможността за фалшифициране, то може да се изпращат данните в едно централно място (примерно, във водещата информационна агенция на страната), което да ги размножава в 3 или в 5 екземпляра и да ги изпраща на други инстанции и чрез сравняване на общите резултати, а и всеки ще може да провери своите отговори при тях, да се убеди (особено ако програмите за обработка са едни и същи), че всичко е правилно. Освен това тези инстанции може някак да се редуват (да речем през половин година), за да не се "забравят". Що се касае до страховете от използуване на тази информация в ущърб на подателя на гласа, то аз мисля, че това е несериозно, защото ако ще има стотици въпроси за една година надали някой ще се заеме на тяхна база да вади заключения за благонадеждността на човека. Освен това действителната демокрация е немислима без възможността за открито изказване на своето мнение, така че аз съветвам нещата да се оставят така както са, т.е. информацията да е открита само за авторизираните инстанции, които се задължават да не я използуват неправомерно.
     ( Все пак, в скобки, аз ще приведа за всеки случай един засукан начин за развързване на човека от неговия глас чрез използуване на посреднически сайт или даже на разузнавателно управление -- примерно, ЦРУ, а, там хората знаят как да пазят тайни, -- и размесване на списъка от всички хора. Това се прави така: когато цялата процедура за определяне на хората е изпълнена за дадената година (тук трябва някак-си да се сложи край на добавянето на нови хора) то централния сайт изпраща списък от всички хора заедно с техните параметри за които говорихме (възраст, образование, и т.н.) на това разузнавателно управление, и то провежда там при себе си размесване на целия списък, след което на всеки човек се присвоява нов пореден номер, но какво е съответствието на този номер с реалния човек може да определи само това управление. По-нататък цялата кореспонденция се води със ЦРУ, извинете, с избраното разузнавателно управление, и то изпраща в централния сайт най-напред привързването на параметрите към новите поредни номера (без друга информация за самоличността на хората), и после за всеки набор от въпроси дава като код на човека неговия пореден номер. Но нито самите хора, които кореспондират с това разузнавателно управление, знаят този пореден номер, нито в централния сайт, където работят чрез използуване на поредния номер, знаят за кого се отнася той, нито пък може да разберат от къде идват отговорите. Ето така. И пак може през година, да речем, да се сменят тези разузнавателни или каквито и да са управления. Но това е излишно усложнение. )

     3. Кой ще задава въпросите?

     А сега нека поясним и това, кой ще съставя тези въпроси. Е, по принцип това трябва да се върши в Парламента, от някаква Комисия за допитвания до общественото мнение, макар че и тук може да има разни варианти, може да се включват и представители на медиите, и международни наблюдатели, само че решаващия глас трябва да е този на Парламента. Това не е сложна процедура, но тя е важна, и тази Комисия трябва да бъде посредник, вход, за различни предложения от страна на политическите сили и обикновените граждани. Тоест това трябва да е нещо като пред-протестна инстанция, и ако някоя политическа сила не е съгласна с нещо, и то упорито не съгласна, то тя трябва най-напред да се обърне там, а вече след това да мисли за демонстрации. И тази инстанция трябва да остава в сила и когато се провеждат нови избори и Правителството още не е съставено, защото и тогава може да има различни въпроси за регулиране. Но с тази работа може да се заеме и канцеларията на Президента, в крайна сметка. Каквото решение се вземе. Важното е, че един ще съставя въпросите, а отговорите ще постъпват на друго място, за да има някаква развръзка на инстанциите, защото иначе все ще има опасения, че нещо не чисто.
     Тук е много важен начина на задаване на въпроса, така че да може да се разберат подбудите на хората, приоритета на ценности, кое е по-важно за тях и кое не толкова, и да се повтарят отново въпросите през някакъв период от време, ако те са съществени. Така че това и не е чак толкова лесна работа в смисъл на удовлетворяване на възможните протести на политическите сили, каквито при всички случаи ще има, можете да бъдете сигурни. Тука трябва правилно да се отделят практическите съображения от политическите, защото, поне в България, политиката продължава да командува парада и да стои над икономиката, в резултат на което почти винаги се взема лошо решение! Примерно, имаше такъв въпрос, какво да се прави с нашата атомна енергетика, с атомната ни електроцентрала, да се закрива ли постепенно, или обратното, да се увеличава производството ù с добавяне на нови блокове, и този въпрос се преразглежда няколко пъти и той пак, струва ми се, не е разрешен окончателно, защото, виждате ли, електроцентралата е руска и от тоталитарните години и, следователно, за всички десни, които у нас като правило са русофоби, това означава, че, разбира се, тя трябва да се закрива, независимо от мненията на чуждестранни експерти, които могат да се тълкуват по различен начин. А тук е важно, от една страна, да се разбере действително ли страховете сред народа, че с нея може да се случи нещо, са толкова големи, наистина ли народа мисли, че руската техника е ненадеждна (след като, примерно казано, дори американците работят на руската космическа станция), и от друга страна, считаме ли ние, че производството на електроенергия трябва да се увеличава, защото съществува пазар на електроенергия и ако ние имаме в повече, то бихме могли да я продаваме, и това би могло да свали нейната цена; цените на електроенергията (а и изобщо на всички комунални разходи) растат непрекъснато и в такава бедна страна като нашата това е въпрос от първостепенна важност. Подобен на този сега е и въпроса с нефтопровода "Южен поток", който очевидно е изгоден за нас, обаче пак тези руснаци, така че по-добре да не се обвързваме с тях. И други примери.
     Тоест решенията, разбира се, вземат политическите сили които стоят начело на властта, в това е същността на партийната система (да пречи на икономиката), но ако въпросите са правилно поставени то те трябва да отстранят в максимална степен политиката от всяка ситуация. При добре поставени въпроси по принципни точки може да се стараем да търсим общи решения изгодни за цялата нация, а не само за определени политически сили, това е начин за постигане на Правителство на националното единство, което у нас все липсва (и сега, уж отказали се от двуполюсния модел БСП - СДС, ние пак стигаме до подобна ситуация с наследниците на СДС). Искам да кажа, че у нас двата полюса са действително полюси -- крайно десен и крайно ляв -- а това не е хубаво, трябва да се стремим към центъра (да речем, при прословутата американска система на демократи срещу републиканци аз не мисля, че която и да е от тези партии е крайно лява, те имат по-меко деление). В този смисъл излиза, че тази Комисия трябва да бъде максимално аполитична, което е доста трудно нещо, и затова тя може да бъде и към Президентството. Нещата трябва да се обмислят, аз подавам само идеите, не мога да върша работата на цели екипи от специалисти.

     4. Как да наказваме нарушителите?

     Е, преди всичко, и първоначално, с глоби, това е ясно. Но те трябва някак-си да корелират с доходите на провинилите се, защото не е работа да се налагат един и същи глоби на безработен и на собственик на БМВ, примерно казано, а при нас това, положително, не се прави (и не само у нас, защото аз не съм чувал за страна където глобите да се указват в части от МРЗ, както аз предлагам в други материали). При повторение на аналогични провинения глобите трябва да се удвояват, и максимум още веднъж, а след това да се минава към други мерки. Но какви са тези други мерки? Това е само затвор, който единствено натоварва държавата защото това са само разходи. И въпросът тук е по-широк, тъй като така стоят нещата и с други дребни нарушения, като: битови безредици, телесни повреди, дребни кражби, икономически нарушения, хулигански прояви, и други, където важното е да се превъзпита човека, да се накара да се замисли, да се засрами.
     А как е било по-рано? Имало е заточения, каторги, тежък труд за непоправими престъпници, така че те поне да работят и по този начин да изкупят в определена степен вината си. При по-дребни случаи също е имало някакви трудови дейности, отегчителни, но носещи някакви пари на държавата (примерно, при Дикенс, ако не греша, в затвора са лепили пликове или опаковъчни кесии за магазините), обаче сега, на фона на растящата безработица, каква работа да им се налага та да лишават други хора от нужни за тях доходи, а? И безработицата няма да намалява с приложението не само на автоматизация, а и на роботизация на почти всички производства. И колкото и непривлекателна да е дадена работа, да речем на работниците от хигиената, при почистването на улици, или на транспортни средства, и прочее, тези които я изпълняват вършат това съвестно (аз гледам нашите чистачи), за да не я загубят, и ако това се възложи на затворници то те даже нарочно ще я изпълняват лошо (или ще се наложи да се удвои броя на надзирателите). Но в старите книжки може да се прочете и за овалване на някого в катран и перушина и превеждането му така по улиците на града, или за дамгосване на престъпниците и проститутките, и други подобни варианти.
     Е, аз не съм привърженик на жестокостите, но някакви безболезнени и основно засрамващи мерки може да бъдат взети. Започвайки с обикновено публикуване на такива хора в някакви списъци, така че всички да могат да ги видят и научат (познатите им, колегите им от работата, или съседите, сигурно ще се заинтересуват). След това може да се нанася на тях някакво неизмиваемо мастило за определено време (от порядъка на седмица до един месец) и то със следене те да не си го измиват някак-си, изисквайки от тях да минават веднъж на ден през близкото полицейско отделение за да се разпишат и да ги огледат. А къде да се нанася? Е, на челото, или пък на ... носа, ако искате, така че всички да го (или я) виждат, и в транспорта и на работата. След това може да се прилага и частично остригване на главата на една четвърт -- да речем, започвайки от задната лява четвърт и по часовниковата стрелка, ако подобни случаи се повтарят (но може и на половина, предна - задна, или лява - дясна). Тъй като е напълно възможно това да стане мода след младите, то такъв тип "прически" трябва официално да се забранят и всеки такъв човек да може да бъде спрян от полицията и да се поиска от него да докаже причината за тази си външност, и ако тя не е в резултат на наказание, то да му се наложи съответното наказание, започвайки с глоба (евентуално плюс пълно остригване на главата).
     Може също да се имплантират и някакви електронни чипове -- да речем на дясното рамо, и на десния хълбок отзад. Така човека ще може да бъде разпознат в случай на необходимост, но само от специалните органи на полицията. Ако се окаже нужно да се провежда постоянно следене на някой човек то може да се помисли и за специални приемо-предаватели от типа на мобилните телефони, но така че да може да се провежда точно сравняване на сигнала с човека (било то по пулса на сърцето, или чрез гласова връзка) и то така, че той да може даже да се къпе с тези устройства (в съвсем близко бъдеще това ще стане възможно, а аз мисля, че подобни приборчета вече се прилагат за следене на мигриращи птици и други животни).
     Другата страна на нещата е работата за затворниците. Както казах тя е трудно да се намери, но ако с това се заемат съответни инстанции по някаква програма (в днешно време всичко се решава по някаква програма), то може нещо да се измисли. Аз ще предложа 2-3 неща, звучащи по-скоро утопично, в моя стил, но които могат да бъдат лесно приложени. Да речем, търговски пунктове с "примамващото" название "При нарушителите", където да може да се изяде някой сандвич или пица, да се изпие бутилка бира, те такива неща. Кой знае дали това няма да се окаже интересно хрумване за привличане на клиенти? Защото ако се окаже, то те ще дават нещо на държавата. Или неголеми манифактурни предприятия, за глинени чашки (с нарисувана или релефна полу-остригана глава). Или да се изпращат поединично в помощ на желаещи предприятия или магазини. Това ще бъде смешно, то ще бъде интересно за околните, даже и за самите нарушители, но те надали ще решат да "правят кариера" като частично остригани герои (а това и няма да им се отдаде, та нали тях скоро ще ги пуснат)
     Друг вариант това е изпълнение на някаква неприятна, но полезна за човека -- обърнете внимание на това -- работа в затвора, която може и да не дава кой знае каква полза, но няма да навреди на никого. Да речем, затворникът да ... върти педалите на велосипед в стаята си, но с прикрепени към колелата динамо-машинки! Не е задължително получената по този начин електроенергия да влиза в електрическата мрежа, това изисква сложно съгласуване, но за нагревателни прибори, на кухнята, или за охлаждане на помещенията през лятото (ако не иначе то поне чрез механична връзка с витло), тя ще стане. ( Аз стигнах до тази идея след като чух, че някъде правели такава приставка към компютъра, така че да може да се зарежда акумулатор за няколко часа работа като се повъртят педалите към половин час. ) Никой няма да бъде особено доволен да прави нещо по принуда, така че това ще бъде един вид допълнително наказание, но в същото време и полезно натоварване за човека, грижа за неговото /нейно здраве.
     Друг вариант, при който ще има разходи във връзка със задържаните, но това ще им бъде само от полза, а за младите това не е без значение. Става дума за провеждане с тях на някакви курсове. Аз имам предвид кратки, за две седмици, или от няколко такива части, но всяка една част да е с такава продължителност, което е съвсем достатъчно в редица случаи. Да речем по оказване на първа медицинска помощ, или по ремонт на електрически котлони, или хладилници, и т.н., или по изучаване на машинопис по десетопръстната система (това е досадно нещо, но полезно), или като въведение във водопроводни и канализационни дейности, или по вътрешна украса на домовете, и сумата други варианти. Иначе казано, това означава, че човек, попадайки за кратко време в затвора, няма да счита това време за пропиляно, няма да се озлобява на "ченгетата", но, все пак, надали ще продължи да се стреми да попадне отново там за поредната необмислена детинска постъпка. Та нали аз казах в началото, че може да се направи, при наличие на желание, така, че и вълка да е заситен (със соева каймица, а?) и агнето да остане цяло.

     Ето с помощта на такива мерки може да се направи така, че и хората да могат да протестират "докато не им писне", както се казва, и техните гласове да могат да бъдат чути, и да може да се помогне на неефективната демократична машина да изпълнява успешно своите функции, а органите за охрана на реда на намалят малко своите разходи, помагайки при това и на самите затворници да прекарат по-полезно, а и приятно, времето на недългото им лишаване от свобода. По мое мнение всичко това още далеч не е осъзнато нито от обикновените хора, нито от съответните инстанции.

     10. 2014

     П.П. 05.2015. Струва ми се, че е нужно малко да се поясни идеята за допитванията, към точка 2. Най-напред за това, че явното гласуване с пароли, всъщност, е тайно, паролата е нужна за вход в системата, а по-нататък всичко е скрито. С помощта на ЦРУ или не, но ще съществува централна агенция където ще се изпращат персоналните отговори. Тази агенция нека провежда преди всяко допитване (обикновено веднъж в месеца, не в годината, както казвах по-рано) добавяне на нови граждани (които може сега да стават пълнолетни, или пък да решат да гласуват), а така също и изключване на някои починали (или, да речем, отказали се от гражданство). По този начин всеки път ще има нов файл с граждани и нови поредни номера, и след като гласуването вече е завършено то и няма да има смисъл да се коригира каквото и да било при старите гласувания, така че по тази причина дори и с парола човек да не може (т.е. това трябва да се забрани) да разбере своите лични отгори! Това от една страна е естествено, а от друга страна ще бъде гарантирана анонимността на отговорите, защото, представете си, че хванат някого и го накарат да въведе паролата и да узнаят неговите отговори -- да, ама това няма да е възможно ако гласуването вече е приключило, а ако не е, то той винаги ще може после да промени резултатите.
     Така, след това ако всеки път се провежда ново сортиране на хората (измененията може да са съвсем незначителни, но някъде след стотния човек вече всичко ще бъде ново) то и за всяко гласуване привързването на хората в списъка на централната агенция ще бъде различно, което прави безсмислено всички опити за отгатване кой под какъв номер се намира във вторичните списъци (където го няма уникалния номер -- ЕГН-то при нас --, а само поредния номер). А ако и тези поредни номера се пермутират (или разбъркват) всеки пък (в ЦРУ или в неутралната агенция) то секретността ще бъде непробиваема.
     По-нататък, аз не обясних подробно (защото подобни идеи давам и на други места) но за това гласуване може (а сега ще видите, че е и необходимо) да има специални фонокарти, като телефонните, а дори и с електронен чип, както на банковите, което не струва практически нищо. Щом има добре засекретени банкови фонокарти, то те може да се използуват и за банкови операции, поддържани от някаква банка, по уникалния номер на гражданина. Това ще даде възможност за провеждане на гласуването и от банкомати (ако се наложи), но важното е, че ще може да се провеждат и неголеми парични транзакции.
     Това, което имам предвид е следното: ще може да се плаща нещо за това гласуване, за да се стимулират хората да отговарят! Ще се плаша съвсем малко, щом е от държавния бюджет, да речем по един или два евро-цента на един избор, т.е. ако въпроса е за избор от пет варианта, то 5 или 10 цента на въпрос, но ако трябва да се избира от 20, то съответно повече. Независимо от това, ако въпросите са десет то ще се събере половин или едно евро, и няма никакъв смисъл тези парици да се изпускат. Те ще може да бъдат теглени, разбира се, когато се насъбере за най-малката парична банкнота, но горе-долу веднъж в годината това ще се случи, и тогава човек спокойно ще може да се почерпи с тези пари. По този начин хората и ще искат да дават своето мнение.
     Не само това, тези карти ще може да бъдат използувани и за провеждане на гласуванията въобще, за Народното Събрание или за местните Съвети, и тогава даже и да се наложи да се плати едно-две евро, то държавата, определено, ще спечели икономисвайки разходите за изборите, и/или ще провежда такова гласуване поне веднъж в годината (не е задължително да се сменя Парламента всяка година, но да се знае какъв би бил той и да се предизвикат някои промени в кадрите). В плащането за това човек да гласува няма нищо противозаконно, това не е реклама, защото не може да се посочи кой лично печели (понеже печелят всички, или демокрацията) -- само се повишава активността.
     Така че аз, действително, не виждам недостатъци в използуването на това предложение, просто хората са доста инерционни, иначе няма никакви проблеми и за осигуряване на секретност (та нали банките изплащат пари, и не се оплакват), и за повишаване на зрелищността, и за подобряване на демокрацията. Основната причина, както на мен ми се струва, защо самите политици, и на Запад, не започват да рекламират нещо подобно, е това, че те разчитат основно на ... заблудата, разбира се, че те ще успеят някак-си да "метнат" избирателите, а ако всичко е ясно и просто, то хората ще започнат и да мислят, това ще пречи на политиците (поради тази причина аз не мога да посоча дори една голяма фирма, супермаркет, където да се стараят рекламите да бъдат информативни, да може да се сравняват стоките, и с другите магазини, и с подобни стоки -- такива сравнения се правят, но се държат в тайна от администрацията на магазините). Тоест всичко, отново, се свежда до това, че народа е достатъчно простоват, или разсъждава детински, иска приказки а не истина. Научете се да гледате правдата в очите и живота на Земята (и в нейните околности) ще цъфне. Аз в почти всеки мой материал се старая да накарам читателите да се замислят. Да, и затова мен малко ме четат.

ЧЕТЕТЕ МИРСКИ

(в смисъл на политически коментари)

     Значи, госпожи и господа, аз казах някъде преди година, че това правителство на бившите комунисти няма да се задържи дълго, но ако това се случи то се откажете повече да четете Мирски. Е, сега, в края на 2014 година, аз мога спокойно да заявя, че се оказах прав и, следователно, четете Мирски! Това е така, но тук няма с какво да се хваля, то беше очевидно (за мен), така че аз не затова пиша този материал, а защото ситуацията в България все пак се измени, макар че не може да се каже, че към добро, ние по старому се надяваме на помощ от извънземни. Но тя и няма как да се измени към по-добро докато не свърши световната икономическа криза, а тя, според мнението на Мирски, ще свърши в средата на 2022 година (не че особено ми се вярва в това, но ако аз самият не вярвам на себе си, то как мога да искам от другите да ми вярват?). Във всички случаи, обаче, кризата не показва признаци за свършване, така че до края на целия мандат на поредното, 43-то Народно Събрание тя при всички положения ще продължи. Оттук може да се направи извода, че и това Правителство няма да изкара мандата си до края, но да се надяваме, че поне половин мандат ще издържи.
     Така че най-важното аз вече като че ли го казах, ситуацията при нас по старому е много нестабилна (обаче не се бием, както правеха сърбите на времето си, или както става сега в Украйна; българите, в този смисъл, са направо "цветя за мирисане"), но позволете ми малко да поразсъждавам и за това какво социалистите направиха (или не направиха), и за новата политическа ситуация, и за сегашното ни правителство, че и какво може да се очаква в България, и, надявам се, в края да Ви дам и някои експертни правила, за да можете и Вие самите да съдите като Мирски за политиката у нас, а може би и в други страни. И така, да започнем с това,

     1. Какво социалистите направиха в 42-то Народно Събрание?

     Ех, все нещо те направиха, задържаха цените на комуналните разходи и даже успяха да ги свалят с 10-тина процента (за парното отопление и за електричеството), което съвсем не е малко, ако се има предвид още и това, че те се канеха да подскочат с едно 15-тина процента. Това са успехи, както и да ги оплюват антикомунистите, но знаете ли кое е лошото на нашите социалисти? Аз ще Ви кажа, аз нали затова се заех да пиша този материала. Та лошото е това, че човек не знае да им вярва ли или не, не може да си отговори какви са те, леви ли (каквито би трябвало да бъдат като продължители на комунистическата партия), или центристки (каквито се бият по гърдите, че са станали), или може би и десни (само не и русофоби, Слава Богу!), след като въведоха плоския данък общ доход, че и, в общи линии, не измениха нищо принципно в системата на социалното осигуряване (тя продължава да бъде антинародна).
     Така че те задържаха ръста на основните комунални бичове за българина, но като че ли се престараха, тъй като по отношение на парното въведоха една недостъпна за ума система за още по-голямо изкривяване на индивидуалните отчети на консумацията, поради стремеж да свалят големите горни пикове. Аз обяснявам в моето "Оцеляване", че системата за заплащане на парното отопление е съвършено несъобразена с приборите за индивидуален отчет, и че само 1/4 от цялата консумация може да се регулира индивидуално. А сега те решиха да въвеждат някакви коефициенти и да правят сметки на база на миналата година, и усреднената консумация за отоплителен сезон (но не за цялата година, обърнете внимание), което още повече изкривява резултатите. Така например, за ноември месец, когато някъде до към 20-ти листата стояха на дърветата и когато температурата не падаше под плюс 3-4 градуса, аз получих сметка за 45 лева, докато през миналата година моята сметка беше за 29 лева. А пък и едно добиче разбира (аз моля да ме извинят високо платените експерти), че нито две последователни еднакви години се случват, нито е възможно да се намали особено потреблението през зимата, ако се усреднява само за зимата, а и освен това човек направо се обърква в тези коефициенти и не може да съобрази предварително нищо. В същото време аз (като почесах малко моята гениална главица) мога да предложа, и то за целия свят, значително по-добра система за усреднителна модификация на показанията, ако толкова се налага да се изкривяват точните показания.
     Работата е проста, цикъла започва от септември (когато даже и на Северния полюс, ако там има парно отопление --, но, да речем, на остров Шпицберген, навярно, има --, лятото свършва), после за всеки потребител се изчислява средната месечна консумация, СМК, на базата на удвоената от миналата година (тоест цикъл, не календарна година) и единичната от по-миналата, че може даже и от по-по-миналата година веднъж, и след това се постъпва така: за месеците без никакво отопление се събира заплащане в размер на 1/3 СМК, за месеците в които е имало отопление по-малко от 16 дни (при нас това са октомври и април, като правило) -- в размер на 1 СМК, а за останалите месеци с действително отопление -- в размер на 1 и 2/3 СМК. Това е всичко. Тогава в нормалния случай при нас ще има 5 зимни месеца, 5 летни месеца, и два междинни месеца, което сумирано ще даде: 5 * 5/3 + 5 * 1/3 + 2 * 1 = 25/3 + 5/3 + 2 = 30/3 + 2 = 10 + 2 = 12 СМК. Така, и когато отоплителния сезон свърши (при нас това е май, във всички случаи) се провежда изравняване на сметките и ще има, или неголямо увеличение, или такова намаление, през последните 2-3 месеца от цикъла.
     Даже нека погледнем на това и в конкретни цифри, в левове (на другите езици ги давам в евро), където за двустайно жилище в София само за парното отопление, без топлата вода, се получава примерно 288 лева (аз закръглям за по-удобни сметки, но реалната консумация е някъде между 250 и 300 лв.), което ще даде една СМК равна на 24 лева. Тогава през лятото ще се наложи да се плаща, без никакви основания за това, само 1/3 * 24 = 8 лв., което няма да представлява особен проблем за хората, тъй като даже за топлата вода всеки месец нормално отива поне 1 кубичен метър и по 6 лв. ама на човек, т.е. за 2.5 души средно това ще даде 16 лв., а освен това за електричество средните сметки за такова жилище са някъде към 25 лева. Заплащане от 24 лева за октомври или април може да изглежда леко завишено, особено ако отоплението е било включено само 4-5 дни, но това все пак е сезон, така че хората ще преглътнат това, а през зимата 5/3 * 24 = 120/3 = 40 лв. ще изглежда смешно малко, и специално екстремните показания са обикновено към 80 - 100 лв (през миналата година за мен през декември беше максимална сметка от 70 лв., но зимата беше доста топла, някъде с 20-тина процента по-малко, затова през предишните зими максималните сметки бяха нормално за 80 и 90 лв.). И най-важното: никакви сложни коефициенти, и всеки знае предварително колко му се налага да плаща всеки месец, а изравняванията ще бъдат приблизително в рамките на 10% (аз имам всяка година изравнителни сметки някъде в размера на 10-20 лв., а веднъж беше дори и с точност до стотинки, за цялата година).
     Така, аз отделих толкова време на този въпрос защото той, сам по себе си, е актуален, действително за целия свят, заплащане на база, и щом нашите специалисти породиха такова недоносче, то е много вероятно и в другите страни ситуацията да е подобна. Но ако екс-комунистите не се бяха старали преко силите си да блеснат със своите грижи за хората то те и нямаше да "изплюят" такава перла. Макар че те намалиха малко и данъците върху влоговете в банките, от 10%, на 8, и уж обещават през следващата година да ги свалят на 7, и т.н. (понеже у нас, и то в най-бедната страна на Евросъюза, съществуват данъци за влоговете, а това засяга основно бедните, повтарям, не богатите клиенти, които държат парите си на текущи влогове за по-бърз достъп, и за тях, предвид на големите суми, банките дават на клиентите средно 3.5%, докато за годишните влогове тези проценти са средно 4.5). Така че аз не принизявам техните усилия. Даже ако през 2015 година подскочи някоя комунална цена нагоре, то може да се счита, че тя не е подскочила по-рано благодарение на комунистите, sorry, социалистите. И те успяха също да вдигнат минималната заплата от 310 лв. на 340 лв., което въпреки всичко прави само 170 евро на месец (или едва по 1 евро на час), а за сравнение тя е, както следва: в Румъния 190 евро, в Чехия 308, в Турция 415, в Испания 750, в Германия ще бъде 8.5 евро на час (което трябва да даде, като умножим по 170, 1445), и във Франция 1430 (със страните от ОНД няма смисъл да сравняваме, защото там не е същата валута, и тогава влиза в сила правилото за изчисляване чрез някаква потребителска кошница, отчитайки действителната покупателна способност, purchasing power parity -- защото, според мен, едно яйце от размер М при тях надали е както при нас, към 21 ст. или 0.11 евро, или едно билетче за градския транспорт трябва да е по-малко от нашите 50 евро-цента).
     Разбира се, че има и много други аспекти от работата на бившото Правителство, но то самò подаде оставка в края на юли, така че да не им търсим повече кусури на хората. Това което аз предсказах, че техните позиции, очевидно, ще се влошат след стоенето им при кормилото на властта, стана, макар и не изведнъж, а постепенно все по-долу и по-долу в продължение на цялата 2014 година. Но, ако погледнем иначе на нещата, и други партии биха направили подобни изменения, защото нещо, което е силно необходимо, го виждат всички (примерно, сега лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов, казва, че и той ще води преговори с Русия за нефтопровода Южен поток, ама по-рано не искаше).
     А не изпускайте от предвид и друг факт, това че за основното количество от стоки, поне по отношение на асортимента, ако не по отношение на количеството, или в смисъл на острата необходимост от тях, съществуват пазарни механизми, те не се определят от политиците, това не са Ви старите тоталитарни години. А пазара е много устойчива система, със силна отрицателна обратна връзка, тя затова и съществува още от допотопни времена. Тя е такъв "звяр", че е способна да Ви прибере всичките свободни пари даже без да ù мигне окото. Така че ако хората имат пари, то цените се повишават (за да им ги отнеме от тях), но ако те нямат такива, то цените падат. Така например, в 2014 година захарта падна точно два пъти (от 2.20 лв., на 1.20 през декември, но аз я купувах и за малко под 1 лев), олиото също (беше около 3-те лева, а сега почти навсякъде то се продава по 1.90), даже и яйцата, които някъде в 2012 подскочиха почти двойно, лека-полека спаднаха и сега са само с около 20-тина процента над ситуацията от 2012 година (тогава едно яйце, размер М, средно, беше 17 ст., а сега то е 21 ст.). А и по отношение на промишлените стоки цените също непрекъснато бавно падат (или защото при усвоено производство те все едно падат, и/или защото при нас се продават неща само от най-ниско качество, но такива са фактите). Така че положението на народа не се е много подобрило (то и не би могло да се промени особено, политиката не е икономика), и каквото и да бе направила водещата партия народа все едно нямаше да остане доволен; ако политиците бяха успели да понижат всички комунални разходи, с магическа пръчка, цели два пъти, то след 2-3 еуфорични месеца би се установило ново равновесие на цените и народа пак би бил недоволен.
     Но достатъчно по този въпрос, неща да видим

     2. Какво се случи до септември 2014 година?

     Ами, случи се това, което и можеше да се очаква, партиите постъпиха сравнително разумно, появиха се нови блокове от сравнително нови партии, или по-точно: още през декември 2013 година беше сформирана партията РБ, Реформаторски Блок, от пет, основно десни, партии (които говорят за незабавни реформи -- защото трябва да измислят някакво основание за името си), после през януари била регистрирана партията ББЦ или България Без Цензура (те също имат някакъв девиз, ами как иначе?), начело с един медиен бос, малко по-късно се появи нова партия, АБВ, което трябва да означава Алтернатива на Българското Възраждане, начело с бившия Президент Георги Първанов (ами човека свикнал да получава добри пари, така че се понапънал малко и си създал партия), и в средата на май била регистрирана още една партия, този път фашистка, НФСБ (Национален Фронт за Свободна България). А и самата БСП, нашите социалисти, смениха най-после тяхното ръководство и нейния Стани-Шевски (т.е. Сергей Станишев) след края на юли вече престана да бъде шеф на тази партия, появи се нов лидер, Михаил Миков.
     И от какво бяха предизвикани тези трескави промени в политическия живот на България? Ами от изборите в Европейския Парламент на 25 май 2014 година, когато БСП получи силен шамар и най-вече нейния шеф Станишев. Защото тогава ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) спечелиха 30.4% (както в предишното Народно Събрание, където имаха 30.5%), БСП спечелиха едва 19% (срещу предишните им 26.6), ДПС (турците) -- 17.3 (а по-рано имаха 11.3), и Атака (фашистите) -- 3% (срещу 7.3%). Накратко: ГЕРБ продължава да води, БСП загубиха приблизително 1/3 от гласовете, турците спечелиха още половината от предишното, а Атака загуби повече от половината! И къде отидоха останалите гласове? Тях ги заграбиха четирите нови коалиции: ББЦ -- 10.7%, РБ (5-те партии) -- 6.5%, АБВ (бившия Президент) -- 4.0%, и НФСБ (новите фашисти) -- 3.05%. Макар че по брой на Евро-Депутати (само 17) разпределението е следното: ГЕРБ -- 6, БСП -- 4, ДПС -- 4, ББЦ -- 2 , и РБ -- 1. Ето така. И тогава в края на юли Правителството абдикира.
     Какви изводи могат да се направят тук (освен това, че социалистите се изложиха, а ГЕРБ продължава да води и има същия брой избиратели)? Е, едното нещо е това, че се появиха нови фашисти и те заграбиха половината от гласовете на старите фашисти, в резултат на което и двете партии останаха извън класацията (ама то и така им се пада, щом не могат да се коалират, обаче сред фашистите е така, те рядко коалират). Другият извод е, че медиите -- те и затова са медии -- печелят; обаче по нещичко "намазват" и другите класически десни партии. Но по-важното е това, че ДПС (Движението за Права и Свободи, турците) почти се изравниха с БСП, и тогава възниква логичния въпрос: откъде се взе тяхното увеличение на гласовете? Аз лично мисля, че, независимо от известно увеличение на гласуващите в чужбина, гласовете на турците дойдоха основно от БСП, тоест това са такива етнически турци, които понякога се считат за турци, но понякога за българи, това е съвсем нормална ситуация сред националните малцинства, и тъй като те не могат да бъдат сред поддържащите фашистите, то значи по-рано са поддържали социалистите. Обаче това не е много добре за стабилността в България, понеже едно нещо е 7% фашисти и 11% турци и цигани (по идея като процент от населението би трябвало да има около 20% турци и 15% цигани или роми, ако те толкова настояват на това название, но никой не може да каже това точно), а съвсем друго нещо е когато турците заграбват 1/4 от местата и започват да се стремят към второ място сред партиите; това излиза че потвърждава предишния шеговит лозунг, още от 1991 година, че "пътя към Европа минава през ... Босфора"!
     Така, но да погледнем по-нататък

     3. Какво показаха изборите за Народно Събрание от 5.10. 2014 година?

     С две думи: не особено различна картинка, отколкото за Евро-Парламента, с тази подробност, че се появи ПФ или Патриотичния Фронт, който обединява вече две нови фашистки партии (освен старата Атака), НФСБ и ВМРО (последните този път са македонци), което беше нужно защото иначе нито една от тях нямаше да влезе в Парламента, а така в него се появиха вече цели осем партии, два пъти повече като партии (или коалиции). Това е съвсем нова диспозиция, по сравнение с предишното Народно Събрание. По-точно резултатите са следните (отчитайки и това, че в нашия Парламент има 240 Депутати): ГЕРБ -- 32.7%, 84 места (или -13; като процент те се увеличиха, но като брой хора намаляха!), БСП -- 15.4%, 39 места (-45, от тях останаха по-малко от половината), ДПС (етническите турци) -- 14.8%, 38 места (само +2, при все че техния процент нарастна от 11.3), после идва РБ (новите десни, коалиция) -- 8.9%, 23 места, след това ПФ (двете нови фашистки партии) -- 7.3%, 19 места, после ББЦ (нови, медийния бос) -- 5.7%, 15 места, след тях са старите атакисти (фашистите) -- 4.5%, 11 места (-12 места, а иначе почти -3%), и последни са АБВ (бившия Президент) -- 4.2%, 11 места. Така, и това при активност 48.7% (срещу предишните 51.3%), тоест още малко по-слаба.
     Добре, да обсъдим тези резултати. След появата на новите четири политически сили в Народното ни Събрание следващия важен момент това е, че почти всички участвували в изборите успяха да влязат в него, тъй като за другите партии остават 6.6%, а по-рано (в 42-то НС) оставаха 24.3%. Това, разбира се, е добре, това трябва да успокои политическия живот на улиците, за сметка на още по-големи циркаджилъци в самото НС. Но по тази причина стана възможно това, че независимо от факта, че ГЕРБ спечелиха с два процента повече, те получиха с 13 места по-малко, или пък ДПС, независимо от това, че спечелиха почти с една четвърт повече проценти, получиха само две места повече. Независимо от това тази ситуация е по-справедлива, и за това, че в предишното НС една четвърт от избирателите гласуваха за "тоя дето духа", както казва народа ни, са си виновни самите партии, че не отчетоха ситуацията по-рано и не направиха нужните коалиции, както постъпиха през 2014 година.
     Така, и с кого сега нашият Бойко, генерал от пожарникарите, както излиза, да прави коалиция? Труден въпрос, и затова той задържа "топката" цял месец, но в крайна сметка направи Правителство. А въпросът е труден, защото с турците той в никакъв случай не бива да коалира, както и с проскубаните вече социалисти, но от друга страна той има опит, че до фашисти може да се прибягва само в краен случай, защото те не са съгласни да го слушат, а когато един генерал не се слуша това не е работа, разбира се. Така че отпадат четири партии /коалиции, и остават РБ (новите, но иначе стари, десни), ББЦ (медийния бос), и АБВ (бившия комунистически Президент). И в крайна сметка нашият Дуче Бойко реши да се откаже и от медийната партии, и състави Кабинет от ГЕРБ, РБ, и, колкото и да е странно, АБВ. За сметка на това го разтегна колкото можеше, назначавайки 4 Вице-Премиери и 16 Министри, рекордно постижение. Но важното е, че ние вече си имаме легитимно Правителство, и държавната колесница може да се движи напред по пътя на демократичното процъфтяване.
     Как нещата ще се развиват по-нататък не си струва да прогнозираме, но навярно той има fifty-fifty шансове да се задържи до към средата на мандата си, ама до края му не ми се вярва особено. Обаче той има шансове, защото опозицията е твърде противопоставена, от една страна са социалистите, които засега си свиха опашките и не смеят много да надават глас след като толкова яко се изложиха, а и те имат едва 1/6 от местата в НС, после идват етническите турци (че и цигани), които имат също 1/6 от местата, и тях никой дори и не ги поздравява, всички, а особено фашистите, надават вой до небесата, че съществуването на етническа партия е недопустимо (но на фашистка, според тях, е допустимо, че и нужно), после идва ред на трите фашистки партии в два блока, които се поздравяват, но изобщо не се уважават взаимно, и най-накрая се кандилкат борците за свободни медии, които искат само да увеличават капиталите си за сметка на всякакви възможни противоречия (за тях колкото повече размирици и недоволства има, толкова по-добре). А не бива да изпускаме от предвид и факта, че Бойко Борисов вече не е толкова самоуверен, и надали ще допуска повече грешки, той ще разделя отговорността, тоест ще казва: "Добре, аз ще се съглася с Вас, ама после да се казвате, че аз съм предложил това", и други такива изрази.
     Изобщо, моето лично мнение в значителна степен съвпада с това на Запада, който твърди, че той е най-способния български политик. Аз говорих и по-рано, че на мен "надарени" мъже не ми импонират, нито генерали или въобще военни, ама аз съм бил научен работник, аз съм свикнал да мисля, а на масите им дай само командири, за да им нареждат какво да правят, а не да мислят много-много. Даже това, че той е бил пожарникар, също е в негов плюс, защото той е свикнал да действува бързо в сложна оперативна обстановка, както се казва, и да се осланя на подчинените си, така че в такава голяма коалиция с други партии, и при толкова пъстра опозиция, той има всички шансове да допуска по-малко грешки от по-рано. Защото по-рано той може и да е бъркал в едно 20 процента от случаите, но пък затова е бъркал бързо, и не се е бавил да предложи промяна на курса, ако са почвали да го натискат много силно.
     После не бива да подценяваме и мнението на забележителната Анджела (тъй като Merkel, ако ме питате мен, означава нещо забележително, изключително, маркер, и прочее), която, както говорят хората, му пишела те такива писъмца: "Main lieber Bojko, Ich freue mich sehr über deinem Sieg in den Wahlen ..." и така нататък, като накрая добавяла, че силно се надявала, той да намери някак-си време да отиде при тях и заедно с това да дойде на гости на вилата ù, където биха могли да изпият една бутилка пенливо, или руйно, както той казвал, рейнско вино, на килимчето пред пламтящата камина, припомняйки си отминалата младост, и може би да се отдадат за кратко време на неподобаващи на държавни глави чувства. Тоест, щом като Анджела толкова го харесва, то защо и аз да не го приема, нали така? Иначе казано, ако някой вземе и допре нож до гърлото ми и каже: "Абе ти, хаймана, я избирай най-после за кого ще гласуваш!", то аз и бих избрал Дуче Бойко, в края на краищата (защото е ясно, че не ще дочакам, нито втора силна лява партия, нито центристка феминистка, нито някаква с що-годе разумна и умерена платформа, а ако не е за него, то ще се наложи да гласувам за турците, а мен това не ме въодушевява особено).
     Е, хайде, извинявайте, аз се пошегувах за писмото на Frau Professorin (струва ми се) Angela Merkel, та аз не мога да знам какво тя му пише, но медиите говорят, че кореспондирала с него. Така, и във връзка с тези последни избори ми се иска да приведа и няколко любопитни статистически данни за тях. Така например, излиза, че гласували основно ... жените, т.е. те са като цяло 53.4%, а мъжете са 46.6%, и ако разделим първото на второто то излиза, че жените са с 14.5% повече, и това съотношение се запазва в общи линии за всички партии, само за Атака мъжете са 65% (което е обяснимо), и за АБВ жените са 61% (а аз изобщо не бях подозирал, че Георги Първанов бил толкова привлекателен мъж). Ето, значи, защо хората отдавна са разрешили на жените да гласуват -- защото иначе щеше да има още по-малко гласуващи. По-нататък, като турци у нас се признават 10% от населението, а като цигани само 3%, но и на децата от забавачницата би трябвало да им е ясно, че циганите са не по-малко от 15%, а турците са и направо 20, понеже има райони където населението е основно турско; после за почти всички партии гласуват някъде около 95% българи, с изключение на фашистките партии, където те са 99%, и ДПС-то, където като българи се декларират само 16%, като турци -- 73%, и като цигани -- 10%. Както вече казах, етническата принадлежност е съвсем размито понятие, и, от друга страна, наличието на турски имена почти на никого не прави впечатление (примерно, в състава на ГЕРБ влиза един Вежди Рашидов, който сега е Министър на културата).
     Интересно е също и какво е разпределението по възрастови групи на гласуващите, вземайки за начало 18 години и за край средната продължителност на живота, която е приблизително 74 години за двата пола, т.е. продължителността на гласуващите ще се получи 56 години; това, обаче, не е съвсем така, хората не са разпределени равномерно, и някъде след 50-те години, а особено след 60-те, те започват малко по малко да измират, така че аз ще намаля после предпоследния интервал с една година, а последния с 2, което значи, че е нужно да считаме, че средната продължителност на гласуващите се е намалила с 3 години и е станала 53 години (това не са точни сметки, но и на тези агенции не бива особено много да се вярва, те си противоречат една на друга, така че доверете се на моята математическа интуиция, че това ще даде по-правилно отчитане на ситуацията). Тогава (съгласно "Галъп Интернешънъл") в интервала от 18 до 25 години (8 години, последната година се включва, или 15.1%) гласуват средно 10%, но за БСП те са 6, а за ДПС са 14; после в интервала 26 - 35 (10 години, 18.9%) гласуват средно 16.4%, но при БСП са 8, а при останалите са приблизително колкото в средния случай; после в интервала 36 - 45 (10 години, пак към 19%) гласуват средно 19.3%, но при БСП са 10, а при другите около 21%; после за 46 - 55 (10 години, също 19%) гласуват средно пак 19.3%, и в отделните случаи почти толкова, само за БСП този процент е 16; после за 56 - 65 (10 години, които аз намалявам на 9, което дава 17.0%) гласуват средно пак 17.5%, и при ГЕРБ те са 17.1, но при БСП те са вече 21, а при ДПС са 15; и последния интервал от 66 и до 74 (9 години, но намалени с 2 години, дава 7 години, или 13%), и там хората при ГЕРБ са 13.6, но при БСП вече са почти 40, а при ДПС са 12; и тогава ако сумираме тези изчислени от мен проценти (15.1 + 18.9 + ... 17 + 13) се получава 101.8, което значи, че грешката при мен е по-малко от 2 процента. Така че БСП-то се поддържа основно от грохнали баби и дядовци, а ДПС-то основно от млади и безработни (навярно), и освен това само от 36 и до 65 години гласуват всички, които могат да гласуват, а младите или гласуват за фашистите, или за никого.
     Или да вземем друга статистика, по отношение на трудовата заетост. Там изцяло работещи са 50%, за ГЕРБ гласуват 58%, за БСП и ДПС -- 34, останалите са около средното, и само за РБ те са 64%. После за частично заетите имаме средно 8%, но ДПС има 14; после за учащи се и домакини няма особени дисонанси; но за безработните средния процент е 10.6, обаче при ДПС те са 24; и накрая пенсионерите са средно 24%, обаче за БСП те са 46, за ГЕРБ -- 20, за ДПС -- 17, и РБ има само 14.6 (за да компенсира увеличението за работещите). Или, да речем, по това кой къде живее. Там в София те са средно 13.4%, но за ДПС-то е само един процент, а за РБ са цели 30; после в големите градове живеят 41%, за ГЕРБ те са 48, за БСП -- 34, а за ДПС -- 13; после в малките градове нещата са горе-долу нормални; но в селата живеят средно 25%, а за ГЕРБ те са 18, за БСП -- 29, за ДПС -- цели 70%, и за РБ само 11. Така че виждате колко различен характер има електората за различните партии, и затова те са нужни всичките заедно, след като няма една добра партия за всички.
     Е, време е да приключваме вече, тъй като основните неща са казани: политическата ситуация в България е много нестабилна, но тя е малко по-добре, отколкото беше при комунистическите социалисти, и генерал Борисов е най-популярния политик в момента в България, който е способен да приема бързо (не винаги правилни) решения, и когото почти всички кръгове на населението еднакво харесват. Това надали ще продължи дълго време, но дано той да издържи основната част от мандата си, тъй като комунистите няма да се опомнят по-рано отколкото след 10-тина година, на фашистите не бива да се надяваме в никакъв случай, те са самохвалковци и викачи, на турците да се надяваме е най-малкото неетично, за да не кажа, че е скандално, а всичките останали десни партии едва-едва могат да съберат 10-тина процента, а пък други леви партии просто няма.
     Така, тъй че, както казах в самото заглавие, четете Мирски, той няма да Ви излъже. Макар че, от друга страна, и ... не го четете, защото той мисли да се откаже да пише повече публицистични материали, иска да се заеме с преводи на други езици на това, което вече е написал, а и да разработи още някои свои идеи, да създаде още една-две книжки. Затова аз в общи линии се прощавам с Вас, и във връзка с това, за да не Ви оставям съвсем безпризорни, ще Ви дам накрая няколко мои основни експертни правила, много от които съм засягал в редица други мои материали, много са очевидни, даже и да не съм ги засягал (в което се съмнявам, аз по-скоро съм казал нещо в повече, отколкото по-малко), и някои ще разясня по време на излагането им (а някои и няма да разясня, ще ги оставя Вие да се досетите). Така че следват

     4. Експертните правила на Мирски в политиката.

     Аз ще ги подредя някак-си, но хайде да не се формализирате за този ред, защото най-важното в една експертна система са не само самите правила, колкото последователността на въвеждането им в действие, в това е скрит интелекта, и тук аз разчитам основно на своята интуиция; ако Вие нямате такава безгрешна (а че как иначе?) интуиция, както (гениалния) Мирски, то тогава единствения мой съвет към Вас е следния: следвайте заглавието на този материал! Когато прочетете всичко, което той е написал, и ако успеете да го възприемете без особено съпротивление и да го държите при Вас в мозъците си, то Вие и ще разсъждавате като него, не е ли така? Е, то е така, и е време да започваме.

     i) Икономиката определя политиката, а не обратното. Затова ако в страната всичко е приблизително наред то всяко правителство, всяка партия, са добри и хората ще ги избират отново и отново. А ако нещата не вървят, то тогава вече никоя партия няма да ги оправи! Ако ситуацията е много тежка, то тя, въобще, не е за демократично решение, а за някакво по-централизирано или авторитарно. В България икономиката е много слаба, и затова никое правителство нас не може да ни устрои.

     i) При лоши обстоятелства този, който застане зад кормилото на властта, винаги се компрометира, а този, който стои в опозиция и само критикува, повишава рейтинга си. В същото време ако ситуацията в страната е добра, то стоейки на страни политика само губи своя шанс. Така че тук е нужна прецизна оценка, това в определена степен е изкуство.

     i) Всички партии са лоши, защото мислят само за своите интереси (даже не за интересите на своите хора, а най-често само за кариерата на лидерите си), а не за тези на другите хора, затова те работят добре когато няма големи разногласия между тях, или поне между водещите партии, тоест, когато имаме стабилен център. Но пък нали тогава и няма особена необходимост от наличието на партии (и затова при тоталитарни условия те отсъствуваха, съществуваше само авангарда на масите). Основният смисъл от тяхното присъствие е в това те да повдигат нужните въпроси, да бъдат инициатори на действия, но не и изпълнители, не и ръководители, но при условията на демокрация това е невъзможно, така че се налага да се задоволяваме с тях, което, обаче, не означава, че те са добри. Поради тази причина обикновено се получава редуване на различни партии, така че по този начин да се получи усреднено значение за едно по-продължително време.

     i) Когато една партия слиза от сцената обикновено остават някои личности от нея, които сформират нови партии. Но партии построени около личности не могат да съществуват дълго време. От друга страна идеите твърде често се повтарят и с тях се спекулира, така че и личностните партии имат своите предимства.

     i) Колкото по-лоши са условията, преди всичко икономическите, в страната, толкова повече започват да се различават платформите на партиите, и се изостря политическата ситуация, но това води преди всичко до неспокойствие в страната, а не до правилно решение, което се постига в резултат на много колебания между полюсите (подобно на движенията на слепец, който чука с пръчката ту наляво, ту надясно). По тази причина има смисъл да се говори за колебание на махало (което аз разглеждах в един от моите ранни материали), където по-важното е да се избегне безсмисления тремор в двата края, т.е. да се забавя развитието на събитията, да се засилва инерционността на системата.

     i) В условията на демокрация не партиите (т.е. техните ръководители) влияят на народните маси, а обратното, масите формират (в дългосрочен план) характера на партиите. Това, разбира се, е съвсем неправилно, защото то означава, че простото учи ученото (или че добичето учи пастира), но това е вроден недостатък на демокрацията. Само при централизираните форми на управление е възможно влияние от страна на лидерите върху народа, но тогава често се случва така, че тези лидери защитават основно своите интереси и забравят за народа, или просто идеите остаряват и ръководителите защитават стари неща. Независимо от всичко това е правилния път, и масите разбират това по своему, така че се стараят да направят кумири от водещите политици, което, като правило, влошава ситуацията (води до фашизъм, или до други кръвопролития). Затова много съществено е наличието на трета, морализаторска, страна, която да казва на хората кое е добро, да учи народа, но не да управлява непосредствено. В повечето случаи (но не винаги) демокрацията функционира добре в религиозни страни, но при отделена религия от държавата, обаче в днешно време тези страни остават все по-малко.

     i) Колкото по-добре са представени различните слоеве от населението в Парламента, толкова по-спокойно е на улиците, но за сметка на това е неспокойно в самия Парламент, т.е. той работи толкова по-зле! Затова се получава така, че най-доброто на демокрацията това са извън-парламентарните сили и движения, което се свежда до това, че самите партии в Парламента работят лошо в условия на противоречия, и това също е вроден недостатък на демокрацията. Обаче когато той работи ефективно, то това прилича на тоталитарния модел, така че в този план демокрацията забавя развитието на обществото. Тоест, независимо от това, че при добрата демокрация развитието на обществото се забавя, то това не е чак толкова лошо, защото по този начин се поддържа статуквото, което е основната цел на всяко управление. Затова може да се случи така, че лошото и неефективно управление оказва добро влияние върху обществото; също така доста често демокрацията търси (и намира) редица начини за намаляване на бързите промени, докарва на власт династични управления, формират се семейства от водещи политици.

     i) Демокрацията в известна степен е женско управление, тоест слабо, стратегическо, а не тактическо, тя казва какво трябва да се направи, а не как да се направи това. По тази причина участието на жени в управлението е много модерна тенденция в днешно време, и тя обикновено оказва положително влияние (аз съм разглеждал това на различни места). Но остава въпроса с избора на тактиците, които да знаят и как да свършат работата. Навярно във връзка с това хората често избират и здравия юмрук, за да има (поне видимост) на действие, т.е. и тук се появява честа смяна на различни крайности, на което демокрацията и се държи, защото за нея е важно хората да се менят, но системата на управление да остава.

     i) Феноменът на наличие на десни партии е доста странен (от гледна точка на разума), защото достатъчно големи народни маси, които нямат абсолютно никакви шансове да станат силни и богати, искат някои то нас да бъдат силни и богати, т.е. те чисто и просто поддържат своите угнетители! Този феномен се обяснява с това, че хората, като правило, имат малко акъл, но в редица случаи той е оправдан, понеже много кариеристи се прикриват зад облика на безкористни ръководители, и ако някой открито показва, че той е кариерист, то хората му вярват. Така че и в този план всичко се свежда до нужната степен на компромис.

     i) Демокрацията във всички случаи е основана на заблуда, но ако заблудата е в интерес на спокойствието, то това е оправдано от гледна точка на логиката, тъй като не бива да забравяме и това положение, че колкото по-малко човек разбира от нещо, толкова по-уверено той съди за него. А управлението в днешно време е нужно поне за координация на действията. Така че цялата тънкост е в това как да се накара средния некомпетентен човек да слуша, ако не с принуда.

     i) Когато демократичното управление се обърква често се сформират служебни правителства, които само управляват, извършват неотложни неща без които не може, но забравят за цирковете за народа. Обаче, в същност, това именно е истинското управление, а другото е прах в очите на народа. Тоест и тук това, което е изключение от правилата, е по-разумно, но иначе и не би могла да бъде, след като демокрацията (съгласно Мирски, макар и не само, не той е открил "Америка") противоречи на здравия разум. В този план не би пречило да има инстанция, която понякога да избира и назначава такива Правителства, да речем някаква Комисия към Европейския Съюз. Единствената причина поради която това не се прави е факта, че такива случаи са явни шамари по лицето на Мис Демокрация, но в миналото не веднъж Великите сили са се събирали и решавали някои въпроси вместо други народи (примерно, на времето си, след освобождението на България от турско робство, на нас са ни били назначили цар, тъй като за пет века всички наши царски синове са били отдавна починали, и никой, изглежда, не е казал тогава, че това е лошо). Така че служебните Правителства, с които ние вече почнахме да свикваме, съвсем не са такива трагедии, каквито нашите политици се стараят да ги представят.

     Така, уважаеми мои читатели -- аз много пъти обяснявам, че Вие за мен сте уважаеми по простата причина че сте малко, обаче ако станете, да речем, милион, то аз изобщо няма да Ви уважавам, нали така? Така че това, което аз искам да Ви кажа сега, е, че аз се отказвам да коментирам повече политическата ситуация в България, тъй като щом повече от половината хора определено не гласуват, и това вече десетина години, то народа ни явно не е доволен от демокрацията, каквото и да говорят политическите коментатори (или който и да бил друг). Аз лично изпробвах всички възможни варианти на гласуване, и разумни, и неразумни, и всякакви възможни (те са описани при мен в един фейлетон) и вече 20-тина години считам, че най-разумното е да не се гласува, и, знаете ли, доволен съм, защото в това отношение аз най-после постигнах единомислие с масите. Ето и сега, даже за най-първата партия са гласували 32.7% от избирателите, но от 48.7% възможни такива, което означава че за нея са, всъщност, само 16% (0.327 * 0.487 = 0.1592), докато тези които избират нито-една-партия са 51.3% или над три пъти повече (51.3 / 15.9 = 3.23). Аз все още си мисля, че ако у нас гласуваха, да речем, 30% от хората, то Европейския Съюз положително би се намесил по някакъв начин, може би със субсидии, кой знае? Защото ако не е така, то тогава излиза, че демокрацията трябва да се променя, но не така както говорят нашите "реформатори", а както говори Мирски на редица места. Не че аз особено вярвам в това, но аз съм дал предложенията, изпълнил съм своята част, творческата. Ако хората не искат, то както искат. Всичко е справедливо на този свят, каквото и да се случи, разликата е само в социалната цена.

     12.2014

Мирский Христо : другие произведения.

07.2. И таз добра! (публицистика -- Втора Част)

И ТАЗ ДОБРА !

(ПУБЛИЦИСТИКА -- Втора Част)

Христо МИРСКИ, 2001 ..

СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ

ЗА ВЕСТНИЦИ

(публицистика)

Христо МИРСКИ, 2001 ..

Съдържание на тази част

ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРИЯ^*

ЗА ПАЗАРА И ЗА БЪЛГАРИНА^*
(След като имаме свободен пазар остава само да се научим и как да пазаруваме)

ПЕТИЛЕТКА НА РАЗРУХАТА^*

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГУБИТЕ 13-ТАТА СИ ПЕНСИЯ?

ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА

ЗА ИЗБОРА И ДЕМОСА

РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА КОАЛИЦИЯ

ОЩЕ НЕЩО ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

КАКВО ОБЪРКАХМЕ С ВАЛУТНИЯ БОРД?^*

ЩО Е ТО КОНВЕРГЕНЦИЯ?^*
(или за разликата между социалния капитализъм и капиталистическия социализъм)

ЗАЩО СЕ "ИЗДЪНИ" СОЦИАЛИЗМА?^* (неортодоксална версия)

КЪДЕ СМЕ НИЕ?^* (безрадостно сравнение)

ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО^* (или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)

МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ПЛАЩА 50% ДАНЪЦИ?^*

РАЗМИСЛИ В НАВЕЧЕРИЕТО НА "ПРАЗНИКА"^*

ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И МЕЛИОРАЦИЯТА^*

ЗА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ФЕНОМЕН

КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД

(страната ни под жезъла на Борда)

ОТНОВО ОСТЪР ЗАВОЙ

(или докъде стигнахме за дузина години демокрация)

БОЖЕ, КАКВО ЯДЕМ!

ЗАЩО ПЕТЛИТЕ КУКУРИГАТ СУТРИН?

(или на какво ни учат птиците)

ИМА ЛИ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ?

ФАТАЛНАТА 2013 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ

ЗАЩО ГЛАСУВАМЕ, КАТО ... НЕ ГЛАСУВАМЕ?

ЗА ФАШИЗМА ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ

ЗА СОЦИАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО В БЪЛГАРИЯ

КАК ДА ПОДОБРИМ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ?

ЧЕТЕТЕ МИРСКИ

(в смисъл на политически коментари)

в следващия том

(..)

КРАЙ на тази част

Оставить комментарий © Copyright Мирский Христо (chris_myrski@yahoo.com) Размещен: 04/06/2014, изменен: 02/03/2020. 447k. Статистика. Монография: Публицистика, Критика, Foreign+Translat Болгарский Вилайет -- всё на болгарском Скачать FB2		Ваша оценка:
Аннотация: Это вторая часть всей моей публицистики на болгарском, которая на русском находится под именем "Ишь ты как оно!". Това е втората част на цялата ми публицистика, и по обем малко по-малко от предишната, която се предполага да е по-лека за четене и тук е основната част от раздела: "За вестници", до 2014-та включително. Тя обхваща също много голям период, от 1990 година до към края на 20 век, и после пак от към 2012 и до края на 2017, когато с материала за 100 годишнината от Октомврийската революция реших да приключа изобщо книгата на всички езици; а пък първата част е достатъчно добре оформена, "сандвичирана" между две есета за здравия разум така че и тя е добре приключена. Остава в следващата част края какъвто е с някои други материали. Keywords: публицистика, България, общодостъпно, независимо, нетрадиционно, свои идеи, български.

Мирский Христо : другие произведения.

07.2. И таз добра! (публицистика -- Втора Част)

И ТАЗ ДОБРА !

(ПУБЛИЦИСТИКА -- Втора Част) Христо МИРСКИ, 2001 ..

СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ

(публицистика) Христо МИРСКИ, 2001 ..

Съдържание на тази част

ЗА ПАЗАРА И ЗА БЪЛГАРИНА* (След като имаме свободен пазар остава само да се научим и как да пазаруваме)

ЩО Е ТО КОНВЕРГЕНЦИЯ?* (или за разликата между социалния капитализъм и капиталистическия социализъм)

ЗАЩО СЕ "ИЗДЪНИ" СОЦИАЛИЗМА?* (неортодоксална версия)

КЪДЕ СМЕ НИЕ?* (безрадостно сравнение)

ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО* (или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)

КАК ДА ПОДОБРИМ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ?

ЧЕТЕТЕ МИРСКИ

(в смисъл на политически коментари)

КРАЙ на тази част

(ПУБЛИЦИСТИКА -- Втора Част)

Христо МИРСКИ, 2001 ..

(публицистика)

Христо МИРСКИ, 2001 ..

ЗА ПАЗАРА И ЗА БЪЛГАРИНА^*
(След като имаме свободен пазар остава само да се научим и как да пазаруваме)

ЩО Е ТО КОНВЕРГЕНЦИЯ?^*
(или за разликата между социалния капитализъм и капиталистическия социализъм)

ЗАЩО СЕ "ИЗДЪНИ" СОЦИАЛИЗМА?^* (неортодоксална версия)

КЪДЕ СМЕ НИЕ?^* (безрадостно сравнение)

ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО^* (или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)