- - - \/ \/ \/ - - - ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОСТТА (съвети към пенсионерите) - - - /\ /\ /\ - - - Христо МИРСКИ, 2018        Резюме:      Това е популярна статия за правилния начин на стареене, която включва някакво встъпление, конкретни глави за правилния поглед върху медицината и умереността, за заплахите от бързия преходен период (тук към старостта), за грижите за своето тяло и неговите органи (базирани на личния опит на автора), после за мозъка, и философски заключителни забележки. Тя е предназначена за хора над средната възраст, приблизително към 40 години, но се отнася основно за пенсионерите, разбира се. Не е забравено и традиционното поетично Приложение (на английски).   0. Въведение      Съществуват, в известен аспект, два типа знания, в която и да е област, но тук аз нямам предвид фактическо (както, обикновено, в хуманитарните дисциплини) и процедурно (както, в общия случай, в точните науки), а едно по-общо деление на реално, професионално знание, и някои разсъждения на нивото на здравия смисъл, които, обаче, могат да имат в днешно време голямо значение. Аз имам предвид, че разсъжденията на ниво здрав смисъл могат да дават понякога (даже смешни) грешки, но те са твърде бързи и в общия случай изглеждат справедливи в болшинството от случаите, и те трябва да присъстват в главите на хората, само дето не е така, доста често, защото това знание ни се вижда непрофесионално или дилетантско или аматьорско. Класическият (поне за мен) пример тук може да бъде въртенето на Слънцето около Земята или обратното, където за живота на Земята въртенето на Слънцето е доста добро приемане, независимо от това, че неговата погрешност е доказана от няколко века. Исторически погледнато във всички сфери на живота най-напред са се появявали някои неточни наблюдения и статистики (като ... зодиите, за които аз съм убеден, че те се базират на някои вероятни статистики, но те са поставени в невероятната среда на измислени притчи -- понеже хората искат да бъдат лъгани). С това въведение аз искам да се извиня ако кажа някои недоказани действително неща, но когато те изглеждат много правдоподобни за мен то аз ги приемам за доказани. Тъй като аз не съм специалист нито по геронтология, нито по социални науки, нито по медицина, биология, химия, или някоя друга област, не, аз съм просто човек който е учил достатъчно (в сферата на точните науки), за да може да провежда логически правилни разсъждения; с други думи аз се считам за интелигентен лаик (както сам съм се нарекъл), което означава че съм интелигентен, положително, макар че някой може да каже още и че съм лаик, какъвто аз също съм.      Горе-долу еквивалентно (защото аз, като математик, знам че еквивалентността трябва да се докаже, а аз не доказвам тук нищо точно) на горе-приведеното деление е делението на знанието на количествено и качествено такова, или още на тактическо знание за това как точно едно нещо трябва да се направи, и на стратегическо знание на общи правила и изисквания за това какво трябва да се направи, кое е правилно и кое не е. Аз специално подчертавам неточността, защото има много случаи когато тя е даже за предпочитане пред точността, не само защото грешки често се случват, даже и в неща официално приети за доказани (което е често явление във всички социални сфери, където редица положения може да съществуват известно време и след това да бъдат обявени за погрешни), но така също и защото точното знание, вече поне от няколко века, не може да се побере в една (обикновена) глава, но във същото време съществуват неща, които човек трябва да знае, и да бъде в състояние да разсъждава по въпроси от дадена област самостоятелно и бързо (тъй като в съвременното свободно капиталистическо общество всеки се счита за свободен да лъже другите в името на лична парична изгода). Накратко казано това означава, че човек не трябва да вярва нито на лекари, нито на социални управници, а още по-малко на бизнеса и магазините, той може да вярва, изразявайки се шеговито, само на хора, на които може да вярва, и преди всичко на такива, които не печелят нищо от разпространението на техните съвети.      Да, обаче аз, на моите почти 70 години, и под измислен псевдоним, и не продаващ в действителност нищо (даже там, където аз се опитвам да продавам свои книги, аз искам символично заплащане от по-малко и около един автобусен билет -- което значи приблизително един долар -- за парче, и до края на 2018 аз не съм получил нито един цент за себе си). Което означава, че ако аз самият бих искал да получа някой съвет аз бих попитал, или пък послушал, именно такъв човек като мен, или най-малкото бих погледнал първо какво той казва, и тогава бих си правил своите заключения. Ала аз тъкмо това и правя, и искам Вие да направите, аз пиша своите съвети и оставям на Вас правото да ги приемете или не, което, разбира се, не означава, че Вие трябва първо да си правите оглушки, а да се опитате да бъдете непредубедени ако аз взема да противореча на редица общоприети обичаи. Така също аз често използувам етимологични доказателства (които и не са доказателства, от точна, математическа гледна точка, но пък аз и не Ви уча на висша математика), или философски и диалектически разсъждения, или свои собствени мисли, наблюдения, и експерименти, и всички тези методи дават някои идеи, които звучат доста правдоподобно от гледна точка на здравия смисъл. А не забравяйте още и това, че аз Ви говоря за години живот, хора, това не е майтап, в такива случаи всяко мнение трябва да бъде чуто и да му се обърне внимание.      ОК, и сега плана на материала. Най-напред аз ще Ви покажа какво е това правилна медицина според мен, и че това е етимологично скрито в редица думи, и щом като е така, то това е мнение на голям брой умни хора от дълбока древност; т.е. няма никакви основания да отхвърляте всичките тези съвети само защото съвременната медицина твори чудеса, понеже тя просто ... се опитва да компенсира нашия неправилен начин на живот, а такъв подход сам по себе си е неправилен, правилен е такъв подход, който ни насочва по пътя на разумния и правилен (или мъдър, или достоен) живот. После аз ще обърна Вашето внимание на опасността от прехода към старостта, поне защото всеки преходен период е по-лош от двете нива (предишното и следващото) и голям брой хора просто не могат да стигнат до следващото, но така също и защото самото стареене е влошаване на нашата способност за адаптация а прехода е вече вид адаптация, така както и целия наш живот. После в третата глава аз ще говоря за грижите за нашето тяло, които ние пренебрегваме докато сме млади, но когато престанем да сме такива е вече доста късно; аз ще кажа тук нещо и за моите модели на някои смъртоносни болести, и за органите на нашето тяло. После в четвъртата глава аз ще Ви дам някои мои съвети за мозъка, който е основната част на нашата индивидуалност, следователно това е управлението на тялото, това е което ни поддържа здрави на най-горно ниво. След това следва сумиращо заключение, но това е край само на прозаичната част на това есе. Тъй като, обаче, всички мои социални есета имат и поетични Приложения, то няма да липсва и тук (само че на английски, за универсалност) и си струва да бъде прочетено и самостоятелно, още повече като най-горен камък (cap-stone) на моето безсмъртно произведение (предполагам -- тъй като, виждате ли, аз считам всички свои произведения за безсмъртни, понеже те са твърде уникални). 1. Общ поглед върху медицината и лечението      Тук аз най-напред ще Ви кажа какво означава старата гръцко-латинска medicine-медицина като наука, което е изцяло моя догадка, неизвестна (предполагам) на медиците, но аз просто не виждам как може да е иначе, макар че аз може тук също (по моя обичаен маниер, когато се опитвам да стигна сам до някои заключения, без задълбочено изучаване на материята) да преоткривам колелото, както се казва, и това може и да е известно на някои етимологични кръгове. По принцип всичко е просто -- както почти всички мои идеи, аз съм популяризатор -- и се свежда до твърдението, че тази дума идва от широко разпространения на Запад medi- metha- и прочее корен, който означава среда! Вземете поне следните думи: латинския medicator като лекар, геометричната медиана, английската medulla-гръбначен-мозък, известната медуза, латинското meditatio-медитация с някакво санскритско medha като мисъл или разсъждение, медиум /медии-те (с идеята за някакъв посредник), така също българския и славянски мед (мёд на руски), където е и английския mead като медовина, първото (навярно) алкохолно питие (което, също както и меда, в санскрита било madhu), гръцкия предлог meta-между, и много други. Виждате ли, medi- не е само среда, това е още и нещо сладко и приятно, което ни харесва (и по този причина руската медь или българската "мед" са получили това название, като лесен за обработка, ковък метал), тук е навярно и гръцкия metallon-метал, имайки предвид, че той е някакво средство за побеждаване на врага, медала като нещо към което всеки се стреми, и тъй нататък.      Аз няма да се впускам в задълбочени етимологични изследвания (тъй като съм говорил почти за всичко в моя неподражаем "Urrh, cum commentis", а така също и за втори път в моите "Letters to the posterity", които неща са само на английски), но идеята на медицината, с две думи, е в moderate-умерения начин на живот, който, бидейки умерен или среден (в някакъв смисъл), е така също и правилния начин! И лозунгът: нищо прекомерно, или фразата за златната среда, е най-важното послание на старо-гръцката цивилизация до нас (която, ако ме питате мен, не толкова е дала на Запада редица философски идеи и понятия, колкото е спряла древното източно, от арабите и персийците, оттам и от индийците, а може би и от китайците, влияние на Запад, предавайки някои неща, но не всичко в неговата пълнота). Докато какво върши съвременната медицина, основно? Ами, тя лекува последиците от неправилния начин на живот, както аз споменах в предишната точка, и прави човека зависим от голям брой медикаменти, за които, както също и за съвременната хранителна промишленост, най-доброто което може да се каже, е те да не са с нещо вредни за нас (и това основно се контролира по някакъв начин), но не придържане към някои традиционни в течение на векове или хилядолетия дейности, и същото и по отношение на храната. Премахването на някои наши лоши навици е необходимо нещо, аз не отричам това, но работата е в това, че те са предизвикани от нашия неправилен начин на живот, продиктувани от нашата съвременна (и загниваща, бих добавил) цивилизация.      Значи вижте, това не е сложно, но Вие трябва да знаете, че твърде често не се разбират и се отхвърлят тъкмо очевидните неща, така че въпроса тук е такъв: защо хората не искат да са умерени? Понеже не може да се каже, че та са наистина глупави, те най-малкото са чували това за модерацията-умереността, но си правят оглушки, и аз просто се запитах, защо това е така, и стигнах до отговора след известни размишления. Ами, въпросът за умереността е синонимен с посредствеността, а никой не иска в днешно време, или пък когато и да било, да бъде посредствен. ОК, това положително не е най-хубавото нещо на този свят, обаче това зависи. И от какво може да зависи? Хмм, в дадения случай от възрастта, защото едно нещо е когато човек е млад и се опитва да се придвижи напред, да стигне до някои върхове, да се отличи с нещо, не с умереност, разбира се, но съвсем друго нещо е когато човека бая се е състарил, стигнал е до пенсионна възраст, и все още не иска да бъде умерен, нали така? Защото позволете ми да се върна за малко към етимологията и да Ви напомня (или пък да Ви обърна внимание на) английската дума remedy, която значи лекарство, някаква компенсация, и след всичките мои обяснения вече трябва да е ясно, че тук се има предвид връщане (returning, поради префикса re-) към средата (medi- /middle), към нормата! И това, действително, е основното лекарство за пенсионерите, умереността, в каквото и да било отношение, защото тук става дума за живот, не за правене на кариера, и с неумерени действия на стари години човек може само да служи за посмешище на другите.      Нека поразсъждавам още малко за това, понеже човек трябва да бъде умерен даже и в умереността, не да стане наистина посредствен, но по някакъв начин по-оригинален с нещо, дори и с умереността си. И за тази цел човек трябва да започне да се движи противоположно на ... рекламите! Защото, какво Ви предлагат те, а? Ами те Ви предлагат един или друг начин за привикване (fixing) към нещо, което най-често е съвсем излишно за Вас. Правилното нещо е да се купува предимно основна храна, и колкото е възможно по-обикновена, и толкова естествена, колкото Вие можете да си позволите (тъй като това е въпрос на финансови възможности, в днешно време, естествената храна, която до преди по-малко от век е била единствената, сега струва към 3 пъти по-скъпо от разните там сурогати-заместители). И нещата, които хранителната промишленост ни предлага, са направени привлекателни и апетитни (без значени дали са за ядене или за пиене), Вие ги нагъвате без умора и не се чувствате сити, защото това е което тази промишленост иска, Вие да консумирате повече и повече от тези продукти, а това не е умереност. Е, може да се каже, че тези фирми се грижат хората да не дебелеят особено много, но на мен ми изглежда къде-къде по-вероятно това, че те мислят за своята полза, така че не позволявайте да Ви хванат на тази въдица. И, в крайна сметка, противодействието на рекламите, ако ме питате мен, е въпрос на здрав разум, и тъй като има основно две възрастови групи към които рекламите се адресират, едната е на откачалките-дечурлига, а другата е на ... пак откачените пенсионери, то човек трябва да взема мерки с възрастта да се съпротивлява на някои естествени тенденции.      Още, бих казал аз, умереността означава не само намаление на някои неща, дейности, които човек много харесва и затова губи чувство за мярка (като ядене или пиене, или гледане на ТВ, или каквото и да било), но в същото време и увеличаване на такива дейности, които човек не обича много да върши, но които са необходими за тялото и духа му (като движение, разсъждения, опити да направиш нещо сам, или въобще извършване на ненужни усилия да правиш неща, които можеш да си купиш, но ако ги извършиш сам е по-полезно за здравето). В добре развита страна, без парична принуда да правиш каквото и да било сам, за пенсионерите ще бъде по-трудно да водят здравословен начин на живот, но Вие трябва поне да се опитате (а в България това съвсем не е сложно), защото приспивателния ефект на масовата промишленост върху хората е противопоказан повече за старите хора, отколкото за другите, по причина на това, че стареенето е в основата си отсъствие на способност за адаптация към промените, и човек е длъжен да се съпротивлява на това, иначе той изпада в прострация, което значи приближение на смъртта.      А имайте предвид още и това,че древните народи са гледали на болестите като на своего рода наказание от страна на боговете заради лошия начин на живот, в което аз започвам на стари години все повече и повече да вярвам. Понеже, какво е това болестта? Ами това е отклонение от някакви норми, нали така, следователно тези норми може спокойно да се приемат за правилен начин на живот. И нормата, очевидно, трябва да бъде нещо умерено, в средата (между хората). И аз започнах да мисля за смъртта, която сполетя някои от моите роднини и добри познати и стигнах до извода, че те, положително, биха могли да поживеят повече, ако бяха правили това, и не бяха правили онова. Така че, защо трябва Вие да сте сред тези, които умират рано, предоставете тази възможност на другите хора. 2. Опасности на прехода към старостта      Всеки преходен период е лош с нещо, и прехода към старостта е лош с намаляването на нашите способности да вършим каквото и да било, ние си мислим, че можем да направим това, но то, за съжаление, не е съвсем така. Ако Вие сте повече или по-малко умерени по натура, или сте били принудени по-рано да мислите за своята старост, то тогава ще можете по-лесно да се справите с този преход, но иначе Вие сте длъжни да проявите особени грижи. И се оказва, че в това отношение мъжете, положително, са значително по-уязвими от жените, по редица причини. От една страна те са по-силни и, следователно, по- неумерени; от друга страна те по-силно страдат от намалението на техните способности, защото това е нещото, с което те основно се хвалят; и от трета страна този упадък идва при тях по-късно отколкото при жените, тогава когато те са по-малко способни към умереност и промени. Това трябва да е така, защото разликата в продължителността на живота при двата пола е достатъчно голяма, към 6-7 процента, което не може да бъде просто игнорирано, мъжете умират по-рано и в такъв случай за това трябва да има причини. И ето какви са те, от позицията на жените: те са по-умерени като организми, те са по-адаптивни (понасят чувствително по-значителни промени по време на раждането на децата, и се сблъскват с някакви изменения в своя живот всеки месец още от пубертета си), и те достигат своя връх (климакс) по-рано и имат достатъчно време за да се подготвят за старостта. Така че, мои колеги-мъже, вземайте някои мерки (ако моите читателки са съгласят да прескочат това аз бих предложил мъжете да излизат по-рано в пенсия, поне с 3 години).      После идва кривата на смъртността за двата пола, където аз видях една със следната форма, по вертикалата върви смъртността (брой на смъртните случаи) а по хоризонталата е възрастта, и тази крива от 0-та и приблизително до 100 години изглежда грубо казано като първите 3 чертички на латинската буква "w"(!), което означава, че най-напред тя пада доста бързо до към 14 години (наистина бързо до към 6 а после по-бавно), където достига своя минимум, после тя започва да расте достатъчно бавно почти до 80 (с малка чупка към 65, където тя започва да се вдига нагоре малко по-бързо), и след този максимум (както някъде в първите месеци след раждане) тя започва да пада надолу също доста бързо (така че при възраст от 100 години тя достига смъртност както приблизително за 3-годишно дете, и някъде към 120 се предполага, че навярно ще достигне най ниското си ниво като за 14 години).      Аз не знам дали Вие правилно ме разбрахте, а така също мога да си позволя и известни съмнение относно точността и всеобщността на тази крива, но като модел това ми се струва твърде правдоподобно, т.е. след някаква възраст хората като че ли престават да умират и живеят още дълги години. Аз вярвам в това, защото болестите прибират един след друг хората, и накрая трябва да останат такива, които са водили правилен начин на живот и нямат никакви специални болести (както и аз се считам за един от тези хора), и аз мисля, че всеки трябва да се опита да бъде един от тях. Освен това аз чух и един интересен виц за най-добрата билка. Значи това била такава билка, която, при положение, че сте доживели до 100 години, ще Ви позволи да доживеете и до 200, ако пиете отвари от нея. Това може би се подразбира като нещо невъзможно, но аз считам, че то е не само възможно, но и много вероятно, и си струва човек да опита; още повече, че аз мисля, че съм я открил тази лечебна билка, и тя е известна от хилядолетия, и е била високо ценена в древността, но в наше време хората са забравили за нея, поради силните лекарства (които по тази причина са също и вредни) на съвременната медицина. Аз ще говоря за това в следващата точка (и съм говорил немалко в моето "Оцеляване по български"), но за да не Ви държа под напрежение ще назова нейното име, това е обикновеното глухарче, което расте навсякъде.      Трябва да започнем да се замисляме малко по малко за този преход към старостта някъде към 45, но не по-късно от 50, защото до 40 на човек още не му са вярва, че той ще се състари (и аз самия не вярвах в това), но когато Вие стигнете до 55, а то и до 60, може вече да е късно, и това е по-задължително за мъжете, отколкото за жените, разбира се, поради това, че жените вече са получили своето напомняне в тяхната критична възраст към 40-те, и те са подготвени, но мъжете не са. И какво може да направи човек в такава ситуация? Ами, да започне да се умерва по всички възможни начини, и просто да започне да работи по-малко и да си търси някакво по-интересно занимание, ако това е възможно. В крайна сметка това е справедливо, защото човек няма такива големи лични потребности към 50, не както когато е бил на 20, и той (тя) вече получава по-голяма заплата отколкото на 20 години, така че, защо повече а не малко по-малко, щом трябва? По принцип човек има деца за които трябва да се мисли, но те до това време вече са пораснали достатъчно, така че това, което аз предлагам, е съвсем осъществимо, обаче никой не го прави. Все пак аз съм мислил за това и съм разработил едно просто и естествено предложение, което ще разясня в общи черти и тук.      Сега, става дума за, хайде да го нарека така, частично пенсиониране, т.е. след някаква възраст, аз мисля че 45 е добър избор, човек започва да работи малко по-малко, и да получава някаква мъничка част от неговата (или нейната, няма да го повтарям това) пенсия, и нека това да са 10 %. После след 5 години (или някъде там) той работи с още 10 % по-малко и получава следващите 10 % повече от пенсията си (тъй като до това време той ще има някаква пенсия, разбира се, и приблизително 20 или повече години трудов стаж в нормалния случай), и така нататък. Обаче, предвид на това, че работния ден обикновено е 8 часа, е по-добре да се направи това на 12.5 % (1/8 част) което ще даде с 1 час дневно по-малко -- което е много хубаво, бих казал. Нещо повече, ако това намаление на работния ден продължава всеки 5 години, и започвайки от 45, това ще даде след 70 години само 2 часа на ден, или 25 % от заплатата, но вече 75 % от пенсията -- чактисвате ли? Но това не е всичко, идеята е в това, че някъде след 60 години няма да има голяма разлика ще работи ли човек даже на намален работен ден, или ще си получава само пенсията, така че всеки ще може да вземе такова решение, което него по-добре го устройва. ( Това е така, защото, при този брой проценти и през 5 години всеки път, започвайки от 45, 4 пъти по 12.5 %, това прави на 60 точно половин работен ден и половин пенсия. И тогава ако приемем, че пенсията ще бъде грубо казано 50 % от неговата заплата, то това означава 1/2 + 1/2*1/2 = 3/4 = 75 % от обичайната му заплата, което според мен е идеално. )      Виждате ли, това не означава, че трябва да се ходи всеки ден на работа, дори и по за 3 часа, не, аз правя сметките така, защото това е по-удобно, но идеята е в това да се изключва постепенно по един работен ден, докато след 70 години на човека ще му се налага да работи само 2 дни по 5 часа, което, аз предполагам, всеки ще може да върши, в крайна сметка. Защото въпросът е в това да се отстрани големия скок, от пълен работен ден до нула, това е което вкарва хората в гроба, голямото стъпало, даже и ако е в благоприятна за човека посока, тъй като всеки свиква с работата, човек не знае какво да прави без тази дейност, и започва да търси някъде работа на непълен работен ден, или иначе изпада в непробудно пиянство, или чисто и просто си умира на бърза ръка, това е така, наистина! Аз не съм психолог, но такъв е обикновения модел, бързото изменение на навиците е това, което дезориентира организма, докато ако това става постепенно, това се приема с удоволствие; или, иначе казано, човек иска да се пенсионира за да започне най-после да работи по-малко, не да спре съвсем.      Господа, помислете сами над това, но аз си спомням, че когато бях ученик в училище, то през почти всяка ваканция аз хващах някаква болест (грип, обикновено) и това ми разваляше цялата почивка, само защото организма се демобилизира, сменя ритъма си. После аз съм безработен вече повече от четвърт век (по простата причина, че квалификацията ми е била твърде висока за нашия преходен период към демокрация, който все още не свършва, защото нашия жизнен стандарт все още е приблизително 3 пъти по-нисък от тоталитарното ниво, България е най-бедната държава в Евросъюза), и много добре знам, какво е това да седиш в къщи и нищо да не правиш и да търсиш каквато и да е дейност (която аз намерих, естествено, аз започнах да пиша различни публицистични материали, да извършвам етимологични изследвания, да се превеждам на още 2 езика, да пиша поезия, и т.н., но обикновено е къде-къде по-лесно човек да върши това, което е вършил дълги години). И един от моите колеги (асистент в нашия най-стар Университет) се пенсионира, преподава още 2-3 години на хонорар, и после изпадна в едно действително непробудно пиянство, и свърши жизнения си път няколко месеца преди 70-те години от остра цироза на черния дроб, наред с разни други болести.      После моето предложение има и още една хубава страна, това че в началото, когато намалението на работното време не е повече отколкото с 1/4 от общата дължина, човек ще върши практически същата работа, предполагам, защото ще се чувства по-отпочинал. А пък след 65 той ще е в състояние да продължава да работи и до 75 или повече но за все по-малко време на ден. И това ще бъде по-добре и за работодателя, но така не се прави поради лоши традиции, да Ви кажа. А не забравяйте още и това, че пенсиите са сравнително ново нещо, преди 1-2 века хората са работели докато могат да правят това, да речем селяните на полето, така че всеки сам си е регулирал своята активност, но сега не можем да правим така, или по-скоро можем -- защото човек може сам да си организира нещо подобно на това, което аз предлагам тук, макар и без процентите от пенсията --, но на никого даже и на сън не му идват такива мисли в главата, защото се страхува, че работодателя му ще предпочете да го изключи от списъка на работниците, докато всичко е въпрос основно на обичаи и традиции. Само хора със собствен бизнес могат да си организират нещо подобно, но даже и те не го правят, и, като следствие от това, умират рано (преди достигане на 80-те, което, аз мисля, е подходяща възраст в наше време). Така че Вие всички, мои читатели, сте тези хора, които трябва да изявят подобно желание, и след няколко години това може да стане реалност. Според мен такава плаваща пенсионна възраст, където и да е след 50, ще бъде най-доброто решение за всички страни, и всеки ще може да си избира това, което той иска, което ще се окаже средно пак същото както и сега, но значително по-стъпаловидно и, следователно, по-добро за здравето на хората, както и от полза за работодателите. 3. Грижи за тялото      Аз ще започна тази точка с твърдението, че организма е организиран! Колко гениално, а? ( И аз мога да вмъкна тук още и думата ... оргазъм, защото от лингвистична гледна точки това трябва да е така, последното е някакво организирано чувство на щастие. ) Обаче тук аз имам предвид това, че всяка част на тялото ни, всеки орган, е в някаква степен организиран, той не е неодушевен, той си има свои цели и желания, и всеки трябва да гледа по този начин на своето тяло, да се опита да разбере всеки орган и да му помогне да си върши своята работа по-добре, защото иначе започват болестите. Ако Вие самите не сте по-умни от своите, да речем, мускули, или сърце, или стомах, или ... тестиси, или каквото ще да е, Вие не само не можете да си изживеете определената Ви порция време, но и ще износвате един орган от тялото, докато другите органи биха могли да са Ви полезни още 20 или повече години, а това е глупаво, така че се старайте да действате по-интелигентно.      След тези встъпителни думи за грижите за тялото аз ще Ви обясня предимно моя собствен опит, какво правя аз за един или друг орган, но нека първо споделя с Вас една моя скорошна догадка за най-сериозната (предполагам) болест в днешно време, рака-канцер, където аз просто настоявам, че съм стигнал до един нов (поне аз не съм чувал нищо подобно) модел за тази болест. Той е прост: ракът възниква когато някой орган започва да чувства, че той не функционира правилно и иска да се подобри, да даде всичко на което той е способен, тъй да се каже, поради ... морални угризения! Аз знам, че заслужавам Нобелова Награда, обаче аз нямам нужда от нея, нямам какво да правя толкова голяма сума пари в моята бедна страна. Макар че, ако трябва малко по-сериозно, то аз, действително, съм убеден в това, и сега ще Ви дам няколко примера, които са ми добре известни.      Майка ми почина твърде млада, без малко на 60 години от карцином на гръдта, и аз съм чувал от баща си, че тя имала проблеми с кърмата след моето раждане, но тогава не съм си правил никакви изводи. Обаче наскоро включих, че е било твърде вероятно някъде към 40-те и нещо нейните гърди да са започнали да правят опити да бъдат полезни с нещо, да се развиват, само че те не са знаели как да направят това и струва ли си въобще труда да правят нещо в този аспект. И, ако погледнем философски на нещата, то това е същия проблем с човечеството като цяло, защото ние искаме да сме по-добри, само че не знаем как, а и не искаме да се вслушваме в това, което някои умни хора казват, понеже те ни разправят скучни неща -- както и аз самият тук, обяснявам Ви, че Вие трябва да сте умерени, да не търсите екшъни и трилъри, как пък не!      После баща ми умря "прилично" стар, почти на 80 години, но все едно без сериозни основания, защото причината този път беше канцер на стомаха, иначе той беше в добро здравословно състояние (както също и майка ми, тогава бяха изпробвани всички възможни средства на тъй наречената народна медицина, и тя се поддържаше, действително, в много добро здраве, с изключение на най-важния и неизлечим рак). И по-късно аз си спомних, че той имаше навика да пие по малко сода за хляб след ядене, защото имаше киселини в стомаха, което е съвсем безобидно нещо, обаче неговия стомах не е считал така на стари години, и е започнал да взема свои собствени мерки -- защото той спомена на края, че отдавна не пиел повече такава сода. Този път аз си спомням всичко съвсем добре, той действително престана няколко години да пие от тази сода, и затова си е имало нужните причини, ако сега се замисля! А аз имам и още един пример, който сега свързвам с тази моя теория, имаше един приятел на мой приятел, който почина на около 65 години поради карцином на тестисите, а той беше женен няколко пъти, аз го бях виждал, и последната му жена, тя беше някъде с 20-тина години по-млада от него, и на възраст приблизително 60 години той имаше дъщеря абитуриентка (към 18 години). Така че, ха кажете сега, че неговите тестиси не са искали да му помогнат с нещо на стари години! Така че аз съм прав, мои стари момчета и момичета, рака е интелигентна болест.      Е, тези мои открития не са лекарства, те не лекуват, но това е познание, и аз, като бивш учен, знам че даже негативното знание също е вид знание, така че този модел може да бъде използван някак от лекарите (при условие, че те са такива в стария смисъл на тази дума, който аз Ви обясних, т.е. че те искат да помогнат на тялото да се пребори с болестите, а не да подтискат почти всичките функции на организма със силни медикаменти). А за другите болести аз нямам такива модели, но пък имам чувства за това, какво е хубаво и какво не е за органите на тялото, които се свеждат, в повечето случаи, до някакъв евтин и прост начин на живот, който аз от една страна съм принуден да водя, но от друга страна се радвам, че водя, така че в тази точка аз ще давам предимно себе си за пример за водене на правилен начин на живот, които неща съм ги публикувал в моето "Оцеляване по български" приблизително преди десет години. Ала, добре, може би аз най-напред да Ви разкажа за моето откритие на тази магическа билка, която ще Ви помогне след 80-те (нека да не са точно 100 години) да доживеете поне до 120 (ако не и до 150).      Така че аз използувам глухарчето от сумата време, защото то е някаква храна и тя нищо не струва, и другите народи го използват, ала само не и българите (с мотивировката, че ние не сме толкова бедни, та да ядем всякакви треви -- което ние си въобразяваме именно затова, защото водим действително мизерен начин на живот). После заради този мой приятел, който успя за 2-3 години да си докара остра цироза, аз погледнах в една книга за билките и намерих, че глухарчето било използувано още от времето на Хипократ в случаи на болести на черния дроб, и по-късно случайно чух, че в някои арабски страни и преди много години местата, където то растяло, били специално охранявани (в пустинните области това навярно е било доста важно) и даже било култивирано. Както и да е, то е много необходимо в началото на годината и аз го събирам ежегодно приблизително от март до към май, и го запазвам в някакъв вид (да речем, със сол и оцет). И после направих едно свое етимологично изследване и си припомних турския и арабски "джигер" (те го пишат като ciger, но навярно по английски ще е jiger) като чер дроб, и после се намесват южно-азиатските джигити (jigit) като добри ездачи (само ji по арменски значело кон), и още българския "живот" (който на руски е жизнь, а пък техния живот значи корем), а и латинските vita & viva, и тъй нататък (ако щете и арабския "джихад" като нещо много бързо, после техния джин-jin-дух, и т.н. -- търсете в моя Urrh), че и стария обичай (или вярване), че черния дроб трябва да се яде даже суров (на руски той може би затова се нарича печёнка, за да им напомня на хората да вземат да го запекат) като полезен за здравето -- и ето, вижте, че и в английския също е скрита връзка между liver и life, т.е. на черния дроб със живота, ако човек се замисли --, което ни натрапва идеята, че глухарчето е добро за джигера-черния-дроб, а пък последния е практически в основата на живота-"джизнь"! И аз лично ям не само листата (аз си ги готвя, тъй като нямам зъби, слагам такива листа практически във всяко ядене), но си правя и много вкусен ерзац-мед (от цветчетата -- в моето Оцеляване).      После е много хубава практика, ако ме питате мен, човек да си прави вина от диви плодове (като вишни, къпини, шипки и ябълки, и т.н. -- пак Оцеляването), защото тези вина не са като гроздовите, те имат повече витамини, и аз не ги фиксирам с нищо, те са живи (и аз обикновено ги съхранявам в специални големи бутилки с тръбичка прекарана през капачката и влизаща в някакъв малък съд с вода, така че да може газовете от виното да излизат навън, но да не влиза кислород от въздуха вътре)! Това е хубава "медицина" за стомаха, а оттам и за всички вътрешности, предполагам, и аз изпивам дневно от 100 до 200 грама, и използувам дори и оцета, който се получава след виното като един вид ... лимонов сок (слагам си го в чая). Виждате ли, съществуват два начина за сурово консервиране на зеленчуци, т.е. за правене на туршии, и те са такива: или с добавяне на сол, или на оцет, а аз обикновено слагам и двете неща. Но това, което аз имам предвид е, че киселите неща са безвредни и даже полезни, докато много сол не е хубаво; изливайки нещо кисело във Вашия стомах Вие му помагате при храносмилането. И разбира се, че всеки може да си приготвя подобни вина, или тогава да изяви желание да купува такива неща, за да може пазара да започне да произвежда такива продукти. Ако Вие не можете да правите това, то можете да опитате да изпивате по супена лъжица (или по половинка) от някакъв естествен оцет след хранене (или в чаша с вода, може и подсладена), това няма да Ви навреди.      После идва необходимата за всички стари хора aqua vita, или "night cap" по английски (буквално нощна шапчица), което означава от 50 до 100 гр. (това е което аз правя, но аз съм кльощав, така че за някои от Вас и 150 може също да е подходящо) от някакъв концентриран алкохол на ден, което този път е добре за сърцето (и мускулите и за спокоен сън). Аз си правя сам тези напитки, използувайки купен от аптеката spiritus aethylicus (или още spiritus vini), изливайки малко от него върху кипяща вода (за да излетят най-леките фракции, предполагам), но аз използвам повече от дузина есенции или екстракти от разни билки и плодове (вижте пак в Оцеляването) и също си оцветявам течността, така че е чисто удоволствие човек да обърне в себе си едно такова "калпаче" вечерта, а навярно и тревите също лекуват (примерно, кориандър и копър /анасон, или лимонова коричка, или вишна, или рябина-офика, и т.н.). По тази причина или по друга, което аз също ще спомена, но истината е такава, че аз не използвам практически никакви медикаменти, даже аспирин (да речем, за последните 5 години аз съм взел навярно 5 таблетки, но може да са и по-малко, приблизително по четвърт таблетка, и нищо друго)! При това аз не мога да кажа, че съм здрав като камък, аз имах 2 пъти бъбречни кризи с някакви малки песъчинки, още 2-3 пъти навярно болки в сърцето (от лявата страна на гърдите във всеки случай), аз съм тънък като тревичка (хърба, както се казва), имам някои болки във ставите (особено в лявото коляно), аз нямам изобщо зъби (1.5 ако трябва да бъда точен, и никакви изкуствени протези), аз съм късоглед от малък и имам около 8 диоптъра, така че не съм macho-мъж, но пък навярно така и трябва, и аз нямам никакви вътрешни болести, което е важно (предполагам), защото всички участъкови лекари са обикновено интернисти. Което означава, че аз ще бъда принуден накрая да си умра здрав, но аз мисля, че то тъкмо така и трябва.      Сега, уважаеми читатели, аз съм принуден от нашата окалпазена демокрация да се поддържам в добро здравословно състояние (защото нямам пари за лекари), а Вие, ако живеете в богати страни, ще имате известни проблеми за да водите здравословен начин на живот, но пък тогава Вие просто не забравяйте, че това е все пак живот, в крайна сметка! Така че аз продължавам с изброяване на това, което аз правя, за да се поддържам здрав: аз не пуша (отказвах се два пъти, и не мога да кажа, че съжалявам за това), не използувам асансьор до 5-ия етаж (нагоре и надолу, със или без багаж), джогирам малко (веднъж в седмицата, в коридора на апартамента си, преди къпане, до 2,000 подскока и повече при моите почти 70 години), правя лицеви опори (към 30-тина, също веднъж в седмицата), не използувам практически никакъв градски транспорт и понякога ходя до 10-ина и повече спирки пеша (защото един автобусен билет струва малко повече от това, което аз изразходвам дневно за ядене и пиене -- ако Вие можете да повярвате на това, но моята дневна пенсия излиза към 3, все още под 4, автобусни билетчета!). Така също, може да сте сигурни, аз не гледам практически никаква ТВ, никакви екшъни и трилъри, никаква съвременна популярна музика, никакви лотарии и залагания, никакви кръчми, и т.н., аз само слушам класическа музика, чета относително интелигентни книги на чужди езици (до което ще стигна по-късно), и работя по Интернета публикувайки на множество сайтове (е, тъй да бъде, пиша и хумористична поезия на 2-3 езика, когато пи писне от този живот, ако ми позволите да се изразя така). И аз считам, че водя здравословен начин на живот, или иначе Вие ми кажете къде греша.      Е, Вие, положително, няма да сте като мен, така че аз Ви разрешавам да гледате по малко ТВ, до 1.5 часа на ден, или до дузина в седмицата, но не повече, като правило. После Вие не бива да забравяте и необходимостта от движение, физическото натоварване на мускулите, защото, хайде да го кажа по такъв начин, те са направени за да функционират, ако Вие не ги натоварвате то те може да започнат да Ви болят, да Ви развалят съня, да Ви правят нервни, и така нататък; после движението е хубаво нещо, но това е основно уморяване на мускулите, докато подскоците са нещо друго, Вие летите известно време във въздуха, Вашият организъм се мобилизира, Вие мислите за приземяването, Вашите крака работят като пружини, те трябва да остават еластични, това е значително по-добре. Но обърнете внимание, ако обичате, на това, че въпроса пак е в противопоставянето на обичайните навици, в това да започнете да упражнявате някаква спортна активност не на млади години (когато всички са склонни да правят това), а тъкмо на стари години (когато това няма да Ви доведе до никакви високи рекорди, но ще подмладява тялото Ви)! Ако Вие се занимавате с някакъв спорт на млади години то Вашият организъм се развива по-бързо и усилено (ами погледнете спортистите, за мен те приличат на някакви ... чудовища, с преразвити мускули), най-малкото Вие развивате по-голямо сърце и мускули, и те изискват непрекъсната допълнителна активност, иначе мускулите провисват и само Ви пречат, а сърцето става заплашено от инфаркти. Докато ако Вие започнете да правите физически упражнения след 50 такава опасност няма, Вие никога няма да станете Аполон, но просто ще се чувствате по-млад; аз лично мога да Ви кажа, че ако погледна тялото си в огледалото виждам по-добре развита гръдна клетка (поради лицевите опори) и мускули на бедрата, след повече от декада упражнения, но нищо екстраординарно, аз просто стигнах до по-добра норма (тъй като винаги съм водил заседнал начин на живот)!      После цигарите са лоши с това, че те стават необходими за Вас, т.е. те най-напред помагат, и после Ви вредят (защото за всяко удоволствие трябва някога да се плаща); аз стигнах до това заключение не само защото бях пушач (макар че никога не съм надхвърлял 25 кутии на месец), а защото те имат диаметрално противоположен ефект върху Вас, в зависимост от желанието Ви! Примерно, когато се чувствате сънлив, но искате да бодърствате, то като изпушите една цигара Вие се ободрявате, обаче когато сте пренапрегнат и не можете да заспите, то тогава цигарата Ви успокоява и Вие задрямвате; същото и когато сте гладен или не, или когато сте уморен, не можете да се концентрирате, и при други подобни ситуации. Това означава, че цигарите Ви превръщат в малко дете, отслабват Вашата воля, но в същото време когато те Ви помагат да дадете повече от себе си, да се концентрирате когато някой орган има нужда от почивка, то Вие нанасяте щети на органите на тялото, ето това е. И имайки предвид моя модел на рака, то спокойно може да се окаже, че често използувания и принуден да се пренапряга орган, може да започне да се чувства задължен също да се понапъне малко и по този начин да започне да се развива извън нормата. Вярно е, че аз се отказах от пушенето когато бях безработен, и без капризна булка дето по цял ден да ме ядосва, но сигурно има и други средства, с които може да ги заменим (да речем, повече кафе, или повече физически упражнения, или по-добра диета, или само-хипноза, или повече секс, или ... лош характер, обръщайки злобата си върху другите, или пък ние трябва само малко да почакаме докато медицината измисли нещо ново, но цигарите са лош навик, и те очевидно са вредни.      В допълнение към това Вие трябва да се опитвате с всички сили да понижите до минимум всички лекарства, които приемате, без значение дали против главоболие, или за нещо по-сериозно, и когато това е нужно се опитвайте най-напред да прилагате най-простите, известни от хилядолетия, средства, защото когато грижата за нашето здраве а поставена на финансови и пазарни механизми то това вече не е истинска грижа, това може само да Ви направи зависим от фармацевтиката, докато Вие трябва да зависите преди всичко от Вашето собствено тяло (и дух). Примерно, аз използувам за практически всички кожни раздразнения само две "лекарства", или някакъв разтвор на спирт, или някакъв крем, или понякога и двете неща; не че презирам всякакви мазила или таблетки, но ги използувам изключително икономично (което значи по една опаковка приблизително за ... десетилетие). Така също по икономически причини аз поддържам в моя апартамент през зимата приблизително 16 градуса (което значи, че температурата може понякога да се качи до 18 градуса, но и да падне понякога до 14), което не бих казал, че е много комфортно, и аз работя на компютъра с някакви ръкавици, но пък за сметка на това е добро за здравето, така че аз не се нуждая даже от аспирин. Ако Вие сте чак толкова фрашкани с пари, че не знаете какво да правите с тях, то тогава се запишете в някакъв фитнес клуб (след 60 най-малкото), ходете редовно някъде да плувате, оборудвайте си една от стаите с фитнес устройства, плащайте веднъж в седмицата за някои сексуални услуги от млада девойка или младеж, изпробвайте старите методи на източната медицина, какво и да е, само не и съвременните лекарства, които се продават основно защото ако Вие платите на някой лекар, то той /тя се счита задължен да Ви предпише нещо, той е длъжен с нещо да си изкарва насъщния хляб. Или, казано по друг начин, помогни си сам, за да може и Господ да ти помогне.      После аз мога да кажа няколко думи и за излишните килограми, което изглежда се счита за модерна болест в богатите страни, където аз не мисля, че правилния път е консумацията на продуктите, които нашата хранителна промишленост предлага, защото производителите си имат своите финансови цели, да Ви накарат да купувате повече и повече от техните продукти, и с оглед на това Ви предлагат относително вкусна но не калорична храна, докато аз мисля, че такива хора трябва да ядат просто невкусна храна, само това може да ги накара да ядат по-малко, положително! И такива неща трябва да бъдат например: сурови зеленчуци, зърна от грах или боб, или ориз (това поне сигурно ще се смели в стомаха), нещо което запълва (с голямо количество целулоза), но така също и не много вкусно; във всеки случай, малко калории е едно нещо, а вкусна храна е съвсем друго. Но аз го казах това по-рано: противете се на рекламата, противете се на консумативното общество, не се стремете към високи рекорди а мислете за своя организъм и неговите органи, и се старайте да стигнете прага от 80 години, с колкото се може по-здраво тяло. За тази цел ще бъде по-добре, ако Вие се стараете да правите сам всичко, което можете да правите сам, само за това, за да си намерите някакво интересно занятие и да се движите и натоварвате целия Ваш организъм; анти-пазарния механизъм винаги е по-здравословно поведение, особено за стареещи хора. Това, което винаги Ви е нужно, е да си намирате ... преодолими трудности, защото те, от една страна натоварват и ангажират организма, а от друга страна Ви доставят удоволствие, че Вие и този път (пак) сте победили.      Това е правилно от психологична гледна точка, така че Вие пробвайте каквото желаете, гответе си храната, рисувайте, измисляйте стихове или разни истории, правете, да речем, грънци, или бродирайте, или отглеждайте растения и подправки (както аз правя, на моя балкон), или си ремонтирайте дома, или поне го поддържайте чист (което аз не правя, признавам), или каквото и да е, но сами, не да гледате какво правят другите (когато играят футбол, или пък правят секс). Желанието да се гледа какво правят другите, или да се купува това, което другите са произвели за Вас, е продиктувано от Вашия стремеж към ... перфектността, но старческата възраст съвсем не е перфектна (положително), нито самия живот е перфектен, пък и тъкмо несъвършенството е това, което прави някого интересен с нещо, и ние се нуждаем не от съвършенство а от нашата съпричастност, от личното ни участие. И в следващата точка аз ще разсъждавам за здравия дух, или anima sana, който трябва да се съдържа в corpore-тялото sano. 4. Грижи за мозъка      Това, положително, е изключително важно нещо, защото мозъка това е нашето управление, той организира всичко (което може да бъде организирано) в организма, и човек трябва да започне да мисли за това също някъде към 45 години, но не по-късно от 50, и да вземе нужните мерки, които аз ще сведа до едно единствено нещо, което ще поддържа мозъка Ви работещ, функциониращ, и при това той няма да се отегчава или заглавиква с глупости, както е при гледането на ТВ или реклами, или екшъни и трилъри, или футболни мачове, и така нататък. И каква може да е тази панацея, а? Ами, чуждите езици! Но не за това, че да може човек после да разговаря добре на тях, тъй като това би било трудничко на стари години, а просто да ги използува предимно за четене на книги, за сравнение на думи и изрази, за да намира за какво да си мисли, накратко, за да даде работа на мозъка си, която работа да не го приспива или заглавиква с някакво глупаво бръщолевене (blah-blah), а да го кара да се опитва да работи в действителност, което означава да образува нови невронни цикли, или да обновява старите, и такава работа е също интересна, тя не е досадна, и е наистина интелигентна, достойна за този орган.      Виждате ли, мозъкът се състои основно от дълги невронни опашки, които се пресичат една с друга и образуват тъй наречените синапси, през които протича обмен на химически йони, и по този начин, казано доста грубо, се образуват цикли свързващи някои входове с някои изходи, така че се появяват някакви фреймови структури (схеми, таблички, бланки), и всеки такъв фрейм това е мисловен образ на някакво понятие (или дума). Но тези фреймове трябва да се освежават от време на време, иначе те се разпадат и Вие започвате да забравяте, появяват се дупки в паметта, Вие си спомняте, че сте знаели нещо, но забравяте какво именно (както аз, за да дам пример, се чудих веднъж няколко часа, или може би ден-два, как беше Великден на английски, и с основание, понеже сигурно не беше "Great Day", там фрейма е съвсем друг -- Easter ще рече някакъв eastern-източен празник; а пък, за сравнение, руската дума е Пасха, където се крие съвсем различен образ -- който надали е известен на други хора освен на мен --, това ще рече, че е време да се извеждат животните ... на паша, или пастись по руски). По тази причина Вие се нуждаете от постоянна мисловна дейност, или иначе се превръщате в изкукуригал дърт морон, така че почивката тук не е в тоталната почивка, а в избора на по-лек, не толкова усилен режим на работа, и езиците имат това предимство, че те не изискват никакви специални математически или други знания (химически, физически, или някакви фактически познания, като в географията, литературата, биологията, философията, религията, и т.н.), но това е интелектуална дейност, безспорно. А ако Вие успеете да образувате нови фреймове, не само да възстановите старите, то това означава, че Вие сте почти млад. Дори още по-добре, ако Вие успеете да създадете нови функциониращи фреймове, то това означава, че Вие сте в състояние да правите връзки с другите фреймове (знания), така че Вие сте за предпочитане пред едно малко ... дете (или имбецил -- ха, ха, старите имбецили са за предпочитане пред младите такива), например, чиито вериги от знания са доста къси.      Ала за знанията натрупани от старите хора е характерна и тази особеност, че те знаят много неща, но предимно интуитивно, т.е. те вече са забравили точните изводи (има някои дупки в канавата), но могат да правят в общия случай правилни изводи! Защото то това е интуицията, някакъв глобален поглед на материята, но без особени детайли, или иначе казано, наличието на някакво чувство, както е обикновено при жените. ОК, но какво от това? Никъде не е казано, че старите хора трябва да са в състояние да защитят, да речем, кандидатска дисертация (PhD) по теоретична физика, достатъчно е те да са в състояние да извършват смислени разсъждения за неща, които разбират. Но най-голямата ценност на езиците са техните идиоми, т.е. думи или изрази, които се използуват не в тяхното непосредствено значение (да речем, по английски: red herring, hot dog, и други, а по български: дървен философ, врели-некипели, в дън земя, дибидюс гол, и други), и /или пословици и /или маниер на разговора. Всеки език образува свое петно в мозъка (което може и да не е локализирано пространствено в едно място, то може да е разпръснато, предполагам, но такъв е израза), и ако Вие знаете няколко езика, то тогава тези петна започват да комуникират помежду си, което е тъкмо правилната работа за мозъчните клетки. Нещо повече, по този начин Вие можете непрекъснато да извличате нови знания, базирани на съпоставяне на различните фреймове, това е ... наслада за ума, бих казал, очевидно значително по-добро нещо от решаване на кръстословици, или гледане на сапунени сериали, или футболни мачове, повярвайте ми! И всичко това е достъпно за всеки, това което се иска е само да изявите желание някъде преди 50-те години, и Вие откривате един нов свят!      Да, това е наистина така, защото по този начин Вие се запознавате с един нов народ, Вие гледате на света чрез очите на нови хора, това винаги е интересно. Аз не казвам, че Вие не можете да започнете, примерно, между 40-те и 50-те, да учите някаква нова професия, или религия, или да смените общността и /или страната, но това, което аз предлагам, е по-лесно, защото днес всеки (аз мисля, че дори и в Руанда) изучава първи и втори езици, той не ги научава толкова добре, че да може да комуникира на тях, но някакви следи все пак остават. Или тогава човек има някои лични предпочитания или желания за чужди езици и /или страни, и след неговия (или нейния, аз казах, че няма да повтарям това всеки път) климакс вече е крайно време той да се замисли за това. Защото след 40-те и отгоре човек положително няма да започне да покорява тепърва света, но той е длъжен да покори своето собствено тяло и душа в подготовката му за срещата със Създателя, както се казва. ( Даже ако самият Създател може и да не съществува човек е длъжен да се подготви за тази среща, нали така, защото -- ами ако Той все пак съществува? Но и да не става дума непременно за този "Господар", то човек трябва да остави след себе си добри спомени, така че той е длъжен да започне да гледа по съзерцателно на света, и чуждия език това е мирно знание, от някаква друга гледна точка, това може и да помогне някак. )      И сега аз искам да споделя с Вас още една моя догадка, за трите, точно, периоди в живота на всеки, която идея не е обезателно за Нобелова Награда, не, тя е, навярно, за някакъв Почетен Доктор (Doctor Honoris Causa) от някакъв Университет (примерно, The Second Coming, или Causa Magnifica, или Urbi at Orbi University -- аз не съм много лош в измислянето на фиктивни имена, да Ви кажа), и аз мога спокойно да я споделя с Вас. Та според мен първата фаза в развитието на човека това е тъй наречената (от мен, разбира се) пост-утробна (post-uteral) фаза (или период), която продължава приблизително от 0 до 20, но може да я считаме като продължаваща и до 25 години, и тя се характеризира със събирането на повече знания, с цел човек да стане пълноправен участник в живота на този свят; имайте предвид още и това, че приблизително 26 години е дължината на едно поколение, т.е. новите поколения се появяват през толкова години. После втора по ред е размножителната (propagatory) фаза, която продължава до 45, но ние можем пак да я считаме за малко удължена чак до 50 години, в течение на която човек "произвежда" (средно) новото поколение и прави каквото може за придвижването си напред в процеса на правене на кариера и победа над света. След това идва последната фаза наречена (както намекнах по-горе) съзерцателна (contemplative), по време на която човек се опитва да подбели лицето си пред света, тъй да се каже, да се поизрисува малко, да остави добри спомени след себе си, да приеме необходимостта да напусне този свят (или да постигне смисъла на безсмисления живот), или в множество случаи (предполагам) да изразходва живота си колкото се може по безполезно (защото не знае как да го изразходва полезно).      Доколкото тук ние се интересуваме преди всичко от старостта аз мисля, че по време на тази съзерцателна фаза човек основно гледа другите и не действува сам, което му позволява да се позамисли за всичко. Да, но аз считам, че е много вероятно, че болшинството от хората (да речем, 95 %, или поне 90) предпочитат да не се замислят повече за живота и да го приемат такъв какъвто е, и да чакат неизбежното (сиреч смъртта) като лош късмет, докато човек обичащ да мисли (като мен) се опитва да постигне смисъла на безсмисления живот като нещо разумно, в края на краищата. Ако Вие сте от първата категория то може да не обръщате особено внимание на Вашия мозък (тъй като Вие и не го използувате много), но моето мнение е, че ако Вие поддържате мозъка си добре функциониращ, то Вие не само по-лесно ще разбирате и приемате света, но и ще можете по-добре да управлявате тялото си. Така че то зависи от човека, но аз мисля, че си струва да спомена и моето мнение за отсъствието на смисъл в живота (за индивида, разбира се), което е такова, че ако живота за всеки човек (или животно, дърво, камък, атом, и т.н.) имаше смисъл, то ние отдавна щяхме да сме го намерили (бидейки, особено през последните 1-2 века, действително всемогъщи), и тогава след този момент живота пак нямаше да има смисъл за нас! За мен това звучи донякъде успокояващо, а пък по отношение на смисъла на живота от гледна точка на някакъв Създател, то аз съм убеден, че такъв съществува, това е да видим какво ще стане по-нататък, това е много интересна игра!      ( Защото аз, като математик, съм чувал за, и съм се интересувал от, тъй наречените клетъчни автомати (cellular automata), които са съвсем обикновени клетки, очевидно без каквато и да била душа, даже и без тяло, тъй като те съществуват само теоретически, извън действителността, но те образуват много интересни картини, и някои от тях могат даже да се ... размножават, така че те, действително, са функции на някои структури, тук не мога да каже материя, понеже те са нематериални. Така че сложните структури могат да проявяват, след достигането на някакво ниво на сложност, характеристики на живи обекти, могат да имат, един вид, свои душ`и, смисъл на живота, такива неща. И тогава защо трябва човек да се опитва да намалява разнообразието в този свят, само защото той не може да види смисъла му, или да познае божиите намерения? А така също и за Бога, на която тема аз се каня да посветя още един материал, аз мога да кажа, че това е абсолютно необходимо понятие за обозначаване на обединението на материята като цяло, със идеята или информацията за нея, което понятие просто премахва въпроса за това, кое е първичното или управляващото, материята, или идеята или законите за нейното функциониране, те са практически неделими, всяко нещо зависи от другото. И още нещо, действително принципиалните въпроси, като Бога например, за нас обикновено ... нямат значение, те носят чисто академичен интерес, те не оказват влияние на нашия живот! ) 5. Заключение      Е, аз като че ли свърших този твърде необходим, според мен, материал, независимо от това, че мен не ме четат особено по сайтовете, или тогава ме четат едно хиляда пъти по-малко отколкото е необходимо (понеже след 2-3 години аз обикновено имам 10 или 10-ки хиляди читатели, докато съдейки по значението на моите произведения, от моя гледна точка, разбира се, аз би трябвало да имам 10 или 10-ки милиона читатели). Независимо от това аз изпълних дълга си и Ви обясних, че най-важния принцип за това да живеем дълго, е да правим това, което Вие обикновено не искате да правите, а именно: да водите скромен и обикновен живот, да се опитвате да се придържате към златната среда и да не се отклонявате чувствително от нея с нищо, да правите междинни стъпала когато сте принудени да измените много рязко своя живот, да мислите за всеки от органите на тялото си като за одушевен обект притежаващ някаква душа, да намирате преодолими трудности за да се поддържате, тъй да се каже, в боеспособно състояние, и да си намерите някаква интересна и не приспиваща дейност за Вашия мозък, така че да поддържате, както anima sana, така и corpore sano, някъде приблизително до към 80, когато можете да оставите самия Бог да избере конкретния момент в който Вие да изпуснете последното си дихание, надявайки се, че сте оставили след себе си добри спомени сред съвременниците си.      Аз, от своя страна съм решил, и то със "научна" мотивировка, че ще напусна този свят на 3-ия ден от 5-ия месец на 35-тата година на този век, и даже между 3 и 5 часа сутринта, след второто ... изпразване на пикочния мехур! Е как, добре ли Ви звучи? Ами, аз мисля, че звучи добре, защото аз ще бъда тогава почти точно на 85 години (което и не е чак толкова много, в крайна сметка), но ако по причина на някакви непредвидени обстоятелства съм допуснал някаква дребна грешчица -- защото никой не е съвършен, както знаете, -- то тогава по всяко време след тази дата, но не и по-рано; все пак, обаче, аз не мисля че е прилично човек да живее повече от 100 години в днешно време (може би след някой и друг век до 120, ала не сега).      После за съзерцателната фаза (защото поне за мен е така, аз сега основно гледам на лудостта на хората покрай мен, но преди всичко на варварщините на моите българи), аз настоявам на това название, понеже това е именно нещото, което човек трябва да прави, колкото по-умен той става. Ами Вие само погледнете нашия Господ, прави ли Той още нещо сега? В никакъв случай! Той е извършил Своето Сътворение и е оставил всичко след този момент, и, най-важното, Той не мисли, а и никога не е мислил, за каквото и да било размножение за Себе си. Тоест, ако някой е много умен той трябва да прекрати по-нататъшното размножение, защото, аз съдя по своя опит, човек може да оцени своя велик интелект само на фона на изобилстващи покрай него тъпанари, иначе няма как, и ако някой е достатъчно умен то той трябва да разбере, че е къде-къде по-интересно да гледа отколкото да действува, и това е именно това, което нашия Бог и прави, не е ли така?      Да, но ако човек вземе да се позамисли, то има един парадоксален или интересен момент при тези фази, или по-точно, че заключенията, до които човек може да стигне в съзерцателната фаза, не могат да бъдат генетически предадени на потомството, защото в този момент той обикновено е излязъл от фазата на размножението! Е как, схванахте ли? И тук яз виждам само три възможности. Едната е че нашия Бог е допуснал някаква мъничка грешчица (не че аз искам да Го критикувам Него, а само като възможност), в което аз не вярвам особено, понеже Бог (или съотв. Природата) не може да греши по принцип, по силата на това, че ако нещо някак-си се е установило и съществува, то значи това е единственото възможно решение при дадените обстоятелства (това е източното виждане за паралелните Вселени, или че всичко е справедливо, след като веднъж е станало реалност, и така нататък). Вторият и най-вероятен вариант е, че мъдростта натрупана през съзерцателната фаза не е действително необходима за потомството, тъй като всеки трябва да действа в съответствие със своето (несъвършено, непълно, глупаво, и т.н.) разбиране, за да позволи на живота да съществува (и да осигури обекти, на които някои изключително умни момчета и момичета да могат да гледат в съзерцателната им фаза), и че това, което им трябва на хората, са екшъни а не философствания (което, всъщност, е основния извод от една древна индуска поема, "Бхагавад Гита"). И третата и последна възможност е, че тъкмо на нас е оставено да извършваме това генетично предаване на мъдростта специално, когато ние сметнем това за нужно (което ние, фактически, можем да правим и сега, тъй като мъжете могат да правят това поне до към 60-тина, а пък жените биха могли да правят това ако е необходимо някъде към 40-те -- поне по извън-утробен начин).      Така че ето как стоят нещата, всичко е справедливо, и 95 % от хората трябва да умрат преди заветния праг от около 80 години, за да може някакви-си 5 % умни хора, които знаят как да живеят правилно, да достигнат и прехвърлят тази възраст! Аз изпълних своя дълг, аз Ви отворих очите, обаче ако тази моя мъдрост Ви заслепява (или оглушава), то тогава е Ваше право да не ме слушате. Сбогом.      11, 2018 6. Appendix (in English)      [ With the remark that the char "º" is used below for making of additional syllable, similarly to the apostrophe ("'") used for missing of one. ] LISTEN PEOPLE, YOUNG AND OLD!      Listen heºre peopºle of all nations:      Life is chiefly act of adaptation!         Women, they all theºir life adapt,         Hence for the old age they are more apt;      Men, though, they fall fast in ruination.      Also movement is the core of all alive,      So that you don't stop to walk, run, jog, says I,         Theºre are some hidden mechanisms,         That keep fit thus all your organism,      Else you'll sooner make in-th' other world your dive.      Then if you want longer be as fit as fiddle,      You must stick in everything to-th' golden middle,         And if this will make you mediocre,         What of it, in old age worse things occur;      Mark, the moderation-'s answer of the riddle!      Plus this you must have beloved activity,      Watch what others do is deep naivety,         Do it with your hands, brain, legs, alone,         Else you will the old age curse and mourn;      Oºwn deeds give reasons for festivity.      Ah, and you must stay in opposition      To the very consumer position,         Else you will become senile addict         To things that must, frankly, make you sick;      What's against the soul is superstition!      And because, you know, exists statistics,      Which is not at all equilibristics,         When you sooner die this will allow         To some other live bit longer, wow!      I hope this will make you optimistic.      Sep, 2018