EXPLAIN
(многоезичен обяснителен речник)
-- силно съкратен (до към 10 %)
Христо МИРСКИ, 2020
|
[ Резюме: Това е огромен речник от думи и връзки между тях, целящи да разкрият не толкова етимологията (но и нея, разбира се), колкото скритите зад думите идеи в главите на хората, които се проявяват при съпоставяне на подобно звучащи думи в други езици, които не е задължително да значат същото; езиците са поне 10-тина, много от тях древни, а обясненията са на български. Речника е писан в самия край на миналия век, използувани са основни етимологични речници на 3-4 езика, но нещата са свързвани от автора лично и са добавени редици обяснения до които самия той е стигнал, които практически са неизвестни. Това е уникален труд, плод на повече от 10 години работа, и той е използуван в някакъв вид и в "Letters to the Posterity" и в още по-уникалния "Urrh cum commentis", които книги са само на английски. Мислел съм за превеждането му на руски, но се отказах, поради огромната работа, и затова, с 20-тина години закъснение, го публикувам да го има поне на български. Само дето на безплатните сайтове той няма да бъде пълен (поне първите 10 години), а някъде до към 10 %.]
[ Идея за илюстрация на корицата нямам; това е научна книга и тук илюстрациите са дори неуместни. ]
СЪДЪРЖАНИЕ
0. Пояснения (към това издание)
1. Самия речник Explain
9. Край на съкратения речник
ПОЯСНЕНИЯ
(към това издание)
Ех, господа, тази книга се появява на бял свят (в Интернета) със някъде към 20 години закъснение, по редица причини, така че нека аз кажа в началото нещо за това, а и как тя да се ползува, защото, повече от очевидно, че това не е прочетна книга, тя е етимологичен справочник, ала повече от това, тя е един вид поема за думите по света и за тяхното скрито значение, за начина на мислене на хората, понеже аз не съм се интересувал толкова от точната етимология (най-малкото като учен дилетант в тази област), колкото от скритото в главите на хората използващи думите. Аз я писах за свое удоволствие, защото с идването на демокрацията останах без работа, като твърде много учил, разбира се, наред с десетки хиляди мои колеги, но докато другите или емигрираха някъде, или се преквалифицираха, или пък я добутаха някак до пенсия на старите си лаври, то аз реших да се проявя като детрониран аристократ и да започна да работя per mio diletto, за свое лично удоволствие, и като човек научен да мисли, бивш научен работник (който после стана отучен), аз си търсех някакво поле за мисловна дейност. Та така етимологията стана моя втора професия, ако не броим популярната публицистика и поезията, последната най-вече за отмора на мозъка. Все пак аз считам че имам съществен принос в тази наука, със своето самобитно, положително, тълкуване на фактите-думи.
Така, този речник Explain бе организиран като база данни (БД) с два основни файла, на думите (Words) и обясненията или връзките (Explans), плюс 4-5 номенклатурни файла (т.е. на характеристики), които е редно да ги има във всяка БД, за да спестят изписването на дълги текстове, а и за да има възможност за лесна замяна (при нужда) на всяко от имената (както и за добавяне на нови). После той имаше една основна функция за сваляне на цялата база на външни файлове в обикновен текстови формат с най-примитивната знакова таблица, която беше възможна в първите операционни системи (ОС) от 80-те години на миналия век. Той беше разработен като БД и запълнен с всички думи и обяснения от мен самия, така че аз бях и автор на системата, и автор на етимологичния материал, който събирах над 5 години из разни библиотеки в София. По същество аз изразходвах 10-тина години за тази дейност, но не съжалявам, защото хем научих много неща, хем си запълних времето с интересна занимавка, хем после ги използувах (и още ги използувам) в редица други книги (поне в епохалния Urrh cum commentis, написан след едно 10-тина години, и след още може би 5 години в моите Letters to the posterity, вече в по-прозаична форма и с малко стихчета тук-таме).
Естествено аз не се отказвах от наивната идея да спечеля нещо с тази книга, като я бях засекретил (с възможностите на Access от 90-те години на миналия век), така че, примерно, ако човек не ми платеше исканата сума, то след 50 включвания към нея настъпваше ... изтриване на всички връзки съдържащи поне една цинична дума в тях! Много хитро, нали, само че нито един човек не пожела да я купи, а и аз май не я рекламирах особено, защото без пари каква реклама? Но, Господи, това беше интересна работа за мен, то си струваше и да плащам за нея ако имах с какво. И сумата която исках не беше голяма, за такава уникална, действително, книга; доколкото си спомням аз исках, отчитайки условията на валутна нестабилност, цената от 10 яйца за изпращането на базата като 2 файла (които могат да се използуват, ако човек иска, но това не е БД), и още цената на 1 кг. кашкавал за лично инсталиране в дома на клиента на речника като БД. Обаче, господа, прост народ -- слаба държава, така че кой да иска да научи нещо когато хората живеят на принципа "от ръката -- в устата"!
Така, а сега няколко думи и за възстановяването на речника в този вид, в който той е тук по-долу, който аз считам за съвсем добър за четене, дори и за търсене по него, но иначе като обикновен файл, разделен на страници (с по една връзка на страница, освен ако не тя не продължава и на други страници). Ами, тук цялата трудност дойде от това, че аз дори не можах да обърна най-напред тогавашната кирилица в сегашна, и съвсем случайно (с помощта на някакъв "облак" на сайта Mail.ru) успях да разбера, че тя била OEM кирилица. Добре, така получих старите файлове, но как да прекодирам всички номенклатури? Понеже връзките са "само" 630, но думите са 11 хиляди и нещо, и това на ръка никой нормален човек няма да се заеме да прави, дори и да знае тези номенклатури, а аз най-напред не ги знаех, трябваше да ги отгатвам! Е, ама аз, като "пекан" човек, имах една връзка със статистика на базата, и там бях сложил всички тези характеристики с кратките им имена, които използувам и тук, и с пълната им разшифровка, така че теоретически проблемите ми изчезнаха.
Практически, обаче, аз трябваше първо да прекодирам и двата файла така, че разделители да не са ";" а за всяко поле да имам различен разделител. Така например, сега всяка дума във файла на думите започва с "|wn:", а самия текст на думите се предшествува от "|wx:", така че човек може да търси всичко което му потрябва, като от този вид, при желание, може да се получи точно първоначални .txt вид на файловете, ако това се наложи (не че съм го правил, де). Всичко това аз се изхитрих да направя автоматично, с replace all, и да допълня всички номера до нужния брой цифри с водещи нули (което иначе го нямаше), и да въведа нови редове за по-голяма четливост, а при самите обяснения да си поиграя и с кавичките и с новите редове, така че всичко да се чете както трябва. Единствената операция която аз извърших ръчно беше сливането на двата файла в един, но 630 копирания от един файл в друг (и разположени един до друг) излезе работа за едно 10-тина часа, така че аз, сума-сумарум, съм потратил за тази работа към месец, наред с редица други неща който правех (на стари години на човек му омръзва едно и също нещо, досущ както на млади години му омръзва едно и също маце, да ви кажа, така че аз вършех по 3-4 различни неща на ден, наред със слушане на малко класическа музика по време на почивките и храненето).
Така, а ето сега и структурата на полетата на двата файла, с новите разделители между полетата, за да се ориентирате по-добре:
|wn:"WorkID"|wo:"OrdNo"|wl:"LangRef"|wt:"TopicRef"|wx:"WordTxt"|we:"ExplanRef"|wz|
|ei:"ExplanID"|en:"ExplanRef"|et:"TypeRef"|ee:"EasyRef"|ea:"SourceRef"|ex:"ExplanTxt"|ez|
Думите са в началото на всяка страничка-връзка, после има една къса черта, и следва връзката-обяснение, с нейните нови редове, и след нейния край страницата свършва. Чете се всичко от самото начало, поне заради първите 7 връзки, където има допълнителни, но нужни и тук, обяснения, а там където се казва да видите някоя дума пишете "|wx:" и непосредствено първите 2-3 букви на думата и всичко върви бижу. Това е нужно за да не попадате на думи (и части от такива) от самия език на обяснението, тук българския, разбира се. Влизане в дадена връзка отвън не е било предвидено никога, защото не се знае коя връзка за какво е нужна, но като намерите нужната дума, то тя трябва да е в полето на думите, така че вече сте намерили и връзката непосредствено отдолу (няма нужда да пишете след това "|we:" + нужния номер връзка). Така че речника може да се използува, но според мен при първо прочитане е правилно да се чете всичко подред, без прескачания и връщания, и чак после да се търси какво беше казано за дадена дума, и дали точно за тази или някоя сродна, и дали на български или не.
Само че, виждате ли, аз не смятам да публикувам целия речник на безплатните сайтове, а само 10 % от него, за да види човек какво, евентуално, губи. Едва след 10-тина години може и да го публикувам изцяло някъде, а може и да не го направя. Не толкова защото искам да печеля от това (което е съвсем естествено, работата е изцяло моя, но въпреки това до този момент, вижте датата отдолу, аз не съм сложил в джоба си нито 1 цент, имам някакви пари някъде, но те са смешно малко, аз би трябвало да печеля по едно 100-200 долара на ден от сайт, при над 100-тина ebooks), а защото моите читатели са като дребните рибки, те само клъвват по малко и излизат от произведението, така че само "изкълвават стръвта", това не са истински читатели с някакъв интерес, било то за забава (но интелектуална), било то за да научат нещо, а, всъщност, и за двете. Плюс това аз и не се публикувам в България, в нашата варварска, sorry, страна за всичко трябва да се плаща, така че аз се публикувам или на Изток (основно безплатно), или на Запад (основно платно, но далеч не само), като по този начин става и известно отсяване на читателите, остават такива които търсят дадено нещо или автор, знаят повече езици, или са, един вид, с една глава над плебса у нас.
Ах да, да добавя, че това, всъщност не е нова редакция, защото речника е огромен и това би ми отнело сумата време; дори без никакви корекции а само оправянето на печатните грешки (каквито има, аз мярнах няколко при сливането на двата файла) би ми отнело 1-2 месеца, ама сигурно и повече, и при този вариант добавяне или вадене дори на една дума би объркало всичко, а пък човек да чете нещо от преди 20 години и нищо да не поднови е грехота, така че аз реших че по-добре така, отколкото никак. Също и превод на руски ми се искаше да правя, дори просто мо-та-мо върху този текст, но и това е охтика, и работа за година (ако не повече). Ами, над 1300 страници, и то със шрифт 10 пиксела, и то с невероятен брой съкращения, това не е майтап, такива книги не се пишат (това трябва да се равнява на поне 2000 печатни страници), а и на части не върви да се разбие книгата понеже има препратки, много хиляди, така че това е положението, без никакви корекции. А че не е в най-добрия вид, не е като истинска БД, ами, за тези дето не ме четат това няма значение, нали, а пък ако някой прояви интерес, то всичко се разбира; за страна като нашата, за интернет-"имигрант" като мен, без нито стотинка финансиране, аз мисля че това е голямо постижение, и положително неповторимо, защото и аз вече няма да го повторя (а друг не би се навил). Последна добавка, че това е съкратения вариант.
Ами това е, който иска да ме чете, но май най-вече посмъртно.
04. 2020, София, България
Самия речник EXPLAIN -- 10 %
|wn:00001|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>0|we:001|wz|
|wn:00002|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Съкращения-БД|we:001|wz|
----------
|ei:001|en:001|et:@ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Това е служебна връзка (както: Транслитер., Произнос, Литерат., и прочее, в които първата от думите започва с ">>"), която трябва да се появи първа при пълна разпечатка на базата данни (БД), и има за цел да поясни редица използувани в текста съкращения, които, макар че повечето от тях са саморазясняващи се, хич не са малко и ще трябва често да гледате тук за да свикнете с тях, но това спестява поне 10% от текста на връзките и сме принудени да го направим (а и съкращения, поне на езиците, има във всички етимологични и други речници.
Нашите съкрашенията са от следните типове:
а) съкръщения на думи с точка: авт. (автора), анал. (аналогично), букв. (буквално), вкл. = включ. (включително), вм. (вместо), вним. (внимание), впр. (впрочем), вс. (всичко, -и), всъщ. (всъщност), всяк. (всякъде, всякакъв, от там навсякъде --> навсяк.), възм. (възможно), въоб. (въобще), въпр. (въпреки), гол. (голям, -а), дад. (даден, -а, и пр.), дейст. (действително, от там дейст-ност), дирек. (директно), доняк. (донякъде), досл. (дословно), др. (друг, -а, -и), древ. (древен, респ. древ-та), евент. (евентуално), жен. (женски), зап. (западен и пр.), зв. (звучи, респ. звучене --> зв-ене), зн. (значи, респ. значело --> зн-ло, значат --> зн-ат), знач. (значение), извин. (извинение), изгл. (изглежда), изоб. (изобщо), им. (именно), ин. (иначе), интер. (интересно), лог. (логично), любоп. (любопитно), мас. (масово и пр.), мн. (много), мъж. (мъжки), нав. (навярно), назв. (название), наист. (наистина), напр. (например), нареч. (наречен, и пр.), необх. (необх-имо), непрем. (непременно), ник. (никакъв, /ва, /во, /ви), няк. (някакъв, и пр.), об. (обаче), обикн. (обикновено), обясн. (обяснение), оконч. (оконч-ие), ос. (освен), осн. (основно и пр.), особ. (особено), отнош. (отношение), очев. (очевидно), полож. (положение), поняк. (понякога), пр. = проч. (прочее), прен. (преносно и пр.), прим. (примерно), речн. (речник), респ. (респективно), свет. (световно), сиг. (сигурно), след. (следоват-но), случ. (случайно, /ен, /на), сп. (според), смис. (смисъл), спец. (специално), спок. (спокойно), ст. (стар), стр. (страна), стран. (странен), схващ. (схващане), съгл. (съгласно), съотв. (съответно), тв. (твърде), толк. (толкова), тр. (трябва, съотв. трябвало --> тр-ло), хуб. (хубав), шир. (широк, -о, -а), и др. (поняк.: преди --> пр.);
б) съкращения само със съгласни с изпускане на междинни гласни: глг. (глагол), дкт. (докато), днш. (днешен), дрд. (другаде), зрд. (заради), зтв. (затова), зщт. (защото), извс. (известен, и пр.), кгт. (когато), кдт. (където, и откъдето --> откдт.), клк. (колко, и от там доколко --> доклк., отколко --> отклк., няколко --> няклк., и николко --> никлк.), мл. (малко и пр.), нгв. (негов, /-а и пр.), ндл. (надали), нкг. (някого), нкд. (някъде), нкм. (някому), нлц. (на лице), нрч. (наречие), нчл. (начало, и пр., а първоначално --> I-нач-но), нш. (наш, и пр.), обрт. (обратно), пнж. (понеже), прд. (поради), прзв. (производна), прзх. (произход), прлг. (прилагателно), псл. (последен), свр. (свързан, -а, -ват, и пр.), сщ. (също, и пр.), сщв. (съществит-но), тгв. (тогава), ткв. (такъв, и пр.), тхн. (техен, и пр.);
в) съкращения на две думи слято изписани: в.з. (в значение [на]), в.см. (в смисъл), с др.д. (с други думи), м.впр. (мужду впрочем), м.др. (между другото), м.че (макар че), к.з. (което значи), с.а. (според автора), с.з. (със значение [на]), ст.д. (става дума), т.к. (тъй като), т.н. (тъй нататък), щ.р. (ще рече); също о.слв. или о.нем. (общо ..), и др.;
г) изпускания на част от дума (думи) чрез тире, или пък чрез "_" като неразделяемо тире: ка-ка (като така), ка-чли (като че ли), к-то (който, която, и пр., но и по друг начин), мо-би (може би), м_р =м-р (макар), м_у =м-у (между), ос-ва (освен това), ос-че (освен че), от-м (от там), п_вид = п-вид (предвид), при-че (при все че), ра-се (разбира се), са-че (само че), сл-то (след като), съ-ка (също така), та-че (така че), та-и-че (така или иначе);
както и други елипсиси (но само в българския тескт) като: анал-чен (аналогичен), асоц-ия (асоциация), бл-дарение (благодарение), вар-нт (вариант), вар-ция (вариация), вер-но (вероятно), гов-им (говорим), дей-вие (действие), др-те (другите), етим-гия (етимология, респ. етимолози --> етим-зи, етимологично --> етим-чно), забел-ка, -лен (забележка и пр.), разгл-ам, -ат (разглеждам и пр.), раз-ни = разл. (различни), разпр-нен (разпространен), спом-ам, -ат (споменавам, и пр.), съвп-ние (съвпадение), удов-вие = удовол-ие (удоволствие), фон-ично = фонет-но (фонетично), цит-ме (цитираме, и цитират --> цит-ат), и др. (със забел-ката, че кгт. в текста тр. да има "-" не като знак за пренос, то обикн. пишем "--");
д) замяна на думи със символи или главни букви: >> ("виж(те)"), +>> (вижте пак, думата се дублира), Э- (същест[в]-, и оттам Э-[в]ува или Э-вено -- обърнато "Е" е мат. символ за същест-ване, кое\ идва от exist), "~" (подобен, /но, също мат. символ), "?с" (въпрос, а ?ен е въпросен), "=" (равно, съотв. =ство е равенство), "#" (против-, напр. #положно), //ел (паралел, и пр.), ">" (повече, >то е повечето), "+лно" (положително), "--лно" (отрицат-но), "ѕ" (символ за край на връзката), а още и: Б. (буква), В. (връзка), Д. (дума, а Д-чка е думичка), Е. (език), К. (корен), Ср. (сричка), Фр. (фраза), и др.;
е) съкращаване на писането по други начини, като: писане и на малки числа с цифри, дори "1" вм. един, 1а вм. една и пр., още 1къв (еднакъв), 1ствен (единствен), и пр. както и I-ви вм. първи, и т.н., още 2 точки вм. 3 при пауза в текста, цитиране на препратка към току що спомената Д. само по I-вата Б., и др.;
ж) и накрая най-драстичните съкращения -- функционалните, с осн. представител определ-ния член (-та, -то, -те, -ят, -ът, -ия(т), и пр.), който се заменя почти винаги със знака "\"; ос-ва означ-ме множ-вени\ образувания за народи, а също и мн. число за др. думи, чрез добавяне в края на знака "*"; както и поняк. знака "^" значи повторение на псл\ Ср. (а може и цяла Д. -- 1 вид, повдигане на квадрат, напр. бон^ зн. бонбон);
прим.: рус\ е руския с рода на език, но без да държим точна сметка за рода, ако се подразб. от следв-та Д., дкт. рус*\ са руснаците, лат*\ са латинците и пр., но ако рода е важен добав. по 1 Б., т.е. рус-о\ е руското, или анг-и\ е английски\, още нш\ е нашата или нашите и пр., клк\ е колкото, респ. отклк\ и доклк\, кой\, коя\ и пр. са който, която, и пр. анал. и чия\ и пр., как\ е както, обрт\ е обратното, тхн\ са техните, авт\ е автора, речн*\ са речници\, род* са родове, време* е времена, Б-и = Б* зн. букви, Д*\ = Д-и\ зн. думите, после работа\ = работа^; естествено --> ест^.; и пр.;
как\ и комб-ции от гореизбр-те вид*.
Е, >> и др\ служ. В* (с ">>..") и приятна работа с речника.|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00003|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>1|we:002|wz|
|wn:00004|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Структура-БД|we:002|wz|
|wn:00005|wo:03|wl:бъл|wt:спе|wx:Номенкл.-БД|we:002|wz|
|wn:00006|wo:04|wl:бъл|wt:спе|wx:Езици-ЛЛ|we:002|wz|
----------
ei:002|en:002|et:@ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще поясним някои съкращ-ия, използ. в тъй нареч. номенклатурни файлове на БД (раз-ни\ признаци на Д*\ и В*\), а също и някои др. особ-ти при работа с речника.
Призн-и\ на Д*\ (ос. сама\ Д.) са 2: Е\ и област\ на прилож-ие. При Е*\ неща\ са практ. ясни (>> и Статист.-БД за пълни\ им назв*), като може да поясним още, че знака "+" означ. "др.". Но е очев., че вс\ Е* не са изчерп-т с тези в номен-ура\, както и някои от тях се съкращ. и по-добре отклк\ с 3 Б-ния код, та да дадем някои прим*: бъл. (=бълг. = бг.) е нш\ Е., слв. са славянски\ Е* (но тгв. словенски и словашки ги изпис-ме по-пълно), скр. е санскрита (кой\ е инд. + древ.), фр. (=френ.) е френския, ит. е италянския, евр. (=еврей.) е еврейския, а европ. са европей-те, но и/е. са индо-европ-ки Е*, кои\ сп. нем. изт-ници са и/г. (индо-герм.), перс. е персийския, авест. е авестинския (кой\ е: перс. + древ.), тевт. са тевтонски\ Е*, изт. или зап. са източни или западни, о.слв. или о.нем. са общо слв. или нем., и т.н. Ос-ва да повторим, че анг*\, прим., зн. англичани\, фр* са французи, рим(л)*\ са римляни\, и прочее. При някои Е* (най-често нем\) има гор. за горно, дол. за долно и ср. за средно; при лат\ има ср.-век. (средновек-ен) лат.; вулг. зн. вулгарен, т.е. простонар-ен; съотв. "би+", означ. др. близко- изт. Е*, но по отнош. на разлика\ м_у др. келт. и др. тевт. Е* може да се спори (най-мл\, зщт. Макс Фасмер, авт\ на РЭС, счита вс. такива Е*, дори и анг\, за тевт., и не може да му се отрече извс. резон).
Изоб., деление\ на Е*\ с "+", възприето от авт\ е предим. геогр-ко, и има спорни моменти, като прим: към ро+ (романски\) сме сложили и рум\; към тевт-и\ са: прус., тевт., готич., и нидер. (=холан).; док. към келт\ са: ирлан., ислан., дат., швед., норв.; а към балт-и\ са: литов., латв., естон., фински, че и разни ескимоски. После унг. е към др. европ. Е*, наред с циг\, албан\, и пр., и там са и и/е-те (или и/г.) Е* (кои\ са и древни). Но дел-ие\ м_у би+ и аз+ (др. азиат.) не е точно (прим. афган\, мо-би тр. да е аз+, но го даваме като би+); не е ясно, дали лат.-амер-и\ Е* тр. да са ам+ или ро+ (но ткв. Д* нямаме); и прочее.
Що се касае до област\ на прил-ние на Д*\ е редно да разясним, че: към спец-зиран термин са включ. не само специални\ термини, а още и нови и неутвърд. Д* в Е\ (прим. стек за нас), както и общи Д*, но използ-ни в спец. смисъл (в тези служ. В*).; диалектна или архаична е няк. неофиц-на Д., коя\ може да е устаряла, но не чак древна; разг-ни\ Д* са жаргонни\ изрази, но и някои съвсем прилични, но нелитер-ни Д* (като дрога, напр.); цинична или вулгарна Д. е ясно какво зн.; собст-ни\ имена са в мл. анг. аспект, т.е. не само като име* на хора или мест-сти, но и на народн-ти и някои инст-ции, книги, здания, кои\ би тр-ло да се пишат с глав. Б. (зщт. няма логика България да е с гл. Б., а българи да са с мл.; пример за собст. книга е библия\, а собст. инст-уция е Парлам-та); а древ. (древна) или ст. Д. означ. нещо от преди векове (както, напр., санскрита е инд. + древ.). Но това деление е 1о размито и спорно понятие (а ког. са нлц. 2 или > признака е още по-спорно, кой от тях е най-важния, зщт. имаме само 1 признак за вс. Д.), и то е въвед. с оглед на няк допълнит-на селекция.
При номенкл-ри\ на В*\ (обясн-ия\) имаме също 2 признака, ако не броим авт\, кой\ е все 1 и същ засега (но би могло да не е така, зщт. речника е 1а отворена БД, и вс. може да си въведе код за потреб-ел и да си добавя какво\ пожелае, а после и да го импортира и разменя с кгт. пожелае) и това са: тип и сложност. Преди да ги поясним, об., нека отбел-им, че и при 2\ признака деление\ е преди вс. ?с на преценка на авт\ на В\, а при типа като правило са нлц. и няклк. типа 1оврем-но, та-че тези хар-тики са добавени осн. с оглед на селекция по тях.
Тип*\ В* са следни\: произход (->), кдт. се заним-ме с прзх\ на дад. (най-често водеща\) Д., или на няклк. разл. Д* (м-р и в редица случаи той да остава спорен или неизяснен); клъстер (@), кое\ преведено от анг. (cluster) означ. грозд, В., китка, и щ.р. няк. груп-не на сродни Д* от раз-ни Е* осн. по фонет-ни прилики, но не в тесен етим-чен смисъл; асоциация\ (~) е няк. идея, смисъл, скрити зад Д\ (Д*\, кои\ може да са от разл. К*), няк. ментален образ, кой\ може и да не е ясен днес (или е подсъзн-ен), но е бил нлц. по време\, кгт. Д*\ са се появ. в Е\; сродни\ Д* (--) са такива, кои\ може да се разгл-ат като прзв* 1а от др., м_р това и да не личи от I-в поглед, те обикн. са от 1 Е. (близки Е*), но не винаги, и се свз-ат пак чрез няк. идея, но по-явна, отклк\ при асоц-ия\; при паралела (//) обикн. се разгл-да няк. понятие в разл. Е*, кдт. фон-ично или етим-чно неща\ може да не се свр-ни, но смис\ на понятие\ е общ или близък (или далечен, но //ла е с нещо интер.); изкривена (#) е В. изопачена в няк. смис., кой\, об., убягва на този, кой\ използ. Д*\; звукова (o) е 1 слаб вид В., коя\ може да ни върне в зора\ на създав-то на Д*\ в Е*\ по метода на подраж-ие на звуци от природа\, но често стои в глави\ на хора\ и в днш. време, зщт. зв-ене\ е доста натрапчиво; а неясна (?), както и незавършена (..) са оставени като възм-ост за отбелязв. на вс., кое\ Ви е заинтер-ло, но още не сте развили до край неща\.
При сложност\ деление\ на: прости, средни, трудни и ултра (или ultimate) В* е очев., но то, ос. че е пак относит. и зависи от виждане\ на авт\, е по-скоро ?с на дължина на В\, отклк\ на слож-ст на линг-ия мат-ал, като прости\ В* са с до 10-тина Д* и до 3-4 екранче\ на монитора, средни\ -- с до 15-ина Д* и 5-6 екрана, трудни\ -- с 20-ина Д* и към 10-ина екрана, а ултра\ са неогран. и при разпеч-ка надхвър-т 1 печатна страница.
Още нещо: по отнош-ие на Д*\ нека сме наясно, че са вкл-вани само ткв. Д*, кои\ да служат като ключови, или е важно да е предст-на I-та Ср. (2-3 Б*, рядко >) на К\, но на кир-ица и лат-ца. В този смис., рус\ Д* са съкрат. до възм\ минимум, кгт. имат съотв. бълг. фонет-ни близнаци; анал. е полож\ и с нем\ -- анг-и\ Д*, или фр. -- лат-и\, и прочее. Изоб., при търсене на някоя Д. тя няма нужда, а дори и не бива, да се изписва цяла\, зщт. файла на Д*\ е предим. за К*, и не е ясно какво ще е оконч-ие\ й, та-че е тв. възм. при пълно изписв. да прескоч. това, кое\ търсите. Едно 3-4 Б* са съвсем достат. (поняк. и <) и тгв. в поле\ "Избери" си вземате нужна\ Д., а ако имате разпечатка пред себе си, то просто прелист-те индекса дкт. нщ. Ви хареса и после по I-та Д. търсите съотв\ В. в осн\ част на речника. Като "клъвнете" веднъж някоя Д., то сиг. във В\ ще има мн. препратки (>> ..), кои\ ще Ви насочат по-нататък, но ако използ-те разпеч-ка, то ще тр. обезат-но да ги търсите I-во в индекса, пнж. препратки\ са направени така, че да не се нарушава смис\ на дад\ В., а не с оглед на по-лесно\ им търсене (т.е. те рядко са към I-та Д. на др\ В.). Е, ако сте пред екрана на комп-ра търсене\ по I-ва или по коя да е Д. на В\ е 1акво.
Ще добавим като псл. пасаж и нещо за Е*\, с които авт\ работи (т.е. мисли на тях, за да разбере какво да търси после по речн-те). Те са (в съотв\ ред): бълг., рус., анг. и нем., кое\ щ.р., че при Д*\ от др. Е* са възм-ни, къде правопис. грешки, къде неточно предав. на смис\ или произ-ние\, но той храни надежда\ тези грешки да са мл. и моли да бъде извинен за тях.
Но, ако сега започвате, то продъл-те по В*\ на ">>..".ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00007|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>2|we:003|wz|
|wn:00008|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Транслитер.-БД|we:003|wz|
|wn:00009|wo:03|wl:бъл|wt:спе|wx:гръцки|we:003|wz|
|wn:00010|wo:04|wl:бъл|wt:спе|wx:турски|we:003|wz|
|wn:00011|wo:05|wl:бъл|wt:спе|wx:полски|we:003|wz|
|wn:00012|wo:06|wl:бъл|wt:спе|wx:немски|we:003|wz|
|wn:00013|wo:07|wl:бъл|wt:спе|wx:старо-бълг.|we:003|wz|
----------
|ei:003|en:003|et://|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Доклк\ в този речник версия\ на продукта Access позв-ява използ-не\ само на латиница и кирилица то тук даваме някои обясн-ия за използ-на\ от авт\ транслитерация на Б*\ от Е* с др. символи (а за произноса им >> п.).
Ще започнем с ГРЪЦКИя, кдт. са използ-ни лат. Б*, и изхож-ме от съображ-ия за спазв. на приета^ на запад традиция, но и възм-ост за 1означ. съотв-ие или възстан-не на гр\ оригинал от речника (кое\ често #оречи на трад-ия\). Ясно е, че >то Б*\ се пишат добре на лат. (м.че някои биха били по-близко до граф-ния образ написани с кир-ица), с мл. изкл-ния, като: тета, коя\ става "th", кси, коя\ става "ks", фи е "ph", пнж. така е прието (м.че и само "f" не би довело до обърк-не), пси е "ps", и хи става "h" (м.че на запад най-често го пишат ch, но така е по-прав-но, с.а.); капа пишем само "k" (а не "kh" както обичат зап-яци\). Това е близо до (размития) стандарт и няма възм-ост за объркв. в обрт. посока (лат. --> гр.), т.к. никой няма да напише на гр. пи+хи, тау+хи, капа+сигма, или пи+сигма.
В такъв случай 1ствени\ нововъв-ния в нш\ речник са 2, а им.: омега\ пишем като "oo", зщт., нав., тя така е получ. в гр\ (и не се надяв. да срещнем Д. с 2 съседни омикрона, м.че има ткв. изключ-ия, а пък, ако пишем "w", то тгв. някой западняк ще ни се разсърди), и остана Б\ ета, коя\ означ-ме с кир-ка\ Б. "э" (коя\, та-и-че, е просто друго "е", а има и извс. граф-но подраж-ие; на запад често се пише като he, но не винаги, и тгв. би тр-ло да пишем gymnastikhe, прим., и може да настане объркв. при възст-ване на оригинала). Та-че, ето пълна\ таблица на 24-те Б* от гр\ азбука:
алфа = a; бета = b; гама = g; делта= d;
епсил.=e; дзета= z; ета = э; тета =th;
йота = i; капа = k; ланда = l; мю =m;
ни = n; кси =ks; омикр.=o; пи = p;
ро = r; сигма= s; тау = t; ипсил.=y;
фи =ph; хи = h; пси =ps; омега=oo.
Но за някои особ-сти при четене\ спец. на гръц\ Б* >> "гръцки букви".
Сега да минем към Е*\, кдт. НЯМАТ БУКВИ за означ-не на "ш", "ч", "ж" и пр. и използ-ат разни ъгълче\ или точки. Това се среща осн. в тур\, пол\, чеш\ и на др. места (вкл. и в древни\ Е*). Тук използ-ме най-близко\ до акъла правило за добав. на 1о "h" след Б\. Напр. тур-о\ cis, к.з., с извин., пикня, но има точки под "c" и "s", изпис-ме като chish, кое\ на анг. би се прочело точно "чиш", или както трябва. Анал. и при пол-ия csyz (щиглец), кдт. има ъгълче над "z" пишем csyzh, кое\ дава "чиж" (зщт. пък комб-ция\ "cs" дава "ч" при тях); сщ. при чешка\ rech ориг-ала е rec с ъгълче над "c"; и прочее. (Да добавим още, че на тур. Б\ "c" се чете винаги "дж", но >> и фонетика).
Но обърн. вним., че това изпис-не е САМО ЗА ТЕКСТА, а не при Д*\ в горна\ част на екрана (или стр-чна\ полоса при разпеч-ка), кдт. пишем базисна\ лат. Б. без какви\ и да било надбавки! Това се отнася и за всякакви чертички, тирета, точки и пр. символи, над или под гласни или съгл. в Д-ова\ част на речника, кое\ е направ. за удоб-во на този, кой\ ползува речника и изписва Д*\ на екрана, а, ра-се, и зрд. възм-ост\ за лесна азбучна наредба. Даже и ударения на наши или руски Д*, кдт. това се налага, са написани след Д\ в скоби с означ. на Ср*\ -- да речем, пара (`-) означ. водна\ пара. Това може при Е* като фр\, напр., да се окаже недост-чно, но никой не им е виновен на хора\, че не са си направ. по-хубава азбука, за коя\ да има общоприета транскр-ция (както сме постъпили ние) или не могат да се оправят с 26-те Б* (както правят анг*\).
Що се касае до НЕМСКИя, то там може да има особ-ст 1-вено с умлаута, кой\ в Д-ова\ част НЕ се означ., но в текста фигурира като 1о добавено "e" след гласна\ (анал. и в тур\ за "ю"). Шарфес-с даваме като "ss", с евент. указ-ие в скоби, но това не е Э-вено, зщт. от 2000 г. те вече го "затъпиха", като го пишат както тук. Независ. от това, навсяк., кдт. може да има особ-сти при произн-ие\ и то е ясно на авт\ (т.е. анг., рус., нем., и фр., но сщ. и в др. прости случаи) в кавички след Д\ даваме произн-ие\ й с най-близки до нас звуци.
Тук тр. да споменем и СТАРО-БЪЛГ\, кдт. има само 3 особ. Б* (ако не навлиз. в тънкости), а им.: "ея" за е-2йно, "ъа" за това дето прилича на "ж", но се чете като "ъ" (или "а", т.е. нещо по среда\, точно както при анг-о\ but), и "ъе" за нещо като печатно делта с 3 точки отдолу, кое\ се чете като "е". В 1 кратък речник на ст. бълг\ Е. се казва, че "ея" се четяло някога като дълго "е", но това не е удобно за означ-ие, нито пък е вярно в по-ново време, зщт. веяра, напр. е ту вера (т.е. верен), ту вяра (или вярно). Ос-ва за "ъа" и "ъе" се казва, че това били ст. бъл\ .. носовки и се четяли респ. като "Донка" (ако беше "Дъанка" сп. нш\ означ-ие) и "Пенка" (ако беше "Пъенка"). Това на I поглед изгл. доста странно, зщт. сега при нас няма ник. носовки, а и Д*\ не се четат така -- там дават за пример: дъабъ, кое\ не е "до~бъ"; ъаже, кое\ било въже, с 1о подразб-що се "в" в нчл\, но сщ. не е "(в)о~же"; а съ-ка и мъесо, телъе и пъетъ, кои\ също не са "ме~со" и прочее. Да де, но ако видите В*\ на месо и пет, ще се убедите, че етим-чно погл-нато е имало няк. "н" в предиш-те Е*, та-че хора\ не ни лъжат, но означ. с "~", очев., не би било добро. (М.др., нека спом-ем, че в ст. бъл\ имало 7 падежа, а им.: имен., родит., дат., винит., творит., местен (рус\ предл-ный), и звателен., кое\ пак било по-добре от скр-та, зщт. те имали и 8-ми -- няк. отделит-ен).
Накрая ще добавим още, че при някои изт. Е*, особ. при древни\ и такива дето хора\ пишат отзад-напред и със съвсем др. азбуки, авт\ е изписвал Д*\ така както ги е срещнал в съотв-та литер-ура (т.е., те може да са както на лат-ца, така и на кир-ица). Но това не би тр-ло да има особ. знач., зщт. те, все 1о, не са изписани в ориг-ния им вид, а не се нагърб-ме да правим още 1а транслит-ция, за да бъде вс. на лат-ица, напр. (ако не за др., то поне зщт. свет. станд-т не Э-вува). Дори можем да отбел-им, че нш\ азбука е мн. по-добра от лат-а\, пнж. има вс. "топли" Б* (ж--ч--ш), както и осн-на\ (с.а.) гласна "ъ", прд. кое\ в някои древни Д* сме вмъкв. наше "ъ" вм. обърнато "е" (както при четене на анг\ Д*), използ-но в етим-чни\ речници. Но пък да пишем вс. с кирилица (и го четем както при нас, зщт. с рус\ неща\ не са съвсем същи\), също не върви, ра-се, пнж. ние сме около 1о промиля от свет-то насел-ие, и не е редно да даваме "тон за песен". Та-че считаме, че сме постигнали 1 добър компромис.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00014|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>3|we:004|wz|
|wn:00015|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Произнос -БД|we:004|wz|
|wn:00016|wo:03|wl:бъл|wt:спе|wx:руски|we:004|wz|
|wn:00017|wo:04|wl:бъл|wt:спе|wx:английски|we:004|wz|
|wn:00018|wo:05|wl:бъл|wt:спе|wx:немски|we:004|wz|
|wn:00019|wo:06|wl:бъл|wt:спе|wx:френски|we:004|wz|
|wn:00020|wo:07|wl:бъл|wt:спе|wx:латински|we:004|wz|
|wn:00021|wo:08|wl:бъл|wt:спе|wx:турски|we:004|wz|
----------
|ei:004|en:004|et://|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук поясн-ме означ-ия\ използ-ни при произноса на чужди\ Д*, там кдт. го даваме в текста (а за изписв-то им >> Транслитер.). Тр., об., да признаем, че те са, хем неудобни, хем спорни, хем недост-чни за вс.\ Е*, кои\ използ-ме, но по-добре това, отклк\ нищо (сл-то още не Э-вува 1нна свет. азбука или поне фонетични обозн-ия). Ос-ва тези правила касаят само изброени\ по-долу Е*.
При РУСКИя няма нужда от мн. обяснения, като "е" с 2 точки даваме, ра-се, като "ьо" (само в текста в кавички), "щ"-то се чете "шч", а пък "э" или "ы" така си ги оставяме. По принц. рус*\ имат 2 "е"-та, като "нормално\" тр. да се чете като "ие" (но в 1 звук), кое\ е нешо френско (мо-би и гр-о\ епсилон), но не и тевт., анг., ит., наше, и пр., дкт. тъкмо "э" тр. да е чисто^ (твърдо) "е", т.е. хора\ мл. са обърнали неща\ (но сл-то няма Бог да им каже кое е прав-но\, то вс. народ си го третира по своему, нали?).
Ударения\ в рус\, общо взето, не отбел-ваме, м_р това да променя четене\ на гласна\ "о" на "а" при неудар. Ср., но 1 такъв запис би звучал доста вулгарно (напр. "акно", "паласа", и пр.) и разчит. на интел-ост\ на читателя. Впр., и в др\ Е* в >то случаи не слагаме удар-ия\, зщт. цел\ на този речн. не е да измести Е-ови\ речн*, а да се научи нещо интер. от нгв\ обясн-ия.
При АНГЛИЙСКИя особ-сти\ са следни\: "ъа" е нещо средно м_у "ъ" и "а" (като but); "ае" е сред. м_у "а" и "е" (като man); "ай", "ей" и "ой" са очев. 2гласни; анал. за "иъ", "еъ" и "уъ"; при дълги\ гласни обикн. по2ряме Б\, като "уу", напр., но "ъъ" или "аа" ни се вижда някак-си "неестет-но" и зтв. го избяг-ме; th идва още от гръцко\ тета и го пишем "тх" (или "дх" ако тр.); "w" предав. най-често като "у", но може да срещ-те и "(в)у"; а пък нямо\ или "глътнато" "r", или изпускаме, или пишем като "(р)". В общи линии този Е. не е силно разл. от нш\ във фонет-но отнош. (поне хора\ си имат хубава\ Б. "ъ" и не се срамуват от нея).
При НЕМСКИя особ-сти\ са по нчл. мл., като умлаута запис-ме още при транслит-ция\, м_р и само в текста, а не в Д-ова\ част, и го предав. съотв.: "ae" --> "е", "oe" --> "ьо", и "ue" --> "ю"; някои 2гласни се четат не както са написани, като "ei" --> "ай", "eu" --> "ой" (псл-о\ важи и за "a"-умл. + "u"); четене\ на "st" --> "шт", "sp" --> "шп", "sch" --> "ш", и "tsch" --> "ч" също не е проблем (за човек с поне повърх-на предс-ва от нем\); "s" в нчл\ на Д*\ е "з"; а комб-ция\ "-er" в края на Д*\ най често даваме като "ъ".
С ФРЕНСКИя вече имаме извс. гл-болия, зщт. този народ е решил да работи кажи-речи само с гласни и изпуска при произноса не само по някое "е" на края, а и цели съгл. ("що са им на хора\"?). В кр. сметка вс. е ?с на вкус, зщт. в евр\ пък (>> еврейски) има 22 Б* и практ. няма гласни (т.к. те си вървят по ест^-ен начин със съгласни\). Както и да е, използ-ме следни\ съглаш-ия: отворени\ гласни "o", "e" и "oe" пишем като "о", "е" и "йо", а затв-и\ като "уо" (просто да го различ-ме някак), "ие" и "ьо"; носово\ "н" предав. само с "~" (т.е. носови\ гласни стават "а~" и "е~"); др\ Б* може да са проблем при произноса (поне за авт\, т.к. той не знае фр.), но не и при означ-не\ на начина за произн-яне. Ударения\ тук, като правило, са на края на Д\; об., от др. стр., те използ-т 3 знака за удар-ие (\,/, и ^), но НИТО 1н от тях е знак за истинско удар-ие, като "^" (шапка\) служи за знак за изпус-та Б. в днш\ Е., коя\ някога по-рано е била на лице.
Лат\ сщ. има някои особ-ти, и м.че незнание\ им мн. не пречи, ще спом-ем по-важни\ от тях. Те имат 25 Б*, без "w", но и "j" по-рано не се е изпол-л (заменян с "i"); "c" е наше "ц" само пред меки гласни ("e", "i", "y", а сщ. и "ae", "oe", "eu"), а в остан-те случаи е "к"; "i" пред гласна е "й"; "k" рядко се среща (само в гр. Д*); "q" е "к", но "qu" е "кв"; "s" м-у гласни, или м-у гласна и "m", "n" или "r", е "з" (кое\ щ.р., че pulsus е "пулзус"), а ин. (и в нчл\ или края на Д*\) е "с" ; "x" ест^. е "кс" (но поняк. и "гз", прим. examinatio); "y" (при гр. Д*) е наше "и"; и "z" в гр. Д* е "з", а ин. е "ц". Ос-ва съчет-ия\ от съгл. са: "ch" --> "х", "ph" --> "ф", "th" --> само "т", "rh" --> само "р", и "sch" е "сх" (м_че в анг\ е "ск", а в нем\ -- "ш"); тези от съгл-и и гласни са: "ngu" --> "нгв", "su" пред "a" и "e" е "св", а ин. е "су", "ti" пред гласна (най-често в края на Д\) е "ци"; а има и двугласни: класич-о\ "ae" като наше "е", "oe" също като "е" (но в др. Е* е нем. "ьо"), "au" е "ау", и "eu" е "еу". Те имат удълж. гласни, кои\ най-често са ударени (а ~ен е случая и в скр\, че и в нем\), как\ и къси гласни, кои\ най-често не са удар.; изоб. удар-то в лат\ е на предпсл-а\ Ср., ако тя е дълга (най-често), или на III-та от края, ако II-та от края е къса (прим. oleum е "`олеум", но това не е Э-вено).
При гр\ доста неща са казани на транслит. и "гръцки букви" и предпол-ме, че след прочит. на тези В*, той може да се чете сравнит. лесно. В случаи\ кдт. даваме произн-ие\ се придърж. към правила\: "ai" --> "е", "oy" --> "у", "ey" --> "ев"; тета --> "тх", бета --> "б" (а не "в", зщт. се интер. пр. вс. от ст. гр\), ета --> "е" (а не "и", по сщ\ прич.).
За ТУРСКИя обръщаме вним. осн. на "c", кое\ се чете "дж", а при "ш", "ч" и "ю" неща\ са ясни и от транскрип-та (-литерац\) в текста. Наше\ "ъ", кое\ е съвсем техен звук, те не могат пряко да напишат (зщт. използ-ат лат-ица), та-че то е най-често "i", но и "a" поняк. (с.а., кой\ не знае тур.).
При пол\ и чеш\, както и др\ слв. Е*, даваме най-близки\ до нш\ жужащи съгласни (но не е изключ. и да сгрешим нкд.). А за по-древни\ Е* обръщ. вним. само на някоя точка под "s" (или ъгълче отгоре), или нещо др. толк. очев-но, но не и на сума\ др. техни особ-сти (а и в разл. етим-чни речн* са използ-ни раз-ни символи). В някои случаи ткв. Д* са записани и на кир-ица, ако така сме ги срещнали, зщт. азбуки\ им, все 1о, са други.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00022|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>4|we:005|wz|
|wn:00023|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:гръцки букви|we:005|wz|
|wn:00024|wo:03|wl:гръ|wt:спе|wx:бета, вита|we:005|wz|
|wn:00025|wo:04|wl:гръ|wt:общ|wx:blakas|we:005|wz|
|wn:00026|wo:05|wl:гръ|wt:общ|wx:blahos|we:005|wz|
|wn:00027|wo:05|wl:гръ|wt:спе|wx:ета, ита|we:005|wz|
|wn:00028|wo:07|wl:гръ|wt:спе|wx:ипсилон|we:005|wz|
|wn:00029|wo:08|wl:лат|wt:спе|wx:игрек|we:005|wz|
|wn:00030|wo:09|wl:гръ|wt:соб|wx:Oyrania|we:005|wz|
----------
|ei:005|en:005|et:# |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук обръщ. вним. на някои Е-ови недораз-ния, кои\ възникват прд. различия в гр-а\ и лат. или слв. азбуки (но >> транслитер. и произнос). Ще започнем с бета\, коя\ при нас е станала на "в", а при лат*\ на "b" и ка-ка е причина за сума\ случаи на неправ-но произн-ие при нас (по сравн-ие със запада), като напр.: Вартоломеева Нощ (а светеца е Bartholomew, на анг.), варварин (а той е barbarian -->> в.), Византия (Byzantium /-ion, кое\ щ.р., нав., II-ра, т.е. bis антична империя) и прочее. То, дето се вика, ние само още не казв. "вивлия", а библия, но то е, сиг., зщт. I-во сме я чули от запада, преди да я чуем от гърци\.
Но това не зн., че гър*\ нямат вина по ?са за бета^, зщт. сега те вече я четат "вита", а пък Б\ "б" пишат чрез комб-ция\ мю+пи, та-че, напр., извс\ боза се пише mpozas. По рано, об., гър*\ са четели бета като "б", зщт. лат*\ така са я възприели. Дкт. сега е факт, че те, наист., казват "вивлиос" вм. библия, тхн\ Д. ботаника четат "вотани", и дори бълг*\ (>> б.) наричат "вулгарос", кое\ е дори непочтено спрямо нас. А това, че те сега четат и Д\ си за глупак или тъпак -- blakas -- като "влакас", с кое\ я приближ-ат до назв\ на народ-ст\ власи -- blahos, кое\ те прав-но четат като "влахос" -- не ни компенсира оскърбл-ие\.
Анал. те сега казват "ита" вм. "ета", коя\ Б. ние произн-ме като "е", а при лат-а\ транслит-ция даваме като "э". Впр., тук е место^ да приведем 1а, извс. в етим-ни\ среди, притча за беотийски\ овце. Та, още в древ-ст\ хора\ били спорили по ?са за бета--вита и ета--ита, дкт. не било намерено 1о стих-рение на Хезиод, кдт. се казвало как блеят тези животни (бета+ета). Е, съвсем ясно е, че никой не може да накара 1 овен да каже "ви", та-че с това спора бил решен тгв. (а това щ.р. още, че ета би тр-ло да е нещо като "ае" в анг-ия man). Само дето той после пак възникнал, зщт. хора\ обикн. спорят само от любов към спора, а не с цел да се намери решение\ му. Ние се придърж-е твърдо към бета и ета, не само зрд. прав-ност\ на I-вонач-но\ полож., но и зщт. използ-ме предим. ст. гръц\, а как хора\ днес си четат Б*\ си е тяхна работа.
Но ние можем да се объркаме още и с тяхна\ делта, коя\ при нас е станало на "б" (>> 1 цин. пример на хедонизъм). Възм-ни са недораз-ния и с гама\, коя\ (поне при итал*\), често не се чете, като напр., гръцка\ mpogia, коя\ при нас е станала на боя; сп. ЧД00 гама сега може да е "г", "н", че и "й". Те имат и две "о"-та -- омикрон и омега (коя\ предаваме като "oo"), кои\ са тв. надалеч в азбука\ и това затрудн. търсене\ в речници\, но ин. се четат практич. 1акво, като омега\ е мл. по-дълго "о".
Друг род недораз-ния стават с лат\, кдт. гр-о\ ипсилон, пнж. мн. прилича на лат-о\ "v", кое\ пък от своя стр. често се заменя с "u" в лат\, се оказва, че то може да бъде както лат-о\ "y" (или игрек, кое\ щ.р.: и + грек, т.е. гръцко "и"), така и "u" -- напр. гр-о\ dyo или две е станало на duo в лат\. Тази гр. Б., мо-би, би тр-ло да се казва "юпсилон", като е редно да отбел-им, че гър*\ изобщо нямат Б. "у" (кир.) или "u" (лат.) и още от ст\ Е. (а и сега) използ-т "oy" за цел\, като напр. Урана, било то като планета (лат-ия Uranus), било то като муза на астрон-ия\ (лат-а\ Urania), за тях е Oyrania. Но др-те комб-ции на гласна с ипсилон в ст\ Е. са се четели както са се пишели -- прим. тяхно\ "ay" като наше "ау", "ey" като "ей", и "эy" като "еу" -- но сега не е така, ами: "ay" е "ав" или "аф", "ey" е "е{в/ф}", и "эy" е "и{в/ф}". От-м сега Европа\, коя\ за Запада е Europ[a/e] ("Юуръп" на анг. и "Ойропе" на нем\), за тях е Eyroopia (>> E.) и сега те я четат "Европиа", а не "Ейропиа", анал. и eyharistoo (>> e.). Подобно стоят неща\ и с др. 2гласни (дифтонги), като "ai", "ei", и "oi", кои\ по-рано са били съотв.: "ай", "ей" и "ой", а сега са "е", "и" и пак "и". В такива случаи ние даваме само "ai" като наше "е" и в ст\ Е., като шир. извс. полож., застъпено и във фр\, и прим. гр\ "да", кое\ е nai (>> nai) се чете "не".
Ос-ва гръцко\ епсилон (кое\ поне като глав. Б. е наше\ "Е") се чете като епсилон (в матем-ка\), са-че анг*\ му казват "ипсилон" (зщт. те четат "e" най-често така), но то не е това ипсилон ("юпсилон"), за кое\ гов-хме току-що. А др-то "е", ета, на лат. често се пише като "he" (напр. при hedonismos). И др. начини за обърк-не.
Това, ест^., са пост-нни проблеми м_у Е*\ прд. различия във фонетика\, и запада и до сега се бърка с чешки\, полски, руски и прочие Д*, като ги пише по какъв ли не начин, че и ние сме доста озадачени, кгт. се опитваме да прочетем нещо полско или чешко с някоя съскаща съгл. в него. Анал. има бъркотии с "к", "х", "кх" или "гх" и за Изтока и Запада (>> 1а интер. забел-ка на хер).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00031|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>5|we:006|wz|
|wn:00032|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Литерат.-ЛЛ|we:006|wz|
|wn:00033|wo:03|wl:рус|wt:спе|wx:РЭС|we:006|wz|
|wn:00034|wo:04|wl:анг|wt:спе|wx:OEE|we:006|wz|
|wn:00035|wo:05|wl:анг|wt:спе|wx:BWL|we:006|wz|
|wn:00036|wo:06|wl:анг|wt:спе|wx:OED|we:006|wz|
|wn:00037|wo:07|wl:нем|wt:спе|wx:DUD|we:006|wz|
|wn:00038|wo:08|wl:анг|wt:спе|wx:GEL|we:006|wz|
|wn:00039|wo:09|wl:бъл|wt:спе|wx:ЧДБ, ЧД00|we:006|wz|
|wn:00040|wo:10|wl:бъл|wt:спе|wx:БЕР|we:006|wz|
|wn:00041|wo:11|wl:бъл|wt:спе|wx:РАБ|we:006|wz|
|wn:00042|wo:12|wl:бъл|wt:спе|wx:РБЕ|we:006|wz|
|wn:00043|wo:13|wl:бъл|wt:спе|wx:НГР|we:006|wz|
|wn:00044|wo:14|wl:бъл|wt:спе|wx:СГЛ|we:006|wz|
|wn:00045|wo:15|wl:бъл|wt:спе|wx:БГУ|we:006|wz|
|wn:00046|wo:16|wl:бъл|wt:спе|wx:КОР|we:006|wz|
|wn:00047|wo:17|wl:рус|wt:спе|wx:ЗБЕ|we:006|wz|
|wn:00048|wo:18|wl:нем|wt:спе|wx:PT|we:006|wz|
|wn:00049|wo:19|wl:рус|wt:спе|wx:ШХН|we:006|wz|
|wn:00050|wo:20|wl:анг|wt:спе|wx:RHD|we:006|wz|
|wn:00051|wo:21|wl:анг|wt:спе|wx:WID|we:006|wz|
|wn:00052|wo:22|wl:анг|wt:спе|wx:SLD|we:006|wz|
|wn:00053|wo:23|wl:фре|wt:спе|wx:LOG|we:006|wz|
----------
|ei:006|en:006|et:@ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Това е списък на използ-на\ литература от този автор (кой\ засега е и 1ствен) -- приблиз-лно в реда на намаляв. на използв-то й.
РЭС -- Этимологический Словарь Русского Языка, Макс Фасмер (Э-ува и на нем.), 4 тома, 1964-1973.
OEE -- The Oxford Dictionary Of English Etymology, под ред. на C.T.Onioins, Oxford Univ. Press 1966.
BWL -- Britannica World Language, 2 тома, 19.. .
OED -- Oxford English Dictionary, 12 тома; но още и микрокопие в 2 тома (кое\ се чете само с лупа), нареч. The Compact Edition Of The Oxford English Dictionary, Oxford University Press 1977 (но е доста старо, зщт. предговора е от 1933 г.).
DUD -- Der Grosse Duden, b.7 -- Etymologie, още и b. 5 -- Fremdwoerterbuch (цит-ан като DUD-5), Bibliograf. Inst. Mannheim /Wien /Zuerich 1963.
GEL -- A Greek-English Lexicon, състав. от Henry George Liddell, Robert Scott, etc, Oxford Univ. Press 1958, но I-ва\ ред. е от 1843 (с предг. от 1925).
ЧДБ -- Речник на Чужди\ Думи в Бълг\ Език, изд. БАН, 1982; също и "ЧД-ГБ" от Г.Бакалов, "Хемус", 1946; а още и най-ново\ издание "ЧД00" от 2000, "Наука и Изкуство", от А. Милев и др. авт.; както и поняк. "ЧДМ" на Ст. Младенов.
БЕР -- Български Етим-гичен Речник, 6 тома, изд-во на БАН, 1971--2002, до "Сл".
РАБ -- Речник на Аспарухови\ Българи, Петър Добрев, 1993, изд. Огледало.
РБЕ -- Речник на Бълг\ Език, акад. изд. на БАН, 1977-99 (до "М").
НГР -- Речник на Бълг\ Език, Найден Геров, 6 тома, изд-во "Бълг. Писател", 1975-78.
СГЛ -- Ст.-гръцки Легенди и Митове, Н.А.Кун, изд-во "Наука и изкуство", 1962.
БГУ -- Богове, гробници, учени, К.В. Керам, изв-во "Бълг. Худож.", 1978.
КОР -- Коранът, с ком. от А. Юсуф Али, превод на бълг. от англ\ издание от 1934, изд-во Асен Чаушов, вероят. 1993, т. I.
ЗБЕ -- Забавная Библия, Забавное Евангелие, Лео Таксиль, Политиздат, Москва, 1966, 1967.
PT -- Pantschatantra, превод от скр. на нем. от Theodor. Benfey 1859, изд-во Ruetten & Loening, Berlin 1978 (цит-те там Д* са с нем. изписване).
ШХН -- Шах-наме, от Фирдоуси, изд-во "Худож. литер.", Москва, 1972.
RHD -- The Random House Dictionary Of The English Language, 1987 (first 1966), The Random House Inc.
WID -- Websters Third New International Dictionary, 1961, USA.
SLD -- Seven Language Dictionary, addendum to BWL and WID.
LOG -- Logos, Grand Dictionnaire de la Langue Francaise, Bordas 1976.
И ос-ва разни Е-ови речници, най-често от/на ст. (и ново) гр., лат., френ., тур., и др.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00054|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:>>6|we:007|wz|
|wn:00055|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:Статист.-БД|we:007|wz|
----------
|ei:007|en:007|et://|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тази В. съдържа статис-ка по БД към дата 09.09.09 заедно с пълно\ изписв. на номенкл-ни\ файл* за признаци\ на Д*\ и В*\.
Общо Д*: 11,528; В*: 630; Д* на В.: 18,30.
Легенда\ за вс. номенкл-ни файл* е:
|N| код| тескт | брой | % |
Езици
1 бъл български 3296 28.6
2 рус руски 1129 09.8
3 анг английски 1669 14.5
4 нем немски 1376 11.9
5 фре френски 623 5.4
6 лат латински 885 7.7
7 гръ гръцки 738 6.4
8 тур турски 302 2.6
9 инд индуски 282 2.4
10 пер персийски 138 1.2
11 евр еврейски 125 1.1
12 ара арабски 105 0.9
13 исп испански 63 0.5
14 ита италиански 136 1.2
15 ро+ др. романски 18 0.2
16 те+ др. тевтонски 118 1.0
17 ке+ др. келтски 54 0.5
18 ба+ др. балтийски 60 0.5
19 пол полски 76 0.7
20 чеш чешки 71 0.6
21 укр украински 28 0.2
22 сл+ др. славянски 72 0.6
23 ев+ др. европейски 44 0.4
24 аз+ др. азиатски 60 0.5
25 би+ др. близко изт. 28 0.2
26 ди+ др. далеко изт. 22 0.2
27 аф+ др. африкански 4 0.0
28 ам+ др. американски 6 0.0
99 др+ др. останали Е-ци 0 0.0
Област (на използ. на Д\)
1 общ. общо приложима 8298 72.0
2 спе специален термин 711 6.2
3 диа диалект /архаична 425 3.7
4 раз разговорна /жаргон 430 3.7
5 цин цинична /вулгарна 110 1.0
6 соб собствено име 421 3.7
7 дре древна /стара 1131 9.8
Тип (на В\)
1 -> произход 155 24.6
2 @ клъстер 135 21.4
3 ~ асоциация 149 23.7
4 -- сродни думи 82 13.0
5 // паралел 44 7.0
6 # изкривена 17 2.7
7 o звукоподражание 47 7.5
8 ? неясна 1 0.2
9 .. незавършена 0 0.0
Сложност (на В\)
1 пр проста 93 14.8
2 ср средна 153 24.3
3 тр трудна 207 32.9
4 ул ултра 177 28.1
Авт\ е засега само Линго Лангов (ЛЛ).
Ос-ва ще добавим и още стат-ка:
-- ) въпр. че цин\ Д* са 1 %, а жарг\ -- 3.7 %, то В*\ с поне 1а цин. Д. са 8.1 % (или 51), а с поне 1а жарг. Д. са 37.6 % (или 237);
-- ) въпр. че древни\ Д* са почти 10 %, то В*\ с поне 1 древ. Д. са 62.2 % (392), а учитайки, че и осн\ част от собст-те имена, също са древни това ще даде над 65 %; ала и лат\ не е нов Е. а В* с поне 1а лат. Д. са 65.7 % (414), та-че въпр. препокрив-то може да се счита, че във вс. В. има средно поне 1а древна Д. от лат\ (вкл.) и по-назад;
-- ) общо\ предст-не на слв. Д* е към 41 %; на тевт. (нем., тевт., анг., келт, балт.) е към 28%; на роман. (лат., фр., роман., исп., ит.) е към 15 %; на по-стари от лат. (гр., перс., инд., араб., тур, евр., и др.) е пак към 15 %;
-- ) вс-ки Д* в Д-ова\ част са само за вход и са практ. поне 2 пъти по-мл. от явно цитир-те в текста; 50-ина от тях се дублират явно (и още поне толк. неявно) за по-удобно търсене;
-- ) общ\ брой на явни\ препратки (симв-те ">>") в текс-та част е 3275, или средно по около 5 на В.
ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00056|wo:01|wl:нем|wt:общ|wx:Ameise|we:008|wz|
|wn:00057|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:amazing|we:008|wz|
|wn:00058|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:maze|we:008|wz|
|wn:00059|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Meissel|we:008|wz|
|wn:00060|wo:05|wl:лат|wt:спе|wx:formica|we:008|wz|
|wn:00061|wo:06|wl:бъл|wt:диа|wx:маясъл|we:008|wz|
|wn:00062|wo:07|wl:ке+|wt:общ|wx:mase|we:008|wz|
----------
|ei:008|en:008|et:~ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Нем*\ имат 1а интер\ Д-чка -- die Ameize ("амайзе"), кое\ е мравка (но >> и м.). Тя ни привлече, пнж. зв. мн. .. amazing ("ъмейзинг") на анг., к.з. изумит-но, но то очев. идва от анг-о\ maze ("мейз"), кое\ е лабиринт, а като глг. зн. учудвам се, стъпис-м се. Вярно е, че мравка\ е 1о послов-но трудолюб. Э-тво, но дали идея\ е тази, или не? Е, етим-чни\ проучв-ия не потвър-ха пряко авт-ва\ хипот., но и не й #оречат, та-че нека ги приведем.
Сп. DUD Ameise-то била ст. нем. Д., но те я свърз-т с .. der Meissel, кое\ е длето, като обясн-ат, че мравка\ изрязвала като с длето листа\, са-че това изгл. бая странно за авт\. По-скоро тя сама\ е силно изрязана (прищип. в талия\), кое\ се потвърж-ва и от лат-о\ й назв. formica (или фр-о\ fourmi), кое\ сиг. идва от форма\! Но Ameise си е нем. Д. и В\ с Meissel е добра при кое\ можем да вметнем, че той пък зв., ама съвсем, като нашия (т.е. тур.) .. маясъл, кой\ е заболяв. на задния проход, израз-що се главно с бодежни болки, та-че може да е свързан с длето\ (как\ и е тв. вер-но К\ да е по-древен и изт-ен).
А анг-о\ amaze (сп. OEE) се разлага на: a + mas (кое\, с.а., щ.р., че увелич-ме маса\ на нещо и от-м идва объркв-то, зщт. човек се обърква най-често кгт. има да върши мн. неща наведнъж), а сп. тях се свърз-ло (мо-би) с датско\ mase, к.зн-ло зает съм с нещо. Е, то обикн-но дейности\ са свр. с вдигане на прах, дробене и стърг., та-че е тв. възм-но (с.а.) учудв-то да идва от тази работна бъркотия, но тгв. К\ тук най-вер-но е "май-" (>> май). Тгв. се появ^ат още: мацам, мажа, миш-маш, меся и др., за к-то гов-им на др. места. Та, в кр. сметка, В\ на мравка\ с длето\ и учудв-то изгл. да е вярна.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00063|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:and|we:009|wz|
|wn:00064|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:end|we:009|wz|
|wn:00065|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Ende|we:009|wz|
|wn:00066|wo:04|wl:ев+|wt:дре|wx:antio|we:009|wz|
|wn:00067|wo:05|wl:лат|wt:общ|wx:ante|we:009|wz|
|wn:00068|wo:06|wl:фре|wt:общ|wx:antenna|we:009|wz|
|wn:00069|wo:07|wl:гръ|wt:дре|wx:antios|we:009|wz|
|wn:00070|wo:08|wl:инд|wt:дре|wx:antas, antiah|we:009|wz|
|wn:00071|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:антика|we:009|wz|
|wn:00072|wo:10|wl:фре|wt:общ|wx:antique|we:009|wz|
----------
|ei:009|en:009|et:--|ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Сиг. всеки, кой\ знае анг. се е, ако не чудил, то поне бъркал, с 2-те "енд", т.е. and като "и" и end като край. Те очев. тр. някак да са свр., а и 2-те Д* са тевт. (и лат., и по-стари К*); за съюза >> ander (кое\ ни води към нчл\), а тук ще обсъдим края, кой\ е нем-о\ das Ende. OEE и DUD дават: ст. фриз. enda, дат. einde, и/е. К. antio, но номера е, че това не зн. край, ами .. с-уполож-т, цикъл, даващ лат-о\ anti като с_у, против, но и antE като преди (да напомн., че A.M. е: ante meridiem на лат., или преди среда\ на деня, до пладне), или пък antiae на лат. било провисн. коси (тук като край); можем да спом-ем и антена\ (antenna поне на фр. и анг.) коя\ е това кое\ стои преди входа за радио-вълни\ на прием-ка. Ос-ва в ст. гр\ има antios (с-упол-ен) и antaoo (срещам случ-но), а в скр-та antas било край, граница, смърт, и още antiah било псл-ен.
Тгв. е ясно, че и антика\ и античн-та (antique и ancient на анг., но те са фр-и и лат-и) са тук, кои\ имат смис. на начало (а >> и east). Изоб., цикъла е "гол. работа", за кое\ >> и wider (а може и конец).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00073|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:aquiline|we:010|wz|
|wn:00074|wo:02|wl:лат|wt:общ|wx:aqua|we:010|wz|
|wn:00075|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:орлов|we:010|wz|
|wn:00076|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:курносый|we:010|wz|
|wn:00077|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:чип|we:010|wz|
|wn:00078|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:Stumpfnase|we:010|wz|
|wn:00079|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:stumpf|we:010|wz|
----------
|ei:010|en:010|et://|ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Aquiline ("`аеквилайн") зн. орлов (нос) на анг., като тук имаме 2 вар-нта на разбивка на Д\, коя\ е съвсем ясно, че е лат.: 1ия, кой\ +лно се застъпва от етим-зи\, е от aquila ("аквила", но >> на a. нещо любоп.), кое\ е орел, а пък авт-вия вар-нт е от вода\ или aqua-та ("аква", но +>> a.), т.е. aqua + line. Но какво общо може да има водна\ линия с този вид нос (още >, че тя обикн. е символ на хоризон-ст\ -- от-м е еквивал-ст\), ще каже някой.
Ами, мн. просто -- това е линия\ по коя\ вода\ пада от акведукти\ или водопади\, коя\ е парабола\ (т.е. 1/2 от парабола и обърн. надолу). А пък отдаваме предпоч-ние на това обясн-ие, зщт. и ударен-то в анг\ съвпада с "`аква", а не с "ак`ила". Та-че 1 досл. превод на aquiline би било параб-чен, но т.к. мнозина се плашат от матем-ка\ то го превеж-ме като орлов, к-то е съвсем ясен образ.
Рус\ Д. курносый тр. да зн. също\, т.е. "нос как у курицы", но неизвс. защо в речн*\ тя се дава като чип (нос). Но чип зн. отчупен, кое\ е нос леко закрив. нагоре (!), а не надолу (как\ е при птици\). Т.к. грешка\ е мас. за вс. речн* авт\ си направи труда да провери кой е виновен, но излезе, че май и ние и рус*\ сме 1акво виновни (изгл. зщт. чипи\ нос* при нас са рядкост).
Ами, убедете се сами: в речник на рус\ Е. се обясн., че курносый е нос "слегка вздернутый", но това зн. леко повдигн., подръпнат, и в сщ\ време се привежда цитат от Тургенев, че този нос "был как у Сократа". Но, mon Dieu, та нали гр-и\ нос* са завити точно надолу, както е при ко^шки\ или орли\, а не повдиг-ти или чипи! То човек, наист., да се осъмни в здрав\ си разум и зтв. поглед-ме как превеж-т ?ия нос на немски. Е, там той е stumpf или по-конкр. die Stumpfnase ("щумпфназе"), кой\ сп. нем.-бъл. речн. (този път рус*\ нямат нищо общо) зн-ло чип нос. Са-че нем\ Д. stumpf зн. тъп, без връх, и ка-ка още фас или пън. Зн. този нос хем е завит надолу и притъпен като фас или "как у Сократа", хем е "вздернутый" и чип! Пълна бъркотия, нали?ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00080|wo:01|wl:нем|wt:общ|wx:arbeiten|we:011|wz|
|wn:00081|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:machen|we:011|wz|
|wn:00082|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:работя|we:011|wz|
|wn:00083|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:werken|we:011|wz|
|wn:00084|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:work|we:011|wz|
|wn:00085|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:отвертка|we:011|wz|
|wn:00086|wo:07|wl:бъл|wt:раз|wx:човъркам|we:011|wz|
|wn:00087|wo:08|wl:бъл|wt:диа|wx:чеверме|we:011|wz|
|wn:00088|wo:09|wl:тур|wt:общ|wx:ceverme|we:011|wz|
|wn:00089|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:геврек|we:011|wz|
|wn:00090|wo:11|wl:тур|wt:общ|wx:gevrek|we:011|wz|
|wn:00091|wo:12|wl:бъл|wt:общ|wx:червей|we:011|wz|
|wn:00092|wo:13|wl:рус|wt:общ|wx:червяк|we:011|wz|
|wn:00093|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:машина|we:011|wz|
|wn:00094|wo:15|wl:фре|wt:общ|wx:machine|we:011|wz|
----------
|ei:011|en:011|et://|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Това е 1а обобщ-ща В. и тук ще погов-им за начини\ на работа, като тръгнем I-во от нем*\. Е, те използ. осн. 2 начина: 1ния е ткв., при кой\ се вдига мн. шум и прах и това е arbeiten, к.з. точно работя, а др\ начин е по-тих и спокоен и това е тхн\ machen, к.з. правя, върша. Доклк\ I-ия начин е явно подраж-ие трудно може да се гов. за точен прзх, но арб--раб е лесна мутация, та-че сиг. тук е и нш\ работа, ала тя има мн. раз-вид-сти като търкане и въртел. движ-ие, за кои\ >>: въртя, върша, работа, афера, и други. Тук ще добавим още werken, к.з. работя, въртя, и от-м дирек. идва анг-о\ work ("уъ(р)к"), а в нем\ имат прзв\ das Werkzeug ("веркцойг"), кое\ е сечиво, инстр-нт, уред, а ние, мо-би за да подч-таем, че този уред най-често е за въртене, имаме Д\ отверка, както и жаргона човъркам.
От човърк-ето стигаме и до .. чеверме\, или тур-о\ cheverme, к.з. обръщано, въртяно, пнж. chevre е кръг, а после и до геврека (тур\ gevrek), кой\ се прави тъкмо с усук-не на тесто^, та-че К*\ са плъзнали по цел\ свят. Сиг. в този дух е и .. нш\ червей, т.к. той не е непрем. червен (както нав. си мислят хора\), а по-скоро се извива и разтяга, т.е. усуква, и при рус*\ Д\ червяк зн. не само червей, но и винтов (червячен) мех-зъм; може да се добави сщ. че на фр. той е ver, кой\ очев. се върти (сравн. с vert и verite, или лат-о\ ver). Е, ама кдт. е черве--чеверме там е и "гаверне", та-че >> и гавра и .. Гавраил.
С machen пък е свр. нш\ махане, махало\, мах-ика, и пр., за кои\ >> махам, кдт. смис\ на работа^ мл. се губи, а се появ^а няк. "правене на вятър", но от-м тр. да е и .. машина\, коя\ на фр. е machine ("машин"); в този дух е и анг-о\ make, за кое\ гов-им дрд. Е, има и друг 1 вид работа -- тотално\ дей-вие, но за него >> tun или do; а има и съвсем фино ваене, за кое\ >> вая.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00095|wo:01|wl:нем|wt:общ|wx:Arm (arm)|we:012|wz|
|wn:00096|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:arm|we:012|wz|
|wn:00097|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:арматура|we:012|wz|
|wn:00098|wo:04|wl:бъл|wt:соб|wx:Армения|we:012|wz|
|wn:00099|wo:05|wl:лат|wt:общ|wx:arma|we:012|wz|
|wn:00100|wo:06|wl:ара|wt:дре|wx:амр|we:012|wz|
|wn:00101|wo:07|wl:инд|wt:дре|wx:irma|we:012|wz|
|wn:00102|wo:08|wl:гръ|wt:дре|wx:arthron|we:012|wz|
|wn:00103|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:артрит|we:012|wz|
|wn:00104|wo:10|wl:лат|wt:общ|wx:ars|we:012|wz|
|wn:00105|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:рамо|we:012|wz|
|wn:00106|wo:12|wl:пер|wt:дре|wx:arъma|we:012|wz|
|wn:00107|wo:13|wl:аз+|wt:общ|wx:armuku|we:012|wz|
|wn:00108|wo:14|wl:нем|wt:общ|wx:harm|we:012|wz|
|wn:00109|wo:15|wl:пер|wt:дре|wx:Armaniya|we:012|wz|
|wn:00110|wo:16|wl:гръ|wt:дре|wx:arma|we:012|wz|
|wn:00111|wo:17|wl:гръ|wt:дре|wx:armenos|we:012|wz|
|wn:00112|wo:18|wl:инд|wt:соб|wx:Рама|we:012|wz|
|wn:00113|wo:19|wl:бъл|wt:спе|wx:рамадан|we:012|wz|
|wn:00114|wo:20|wl:ара|wt:общ|wx:ramazan|we:012|wz|
----------
|ei:012|en:012|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще разясним прзх\ на нем-а\ Д. der Arm (ръка), както и разни\ прзв* и асоц-ии, свр. с нея, зщт. като прлг. arm зн. за тях беден, оскъден, дкт. за англ*\ arm е ос. ръка (от китка\ нагоре), още и оръжие, род войска, и пр., а от-м идват и цял куп Д*, като: армада, арматура, armistice ("а(р)мистис") или прекрат-не на воен-те дей-вия, и други. А може би и страна\ .. Армения е в този кюп (към кое\ ще се върнем в края)? Този разнобой в знач*\ изгл. нещо доста странно, дкт. не сме намерили свр-ща\ идея, та-че да покопаем малко.
Е, вярно е, че ръка\ е I-то оръжие на човека (т.е. анг\ виждане, кое\ е и лат., зщт. arma там зн. доспехи, оръжие), както и това, че с голи ръце (нем\ виж-не) трудно се постига нещо, както и това, че мн\ знач* са характ-ни за древни\ Е*, кои\ в случая отгов-т добре на смис\ и на лат-ия manus (>> m.), но все пак нещо ни човърка (а и още не сме стигнали до доста древни Е*, нали?). Ос-ва съвсем случ. открихме нещо ~но в Корана! Оказва се, че на араб. амр (а м_у "арм" и "амр" разлика\ е как\ м-у трушия и туршия) било: цел, намер-ие, заповед, команда, дейност, работа, че и воля, кое\ не е далече по смис. от (сила\ на) ръка\. Та-че е крайно време да поглед-м и в DUD за поясн-ия.
Е, това била о.гер. Д., и те я извеж-т от древ. и/г. К. ar(ъ) (само че вм. "ъ" използ-т обърнато "е"), с.з. на: вмъквам, напас-м, образ-м, кой\ пък идвал от скр-о\ irma(-h), к.зн-ло точно ръка. От-м в ст.гр. се е появил arthron-а (член, става), от-м идва артрита, както и лат\ изк-во ars (за кое\ можем да цит-ме 1а ценна мисъл: Ars est celare artem, "Изк-во\ е в това да криеш изк-во\", да не го показваш), кое\ при нем*\ вече е die Art (начин, хитрина, нрав, характер, вид, порода, но >> и article). А да добавим нещо и от РЭС, кдт. скр-о\ irma зн-ло още и рамо, та-че и то си върви наред с ръка\, имало и авес. arъma (ръка, рамо), осетин. arm (ръка, китка), армен. armuku (лакът) и др.
Това добре, но усещате ли вече осн-та (подраж-на) идея на К\? Ами, това "ар" или "ирм" зн. нещо, кое\ може .. да се пъхне нкд.! От-м идва стъргане\ (при напасв-то), от-м е изк-во\ (нужно за да го пъхнеш как\ тр., и да знаеш къде тр.), от-м е бедн-ия\ (при стърг-не в празна\ дупка), как\ и сила\ и умение\, дейн-та или оръжие\, с 1а Д. -- все няк. сръчност. Та тгв. може и да не е мн. за чудене дали този К. има нещо общо със .. ха, ха, с нем\ Arsch (>> A.). Ама тоя автор пак го извъртя към секса, щ.р. някой. Да де, но древ\ К* го казват, а цин-но\ съзн-ие съпът-ва човека от дълб. древ-ст. Но, хайде мл. по-сер-зно, и да добавим още Д*, зщт. "h" в нчл\ често не се чете и тгв. стигаме до хармония\ (>> х.), как\ и до нем-о\ harm, кое\, об., зн. мъка, скръб, щета, вреда. Тук мъки\ очев. са свр. с тхн\ виждане за гола\ ръка--Arm, а харм-ия\ -- ами тя е 1о умело управл.е (в араб. смисъл) и сиг. корелира с лат\ изк-во.
А сега да се върнем и на Армения\, коя\ е древно назв. и присъс-ва и в ст. гр\ -- Armenia -- и идвала (OEE) от ст. перс-а\ Armaniya, но до нея в гр\ стои arma, к.з. конен впряг, бойна колесница, а armenos е: прикрепен, подходящ, приличен. И покрай армен*\ и рамо\ стигаме и до 1 .. бог от хинд-ма -- Рама, кой\ бил инкарнация на Вишну и сиг. е бил мн. сръчен в рамена\ (и без туй има още 2 ръце в >) пнж. той (>> В.) е вършителя. Дали от Рама или от приличие\ но мо-би тук е и тур\ рамадан (като няк. "рамен" дан), но може да е и от мазно\ ядене, зщт. той бил тур. /ар\ ramazan (февр. - март, 10-ти месец от мусул-ия лунен календар).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00115|wo:01|wl:евр|wt:общ|wx:arts|we:013|wz|
|wn:00116|wo:02|wl:евр|wt:общ|wx:arum-, arunter-|we:013|wz|
|wn:00117|wo:03|wl:евр|wt:общ|wx:nemen|we:013|wz|
|wn:00118|wo:04|wl:евр|wt:общ|wx:sakh, merer|we:013|wz|
|wn:00119|wo:05|wl:евр|wt:общ|wx:avekgeyn|we:013|wz|
|wn:00120|wo:06|wl:евр|wt:общ|wx:shikn|we:013|wz|
|wn:00121|wo:07|wl:евр|wt:общ|wx:varfn|we:013|wz|
|wn:00122|wo:08|wl:евр|wt:общ|wx:aylik|we:013|wz|
|wn:00123|wo:09|wl:евр|wt:общ|wx:aynbrekher|we:013|wz|
|wn:00124|wo:10|wl:евр|wt:общ|wx:aynfal /-n|we:013|wz|
|wn:00125|wo:11|wl:евр|wt:общ|wx:ayngeboyrn|we:013|wz|
|wn:00126|wo:12|wl:евр|wt:общ|wx:ayngemakhts|we:013|wz|
|wn:00127|wo:13|wl:евр|wt:общ|wx:ayngenem|we:013|wz|
|wn:00128|wo:14|wl:евр|wt:общ|wx:ayngeshlofn|we:013|wz|
|wn:00129|wo:15|wl:евр|wt:общ|wx:aynkoyfn|we:013|wz|
|wn:00130|wo:16|wl:евр|wt:общ|wx:aynstiln|we:013|wz|
|wn:00131|wo:17|wl:евр|wt:общ|wx:aynvendn|we:013|wz|
|wn:00132|wo:18|wl:евр|wt:общ|wx:aynvoyner|we:013|wz|
|wn:00133|wo:19|wl:евр|wt:общ|wx:zinken|we:013|wz|
|wn:00134|wo:20|wl:евр|wt:общ|wx:baamter|we:013|wz|
|wn:00135|wo:21|wl:евр|wt:общ|wx:badarfn|we:013|wz|
|wn:00136|wo:22|wl:евр|wt:общ|wx:badoyern|we:013|wz|
|wn:00137|wo:23|wl:евр|wt:общ|wx:badriken|we:013|wz|
|wn:00138|wo:24|wl:евр|wt:общ|wx:bafrayen|we:013|wz|
|wn:00139|wo:25|wl:евр|wt:общ|wx:bafridikn|we:013|wz|
|wn:00140|wo:26|wl:нем|wt:раз|wx:kiebitzen|we:013|wz|
|wn:00141|wo:27|wl:бъл|wt:общ|wx:кибик|we:013|wz|
|wn:00142|wo:28|wl:евр|wt:общ|wx:kibets|we:013|wz|
----------
|ei:013|en:013|et:--|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Това е прод-ние на В\ на "еврейски" с 1 полезен //л на евр. -- нем. Д* (базиран за евр\ на SLD), като още сме на I-ва Б. "a". Та, руда\ за евреи\ е arts, вм. нем-ия das Erz, после arum- = herum е наоколо, откдт. arumnemen е обхващам (а след. и nemen = нем\ nehmen); arunter = herunter (надолу); нем\ viel, mehr, meisten били на евр. sakh (напълнен сак, а?), merer, merste; avek е като анг\ away, т.е. навън (>> way, т.к. К\ е древен), от-м avekgeyn е напускам (и geyn = нем\ gehen), а avekshikn е пращам (по поща\, прим.; т.е. и shikn = schiken), и avekvarfn е изхв-лям, изост-ям (т.е. varfn = werfen); после aylik = eilig (бързо), а aylenish = eilen.
След това се оказва, че ayn- е точно нем\ ein-, откдп.: aynbrekher = der Einbrecher (крадец, по-точно взломшчик зщт. чупи нещо); ayndreyen = eindrehen (осуквам); aynfal = der Einfall (хрумване) и aynfaln е пропадам -- поразит. съвп-ние, за да е случ.; ayngeboyrn е туземен (на нем. е вроден -- за рефлекс), а der Eingeborene на нем. е туземец; ayngemakhts е конфитюр, а das Eingemachte на нем. е компот, сладко, конф-юр, и ?са не е само в тази Д., а в съвпад-ие\ и на machen и на начина на образ-не на конф-ра; ayngenem = angenehm (приятен, образ-но от "подх-ящ за вземане", т.е. имане--даване); ayngeshlofn = eingeschlafen (заспал); aynhaltn е огранич-м, спирам чек (сиг. einhalten на нем.); aynkoyf е покупка, а aynkoyfn е пазар-ам, т.е. нем\ einkaufen (но става на "ой-" при закупчика); и още (но следете пред-но осн-и\ Д*): aynnemen (завлад-м), aynordnen (размес-м по квартири), aynpakn (опаковам); aynshafn (осиг-ам, получ-м), aynshpritsung (инж-ция), aynsteln (дръзвам, решавам), aynstiln (усмирявам, правя тих), ayntsien (свивам), ayntsoln (депонирам пари), aynvenden (възраз-м), aynviklen (обвивам), aynvoyner = der Einwohner (жител), aynzapn (попивам, изсм-м, но >> и Zapfen), aynzeenish (обмис-не, отнош-ие), aynzeen (осъзнавам), aynzinken (потъвам), а сиг. и мн. др.
Края на "a" е на az и aza, кое\ е прибл-но = на анг\ as (като, такъв, и пр.); и I-та Д. на "b" е baamter = der Beamte (служ-л, чин-ик), к.з. че ba- = нем\ be-; после baarbetn = bearbeiten; badarfn = bedarfen (нуждая се), badoyern = bedauern (съжал-м]; badriken = bedru:ken (подтискам); bafaln (нападам); bafrayen (освоб-м); bafridikn (задов-ам); и .. е, вече ни омръзна, зщт. за илюстр-ни цели това е > от дост-чно.
Е, както виждате, оказва се, че евр\ е 1 вид диалект на нем\ (както бъл\ и макед\, прим.), зщт. не само К*\ на Д*\ са 1кви, а и начина на образ-не на сложни Д* (а това щ.р. и нач. на мислене на 2\ народа), предст-ки\, суфикси\, че и грам-те правила (поне това ge- за мин. вр., кое\ го няма нито в анг\, нито във фр\, нито в слв-и\ Е*). А и броене\ им е също\, като цифри\ са: eyns, tsvey, dray, fir, finf, zeks, zibn, akht, nayn, tsen, elf, tsvelf, draytsn, и пр. В този смис. г-н Маск Фасмер, опред-но има резон да дава евр\ като тевт. Е., но .. е, ами не е почтено, т.к. може да се каже и обрт\, нали? Зщт. евр\, все пак, е мн. по-стар от тевт\ (или прус\, или др. ~ен Е). То дори се изкуш-ме да допуснем, че нем*\ зтв. са усложнили (!) Е\ си по срав-ние с тевт\ (не че авт\ знае тевт., но среща такива Д* из етим-ни\ речн*), пнж. там сщв*\ не са се пишели с гл. Б*, а нав. и ei не се е четяло "ай" (пнж. те спок. могат да пишат ai, като напр. Raiffeisen Bank, кое\ днес би тр-ло да е Reif-), и др. мом-ти, като 1ствено\ хубаво нещо е, че са премахн. гот\ шрифт, кдт. Б*\ трудно се различ-ат -- та, вс. това те може и нарочно да са го напр-ли, за да не каже някой, че Е\ им е прост, като евр\?!
И пнж. В\, все 1, е дълга, то да добавим още, че нем-о\ разг-но kiebitzen (стоя наоколо, наднич. при игра на карти), идва от евр-о\ kibetsn, и от-м и ние позн-ме Д\ кибик (но в др. Е* я няма), и това е така, т.к. kibets (или кибуц, сп. ЧД00) зн. общ-ст, кол-тив, събр-ие.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00143|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:ass|we:014|wz|
|wn:00144|wo:02|wl:анг|wt:цин|wx:arse|we:014|wz|
|wn:00145|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Aas|we:014|wz|
|wn:00146|wo:04|wl:анг|wt:общ|wx:arsenal|we:014|wz|
|wn:00147|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:арсенал|we:014|wz|
|wn:00148|wo:06|wl:ара|wt:общ|wx:daraccin'ah|we:014|wz|
|wn:00149|wo:07|wl:нем|wt:цин|wx:Arsch|we:014|wz|
|wn:00150|wo:08|wl:гръ|wt:дре|wx:orros|we:014|wz|
|wn:00151|wo:09|wl:бъл|wt:спе|wx:ас|we:014|wz|
----------
|ei:014|en:014|et:--|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Ндл. някой ще оспорва твърд-ие\, че анг-и\ Д*: ass ("аес"), к.з. магаре (но >> магаре, а и asinus), но сщ. и поставям нкг. в неудоб. полож., правя магарии, и arse ("аа(р)с"), к.з., с извин., задник, са сродни, зщт. ass често се използ. в разговор и като 1 по-културен вар-нт на arse, т.к. псл-о\ зв. доста грубо. При това полож. нека просл-им някои В* на тези Д*, кои\ навяват разл., но общо взето свр-ни, асоц-ии.
От 1а стр. ass можем да сведем (тук не гов-им за точна етим-гия -- коя\ води до asinus, а >> и oss -- a за допълн-ни идеи) до нем-ия das Gesaess ("гезесс"), к.з. седалише (>> Gesass), чрез отрязв. на нчл\ (кое\ е възм. пнж. предст-ка\ ge- е начин за образ-не на Partizip Perfekt, или на събират-ни Д*, а след-що\ "s" в остан-то нчл. спок. може да е изпус-то), са-че по смис. това важи за arse. От др. стр. ass сиг. се свр. и с нем-ия das Aas, к.з. леш, мърша, като се има п_вид, че магаре\ е 1о ник. жив-но, и нищо не ни пречи да допуснем, че анг*\ са .. "помирисали" наоколо и са разбр. от коя част на тяло\ идва мириса на мърша и така са направ. и arse, зщт. то зв. точно като нем-о\ Aas (пнж. "р"-то анг*\ мн. ^ не се напъват да го произн-ят).
Ос-ва arse може да се разгл-да и като съкр-ние на .. arsenal ("а(р)синл", арсенал), т.к. задника, в редица случаи, се държи като 1 същи арсенал, или дори обрт\ -- арсенала да идва от задника. Е, можеше да е така, ако не бяхме видяли какво казват спец-сти\ в OEE и OED, кои\ са 1одушни по ?са, че Д\ зн. предимно док, прист-ще, била се появила във Венеция, на ит. била arzanale, на исп. и португ. arsenal, но идвала от араб-о\ dar-achchin'ah ("дар-аччинхаа"), кое\ било комб-ция от: dar в.з. на къща, място (>> dar) + al като предл\ от, на + china'a като произв-во, работ-ница. Тази неочак-на загуба на "d"-то в нчл\ се обясн. с подразб-не\ му като опред-лен артикъл (или няк. фр. de). Та-че задника или мърша\ тук, опред-но, нямат място (но пък ин. как щяхте да научите и нещо арабско?).
Е да, де, но вс. това бяха стр-чни асоц-ии, т.к. arse, очев., идва от нем-ия der Arsch ("арш"), кое\ е точно задник (спомн. си извс-а\ поне от Швейк псувня: Leck mich am Arsch, коя\ ние превеж-ме като "целуни ме по задника", но точн\ превод е "оближи" ми ?сна\ част) и зтв. поглед-ме в DUD какво казват те за прзх\. Ами, Arsch си била древна и/г. Д. (няк-о orso-s, к.зн-ло задна част, или възвиш-ие), кое\ те свеждат до гр-о\ orros = oros, кое\ сп. тях е задник, но в ст. гр. речник се дава като: гран. знак, межда, рамка, разлика, мярка, или матем-ски член. По ?са за член-не\ гов-им дрд., а тук е ясно, че ст.д., било то за няк. "бабунка", било за няк. цепка, коя\, дейст., се връзва и с образа за магаре\ (зщт. се запъва), и за мърша\, и за задника (харесали са си хора\ цепка\ -- както и ние имаме 1н цин. лаф: "Аз много харесвам 1а черта в теб -- тая дето разделя задника ти на 2!"). (Ос-ва направ. В. и с казано\ на Ерос).
Arsch--Aas мо-би се допира някак-си и до Asche, кое\ е пепел (>> A.), в.см., че пепел\ е купчинка от тленни останки, но този път от растит-ен прзх. Е, мн. ни се искаше (да ни простят нем*\) да свр-ем Arsch с .. arisch или арийски, но това, ра-се, е само в кръга на майтапа (и >> арийци). А, не се опит-йте да свр-те ?сни\ Д* с аса, или I-венеца, кой\ е такъв просто зщт. почва с I-та Б. на азбука\ (м_р че в 1а съврем-на нем. книга, пълна с англ-зми, срещн-ме Фр\ Super-As, за коя\ доста се чудихме как да я четем -- на нем., или на анг.).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00152|wo:01|wl:нем|wt:общ|wx:atmen|we:015|wz|
|wn:00153|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:Atem|we:015|wz|
|wn:00154|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Atom|we:015|wz|
|wn:00155|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:атом|we:015|wz|
|wn:00156|wo:05|wl:гръ|wt:дре|wx:toma = tomэ|we:015|wz|
|wn:00157|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:том|we:015|wz|
|wn:00158|wo:07|wl:фре|wt:общ|wx:tombe|we:015|wz|
|wn:00159|wo:08|wl:гръ|wt:дре|wx:sooma /-tikos|we:015|wz|
|wn:00160|wo:09|wl:анг|wt:общ|wx:somatic|we:015|wz|
|wn:00161|wo:10|wl:бъл|wt:спе|wx:соматичен|we:015|wz|
|wn:00162|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:сом|we:015|wz|
|wn:00163|wo:12|wl:бъл|wt:общ|wx:анатомия|we:015|wz|
|wn:00164|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Auto|we:015|wz|
|wn:00165|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:авто- /мат|we:015|wz|
|wn:00166|wo:15|wl:анг|wt:общ|wx:automaton, -ta|we:015|wz|
|wn:00167|wo:16|wl:гръ|wt:дре|wx:aytos|we:015|wz|
|wn:00168|wo:17|wl:гръ|wt:дре|wx:aytomaton|we:015|wz|
|wn:00169|wo:18|wl:анг|wt:общ|wx:out|we:015|wz|
|wn:00170|wo:19|wl:нем|wt:общ|wx:auf|we:015|wz|
|wn:00171|wo:20|wl:ита|wt:общ|wx:aria|we:015|wz|
----------
|ei:015|en:015|et:--|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Ха на бас, че не знаете как дишат нем*\! А това е интер., зщт. те го правят по доста ориг-лен начин, като .. гълтат атоми! И наист., atmen при тях е глг\ дишам, кой\ идва от der Atem, кое\ е дъх, дихание, дкт. пък das Atom е добре познат\ ни атом, кой\ идва, как\ е извс., от Др. Гърция, от философа Демокрит. Са-че ние мл. ще разчеп-ме тази кратка Д-чка, т.к. в гр. Е. atom се разлага на: a + tom, като "а"-то в нчл\ има смис. на "не", пнж. тяхно\ "не" пък зн. "да" (>> не).
Е, в ст. гр\ има toma = tomэ, с.з. на: отрязък, пън, край, удар, сечение (матем-ско, но и кастриране), деление, и пр., и tomos, кое\ е парче, част (кое\ в лат\ става tomus). Но вс. ние сме чували за том* книги, та-че тома е 1о (дребно) тяло, кое\ е извс. и на запад; е, мо-би и не мн. дребно, зщт. след време авт\ "включи", че тук добре пасва анг-ия tomb (само "том"), кой\ е фр\ tombe (този път с "б"-то), и зн. могила.
Сл-ва, об., се оказва, че (за разнообр-ие, а?) I-та Б. може да стане и на "s", кдт. имаме още: ст. гр. sooma (-tos) като тяло (живо или не), труп, или живот, soomatikos като телесен, плътски, физич-ки, кое\ минава през лат\ и после в анг\ намир. somatic ("сом`аетик"), че и при нас, като медиц. термин, соматичен (прим., с-на нерв. с-ма), и др. ~ни. М.др., нищо не пречи и на .. нш\ риба сом (коя\ е и сръб. и рус.), да води нчл\ си пак от-м, зщт. тя е 1а доста "телесна" риба.
С др.д., излиза, че атома е формир. като недел. частица (сравн. и с индивид), на коя\ не можем да .. направим анатомия, пнж. псл-а\ Д. това и зн. -- "томия" на "ана\", кдт. "ана" може да е в тур\ смис. (>> ana), може да е в гр\ (>> andro-), а може да е и в лат\ (>> animus), кое\ е все тая. Но атома е симв. и на нещо НЕтелесно (зщт. в древ-та не са разпол-ли с електр-ни мик-скопи), м.че в послед-вие се оказва, че той Е няк. тяло (и с анатомия дори), но тв. микроск-чно. Проч., това не е особ. Э-но, зщт. може "а-"то да е израз и на няк. възторг, и тгв. можем да го поудълж. мл., като го напр-им да зв. като "ау", и тгв.: какво получ-ме?
Ами, получ-ме немско\ das Auto, или префикса "авто-", как\ и автомата, кой\ е automaton на анг ("от`омътън"), а в мн.ч. става automata, кое\ явно ни подсказ., че с ткв. оконч. Д\ тр. да е гръцка. Това, ра-се, е така, като ayto(s) (сега "автос") зн. сам, откдт. aytomaton е случай или самозад-ващ се мех-зъм, а aytomatos вече е автомата. И той е свр. с атома, по линия\ на автоном-та, та-че не сгреш-ме като го коопт-хме тук (но >> и aetos).
От гр\ предст-ка ayto-, к.з. нещо ~но, а им.: прир-но свой-во, чистота, независ-ст, точност, и др., стигаме и до нем-о\ aus (извън, навън), как\ и до анг-о\ out ("аут", пак навън), кое\ за поред. път ни показва, че за запада "s" и "t" звучат доста близко (за нас не е така, но при рус*\ звуци\ поняк. се свр-ат -- так и сяк, сюда и туда, и пр.). За свед. в DUD се стига до прзх\ на aus от нем\ .. пустиня (т.е. Ode, но >> O.), през разни стари и/г. К*, кдт. се въртят около няк. aue и гр\ aytos, но излож-то там се отнася за тук; м.че >> и aus. Може накрая да добавим и 1о подраж-но обясн-ие: aus е: "ауу" + "сс" (зщт. въздуха излиза навън), дкт. друг\ ~ен нем. предлог auf (в-у) е: "ауу" + "уфф" (зщт. нещо пада отгоре, казва "пуф"). Ясно е, че такива осн. частици тр. да се обвържат по мн. начини, за да останат в глави\ на хора\.
А, в тези възкл-ия (ау-, ай-, и пр.), може да се включи и Б\ "р", и тгв., като отидем при итал*\, ще намер. тяхна\ ария, т.е. aria, об. се оказва, че за тях тя зн. още и .. въздух -- та-че те пък сега дишат арии.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00172|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:be|we:016|wz|
|wn:00173|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:съм|we:016|wz|
|wn:00174|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:am|we:016|wz|
|wn:00175|wo:04|wl:гръ|wt:дре|wx:eimi|we:016|wz|
|wn:00176|wo:05|wl:инд|wt:дре|wx:asmi|we:016|wz|
|wn:00177|wo:06|wl:сл+|wt:дре|wx:есмь|we:016|wz|
|wn:00178|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:ям|we:016|wz|
|wn:00179|wo:08|wl:анг|wt:раз|wx:yum-yum|we:016|wz|
|wn:00180|wo:09|wl:те+|wt:общ|wx:is|we:016|wz|
|wn:00181|wo:10|wl:гръ|wt:дре|wx:esti|we:016|wz|
|wn:00182|wo:11|wl:рус|wt:общ|wx:есть|we:016|wz|
|wn:00183|wo:12|wl:фре|wt:общ|wx:etre|we:016|wz|
|wn:00184|wo:13|wl:инд|wt:дре|wx:asti|we:016|wz|
|wn:00185|wo:14|wl:те+|wt:дре|wx:sind|we:016|wz|
|wn:00186|wo:15|wl:инд|wt:дре|wx:santi|we:016|wz|
|wn:00187|wo:16|wl:лат|wt:общ|wx:siem|we:016|wz|
|wn:00188|wo:17|wl:инд|wt:дре|wx:syat|we:016|wz|
|wn:00189|wo:18|wl:нем|wt:общ|wx:sei|we:016|wz|
|wn:00190|wo:19|wl:фре|wt:общ|wx:serai, sera|we:016|wz|
|wn:00191|wo:20|wl:анг|wt:общ|wx:are|we:016|wz|
|wn:00192|wo:21|wl:нем|wt:общ|wx:war|we:016|wz|
|wn:00193|wo:22|wl:тур|wt:общ|wx:var|we:016|wz|
|wn:00194|wo:23|wl:нем|wt:общ|wx:bin|we:016|wz|
|wn:00195|wo:24|wl:ба+|wt:общ|wx:biti|we:016|wz|
|wn:00196|wo:25|wl:рус|wt:общ|wx:быть|we:016|wz|
|wn:00197|wo:26|wl:бъл|wt:общ|wx:бях, бил, беше|we:016|wz|
|wn:00198|wo:27|wl:пер|wt:дре|wx:bud|we:016|wz|
|wn:00199|wo:28|wl:пер|wt:дре|wx:budan|we:016|wz|
|wn:00200|wo:29|wl:те+|wt:дре|wx:bist|we:016|wz|
|wn:00201|wo:30|wl:ара|wt:общ|wx:ibn|we:016|wz|
|wn:00202|wo:31|wl:евр|wt:общ|wx:ben|we:016|wz|
|wn:00203|wo:32|wl:бъл|wt:диа|wx:бунище|we:016|wz|
|wn:00204|wo:33|wl:анг|wt:общ|wx:was|we:016|wz|
|wn:00205|wo:34|wl:нем|wt:общ|wx:Wesen|we:016|wz|
|wn:00206|wo:35|wl:инд|wt:дре|wx:vasati|we:016|wz|
|wn:00207|wo:36|wl:анг|wt:общ|wx:were|we:016|wz|
|wn:00208|wo:37|wl:бъл|wt:спе|wx:васал|we:016|wz|
----------
|ei:016|en:016|et:->|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: To be or not to be -- this is the question, кой\ авт\ си постави, преди да се реши да напише тази подробна В., т.к. пак на be имаме нещо по-попул-но, м_р и осн. за бъд. време. Но пнж. глг\ be е най-важния глг. за тевт. и келти, ос-ва тук се намесват и сума\ др. Е* (зщт. света е мл., и вс\ "маймунки" са тръг-ли да се разселв. нкд. от Индия), а и за да получите предс-ва какво пише в 1 етим-чен речник (ако не сте виждали), то решихме да приведем около 1/3 от казано\ в OEE на be. Там се разгл-ат 4 осн. случая (К-на), като I-ия има също 4 подслучая.
A.1. Форма am в анг\ (1л. ед.ч.). Др. вар-нти: eam, eom, eo, em (гот.), im (ст. ирл.), esmi (лит.), jesmi, sum (лат., от summs или "ние сме"), ст. гр. eimi (съм, Э-увам), скр. asmi, авест. (ст. перс.) amiy, армен. em, албан. jam, и/е. esmi, и др.; после нещо от авт\: ст. слв. есмь, прилича на нш\ ям, кое\ е ясен образ (ям, след. Э-вам). (И, м.впр., нш\ ям е дори зв-подр-но на ам-^, прд. кое\ го има и на анг. като yum-^, "йъам".)
A.2. Форма is (III-то л., ед.ч.). Др. вар-ти: is (гот.), ist (нем.), es, лат. est, ст. гр. esti, ст. слв. jesti (т.е. есть на рус), фр. etre (с "шапка" над 1-та Б., тъй че преди е било estre, като сщв. зн. още Э-тво, анал. на итал-о\ essere), скр. asti, и/е. esti, и др.; от авт. сщ\ забел. за съвпад-ие в рус\ при есть като ям, и като съм, плюс това, че рус*\ практ. не използ. глг\ есть, т.е. изпускат го и пишат тире вм. него, като такъв елипсис имало още в лат\.
A.3. Форма за III-то л. мн.ч., устар. за анг*\ (използ. до 12 в.). Други вар-ти: ст. анг. sind, sindan, sint, гот. и нем. sind, лат. sunt, ст. гр. eisi, скр. santi, инд-евр. senti.
A.4. Форма за желателно наклон-ие, сега не е така в анг., но е останала в нем\. Др. вар-ти: sie, sien, si, лат. siem, sim, ст. гр. eiэn, скр. syat, инд-евр. s(i)jem, днш. нем. sei (да бъде, ако може); може да се добави и фр. бъд. вр. на etre-съм кое\ е serai, sera като няк. имитация на sei, но в този Е. вс. е мн. изкривено, та-че може и да грешим.
B. Форма are (за II-ро л., ед.ч. в анг., също и за мн. ч. сега). Др. вар-ти: ar, eart (thou art е устар. за "ти си"), aron, earon, и пр., това е нем-о\ war (вече за I и III-то л. ед.ч., но мин. вр.; също wa(:)re като усл. накл-ие -- из=ява се с тип D) -- дават го с неизв. прзх., но с.а. нещо ~но има в тур\ -- var (имам, случва се, за сег. вр.).
C. Форма bin (I-во л. ед.ч. в нем\), отсъс-ва в анг\. Други вар-ти: bhen, bhn, beo, bio (>> и сравн. с гр-о\ bios), bim, binm, ben, днш. нем bin, лат. fio (ставам), лат. fin (бях), ст. г. .. (нещо с фи, но авт. го домързя да го провер. в речник), литов. biti, ст. слв. byti (т.е. рус\ быть), от-м и нш\ бях, бил, беше и пр. (от авт.), ст. ирл. buith, скр. bhavati (става), перс. bud (беше) и budan (става, Э-ува -- сега >> В\ на быть, а и сравн. с анг-о\ would за усл. накл.), ст. анг. bist, гот. bist (и сравн. с анг\ beast, к.з. звяр), и др. -- не само лица\ но и време*\ се менят, но това е битие\, минало през гр\, об. тръгнало от скр-та; а авт\ би добавил още и извс-о\ араб. ibn като син на нкг. (и сп. DUD-5), кое\ е лека пермут-ия на bin, или пък евр-ия ben (сщ\, ала >> Едем в по-груб смис.); как\ и анг\ bud ("бъад", пъпка на цвете, или прен. юноша, т.е. пак вид живот; но >> bud). Дето се вика, може да добав. и .. нш\ бунище (зщт. там има живот, м-р и под форма\ на гниене и насекоми).
D. Форма was (мин. вр. в анг\). Др. вар-ти: wes, wesan, wesa, дат. wezen, нем. wesen (Э-ува, или по-точно das Wesen е Э-во, същ-ст, и пр.), още vesa, vera, гот. wisam (остава, Э-ува), скр. vasati (обитава, остава), още waes, waere, waeron, откдт. е днш\ анг. were (мин. вр. мн.ч. .. сравн. с тип B), и др. -- може да вмъкнем и Д\ .. васал, като човек, кой\ е закрепен (остава) към някой друг.
Ами това е: let it be, и да славим Буда\ и bios-а, с ест^-но\ схващане за "ам"-кане като "съм"-кане и обрт\.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00209|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:believe|we:017|wz|
|wn:00210|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:leave|we:017|wz|
|wn:00211|wo:03|wl:фре|wt:общ|wx:verite|we:017|wz|
|wn:00212|wo:04|wl:анг|wt:общ|wx:verify|we:017|wz|
|wn:00213|wo:05|wl:лат|wt:общ|wx:verus|we:017|wz|
|wn:00214|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:very|we:017|wz|
|wn:00215|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:wahr|we:017|wz|
|wn:00216|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:вяра|we:017|wz|
|wn:00217|wo:09|wl:бъл|wt:диа|wx:вересия|we:017|wz|
|wn:00218|wo:10|wl:тур|wt:общ|wx:veresiye|we:017|wz|
|wn:00219|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:алъш-вериш|we:017|wz|
|wn:00220|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:live|we:017|wz|
----------
|ei:017|en:017|et:--|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще почнем с 2ка\ анг. Д*: believe ("билиив"), кое\ е вярвам, довер-ам, и leave ("лиив"), кое\ е оставям, напускам, за да поразсъжд-ме мл. за вяра\ и начини\ за постиг-то й. Но I-во нека се убедим, че 2\ Д* са свр., зщт. тхн\ знач-ия, ка-чли са разл., че и изписв-то им също. Да, ама не, зщт. "ie" и "еа" са все дълго "и" в анг\, и има образ, кой\ да ги свърже, т.к. тр. да е ясно, поне сл-то постав-ме ?са, че believe = be + leave, кое\ щ.р.: "да бъде [така както е]" или "да оставим [?са на мира]"!
Но защо ще оставяме ?са кгт. вярваме? Ами мн. просто: щом вярваме то зн. ?са е разрешен, но виж, ако не вярвахме, то тгв. би тр-ло да го провер-ме, нали така? Това провер-не във френ\ е от друг К. и се нарича verifer ("верифе"), откдт. истина\ е verit`e ("верит`е"), а при анг*\ съотв. verify ("верифай") е провер-ам, и verity ("в`ерити") е истина\. Дотук добре, но тази истина идва от няк. въртене или обмисл., кое\ може да се открие поне в лат-о\ verto (>> v.), к.з. обръщам, превръщам, насочвам, а също и в анг-о\ truth ("труутх"), к.з. пак истина, т.е. нещо получено чрез "претрив." на факти\ (>> true за етим-гия). До verto е и лат-о\ verus, с.з. верен, законен, справ-лив, откдт. (сп. OEE) се извежда и анг-о\ very, кое\ най-често зн. много, но осн. му знач. е на ист-ски, верен, точен; от сщ\ лат. Д. идва (сп. DUD) и нем-о\ wahr (с ~но знач.).
Нека сега видим какво схващаме ние и рус*\ под вяра\ (вера на рус.), коя\, ест^., идва пак от verite (verus), само дето тя за нас не е точно истина, а нещо, кое\ приемаме (!) за истина, но идея\ е съща\. Казвайки довер-ам ние разб-ме, и би тр-ло да разбираме, че това доверие се крепи на проверка\. Това не е каламбура, а необх-мост т.к. ако не сме проверили (напр., кгт. ни дават няк. пари) и после се окаже, че има грешка, то ние почваме да се съмн-аме, дкт. ин. щяхме да имаме вяра.
Е добре, де, ще си провер-ме пари\ кгт. ни ги дават (стига да има кой да ги дава) и точка по ?са. Остава само да добавим, че тази вяра -- "провяра" е стар К., зщт. и тур*\ познават вересия\, т.е. veresiye, к.з. на доверие или на кредит (зщт. търговия без доверие или кредит не върви; но >> к.), а от-м и ние; анал. и алъш-вериша, т.е. alishverish, кое\ е работа, търговия, взем.--даване (а >> и далавера), та-че сиг. К*\ й се крият далеч назад във време\.
М.впр., leave прави добра В. и с тхн\ Э-ване или жив-не, т.е. live ("лив", а сщ\ се чете "лайв" кгт. зн. жив, жизнен), в смис., че дкт. човек е жив той остава (но >> и streben за анал. В. в нем\)ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00221|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:berry|we:018|wz|
|wn:00222|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:бера|we:018|wz|
|wn:00223|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:собирать|we:018|wz|
|wn:00224|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:обир|we:018|wz|
|wn:00225|wo:05|wl:нем|wt:общ|wx:Beere|we:018|wz|
|wn:00226|wo:06|wl:инд|wt:дре|wx:bhas|we:018|wz|
|wn:00227|wo:07|wl:бъл|wt:диа|wx:берекет|we:018|wz|
|wn:00228|wo:08|wl:тур|wt:общ|wx:bereket|we:018|wz|
|wn:00229|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Brot|we:018|wz|
|wn:00230|wo:10|wl:анг|wt:общ|wx:bread|we:018|wz|
|wn:00231|wo:11|wl:рус|wt:общ|wx:бродить|we:018|wz|
|wn:00232|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:breed|we:018|wz|
----------
|ei:018|en:018|et:->|ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Анг\ Д. berry ("бери") най-често зн. дребен плод (ягода, малина, боровинка), но поняк. и по-едър и месест плод като домати или банани. От тук, съвсем ест^., се получ-т и наши\: бера, беритба, бране, както и руски\ собирать, убрать и пр., и разлика\ при нас е само в това, че ние вм. плода имен-ме така дейс-ие\ свр. с него (1 вид, бъл*\ си берат "бери"-та). От-м, ра-се, е и обира. А анг-о\ berry , от своя стр., е дошло от нем\ die Beere, кое\ е дребен плод, мл. зрънце, откдт. те имат разл. прзв-ни, и сп. BWL, това била обща тевт. Д., коя\ се извеж-ла от скр-о\ bhas, к.зн-ло "да ям". При това полож. слв* не е задълж-но да са взели този К. от тевт*\, още >, че той е нлц. и при тур*\, кое\ личи от нш\ диал. Д. берекет, коя\, явно, е тур-ия bereket.
Но наред с бране\ идва и 1 спец-чен начин на приготв. -- фермент-не\ или набух-не\, кои\ са сродни неща и могат да се изведат от този К. Ферм-то се вижда при бира\ (>> Bier), коя\ се свр. с нем-о\ brauen, а II-то се вижда при .. нем\ хляб, кой\ е das Brot, и кой\ на анг. става bread ("бред"), но и за рус*\ тесто^ бр`одит (брод`ить зн. както бродя, странств., така и ферм-рам, набъбв.). Че и анг-о\ breed ("бриид"), к.з. порода, племе, или отглеж-м животни, крие в себе си също предст-та за набухв. и разраст-не.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00233|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:bill|we:019|wz|
|wn:00234|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:Bild|we:019|wz|
|wn:00235|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:build|we:019|wz|
|wn:00236|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:било|we:019|wz|
|wn:00237|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:билет|we:019|wz|
|wn:00238|wo:06|wl:фре|wt:общ|wx:billet|we:019|wz|
|wn:00239|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:billig|we:019|wz|
|wn:00240|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:евтин|we:019|wz|
|wn:00241|wo:09|wl:рус|wt:общ|wx:был (быть)|we:019|wz|
|wn:00242|wo:10|wl:рус|wt:общ|wx:быль|we:019|wz|
|wn:00243|wo:11|wl:анг|wt:общ|wx:billiards|we:019|wz|
|wn:00244|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:bald|we:019|wz|
|wn:00245|wo:13|wl:бъл|wt:общ|wx:бульон|we:019|wz|
|wn:00246|wo:14|wl:анг|wt:общ|wx:bullion|we:019|wz|
|wn:00247|wo:15|wl:фре|wt:общ|wx:bille|we:019|wz|
|wn:00248|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:печат|we:019|wz|
----------
|ei:019|en:019|et:~ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Анг-а\ Д. bill е направо "фрашкана" със знач* и си струва да я разкопаем мл., т.к. този К. се оказва свет. разпр-нен. Тя зн., от 1а стр.: клюн на птица, вид морски нос, козирка; от др. стр.: зак.-проект, списък, прог-ма; от III-та -- сметка, квитанция, долар. банкнота (анг*\ казват note, а амер*\ -- bill); и прочее. Тук неща\ (поне в близко минало) тръгват от нем\, кдт. bilden е създ-ам, правя, образ-ам (build на анг., пак "билд"), а das Bild е картина, образ. Това обяс-ва законопр-та, а и човка\, зщт. тя е нещо щръкнало, няк. образ-ние, кое\ при нас Э-ува в Д\ .. б`ило! Що се касае до долари\ (но >> д.) и сметки\, то това са все няк. билети, т.е. фр-о\ billet ("бил`е"), кое\ го има и при анг*\ (пак billet), но в.з. на .. греда, кютюк, а и размест-не по квартири (сиг. се имат п_вид листче* за настан-не\), кое\ се върти около създ-не\ (наслояв-то) и постройка\ (но след мл. ще доуточним неща\).
Добре, об., в нем\ до bilden намираме и billig, к.з. евтин, че при това и справ-лив, почтен, т.е. нещо, кое\ одобр-ме. Щом го одобр-ме, то може да е проект за закон, но защо да е нещо евтино, и защо това е справ-ливо? Ами, явно, че за зап-няка хубаво\ е и евтино (дкт. ние не мислим така, или поне се срамув. да си го призн-м), и те не толк. оценяват, клк\ оБЕЗцен-т неща\, т.е. за тях те са най-ценни, тъкмо кгт. са евтини, и в това се състои справед-ст\, при кое\ е редно да цит-ме и извс\ анг. Фр.: I buy it, коя\ често се използ. в.см. на одобр-ам нещо (т.е. мога да си позволя да го купя). Както вижд., хора\ от дълб. древн. са търсели "еФтино\", как\ викат и днес смугли\ бълг* по пазара (но >> смугли). А нш\ евтин`ия (ако не търсим няк. гр. К.) би тр-ло да е свр-на с .. ами с кефа (еф <--> кеф, но >> кеф), ала от-м и с .. тиня\, зщт. "еф" може да стане и на "уф".
Така, но да видим, какво казват и в DUD за Bild. Ами, неясен прзх., но била свр-на с billig, само дето не обясн-ат как и защо. Е, ама ние ще Ви кажем: номера е в .. прашинка\ или битче\, за кое\ >> bit, а сщ. и Maler (кое\ е худож-ка, кой\ рисува "билди\"), както и Mahl (кое\ е ядене в.см. на мелене). И създ-ане\ се състои 1 вид в слепв. на прашинки\, в наслояв-не\ им. А пък то и при нас има няк. "бил", и това е руско\ мин. време на глг\ "съм" -- он был (но >> быть за бъдеще\), както и при нас бях /бил. От-м е и руска\ быль (за коя\ в РЭС, ос. че е ст. слв. друго не казват), к.з. сказание, легенда за нещо случило се или създад. (евент-лно от Бога); или вече покрито от праха на време\, т.к. прах на рус. е пыль (>> п.) и чрез прехода б--п неща\ се свр-т добре. А можем да добавим още и билярда, или billiards ("билйъдз", мн.ч.) на анг., като игра с дребни топченца, коя\ се играе в някой двор (yard).
Във В. с был(ь) и Bild /bill можем да приведем и нем-о\ bald, к.з. скоро (в бъдеще\), кое\ може да обясним като останал няк. billig интервал от време; но може да е и нещо набъб-ло (зщт. кгт. на някой пич, sorry, зн., "нещо" му набъбне, то какво ще стане скоро е ясно, нали?), но за това >> bol, бал, балка, bold, Balg и др. Изоб., "i" се казва с доста свити устни и тр. да е нещо мл., а като минем на наше "о/у", то стигаме до нещо по-гол. (зщт. bull, прим., е доста гол. жив-но -->> b.), при кое\ може да спом-ем бульона (анг\ bullion, "бълйън"), но за анг*\ той зн. още и кубче, кюлче злато (самородок на рус.), кое\ спом-ваме, зщт. бульона, по идея, изоб. не е нещо течно, а тъкмо обрт\, голямо и надуто!
При това полож. може да не е ясно, защо при bald ще пром-ме гласна\, но в Е*\ се случват и по-стран. неща, а това пък го казваме, зщт. ~но нещо имало (сп. DUD и РЭС) и при билета, т.к. фр-ия billet бил от лат-а\ bulla (>> b.), кое\ е мехур, топче, копче, и пр., от-м и папска була --по-точно на фр. bulle е пап. була, а bille е куршум, топче, автом. писалка -- та, хора\ също не разб-ат защо була\ ще стане на билет (а не "булет", да речем). А настанит-на\ записка\ при билета идва, по ясно казано, като нещо не само навито, а и подпеч-но, капсулирано (с папски печат или пръстен, или червен восък). Дкт. нш\ печат (по рус. печать), м.впр., идва (с.а.) от .. печене\ на восъка, м.че и чаткане\ присъс-ва на края -- като от притискане с пета (>> п.).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00249|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:box|we:020|wz|
|wn:00250|wo:02|wl:лат|wt:общ|wx:buxus (semper.)|we:020|wz|
|wn:00251|wo:03|wl:гръ|wt:дре|wx:piksos|we:020|wz|
|wn:00252|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:самшит|we:020|wz|
|wn:00253|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:чемшир|we:020|wz|
|wn:00254|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:Buchse|we:020|wz|
|wn:00255|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:Bucht|we:020|wz|
|wn:00256|wo:08|wl:рус|wt:общ|wx:бухта|we:020|wz|
|wn:00257|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:бухал|we:020|wz|
|wn:00258|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:бъхтя|we:020|wz|
|wn:00259|wo:11|wl:лат|wt:общ|wx:bubo|we:020|wz|
|wn:00260|wo:12|wl:аз+|wt:общ|wx:bu|we:020|wz|
|wn:00261|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Bauch|we:020|wz|
|wn:00262|wo:14|wl:нем|wt:общ|wx:Beule|we:020|wz|
|wn:00263|wo:15|wl:нем|wt:общ|wx:Beutel|we:020|wz|
|wn:00264|wo:16|wl:фре|wt:общ|wx:bois|we:020|wz|
|wn:00265|wo:17|wl:лат|wt:общ|wx:boscus|we:020|wz|
|wn:00266|wo:18|wl:бъл|wt:общ|wx:боа|we:020|wz|
|wn:00267|wo:19|wl:лат|wt:общ|wx:boa|we:020|wz|
|wn:00268|wo:20|wl:бъл|wt:общ|wx:ботаника|we:020|wz|
|wn:00269|wo:21|wl:гръ|wt:дре|wx:botanэ|we:020|wz|
|wn:00270|wo:22|wl:фре|wt:общ|wx:bouquet|we:020|wz|
----------
|ei:020|en:020|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тази В. е мл. хибридна и се допира до тези на: бук, баки (че и большой), та-че ги >> и тях после. Тук ще добавим някои Д* в кои\ има надуване ("бо-/бу-") или пукане (кукане), като почнем с анг\ box, кое\ е кутийка, и идва от лат-о\ buxus, но там това не е само кут-ка, а дърво\, от кое\ се правят такива неща -- buxus sempervirens, кое\ в ст. гр\ е piksos -- и на кое\ рус*\ казват самшит, а ние чемшир, като и нш\ и рус\ Д* изгл. бая странни, но при това полож. те тр. да са вар-ции на лат-о\ "semper-" (или да има нещо ~но и по-старо изт-о). Ос-ва нем*\ имат Buchs за кутийка и това дърво, още die Buchse ("буксе"), кое\ е нш\ букса, как\ и die Buechse (с "ю"), кое\ е буркан, кутия, или пушка (зщт. хем се пълни, хем пука).
В сщ\ време сродно е и нем-о\ die Bucht, кое\ е залив (че и кочина) или бухта на руски, а имало и нидер. bocht (извивка), ст. исл. bot (бухта), кое\ в DUD се дава като прзв. на biegen (>> b.), после bog, като огъвам. Но тр. да е ясно, че при това огъване се чува и пукане, или бухане (в бухта^), зщт. там е и нш\ бухал, и рус\ бухать (викам, но и бухам, бъхтя), и лат-о\ bubo (бухал), че и армен-о\ bu (сова), а на ст. гр. бухала е byas = bryas (кое\ е мл. по-разл.).
За да не забравим, об., извивка\, да спом-ем и нем-ия der Bauch, кое\ е корем и е о.гер. Д., свр. с die Beule ("бойле", буца, подутина или вдлъб-на), кое\ е и./г. К., и дава и der Beutel (торба, кесия; но >> и Beute, кое\ е плячка). Е, не че етим-чно е точно тук, но пък и не е далеч, фр-о\ дърво (или гора), кое\ по-рано било bos, а сега е bois ("буа"), и кое\ се дава от няк. лат. boscus (пак дърво), кое\ не видяхме в речн., но има bos = bovis като бик, т.е. нещо надуто и гол., та-че може и .. змия\ боа да е в този кюп (тя е лат. boa = bova, като боа и още няк. дълъг съд за вино, била изпол--на още от Плиний, но се дава е с неясен прзх.).
Недалеч от тук в лат\ е Д\ botanicus, ботаника\, коя\ е от ст. гр-о\ botanэ (и тряб-ше все няк. да я спом-ем), но това не било точно какво да е раст-ие, а това на кое\ рус*\ казват "подножный корм", или храна коя\ жив-ни\ намират (или бутат?) по пътя, кое\ (с.а.) ни праша при .. хм, Босфора. Пак наоколо, но около нем-и\ Д* е и букета, т.е. фр\ bouquet ("буке", кдт. -quet е оконч.), и I-чно\ му знач. е на група дърве*.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:00271|wo:01|wl:анг|wt:общ|wx:boy|we:021|wz|
|wn:00272|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:buoy|we:021|wz|
|wn:00273|wo:03|wl:рус|wt:спе|wx:буй|we:021|wz|
|wn:00274|wo:04|wl:фре|wt:общ|wx:bouee|we:021|wz|
|wn:00275|wo:05|wl:исп|wt:дре|wx:boyar|we:021|wz|
----------
|ei:021|en:021|et:~ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Анг-ия boy (момче) е доста интер. Д. и тук (но +>> b.) се питаме дали то е свр. с тяхно\ .. buoy (пак "бой"), кое\ е шамандура? То и нш\ шаман-ра е също интер. (>> ш.), но рус\ Д. е буй, коя\ е ~на на анг-а\ и фр-а\ -- bou`ee ("буйе"). Един сериозен етим. речник като BWL дава странно\ обясн-ие за прзх\ на boy (а не на шаманд-та!) от ст. фр-о\ abuie, к.зн-ло окован човек, а пък buoy, се било появило към 16 в. от исп-о\ boyar в.з. на плуване. Това, че шам-дура\ плува, отдавна ни е ясно, но "що щат" вериги\ при момче\, не разб-хме. Ос. ако то се свързва с нея, при кое\ вече тр. няк. верига за прикрепв-то й! Са-че те не го обясняват (или не искат), но тук пишем какви ли не неприлични Д*, та да се стесн-ме за 1а шам-дура не си струва.
Ами, асоц-ия\ е проста -- на момче\ често (от мл. бебе) му щръква "шам-дура\", нали така? (Дкт. girl-а\ се свр. с нещо др. -->> g.)ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
...
|wn:05595|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:катет|we:305|wz|
|wn:05596|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:хипотенуза|we:305|wz|
|wn:05597|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:катить|we:305|wz|
|wn:05598|wo:04|wl:анг|wt:спе|wx:hypotenuse|we:305|wz|
|wn:05599|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:tense, tension|we:305|wz|
|wn:05600|wo:06|wl:гръ|wt:дре|wx:teinoo|we:305|wz|
|wn:05601|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:tent|we:305|wz|
|wn:05602|wo:08|wl:лат|wt:общ|wx:hypo-|we:305|wz|
|wn:05603|wo:09|wl:гръ|wt:дре|wx:ippo|we:305|wz|
|wn:05604|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:хиподрум|we:305|wz|
|wn:05605|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:хипопотам|we:305|wz|
|wn:05606|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:бегемот|we:305|wz|
|wn:05607|wo:13|wl:евр|wt:дре|wx:b'hemoth|we:305|wz|
|wn:05608|wo:14|wl:рус|wt:общ|wx:лошадь|we:305|wz|
|wn:05609|wo:15|wl:лат|wt:общ|wx:equus|we:305|wz|
|wn:05610|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:хипотеза|we:305|wz|
|wn:05611|wo:17|wl:анг|wt:общ|wx:hypodermic|we:305|wz|
|wn:05612|wo:18|wl:бъл|wt:спе|wx:ипотека|we:305|wz|
|wn:05613|wo:19|wl:лат|wt:общ|wx:hyper-|we:305|wz|
|wn:05614|wo:20|wl:гръ|wt:дре|wx:yper|we:305|wz|
|wn:05615|wo:21|wl:бъл|wt:спе|wx:хипербола|we:305|wz|
----------
|ei:305|en:305|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Това е прод-ние на 1а матем-ска В. на синус, та-че >> I-во там. Тук ще погов-им за стр*\ на пр-ъгълн\ 3-ъг-ник, нареч. катети и хипотенуза, кои\ уч-ци\ дълго време бъркат, зщт. никой уч-л не си прави труда да им даде няк. ментален образ, кой\, +лно, е бил в глави\ на древ\ гър* (а, нав., и ар*). Е, нш\ образ не е баш за уч-ци, но поне е ясен и разб-аем -- ст.д. за това, че хипот-за\, коя\, очев., е "женска", е 1а дълга и мощна мадама ("знойная женщина, мечта поэта", так сказать), и тя, обикн., е легнала на земя\, дкт. 2-ма\ катети--"кадети" са се надвес. над нея и се борят за надмощие (да легнат отгоре й).
Катети\ са кратки и стръмни, те, как\ казв. рус*\, "катятся" или се пързалят надолу (а >> катер) и са макс-но #пост-ни в стойка\ и повед-ие\ си. Ос-ва само\ отнош-ие, кое\ задава 3-гон-чни\ ф-ции (на синус), т.е. ratio-relatio-то (а >> и ratio) е от вида "1 отгоре, друг отдолу" , та-че наши\ разсъжд. нямат за цел да оригинал-чим и шокир. читат-те, а отгов-ят на истина\, стояла в глави\ на древни\.
А пък хипот-за\, коя\ очев. е гр. Д. (и на анг. е hypotenuse), зн. точно "натегната отдолу" (сп. ЧД00, м.че там пише "опъната под"). Да поясним това: тя се разбива лесно на: "хипо-" + "-тенуза", кдт. "хипо"-то зн. "под [нещо]" (кое\ сега пишем с кирилица, зщт., въпр. че на лат. то се пише hypo-, това НЕ е ст. гр\ запис, към кое\ ще се върнем след мл.), а че II-та част зн. нещо опънато тр. да е ясно поне от //ла с анг-о\ tension ("теншън", натягам, опъвам; напреж-ие), и наист., в ст. гр\ има teinoo и то зн. опъвам, напрягам. М.др., на анг. tense зн. ос. опънат още и грам-ско време, кое\ щ.р., че хора\ са натягали (огъвали така, че да пасват на време*\) и глг*\. Ос-ва тук може да вмъкн. и анг\ tent, кое\ е палатка (очев. опъната).
А сега да си дойдем на Д\ за hypo-, кое\ на ст. гр. е ippo, и това е предлога "под", но още и .. кон, откдт. е и хиподрума (ippodromos на гр., и ипподром на рус., м.че може да започва и с "х"), а сщ. и хипопотама (hippopotamus на лат.), к.з. воден (potamus -->> p.) кон (и зтв. нем*\ му казват das Nilpferd). На рус. това жив-но е още бегемот, и на анг. behemoth, и това било еврей-о\ b'hemoth зн-що гол. и страшно жив-но, от b'hemah, кое\ било жив-но (и се считало за идващо от егит-о\ p-ehe-man като воден бивол).
А сещате ли се защо коня ще да е "под", а? Ами, зщт. ние сядаме отгоре му, ра-се, и ~на идея тр. да се крие и в руска\ лошадь (ж.р.), коя\ авт. счита за 1 вид ложе! (В лат\, м.др., коня е equus, "еквус", кое\ щ.р., че за тях седло\ е нещо равно, хориз-но). Започ-щи с хипо- и със смис. на нещо подчинено има сума\ Д*, като: хипотеза (зщт. стои под, т.е. преди, теза\), хипофиза (зщт. тази важна жлеза е в долна\ част на мозъка), хипотермия (недост-но затопл. на тяло\), анг-о\ (и лат.) hypodermic (подкожен, а и спринц-ка, зщт. с нея се влиза под кожа\ на болния и то в прек\ смис.), (х)ипотека (hypotheca на лат., зщт. си подлагаме, с извин., задника, т.е. цяло\ имущ-во), и други.
Ос-ва, нека добавим, че анал. на наши\ над -- под, имаме и лат-и\ super -- sub (еквивал-ни на hyper -- hypo), или гр-и\ yper -- ippo, та-че и hyper- сщ. не е прав-но сп. гр\ оригинал. При "ипера" може да спом-ем и извс\ хипербола, като нещо покрай "бола"--топка\ (>> бал), коя\ сщ. е от ст. гр\, т.к. yperbal(l)oo там зн. прехвър-м на-/от- -татък, избягвам; доклк\ това не е далеч от "пери-" то >> и периметър.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05616|wo:01|wl:бъл|wt:раз|wx:килвам|we:306|wz|
|wn:05617|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:kill|we:306|wz|
|wn:05618|wo:03|wl:фре|wt:общ|wx:guillotine|we:306|wz|
|wn:05619|wo:04|wl:бъл|wt:спе|wx:кил|we:306|wz|
|wn:05620|wo:05|wl:анг|wt:спе|wx:keel|we:306|wz|
|wn:05621|wo:06|wl:фре|wt:общ|wx:cul|we:306|wz|
|wn:05622|wo:07|wl:фре|wt:общ|wx:culotte|we:306|wz|
|wn:05623|wo:08|wl:бъл|wt:раз|wx:кюлоти|we:306|wz|
|wn:05624|wo:09|wl:фре|wt:общ|wx:quille|we:306|wz|
----------
|ei:306|en:306|et:@ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Наши\ килвам, килнат и пр., коресп-рат мн. добре с анг-о\ kill, к.з. обезглав-ам, убивам, отсичам, а псл\ Д., съвсем ест^., е свр. и с фр*\, които са се прославили по целия свят със своя\ гилотина (guillotine, "гийотин"). При-че нш\ Д* нямат точно знач. на убивам, то смис\ им е доста близък до kill като нещо силно наклон., та-че още мл. и ще падне (като отсеч. глава).
Анал. би тр-ло да се обясни и термина кил (киль, на рус.) на кораб, който е предст-ен и при нем*\ като Kiel, и при анг*\ като keel (и в сума\ др. страни), кой\ (сп. OED, и добре, че там обясн-ат, пнж авт\ не е морско чедо) е най-долна\ надлъж. греда на лодка\. Тя не е баш отсечена, но има смис. на нещо ниско долу, кое\ се вижда добре от пикантна\ фр. Д-чка .. cul ("кю"), к.з., с извин., задник, или задна част на нещо, а от-м culot ("кюло") е цокъл или долна част ("дупе\") на снаряд, а cul-de-sac е задънена улица (тупик на рус.). От-м са и извс\ culotte ("кюлот"), т.е. нш\ кюлоти, кои\ за нас са жен. долни гащи (а за фр*\ били къси мъж. гащи), но още и загуба, а пък quille ("куй", или нещо ~но) зн. кил, както и кегла, кое\ ни напомня, че вс. се върти все около отсич-то и долна\ част, независ. от промяна\ на I-та Б.: c--q--g (респ.: г--к).
Ако задълб-м още, от тук стигаме до .. кълка\, както и до кълбо\, кълцане\, и пр., но за това дрд.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05625|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:кирпич|we:307|wz|
|wn:05626|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:кропеть|we:307|wz|
|wn:05627|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:тухла|we:307|wz|
|wn:05628|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:тухлый|we:307|wz|
|wn:05629|wo:05|wl:рус|wt:общ|wx:тушить|we:307|wz|
|wn:05630|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:Tuch|we:307|wz|
|wn:05631|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:tun|we:307|wz|
|wn:05632|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:tuchtig|we:307|wz|
|wn:05633|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Backstein|we:307|wz|
|wn:05634|wo:10|wl:анг|wt:общ|wx:brick|we:307|wz|
|wn:05635|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:брикет|we:307|wz|
|wn:05636|wo:12|wl:фре|wt:раз|wx:bric-a-brac|we:307|wz|
|wn:05637|wo:13|wl:лат|wt:общ|wx:brevis|we:307|wz|
|wn:05638|wo:14|wl:анг|wt:общ|wx:adobe|we:307|wz|
|wn:05639|wo:15|wl:рус|wt:диа|wx:сдоба|we:307|wz|
|wn:05640|wo:16|wl:фре|wt:общ|wx:brick|we:307|wz|
|wn:05641|wo:17|wl:рус|wt:общ|wx:бриг|we:307|wz|
|wn:05642|wo:18|wl:анг|wt:общ|wx:town|we:307|wz|
|wn:05643|wo:19|wl:те+|wt:дре|wx:tunaz|we:307|wz|
----------
|ei:307|en:307|et://|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще направим 1 строит-ен //л по ?са за тухла\. Но този път (за раз-образие) ще дадем теза\ в нчл\, коя\ е в това, че тухла\ е просто мл. парченце, от кое\ се строят гол. работи. И ще работим в няклк. Е*, зщт. с 1 Е. човек (че и жена да е) закъде е в днш. време, нали? Та, да вземем I-во рус\ кирпич. Ама той си е "ачик--^" 1а кръпка (>> кърпа). Е, рус*\ нямат точно кърпя, но сиг. ние сме им помог-ли мл. по ?са, ин. те имат ~ни Д* като кропеть [над работой], напр., кое\ щ.р. работя старат-но, а още кроп`отливо, к.з. старат-но, тр-любиво. Тук вм. кърпене има трошене или раздроб-не, но то е ~но по смис. (инверт-но), и ос-ва, филос-ки погл-нато, осн\ схема на човешко\ позн-ие, изоб., се приема, че е, тъй нареч\, дивергентно--конвергентна схема, т.е. на разруш-не и изграж-не, анализ и синтез, или дробене и кърпене. Доклк\ етапа на раздроб-не, обикн., е по-атракт-ия за хора\ той често симв-зира и 2\ стр* на неща\.
После стигаме до нш\ тухла, коя\ ще обясним I-во с помощ\ на рус\ (за извс. симетрия). Та, тухла\ може да се изведе от руско\ тухлый, к.з. букв.: зад`ушен, неприятен, с развален мирис, но той пък идва от глг\ тушить, к.з. задуш-ам, а и гася. С др.д. тухла\ е продукт получен чрез изгаряне, или нещо, кое\ остава сл-то угасим огъня. Това е мн. правд~но, но I-во ни отбива в стр* от теза\ за кръпка\, и II-ро, има мн. подх-яща нем. Д., коя\ не бива да изпус-ме, т.к. тя пък поддържа ?на\ теза.
Ст.д. за нем-ия das Tuch, кое\ е плат, сукно, или кърпа, забрадка, та-че няма проблеми тухла\ ни да е дошла и от нем*\. При това полож. възниква ?\: може ли да свържем руско\ тушить с нем-ия das Tuch? Е, по принцип може, но нека I-во разширим мл. понятие\ за кърпене\ и трошене\, като го свр. с вс. 1а работа (как\ философ-хме преди мл.), но този път оставайки в нем\. Това е доста полезно, зщт. ни завежда до 1 осн. нем. глг., а им.: tun (после tat, getan), к.з. работя, правя и пр., кдт. tun -- Tuch са съвсем близки (ich tue, du tuest, и т.н., кое\ е все няк. .. тюхкане, нали?). (За етим-гия на tun >> tundo и деть).
От тази нем. работа можем лесно да стигнем до някоя спец-чна работа като тъкане\ (>> toil), и от-м до кърпа\; но пък, от др. стр., можем да стиг-м и до готвар-во\, или рус\ тушить, кое\ сщ. е работа, свр. с надробяв. на нещо в казана (>> mageia). Във вс. случ. нем*\ правят В\ tun -- Tuch и чрез прлг\ tuechtig ("тюхтих"), к.з. усърден, работ-в, способ., та-че приказки\ ни за тюхкане\ не бяха безпочвени. По линия\ на работа^, т.е. tun, стигаме и до анг-о\ do ("ду", после did и done, "дъан"), к.з. пак правя, и явно идва от нем\ К. Това do ще ни потрябва след мл., а сега можем да конст-раме още, че то зв. като няк. думкане, кое\ е древ. символ за работа^ (а и днес казваме: "работя, та пушек се вдига"), та-че зв-подраж-е\ е доста точно. Та-и-че, това е 1 звук за работа, а друг звук е нещо като "бърр", при немска\ die Arbeit.
Но да се върнем на тухли\. Нем*\ са безинтер-ни и ясни, те казват der Backstein ("бакщайн"), кое\ щ.р. "препечено като камък" (>> backen). дкт. анг*\ са по-презицни и различ-ат 2 вида тухли -- печени\, кои\ са brick ("брик"), и сурови\, кои\ са adobe ("ъдоуби") -- така как\ различ-ат и 2 вида камили (camel и dromedar), м.др-то. Brick е ясно, че е познато^ ни парче (от глг\ break, а сравн. и с брикет), кое\ е предст-но и при фр*\, кои\ казват bric-a-brac ("брикабра"), к.з. стари боклуци, "чупеляци", и е извс. и при рус*\ като дрънкулка (безделушка); на лат. този К. звучи мл. по-разл., brevis като къс, кратък (brevе на ит.). А при adobe ни обърква псл\ Ср. (но тя може да е глг\ be?), дкт. нчл\ ни води към нещо направено, свършено, чрез спом-ия глг. do (>> ado). Това adobe прилича страшно мн. на руска\ сдоба, сдобное т`есто, к.з. козунач. тесто, то тук сиг. се касае за съвп-ние в зв-ене\, зщт. сдобный идва от сдобРить (с > яйца, масло, и пр.).
Интер. е още, че при фр*\ brick зн. плат-ходка или бриг на рус. (а ние използ-ме бригантина), кдт. няма ник. тухли, нито брикети. Но защо тгв. те са въвели тази Д\? Е, сиг. можем да направим В. с бриза, кой\ тя лови в платна\ си, но в духа на казано\ за Tuch--тухла, тр. да е ясно, че тук става ?с за платно\, кое\ е, в кр, сметка, 1а кърпа (проч., >> и bris).
Оказва се об., че тук е място^ и на анг-ия .. town ("таун"), кое\ е града -- явно съграден от тухли. Е, то е явно сл-то го казв., а го правим, зщт. OEE обясн. town като нещо заград., може да е и градина (>> град), двор, или група здания (та-че >> и зидам), и стари\ Д* били: tun (точно за кое\ гов-ме, но вече като нещо свършено), zun, tuin, ст.ирл. dun, уелско din, от гот. tunaz /tunam.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05644|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:китка|we:308|wz|
|wn:05645|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:кичливо|we:308|wz|
|wn:05646|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Kitsch|we:308|wz|
|wn:05647|wo:04|wl:бъл|wt:спе|wx:кич|we:308|wz|
|wn:05648|wo:05|wl:нем|wt:общ|wx:kitten|we:308|wz|
|wn:05649|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:kit|we:308|wz|
|wn:05650|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:kitchen|we:308|wz|
|wn:05651|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Kittel|we:308|wz|
|wn:05652|wo:09|wl:рус|wt:общ|wx:китель|we:308|wz|
|wn:05653|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:kitzeln|we:308|wz|
|wn:05654|wo:11|wl:рус|wt:соб|wx:Китеж|we:308|wz|
|wn:05655|wo:12|wl:бъл|wt:диа|wx:кичур|we:308|wz|
----------
|ei:308|en:308|et:@ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще тръгнем от наша\ хуб. Д. китка, коя\ е бъл., но не слв., зщт. рус*\ я нямат. А това в случая зн., че тр. да има няк. стар изт. К., кой\ ние сме носили със себе си от древни\ места на обитав. около Памир, ~но на хубав (>> х.), но кой\ К. се е пръснал по цел\ свят. Е, той се е пръснал по света не в сщ\ смисъл, но с ~на идея за няк. добавка, украс-ане, или нещо излишно, без кое\ може. Така напр., рус*\ казват кичл`иво, но това зн. надмен., вис-мерно, а нем*\ имат der Kitsch, кое\ е вече свет. извс\ кич -- безвкусица.
Доклк\ кича с.а. (а и сп. ЧД00) се дава като нем. (при-че в 1 нем.-бъл. речн. се счита за чуждица), то поглед-хме в DUD, кдт. конст-рат поява\ на Д\ към 19 в., от няк. разг-но kitschen, кое\ имало смисъл на смазвам, заглаждам. Но (с.а.) неща\ дотук не са мн. убедит-ни, и тр. да добавим още и kitten, к.з. маджунирам, запълвам с нещо, кое\ идва от der Kitt, кое\ е нем\ маджун. На анг. той става kit и зн. изоб. всяк. набор инстр-нти, и тази Д. навлезе вече и у нас. Анг*\ изглежда доста са си харесали kit-а, зщт. покрай него тр. да се е завъртяла и тяхна\ kitchen ("китчен"), к.з. кухня, т.е. място за разни (домак.) "кит*", коя\ е лог. тя да се изведе от нем-а\ die Kueche ("кюхе"), ала е доста променена.
Ос-ва тук е място\ и на нем-ия der Kittel, кое\ е блуза, куртка и е минал и при рус*\ като китель. Предст-та е за няк. "китна" дреха, коя\ добре ни подхожда, и ~на идея се крие и в анг-ия suit (>> s.). А пък смазване\ се свр. с гладене\, кое\ в нем\ дава der Kitzel, кое\ е .. гъдел, откдт. kitzeln е гъд-чкам (проч., >> и сродно\ klitzen). И ако пак се върнем към рус*\, то ще видим, че те нямат китки (казват букетик), но в рус\ епос Э-ува няк. приказен град Китеж, кой\ уж бил потънал в езеро\ Светлый Яр. И все пак К\ е най-добре предст-ен у нас, зщт. ос. кича, закичвам, имаме още и Д\ кичур (коса).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05656|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:клетва|we:309|wz|
|wn:05657|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:проклинам|we:309|wz|
|wn:05658|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:клянусь, клясть|we:309|wz|
|wn:05659|wo:04|wl:чеш|wt:общ|wx:kolnem|we:309|wz|
|wn:05660|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:съклет|we:309|wz|
|wn:05661|wo:06|wl:тур|wt:общ|wx:sikilmak|we:309|wz|
|wn:05662|wo:07|wl:тур|wt:общ|wx:sikinti|we:309|wz|
|wn:05663|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:поразия|we:309|wz|
----------
|ei:309|en:309|et:~ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще кажем нещо за нш\ клетви и проклет-вания, кои\ (сп. РЭС) били мас. извс. сред слв*\. При рус*\ е кляну(сь) и клясть (прокл-ам), на словаш. kolnem ("l" с черта, за омекотяв., нав.) и kleti, на пол. klnu, и т.н. Е, за нас е очев., че тук ст.д. за няк. рязване или чупене (>>: клон, ключ, а и .. клитор) и е лог. да допуснем, че това е няк. ритуално порязв., за да се вземе мл. кръв и с нея, я да се подпише човек, я да я разтрие с тази на другия, я да начертае някой кръст (или пък полумесец). Са-че в РЭС си мислят (м_р и да не са съвсем сиг.), че тук имало място няк. покланяне, коленич., допиране на земя\ с ръка, ама това хич не ни са вярва. Та, ако приемем, че кълне^\ е рязване и пускане на кръв, то тгв. проклин-е\, тр. да е няк. превъртяла клетва, ^ в негат-ен смисъл.
Но можем да си спомним и тур-зма съклет, кой\ (ЧД00) бил тур\ sikilmak и значел душевно притес-ие, мъка, но с.а., това е нещо като да си напълниш врата със стъклен памук, да речем, т.е. сърбене. Анал. имало турско sikinti (затрудн-ие, мъка, или съкънтия), кдт. също има няк. sik- (кое\ мо-би се чете "сик" -->>, sorry, на сиктир) и остава нещо .. кълцано (>> кайма). А и нш\ Д. клет, коя\, очев., е вар-ция на кълне^\, пак очев. крие в себе си няк-во нещастие, недъг, и това не ще да е покланяне за да пипнем земя\ с ръка, ами няк. поразия (а тя идва от порязв-ето!), нанесена на човека, най-често от Бога. Та-че, за авт\ вс. е ясно.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05664|wo:01|wl:бъл|wt:цин|wx:клецам|we:310|wz|
|wn:05665|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:клеча|we:310|wz|
|wn:05666|wo:03|wl:рус|wt:раз|wx:подклеить|we:310|wz|
|wn:05667|wo:04|wl:анг|wt:цин|wx:bugger (me)|we:310|wz|
|wn:05668|wo:05|wl:бъл|wt:цин|wx:духам|we:310|wz|
|wn:05669|wo:06|wl:рус|wt:цин|wx:сосать|we:310|wz|
|wn:05670|wo:07|wl:анг|wt:цин|wx:blow (-job)|we:310|wz|
|wn:05671|wo:09|wl:нем|wt:цин|wx:blasen|we:310|wz|
----------
|ei:310|en:310|et:~ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Длъжни сме да предупр-им, че В\ е цинична, тъй че дами\ и малолетни\ тр. веднага да си затв-ят очи\ и да излязат от меню\ (респ., да обърнат стр-ца\), м.че точно зтв. те и няма да го сторят.
Та, тук сме насъбрали няклк. раз-ни цинизма за видове сношения. Да почнем с наше\ клецам, кое\ би могло да идва от клеча, с идея\ за 1о нетрив-лно снош-ие, "кучешка\", имайки п_вид, че ако мъжест-ния партньор (не непрем. мъж\, зщт. не е речено, че те тр. да са и разнопол., я) не гледа женств\ в лице\ (а в нещо друго) то това е, някак-си, обидно. Е, в секса няма нищо обидно, ра-се (но, м.впр., и нищо разумно), ама съвсем без предразс-ци не може на този свят. Да де, но като минаваше време и на авт\ все по-мл. му се вярваше в тази теза, зщт., ей Богу, тази Д. би тр-ло да има нещо общо с .. рус\ клей, т.е. с лепене\, с нещо лепкаво. Или с клъцв-то, но то не е мн. разл. във фонет-чен аспект, пнж. е пак на "кл-" (а >> и клецки). Та, ако номера е в клея, то това, в 1 свет. аспект, изгл-да по-вер-но, пнж. рус*\ казват "подклеить девчонку", или още "подцепить", с идея\ пак за прилепв., м.че лепкаво\ нещо не е речено да идва от мъжа, а може и от жена\, но за това >> клитор.
След това идва ред на анг-о\ bugger ("бъагъ"), к.з. педераст, или содомит по култур-му. Идея\ тук е проста -- >то насекоми, т.е. bugs (>> b), го правят като се скачват откъм задни\ си части (к-то, м.др., ги прави мн. безпом-ни, ако им се наложи да се придвижат или литнат наняк. в този момент). М.че bugger зв. цинично, то не е рядкост да срещнете (чуете) като жаргон Фр\: "bugger me", кое\ е точно нш\, с извин., "да се шибам".
И накрая ще се спрем на духане\. Този ?с ни заинтер-ва, ако щете само зщт. 1и народи го духат, а пък др. го смучат! М.че това не е особ. Э-вено, т.к. дейс-ие\ е дуално (но лица незапоз-ти с научна\ терминол-ия може да го четат в случая и като "дуХално", кое\ не променя смис\ му, а?), пък и в кр. сметка: важно\ е да им прави кеф на хора\, нали така? Та, ние го духаме, а рус*\ го сосут (смучат). Но, нав., духане\ е, все пак, по-правилно, зщт. и анг*\ се израз-ат така, т.е. blow ("блоу"), или по-точно казват: blow-job. И за да не се изложите нкд. в англогов-ща среда с някоя мадама или секрет-ка (със секрет-ка\ е най-добре, зщт. тя е .. секретна жена, зн. може да пази секрети, и няма да се раздрънка, пред жена Ви, прим.) тр. да кажете следно\: Could you, please (никога не забрав-те "моля", ин. ще Ви вземат за грубиян), do a little blow-job for me, darling? И бъдете спок., че жена\ ще Ви разбере прав-но и няма да вземе да Ви издуха .. носа, да речем.
Та, зн., рус*\ го смучат, дкт. ние и анг*\ го духаме. А какво казват нем*\ по въпроса? Е, те използ-т и дирек. анг-о\ blow (зщт. като култ-ни хора, знаят анг.), но имат избор м_у техни\: lutschen ("лутчен"), к.з. смуча (но >> l. за да разб-ете какво смучат хора\ у нас), lecken, кое\ е облизвам (>> и l.), или blasen, кое\ е надувам (>> .. блажен), т.е. използ-ат и 2\ вар-нта (но ка-чли подсъзн-лно считат, че духане\ е по-грубо, зщт. ако питат някоя прост-утка то казват: Kannst du blasen?, а lutschen могат да кажат и на жена си).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05672|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:клисар|we:311|wz|
|wn:05673|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:клисура|we:311|wz|
|wn:05674|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Kuster|we:311|wz|
|wn:05675|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Kuste|we:311|wz|
|wn:05676|wo:05|wl:рус|wt:общ|wx:пономарь|we:311|wz|
|wn:05677|wo:06|wl:рус|wt:дре|wx:парамонарь|we:311|wz|
|wn:05678|wo:07|wl:гръ|wt:общ|wx:paramonэ|we:311|wz|
|wn:05679|wo:08|wl:лат|wt:общ|wx:custos|we:311|wz|
|wn:05680|wo:09|wl:анг|wt:общ|wx:custom /-er|we:311|wz|
|wn:05681|wo:10|wl:фре|wt:общ|wx:client|we:311|wz|
|wn:05682|wo:11|wl:бъл|wt:спе|wx:мюедзин|we:311|wz|
|wn:05683|wo:12|wl:тур|wt:общ|wx:muezzin|we:311|wz|
|wn:05684|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Muhe|we:311|wz|
|wn:05685|wo:14|wl:бъл|wt:спе|wx:викарий|we:311|wz|
|wn:05686|wo:15|wl:анг|wt:общ|wx:vicar|we:311|wz|
|wn:05687|wo:16|wl:лат|wt:общ|wx:vice|we:311|wz|
|wn:05688|wo:17|wl:бъл|wt:общ|wx:вице-|we:311|wz|
|wn:05689|wo:18|wl:лат|wt:общ|wx:vicinia|we:311|wz|
----------
|ei:311|en:311|et:~ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук става ?с за това какво зн. Д\ клисар, кой\ е дребен църк. служ-ел, т.е. с какво се свр-ва тя и откъде може да се изведе? Ако останем само в бъл\, ка-чли 1ств-та фон-ично смислена В. е с .. клисура\? Това изгл. тв. странно, но не можем да го свр-ем с няк. клисаво тесто, я? Об. тази стран. В. се оказва, че присъс-ва и в нем\, кдт. клисаря е der Kuester ("кюстер"), и той елем-рно се свр. с die Kueste ("кюсте"), к.з. морски бряг, крайбр-ие, но, сп. казано\ дрд. (+>> K.), образа тук е очерт-ие\ на 1а дупка. Нещо >, и в рус\, кдт. този човек е пономарь, се появ^а ~на В. с понор, или пък море (mare)!
Та-че, както и да го въртим и сучим, излиза че клисаря е ткв. човек, кой\ стои на брега на няк. залив, клисура или ниша, но защо тр. да стои там? Дали това щ.р., че е нкд. в ъгъла, в няк. църк-на ниша, или пък е "псл\ дупка на кавала"? Зтв. решихме да се консулт-ме с етим-зи\, кои\ дават 1о по-разл. виждане.
По-точно в РЭС пономарь се извежда от няк. парамонарь, кой\ идвал от гр-о\ paramonэ в.з. пребивава, запазва се, а paramenoo е оставам, продълж-м да Э-увам. Добре де, но клисаря не е нито арх-пископ, нито папа, та да го величаят толк. като вечно пребиваващ и ст\ слв* сиг. са се чудели с какво да свр-ат това "прмн". Тгв. провер-ме какво казват в DUD по ?са, и там се обясн., че der Kuester е пазача на църк-но\ имущ-во, и той идвал от лат\, кдт. custos е пазач, телохр-тел, а custodio е защищ-ам или държа под стража, кое\ коресп-ира с лат-а\ costa като ребро, кост (>> и кост).
На I-в поглед излиза, че грешим с нш\ съпост-ки, но това не е съвсем така (щом котка\ не пада по гръб, защо авт\ тр. да го прави?), зщт. ндл. буди съмн-ие нем\ В. Kueste -- Kuester, а пък ребро\ ограж-що брега не е нещо по-разл. от киста^, коя\ ние имахме п-вид. Е, не ст.д. точно за море, но за нещо сщ. оградено и запазено (ако щете >> и кът); а ос-ва и нш\ понор си намира место^ в разсъж-я\ (от pontos-a -->> p.). С др.д., нш\ идеи формират 1а тъй нареч. народна етим-гия.
М.впр., от custos лесно се стига до анг\ custom ("къастъм", навик, обичай), кое\ (с.а.) тр. да се разб. като нещо свойст-но за дад. бряг; а от-м (ако човек се замисли) идва тхн\ клиент, кой\ е customer, как\ и customary (обич-но, т.е. норм-но е да се очакват клиенти). (Офиц-но за custom се дава нещо доста завъртяно, но идея\ в глави\ на хора\ тр. да е била сщ\, пнж. в лат\ това било consuetudinem, от consuescere като: con + няк. sui, кдт. псл-о\ било род. пад. ед.ч. от негов, т.е. пак за нас, а >> и сват). Така, дкт. фр\ client ни говори само, че той може да бъде моделиран като глина -- срв-те с анг\ clay-глина -- или пък че е просто 1а лепка, а?
Но да добавим и още 1а, този път тур. Д., пак за църк. служ-ел, чий\ разбор е доста любоп-ен. Ст.д. за мюедзина, или mueezzin ("u" с 2 точки и "е") на тур., кой\ е този дребен църк. служ-ел в ислама, кой\ се качва на минаре\ и зове хора\ за служба. Д\ е интер., т.к. (с.а.) се разбива на 2 части, а им.: "мюе"+"дзин", кдт. I-то добре се обясн. на .. нем. с тяхно\ die Muehe ("мюе"), к.з. мъка, усилие, тежък труд (да се качваш по 5-6 пъти на ден на минаре\), а II-то е звъне^\ (зщт. джамии\ нямат камбани и той, все 1о, че бие няк. звънец), т.е. мюедзина се оказва човек, кой\ с мн. "мюе" вика "дзин--^"!
Е, време е вече да спрем, но ще добавим и Д\ викарий, кой\ пък .. ами, вика (вм. да звъни), и на анг. е също vicar ("викъ(р)"), но при прзв-и\ вече почва направо да се вайка, както става при vicarial ("вайкеъриъл") и vicarious. Но тук има и още 1 интер. момент, а им.: защо вика човека? А питаме това, пнж. Д\ е прзв. от лат-о\ vice, кое\ и при нас е вице-(нещо-си), но това зн. II-ри или замест-щ, кое\ идва от лат\, кдт. vicinia е съсед-во, а vicina е съседка. Ами .. сиг. зщт. I-ия вс. го знае (и без да вика), а II-ия, ако не се бие по гърди\, то никой и няма да го "брои за слива". Е, в интер. на истина\, тук нав. се смесват 2 К\, като 1\ е 2йка\ (би/ви -->> bina), а др\ е вик`а (>> victima), и тгв. vicina-та е такава, пнж. лесно може да я викнеш (да речем, на 1о кафе). Та, хуб. асоц-ии, но е вярно, че викария, дейст., вика, и чак после идва ист-ския служ-ел да чете пропов-те, а така става и със замест-ци\, кои\ биват пращани I-ви, и ког. объркат неща\ достат., тгв. идват истин-те хора. Проч., в анг\ има 4 знач. за vice, още на менгеме и на порок, и те сиг. се обясн-т съотв. като: нещо цепнато (2ка\--bina), кое\ ни стиска, и че порока е II-та ни природа. Е, от вице стигаме и до вица, но за него дрд.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05690|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:клитор|we:312|wz|
|wn:05691|wo:02|wl:бъл|wt:спе|wx:хомология|we:312|wz|
|wn:05692|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:аналогия|we:312|wz|
|wn:05693|wo:04|wl:лат|wt:спе|wx:clitoris|we:312|wz|
|wn:05694|wo:05|wl:гръ|wt:дре|wx:kleithria|we:312|wz|
|wn:05695|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:клисав|we:312|wz|
|wn:05696|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:глина|we:312|wz|
|wn:05697|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:klitschig|we:312|wz|
|wn:05698|wo:09|wl:фре|wt:общ|wx:cliche|we:312|wz|
|wn:05699|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:клише|we:312|wz|
|wn:05700|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:климат|we:312|wz|
|wn:05701|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:climate|we:312|wz|
|wn:05702|wo:13|wl:гръ|wt:дре|wx:klymakis=klymaks|we:312|wz|
|wn:05703|wo:14|wl:анг|wt:общ|wx:climax|we:312|wz|
|wn:05704|wo:15|wl:бъл|wt:спе|wx:климакс /-терен|we:312|wz|
|wn:05705|wo:16|wl:нем|wt:общ|wx:Kluft|we:312|wz|
|wn:05706|wo:17|wl:нем|wt:общ|wx:klatschen|we:312|wz|
|wn:05707|wo:18|wl:нем|wt:раз|wx:klitzen|we:312|wz|
|wn:05708|wo:19|wl:бъл|wt:цин|wx:шунда|we:312|wz|
|wn:05709|wo:20|wl:нем|wt:общ|wx:schinden (u)|we:312|wz|
|wn:05710|wo:21|wl:нем|wt:общ|wx:Schlund|we:312|wz|
|wn:05711|wo:22|wl:нем|wt:общ|wx:Schund|we:312|wz|
|wn:05712|wo:23|wl:нем|wt:общ|wx:Mund|we:312|wz|
|wn:05713|wo:24|wl:инд|wt:общ|wx:schudra|we:312|wz|
|wn:05714|wo:25|wl:анг|wt:цин|wx:cunt|we:312|wz|
|wn:05715|wo:26|wl:нем|wt:дре|wx:Kunte|we:312|wz|
----------
|ei:312|en:312|et:->|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Е, тр. да Ви предупредим, че В\ е цинична.
Та, бива ли в този хубав речник да не кажем нищо за .. клитора, а? Е па, не бива, ра-се. Още >, че анг*\ в OEE го дефинират като "хомология на пениса"! Та-че нека обясним I-во тази учена Д., коя\ щ.р. нещо от също\ "хомо" с "логия\", нещо ~но , дкт. аналогия\ /analogy, е нещо .. ами излиза, че тя е нещо НЕлогично, зщт. гр-о\ "a(n)-" е за отриц-ие (т.е. не съвс. лог-но, не точно сп. логоса--правило, но нещо ~но на него). Тъй, та зап-ия clitoris идвал от лат.-гр-ия kleitoris, но авт\ намери в ст. гр. речн. kleithria и kleithron. И какво мислите, че могат да зн-ат тези Д*? Ами, нещо цепнато, ра-се, нещо като .. ключа (>> к.), и по-точно: I-во\ е ключова дупка (стига да си има човек подх-що ключе за нея, нали?), а II-ро\ е катинар, ключалка. Та, виждате клк. поетично са гледали древ*\ гър* на тези хомологии.
Тъй де, са-че тук номера не е само в цепка\, а и в няк. .. клисавост (сравн. kleithron с рус\ клей, и >> к. с др. идея), или нещо като глина\. Та-че нека попътно погов-им за някои клейкави неща, прим.: нем-о\ klitschig (лепкав, глинест, мокър, мек), от-м и фр-о\ clich`e (клише, банален, т.е. мн.-кратно дъвкан и мачкан израз), че дори и .. климата, кой\ на нем. е das Klima, на анг. climate ("клаймит"), а на ст. гр. бил klymakis = klymaks, само дето това зн. .. стълба.
Е, ама то какво е климата, ако не смяна на време\, т.е. няк. временна (тр. да е "времова", или, мо-би, "времешка") стълба, а? Той хем се прилепва към дад. район, хем често се превкл-ва (klyma на ст. гр. е зона, полоса м_у екватора и полюса, кдт. време\ се превкл.). От-м, ест^., е и климакса или анг-ия climax ("клаймаекс"), к.з. връхна точка, и зтв. climacteric е климак-рния период, критич-та възраст, т.к. това е най-висша\ точка, до коя\ може да стигне 1а жена, и после й остава само 1о дълго живуркане като ст. ба^, за съжал-ие.
От тук можем да минем и към киша, каша, и пр. (а >> още: клисура, клистир, клон, Klotz). Или пък някои по-пляс-щи Д* (зщт. ключа като нещо цепнато се получ. чрез пукване на нещо), откдт. може да спом-ем die Kluft (цеп-тина, пропаст), както и нем-о\ klatschen (пляскам, бърборя, но имало арх. форма klitschen). И сама\ стълба (klimaks) също е нещо, кое\ се получ. чрез прилепв. на стъпала\ (а >> и скала и гама). Нем*\ имат и разгов\ глг. klitzen, кой\ сиг. идва от клитора (м.че не го открихме в речник) и той зн. гъдел-кам, бъзикам, а може да срещнете дори и прзв\ klitzeklein като мн. дребен (клк\ 1-о клиторче).
Но около клитора има и др. Д-и. Е, за вагина\ гов-им дрд., също и за вулва\ /волва\ (>> volva), но не бива да пропус-ме шунда\. Нем\ Д. в случ\ е глг. schinden (schund, geschunden), к.з. одирам, измъч-м, а der Schinder е кожодер или изедник; може да срещн. и die Scheide, кое\ е ?на\ цепка, но за нея >> scheiden. Можем да цит-ме още и der Schlund, което е: гърло, паст, урва, клисура. Но те имат и точно der Schund, са-че това зн. лоша, бракув. стока (или булев. лит-ра), кое\ е м. род на шунда\ (или обрт\ -- нш\ Д. нав. е ж. род от der Schund). Тъй че шунда\ е презрит. обръщ. към жена\, било то зщт. има няк.-си цепка, било то зщт. е лоша стока.
Е, сп. РАБ тази Д. зн-ла още и заешка устна (при хора\), кое\ има сщ\ смис. на цепка, са-че там се пледира, че Д\ била ст. бъл. и донесена нкд. от Памиро-Алтай. регион (или, с др.д., от Та^рия -->> татари). Ние не оспор-ме възм-ост\ за по-древен К. от нем\, но не считаме за нужно да ходим в такива етим-чно не особ. показат-ни региони, кгт. нем*\ са наши близки съседи. А и, ако толк. искате, може да примирим 2\ версии чрез нем\ der Mund, к.з. уста и е пак цепка, но зв. тв. близо до "шунд" (в DUD казват само, че Mund е о.гер. Д., на швед. била mun, и т.н.; във вс. случ., не е лог. да я свр-ме с mundus -->> m.).
Ос-ва, ако търсим древни К*, то сп. PT низша\ каста в Индия се наричала schudra, та-че още от скр-та е бил нлц. презрит-ния смис. на К\ "шу(н)д-". И след толк. приказки за 1а шунда се оказа, че този К. бил "пуснал филизи" и по на запад, т.к. попад-хме на 1 доста пикантен анг. (цин.) жаргон -- cunt ("кънт") -- к.з. тъкмо вулва или вагина, но едва в RHD успяхме да открием нещо за прзх\ му (и I-вонач-то авт-ово предпол-ие беше, че това е съкраш-ие с изпуск. на I-ва\ Ср. от фр-о\ piquant, или нем\ die Pikanterie, но това не излезе вярно). Та, сп. учени\ там се оказва, че cunt идвало от няк. ст. анг-о cunte, което било ст. норв-о\ Kunta, а също ст. фриз-о\ и ст. нем. Kunte. Е да, де, но то и по зв-ене и по смис. е точно нш\ шунда (и то в прекия й смис., а не като заешка уста).
И знаете ли откъде ни попадна тази Д.? Ами, от прилож-ие\ към "The Cider House Rules" на Jonh Irving, кдт. се цитира 1 мн. актуален за нас лимрик (обявен за най-добрия за 1938 г. в 1 от горни\ класове на колежа в Принстон), с кой\ и ще завършим:
There was once a Queen of Bulgaria,
Whose bush had grown hairier and hairier,
Till a Prince from Peru
Who came up for a screw
Had to hunt for her cunt with a terrier.|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05716|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:кличка|we:313|wz|
|wn:05717|wo:02|wl:лат|wt:общ|wx:clueo|we:313|wz|
|wn:05718|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:клика|we:313|wz|
|wn:05719|wo:04|wl:фре|wt:общ|wx:clique|we:313|wz|
|wn:05720|wo:05|wl:бъл|wt:раз|wx:клюка|we:313|wz|
|wn:05721|wo:06|wl:рус|wt:общ|wx:клык|we:313|wz|
|wn:05722|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:крясък|we:313|wz|
|wn:05723|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:крещя|we:313|wz|
|wn:05724|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Klinge|we:313|wz|
|wn:05725|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:Klinke|we:313|wz|
|wn:05726|wo:11|wl:нем|wt:общ|wx:klingeln|we:313|wz|
----------
|ei:313|en:313|et:@ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Оказва се, че рус\ Д. кличка, к.з. прякор, и не е позната у нас, е от лат. прзх. -- от глг\ clueo, кое\ е наричам се, назова^м се, Э-увам (но >> и ~но\ cluo с по-друг нюанс). От кличка\ (още клик, кличать, кое\ е викане и кряскане) стигаме и до клика\, или фр-о\ clique ("клик"), като група хора, кои\ имат 1акви лозунги, т.е. назов-ат се 1акво; но стигаме и до .. нш\ клюка. След това с ~но зв-ене, но с по-др. смис., намир. пак непонят-та за бълг*\ Д. клык, к.з. хищен (кучещки) зъб при жив-ни\. Може ли този зъб да е свр. с крясъка? Ами може, най-мл\, зщт. клык-а се вижда тгв., кгт. звяра отвори уста^ си за да изреве (и по този начин докаже Э-ване\ си)! И през клык-а стигаме до вече ясни\ за нас Д*: крик (но >> крик), крясък, крещя, и пр., като разл. начини за назова^не\ ни. И не бива да си мислим, че наше\ "кри-" е далеч от лат-о\ clu- зщт. това е елем-рен преход м_у 2 сродни звука (р--л), нещо, кое\ вс. деца правят дкт. са мл., и по ~ен начин ние сме постъп. с крамола\ (>> к.). С др.д., нш\ крясъци са лат-ки, ако това Ви успокоява.
Но и в нем\ има нещо ~но на клык-а и това е die Klinge, к.з. кама, острие на хладно оръжие, кое\ не е далеч по смис. от куч-кия зъб, как\ и сродно\ die Klinke, кое\ е вече доста затъпено острие, а по-точно дръжка, ръчка, резе на брава или езиче. А езиче\ ни тр. за да обясним какво общо имат тези Д* с нем-о\ klingeln к.з. звъни, дрънчи, кдт. вмъкнато^ "l" на края не променя нищо, т.к. те имат и klingen (klang, geklungen), к.з. сщ\. Ясно е, че образа е за езиче на камбана, кое\ дрънчи, но пък е и нещо остро, като зъбче, и К\ е пак лат-о\ clueo (а и "кли-/кла-/кло-" зв. мн. приятно). Та-че, назова^не\ се оказва свр-но с дрънч-то и с острие\, чрез образа на нш\ уста, и това, кое\ има вътре.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05727|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:ключ /-ица|we:314|wz|
|wn:05728|wo:02|wl:фре|wt:общ|wx:clef|we:314|wz|
|wn:05729|wo:03|wl:фре|wt:общ|wx:clavicule|we:314|wz|
|wn:05730|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:clavus, clavis|we:314|wz|
|wn:05731|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:клавиш|we:314|wz|
|wn:05732|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:Klavier|we:314|wz|
|wn:05733|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:key|we:314|wz|
|wn:05734|wo:08|wl:анг|wt:общ|wx:clover|we:314|wz|
|wn:05735|wo:09|wl:рус|wt:общ|wx:клевер|we:314|wz|
|wn:05736|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:Klee|we:314|wz|
|wn:05737|wo:11|wl:анг|wt:общ|wx:clove|we:314|wz|
|wn:05738|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:clever|we:314|wz|
|wn:05739|wo:13|wl:рус|wt:общ|wx:ключ|we:314|wz|
|wn:05740|wo:14|wl:лат|wt:общ|wx:clepo|we:314|wz|
|wn:05741|wo:15|wl:гръ|wt:общ|wx:kleptoo|we:314|wz|
|wn:05742|wo:16|wl:гръ|wt:общ|wx:kleboo|we:314|wz|
|wn:05743|wo:17|wl:бъл|wt:спе|wx:клептомания|we:314|wz|
|wn:05744|wo:18|wl:нем|wt:раз|wx:klauen|we:314|wz|
|wn:05745|wo:19|wl:рус|wt:общ|wx:клевать|we:314|wz|
|wn:05746|wo:20|wl:бъл|wt:общ|wx:детелина|we:314|wz|
|wn:05747|wo:21|wl:гръ|wt:общ|wx:kleidio(n)|we:314|wz|
|wn:05748|wo:22|wl:бъл|wt:общ|wx:крада|we:314|wz|
|wn:05749|wo:23|wl:нем|wt:раз|wx:krallen|we:314|wz|
----------
|ei:314|en:314|et:@ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Нш\ ключ (или рус\, но за тях Д\ зн. и още нещо, на кое\ ще се върнем след мл.) е доста разпр-нен на запад, зщт. фр*\ го наричат clef ("кле"), а имат и Д\ clavicule ("клавикюл"), кое\ е нш\ ключица, clavecin ("клавсе~", клавесин) и др. Този К. се извеж. от лат-ия\ clavis (ключ, резе, кука за затвар. на врата\), а те имат и clavus, кое\ пък е пирон. Ние позн-аме и клавиш\, а нем*\ наричат пиано\ das Klavier ("клавиир").
В анг\ ключа е доста измен^ -- key ("кии"), кое\ е по-друг К., но мо-би на тях той им прилича на извивка\ на брег. ивица (>> quay) -- ала те имат др. ~ни Д* като: clover, к.з. детелина, и е дирек. заимс-на от рус*\ като клевер (а и на нем. е der Klee), още clove ("клоув"), кое\ е карамфил, как\ и cloven, к.з. разцепен (като копита^ на дявола). А може да спом-ем и тяхно\ clever ("клевър"), к.з. умен, изкусен, ловък, т.е. "щрака му пипе\"?
Накратко, вече се очертава идея\, че някои Д* на "кло-/кле-", носят в себе си образа на ключа, като нещо изряз., цепнато, ка-чли клъвнато от ко^шка (>> кълва; а да напом-м, че и Klavier-а свири, пнж. чукчета^ "кълват" струни\). Това обясн. и защо рус\ ключ има осв. знач\ на нш\ Д., още и това на извор -- пнж. там земя\ е цепната или разпук-та. Тук неща се преплитат ос. с кълване и с клони (>> клон, а ако желаете и .. клитор), но ще направ. В. и с лат-о\ clepo, кое\ зв. доста близко, но зн. това, кое\ и гр-о\ kleptoo = kleboo, т.е. .. крада, отвлич., отмъкв. нещо, откдт. по цял свят говор. за клеп-мания\, а при нем*\ се е запазил глг\ klauen, тъкмо като крада, и от-м diе Klaue е нокът на грабл. птица, или кука. С др.д., крадене\ е като клъвване (и може човек да е clever пнж. изкусно клъвва нещо чуждо), а ключа е нужен и за да ни предпази от клеп-маниаци, а?
М.че Д*\ нараснаха, ще добавим още, че гр-о\ kleboo, пнж. има бета, коя\ днес се чете вита (>> бета) става и "клево", откдт., съвсем ест^., стигаме до клевать (кълва на рус), та-че образа за клъвн-ия ключ и детелина\ е оправдан. Клк\ и да е стран. (ако нямахме на ум тази аналогия в раз-ни\ Е*) се оказва, че и бълг-а\ (и сръб.) детелина сщ. е нещо разцеп. или клъвнато, но този път от друг К. и е по-скоро нещо прищипано, за кое\ >> детайл!
Що се касае до гр\ ключ, то той е kleidio(n) и стои, ка-чли мл. по-далеч от clavis-а и кълване\, но ако не древни\ гърци, то поне римл*\ са свр. в 1о крадене\, кълване\, и ключа, кой\ ни предп-ва от това, бидейки сщ. клъвнат (нав. по древ-та анал-ия, че ~но\ се лекува с ~но), или че с него "разцеп-ме" врата^. Дори и наше\ крада (руско\ красть), въпр. че зв. отдалеч. от kleboo и klepo, може да е пак от-м, зщт., I-во, л--р са сродни Б*, и II-ро, нем*\ има die Kralle, к.з. нокът на грабл. птица, лапа, а като глг. krallen е разгов-но за: сгръбч-м, хващам с нокти, крада (т.е. = klauen). Проч., >> и крадец, т.к. това е подраж-ен К. (поне на кр-) и неща\ се препл-ат.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05750|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:козметика|we:315|wz|
|wn:05751|wo:02|wl:фре|wt:общ|wx:cosmetique|we:315|wz|
|wn:05752|wo:03|wl:гръ|wt:дре|wx:kosmэoo|we:315|wz|
|wn:05753|wo:04|wl:гръ|wt:дре|wx:kosmos|we:315|wz|
|wn:05754|wo:05|wl:гръ|wt:дре|wx:kosmэtikэ|we:315|wz|
|wn:05755|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:космос|we:315|wz|
|wn:05756|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:коса, косъм|we:315|wz|
|wn:05757|wo:08|wl:гръ|wt:общ|wx:kossa|we:315|wz|
|wn:05758|wo:09|wl:рус|wt:спе|wx:космы|we:315|wz|
|wn:05759|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:козунак|we:315|wz|
|wn:05760|wo:11|wl:гръ|wt:общ|wx:koydoynaki|we:315|wz|
|wn:05761|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:кулич|we:315|wz|
|wn:05762|wo:13|wl:гръ|wt:общ|wx:koyllikion|we:315|wz|
|wn:05763|wo:14|wl:нем|wt:спе|wx:Weck, -er|we:315|wz|
----------
|ei:315|en:315|et:~ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук прзх\ е безспорен, но привежд. В\ зрд. асоц-ия\ залож. в нея, коя\ днес не ни стои в глави\. Ст.д. за нш\ козметика, коя\ е фр-о\ cosmetique ("косметик"), кое\ идва от ст. гр\, кдт. kosmeoo е строя, разпол-ам, управл-ам, оЭ-вявам и пр., kosmэma е украшение, kosmos е ред, устрой-во, държ. строй, украса, а kosmэtikэ е изк-тво\ на украса\, т.е. козметика\.
Та-че космоса не е просто вс. около нас (кое\ е вярно, но то е след-вие), а е 1о цар-во на реда (>> и Reich). От-м, както той е красив и уреден, така и ние се разкрас-ме, кое\ обяснява В\ м_у коса\ и космоса, коя\ сега ни изгл. мл. смешна. Ин. нш\ коса (от-м и косъма) е точно гр-а\ kossa, и дори Э-вува 1а лат. Д. от гр. прзх. -- cosmoe, коя\ на рус. се превежда като космы, или "отцы-устроители", и това било назв. на член*\ на управ-ния Съвет на 10-те на ос-ов Крит в древн-та.
Пнж. В\ е къса ще добавим и още нещо, кое\ за нас прилича на коса, или по-точно на плитки, и това е .. козунака, кой\, изгл., би тр-ло да се нарича коСунак, но това не зв. добре. Сп. БЕР тази Д. идвала от ново гр-о\ koydoynaki (сега четено "кудунаки"), но ние явно сме го модиф-рали, зщт. това на нас нищо не ни говори, а на гър*\ е гов-ело за звънец, т.к. го правели във форма\ на звънец (ама може ?са да не е във форма\, а в това, че той сякаш призова^ на църк. служба). Да де, ама ние никога не сме правили ткв. "звънчеви" козунаци, та-че авт\ е убеден в нар-то ни творч-во. (Анал. и рус\ кулич, кое\ е пак козунак, идвал, сп. РЭС, пак от гр. Д. -- koyllikion, кое\ този път било кръгъл или овален хляб, но рус*\ може да са си го мислели за няк. кула).
Проч., в послед-ие се оказа, че тук можем да вмък-м и 1а нем. Д. -- der Weck (= der Wecken), кое\ е няк. мл. хлебче за закуска, и с.а. тр. да е свр-но с глг\ wecken (но >> w.), к.з. будя, откдт. der Wecker е будилник. В общи линии това е така, но в DUD са по-точни и казват, че Д\ била о.гер. (стари: wecke, wecki), и зн-ла клино~ен, като анг-о\ wedge (>> w.), кое\ е клин. Е, сп. нас "век-" и "ведж-" се разл-ват, но ако наист. ст.д. за клин, то тгв. това е езиче\ на няк. камбанка, пнж., все 1о, ткв. хлебче* се ядат сутрин.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05764|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:кокошка|we:316|wz|
|wn:05765|wo:02|wl:рус|wt:диа|wx:кура|we:316|wz|
|wn:05766|wo:03|wl:нем|wt:цин|wx:Hure|we:316|wz|
|wn:05767|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Hurenhaus|we:316|wz|
|wn:05768|wo:05|wl:нем|wt:цин|wx:Hurensohn|we:316|wz|
|wn:05769|wo:06|wl:бъл|wt:цин|wx:курва|we:316|wz|
|wn:05770|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:Kurve|we:316|wz|
|wn:05771|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Kurbel|we:316|wz|
|wn:05772|wo:09|wl:лат|wt:общ|wx:copulatio|we:316|wz|
|wn:05773|wo:10|wl:бъл|wt:спе|wx:копулация|we:316|wz|
|wn:05774|wo:11|wl:исп|wt:цин|wx:cono|we:316|wz|
|wn:05775|wo:12|wl:лат|wt:спе|wx:coitus|we:316|wz|
|wn:05776|wo:13|wl:рус|wt:общ|wx:сношение|we:316|wz|
|wn:05777|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:коалиция|we:316|wz|
|wn:05778|wo:15|wl:бъл|wt:общ|wx:съдружие|we:316|wz|
|wn:05779|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:конкурс|we:316|wz|
|wn:05780|wo:17|wl:фре|wt:общ|wx:concourse|we:316|wz|
|wn:05781|wo:18|wl:бъл|wt:цин|wx:копеле|we:316|wz|
|wn:05782|wo:19|wl:анг|wt:общ|wx:copy|we:316|wz|
|wn:05783|wo:20|wl:пол|wt:общ|wx:kurcze|we:316|wz|
|wn:05784|wo:21|wl:пол|wt:общ|wx:kurek|we:316|wz|
|wn:05785|wo:22|wl:анг|wt:спе|wx:brahma pootra|we:316|wz|
|wn:05786|wo:23|wl:анг|wt:общ|wx:cock|we:316|wz|
|wn:05787|wo:24|wl:фре|wt:общ|wx:coquette|we:316|wz|
|wn:05788|wo:25|wl:бъл|wt:общ|wx:кокетнича|we:316|wz|
|wn:05789|wo:26|wl:нем|wt:раз|wx:Kokotte|we:316|wz|
|wn:05790|wo:27|wl:нем|wt:раз|wx:vogeln|we:316|wz|
----------
|ei:316|en:316|et:~ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Да предуп-дим, че В\ е цинична.
Ами, кокошка\ е символ на .. копулация\ във вс зап-и Е*! Това е така по проста^ причина, че тя е била предст-на в бита на хора\ от дълб. древ-ст (не вс. е имал пари за прасе, крава, или кон, ала поне ко^шки е имало във вс. двор). А това, кое\ ко^ш-те правят щом снесат 1о яйце (резулта^ от копул-ия\) е да проглушат света с крясъци\ си "ко--^--^".
В\ м-у ко^шка\ и курва\, с извин., се вижда лесно при съпостав. на рус\ Д. кура = курица (ко^шка) и нем\ die Hure (прост-утка), респ. der Hurer (курвар -- нещо като нш\ пич, но >> пич), откдт. е и das Hurenhaus (публ. дом, м.че на нас ни зв. като къща пълна с пиленца, кое\ и не е далеч от истина\, ако го сложим в "-ки), както и der Hurensohn, кое\ е нещо като копеле (към кое\ ще се върнем след мл.), а huren е прелюбод-вам. М.др., нш\ курва идва не от нем-о\ Hure, а от тхн\ die Kurve, кое\ е крива, траект-ия, вираж, завой, в.см. на жена кривнала от прав\ път; от-м стигаме и до die Kurbel, кое\ е манивела, коя\, ос. с кривина\ си, е интер-на и със -bel накрая, кое\ добавя смис. на нещо хубаво и полезно (>> и Kurbis, "кюрбис", или тиква, коя\ също съдържа кривина\ в себе си и се извеж. от древ. К.).
По асоц-ия с ко^шки\ и до ден днш. символи\ Co означ-т няк. об1нение, корпор-ия и пр., а ние му казваме "съ-". В лат\ имаме като отправна точка copulatio, к.з. В., общуване, сближ-ие (но >> и pulla за подсилв. на ко^ша\ аргумен-ия\), кое\, като е минало в анг\ (copulation, "копюлейшън"), вече си е чисто снош-ие или чифтос-не, а и ние, мл. по мл., взехме да гов-им за копулация като по-прилич. Д. (пнж. е на чужд Е.). Но ка-чли в най-чист вид копулац-та се среща в исп\ при тяхно\ conjo ("коньо", "nj" пишем вм. n-тилда), к.з. жен. полов орган, а още и псувня, като нш\ попържане (>> п.) за майка\ е: el conjo le tu madre.
Др. лат. Д. е coitus, к.з. съедин-ие, но се използ. осн. като спец-зиран термин в >то зап. Е* пак в.см. на сношение. От-м са и разни\ коопер-ии, коалиции, колективи, компании, съдружия, матем-кия термин конюнкция, конюнк-вита като възпал-ие на очна\ ципа, конкурса (като движ-ие по общ път--курс, стичане на 1о място, на ит. е concorso, а на анг., кое\ очев. е фр-о, concourse зн. събир. на тълпи, или вестибюл на гара), и пр., кои\, в 1 или др. смис., са свр-ни с ко^шка\, или с акта на копул-ия, кой\ е дори легално предст-ен в рус\ чрез Д\ сношение (сношаться) не само в цин-ния смис., а просто като общуване или контакт-не с нкг. (че и нем*\ казват gesellschaftliche kopulation).
Дирек. от копул-ия\ се извежда и нш\ копеле, к.з. букв. "резул-т на копул-ия\". Доклк\, об., вс. живи Э-ва са резул-т на копулация, то в това не би тр-ло да има нещо мн. обидно (а и така, нав., го разб-ат деца\, т.к. често използ-ат тази Д., без да влагат обиден смис. в нея). Че и всеизвс-о\ .. копие, т.е. анг-о\ copy, като начин на размн-ние на няк. материал, как\ и само\ копиране са пак в този кюп, още >, че за нас копие зв. мн. близко до "копилье", казано "на мьеко". Проч., това е по отнош. на знач\ на откопирва-то, а др\ знач. на копие\ като метат-но оръжие е само слв-о (прим., в анг\: spear и copy нямат нищо общо), и за това >> копие. (Ала нищо не ни пречи и да си предст-ме, че метателно\ копие се "откопирва" бързо на др. място, в гърди\ на врага, прим-но, и в този аспект нещо ~но може да намерим и в анг\, ако сравним spear, "спиъ", със .. space, кое\ е простр-во -->> s.).
Поляци\ пък имат 1а интер-но зв-аща (за нас) Д-чка -- kurcze, коя\ се чете точно "курче", но зн. мл. пиленце; от-м kurcz е гърч (има се п-вид човка\ на птица\, нав.), а kurek не е курец (ах, sorry), а кран, чекмак, т.е. пак нещо извито като човка (а >> и курносый). Те, об., не е като да не правят В. с ко^шка\--курва, зщт. авт\ е чувал от поляци Фр\ "курче печьоне", кое\ зн. "печено пиле", но в контекста на израза се разбира като наше\ "мамка му стара" (т.е.: тюх, бре, да му се не види, не може да бъде, и пр.). А пък, м.др., кгт. ние казваме тази Фр. за майка\, то имаме п_вид (подсъзн-но и без да си даваме сметка), че майка\ на нкг. е толк. стара, че не става вече за "оная" работа (кое\ би тр-ло да зв. дори ПО-лошо от дирек-та псувня). Но тази предс-ва за ко^шка\ е била нлц. и в дълб. древ-ст, в кое\ може да се убедите чрез порода\ кокошки нареч. brahma pootra (с анг. запис, "брамапутра" при нас), кдт. I-та Д. ни праща при Брама, а II-та при puta-та (>> Б., p., а и puthra).
Е, ко^шка\ може да стане и на петел, т.е. анг-ия cock, или фр-ия coq, от кдт. стигаме и до фр-а\ coquette ("кокет"), кое\ е нш\ кокетка, или нем-о\ kokettieren, или die Kokotte, зщт. ткв. 1а мацка си е просто ко^шка, нали? Анал., м-р и от друг К., нем*\ казват voegeln ("фьо..") вм. нш\ чукам нкг., кое\ очев. е от птица\--Vogel. За нш\ вар-нт на "кура"-та >> кур, а ще прикл-им тази дълга В. с 1о, приписв. на Есенин, нелег. стихче за копулац-та (II-то "е" се чете "йо"):
Ебется вошь, ебется гнида,
Ебется северный олень,
Ебется бабка Степанида --
Ебутся все, кому не лень. ...|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05791|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:кол|we:317|wz|
|wn:05792|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:колело|we:317|wz|
|wn:05793|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:колесо|we:317|wz|
|wn:05794|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:колодец|we:317|wz|
|wn:05795|wo:05|wl:тур|wt:общ|wx:kol|we:317|wz|
|wn:05796|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:collar|we:317|wz|
|wn:05797|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:яка|we:317|wz|
|wn:05798|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:кладенец|we:317|wz|
|wn:05799|wo:09|wl:рус|wt:общ|wx:клад|we:317|wz|
|wn:05800|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:клада|we:317|wz|
|wn:05801|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:колай|we:317|wz|
|wn:05802|wo:12|wl:тур|wt:общ|wx:kolay|we:317|wz|
----------
|ei:317|en:317|et:~ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще поясним някои страннички асоц-ии м_у кола и .. колело\, зщт. тр. да е ясно, че поне при нас те са свр., но така е и в рус\ (колесо, колея, кол`есить, к.з. движа се), при това К\ не е слв., за кое\ >> колба, колос, колода. Е, кола е хем в цент\ на колело\, т.е. не може колело без кол, на кой\ то да се набучи, хем пък окръжн-та е права с безкр. голям радиус, т.е. нещо като кол (а колело\ се "разгъва", кгт. кола\ се движи). Ос-ва тук има и подраж-ие (чрез ball -- "боо", издув. на бузи\), как\ и прилепв. (>> кал), как\ и клане (>> коля), и др. моменти, пнж. К\ е древен.
Но кола се оказва още и .. кладенец, зщт. на рус. той е тъкмо колодец (остаряло колод`езь), при кое\ вече кола изчезва, но остава дупка\ от него! Това са забелязали и тур*\ (а сиг. и др. народи преди тях), зщт. за тях kol е .. ръкав, или ръка; ама тгв. и анг-ия collar, кой\ е фр-ия col, и зн. як`а, сщ. е тук като 1 вид "ръкав" за шия\ ни (коя\ пък мо-би е `яка, щом използ-ме Д\ як`а, зщт. на рус. тя е воротник). Нш\ кладенец пък ни казва, че търсим няк. клад (съкр-ще, имане по рус.), но клада\ при нас е нещо наслагано 1о в_у др. и кое\ се издига нагоре, дкт. при клад-ца се дълбае надолу, т.е. той е 1а дуална (!) клада. И както при ръкава имаме дупка, така и при коловоза (колея\) има нещо прокопано.
А сиг. сте чували и за тур-зма ни колай, кой\ е тур-о\ kolay. То е няк. хитрина, 1о извъртане, и то, сиг., се свързва с колело\, кое\ е извито (или с коловоза).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05803|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:колбас|we:318|wz|
|wn:05804|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:колбаса|we:318|wz|
|wn:05805|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:колба|we:318|wz|
|wn:05806|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Kolben|we:318|wz|
|wn:05807|wo:05|wl:чеш|wt:общ|wx:klobasa|we:318|wz|
|wn:05808|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:кълбо|we:318|wz|
|wn:05809|wo:07|wl:рус|wt:общ|wx:клубок|we:318|wz|
|wn:05810|wo:08|wl:анг|wt:общ|wx:ball|we:318|wz|
|wn:05811|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:бал|we:318|wz|
|wn:05812|wo:10|wl:рус|wt:общ|wx:белка|we:318|wz|
|wn:05813|wo:11|wl:пол|wt:общ|wx:kielbasa|we:318|wz|
|wn:05814|wo:12|wl:пол|wt:общ|wx:kiel|we:318|wz|
|wn:05815|wo:13|wl:тур|wt:общ|wx:kulbasti|we:318|wz|
|wn:05816|wo:14|wl:евр|wt:дре|wx:kolbasar|we:318|wz|
|wn:05817|wo:15|wl:лат|wt:общ|wx:calabasco|we:318|wz|
|wn:05818|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:колебая (се)|we:318|wz|
|wn:05819|wo:17|wl:бъл|wt:спе|wx:колабирам|we:318|wz|
----------
|ei:318|en:318|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: М_унар-но\ назв. колбаси е дълб. залег-ло в слв\ Е* и се извежда по 3 линии. В кр. сметка те могат да се об1нят в 1а, т.к. не си #оречат смис-во, а само се допъл-т. Ще започнем I-во с геом-чна\ линия (основна, с.а.), коя\ се базира на това, че тхн\ форма е ~на на колба! Това е така зщт. I-нач-но колбаси\ са се пълнели в свински и телешки шкембе\ и като се окачат да висят са придобив. кълбовид. форма. Сама\ Д. колба има далеч. изт. прзх. (>> алабаш) и тр. да е минала през лат\, но се е запазила, ос. при нас, и при нем*\ като der Kolben (бухалка, колба). Хора\ нав. са си казвали: отивам да взема 1а "колба" за вечеря, или нещо ~но.
Наист., чехи\ казват klobasa (т.е. кълбенце), а и нем*\, м.че в речн. не видяхме ткв. Д., май сщ. имат Kolbassen (ако авт\ не греши нещо). А и сега някои специф. вид* колбаси са запаз. тази форма, напр. нш\ "старец" и итал\ мортадела. Ра-се, с колба\ е свр. и нш\ кълбо, зщт. то е ~но на нея, са-че без гърло\, рус*\ казват клубок за мл. кълбенце, а и на зап. има мн. Д* от този К., като анг-ия ball ("бол") или нем\ der Ball, кои\ зн-ат сщ\, а от-м идва и бала, кое\ щ.р. събиране, кдт. хора\ се въртят като кълбе* в ритъма на танци\ (а >> и bol). Тук може да вмъкн. и руска\ .. белка, кое\ е катер-ка, за коя\ етим-зи\ (РЭС) считат, че идвала от бел\ цвят, но авт\ (не знам за Вас) досега не е виждал бяла катер-ка! Е, то може "белеет в глазах" да се разб. като мержелее се, и да не е непрем. бяло, но, все пак, с.а., тя е пр. вс. 1а "болка", т.е. топчица, зщт. скача мн. пъргаво.
Дотук добре, но пол*\ наричат салама kielbasa, кое\ прилича на кълбо\, но и на анг-о\ kill (убивам, но >> kill и коля), зщт. kiel на пол. е .. кучеш. зъб, т.е. нещо, с кое\ се убива. Тгв. kielbasa може да се разшифр. и като няк. маса получена от убито животно, а и за руска\ (и наша) колбаса може да се каже сщ\, кое\ вече дава II-та линия, свр-на с начина на получ-не.
Но да разгл-ме и III-та линия, свр. със съдърж-ето, коя\ се излага в РЭС, кдт. казват, че най-вер-ния сп. тях прзх. бил от месо\, зщт. в тур\ kuelbasti ("кюлбасти") зн-ло пържола, котлет на скара, че даже и в ст. евр\ имало Д\ kolbasar в.з. на месо, всяк. плът или живо Э-во. Профес-сти\, об., в ред. случаи са и профес-лно огран-ни, като в желание\ си да опред-ят точно неща\ стигат до невъзм-ст и неизбеж. спор*. В случая тази версия е по-мл. вер-на (с.а.) и зщт. колбаси\ са пр. вс. няк. кремче* (сосиски, sausage, Wurst -- нещо претрито), и не се правят от печено месо, а от варено.
Но, както казахме в нчл\, вс\ версии лесно се об1яват, в кое\ може да се убедим ако сравним с лат-о\ calabasco (ето откъде може да е нем-ия der Kolben), к.з. клатя се, ще падна. Клатене\ се свр-ва хем с кръгла\ и неустойч. форма, хем с убиване\ -- да му търкулнем глава\ -- а от-м и с месо\ на убито\ жив-но. Как\ К\ за нещо кръгло, кое\ може да се търкаля, е доста древен, така и асоц-ия\ за убиване на животно\ като търкул-не на земя\ не е нова, та-че ако тръг-м от форма\ не е принц-лно дали тя е пряко застъп. или косв. (чрез убиване\, откдт. после е получ. и месо\).
Ще прикл-им като спом-ем още: нш\ Д. колебая (се), коя\ направо е "одрала кожа\" на calabasco; нш\ колело (>> к., а и кобила и Коледа), кое\ спок. може да се колебае и търкаля напред--назад; зап\ Д. колабирам изпол. като мед. термин за припадам, т.е. търкул-м се; от-м и лабилност\ (но >> лабилен за нещо др.) като упростено колеб-ие (без предст-ка\ "co-", коя\ обикн. означ. нещо взаим.; м.че К*\ може и да се препл-ат); и др.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05820|wo:01|wl:бъл|wt:соб|wx:Коледа|we:319|wz|
|wn:05821|wo:02|wl:фре|wt:спе|wx:accolade|we:319|wz|
|wn:05822|wo:03|wl:лат|wt:общ|wx:accola|we:319|wz|
|wn:05823|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:collatio|we:319|wz|
|wn:05824|wo:05|wl:рус|wt:общ|wx:коллизия|we:319|wz|
|wn:05825|wo:06|wl:лат|wt:соб|wx:Colliseum|we:319|wz|
|wn:05826|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:колода|we:319|wz|
|wn:05827|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:календар|we:319|wz|
|wn:05828|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:около|we:319|wz|
|wn:05829|wo:10|wl:бъл|wt:раз|wx:наколадя|we:319|wz|
|wn:05830|wo:11|wl:рус|wt:диа|wx:лад|we:319|wz|
|wn:05831|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:сладкий|we:319|wz|
|wn:05832|wo:13|wl:рус|wt:общ|wx:обладать|we:319|wz|
|wn:05833|wo:14|wl:анг|wt:общ|wx:lad|we:319|wz|
|wn:05834|wo:15|wl:рус|wt:спе|wx:ладан|we:319|wz|
|wn:05835|wo:16|wl:фре|wt:спе|wx:ladanum|we:319|wz|
|wn:05836|wo:17|wl:фре|wt:спе|wx:laudanum|we:319|wz|
|wn:05837|wo:18|wl:бъл|wt:общ|wx:сурвакам|we:319|wz|
|wn:05838|wo:19|wl:гръ|wt:общ|wx:soyrba|we:319|wz|
----------
|ei:319|en:319|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Коледа\ е хубав религ-зен (а и нерел.) празник, свр. с пожел-ия за успех и здраве в нова\ година. Той нав. води нчл\ си нкд. от I-ви\ христ-ни и после през време\ на Рим\ Импер\ се привързва към Грегор-кия календар (въведен от папа Гр. ХIII в 1582 г., в замяна на Юлиан-ия кал-ар от 46 г. на Ю. Цезар, кой\ бил от араби\), но нгв\ знач. не може да се разбере добре без изуч-не на Е-ови\ В*.
В анг\ Э-ува Д\ accolade ("аекоулейд"), коя\ е от К\ colade ("Ой Коладе, мой Коладе", както пеят коледари\) и тя означ. обряда на посвещ-не в риц-ско звание! Сщ\ знач. има тази Д. и във фр\ (accolade, "аколад", удар с меч по рамо\ при посвещ-не\, още и прегръдка, брат. целувка), кое\ ни навява на мисъл\ за лат. К. Точно colade в лат\ не намер-ме, но Э-ват Д*\: accola, кое\ е живеещ наблизо, съсед, както и collatio, кое\ е събир. на 1о място, сблъсък, съед-ние, сравн-ие, пожерт-не. От псл\ Д. идват: рус\ коллизия (сблъсък), как\ и прочут\ стадион Colliseum в др. Рим, фр-ия collage (а >> и college), кое\ е връзка, залепване, а и колода\ карти (коллода на рус.), все в.см. на събир. на мн. неща /хора на 1о място.
Та-че "колада\" тр. да се разгл. като пожел-ие за добри отнош-ия м_у съседи\ и повод да се съберат родни^\ за1о. Или пък календара са просто "колирани" (като колода) месеци (как\, нав., и колендро\, кое\ мирише след буря и град, е така нареч., зщт. лесно се чупи, колизира). Дори и нш\ предлог "около" сиг. е пак от accola, зщт. съседа е тъкмо този, кой\ живее наоколо. (От около, м.др., лесно стигаме и до колело\, но за него дрд.). Впроч., и в ст. гр\ има kaleoo (>> k.) като викам, призов-м, свиквам, кое\ носи ~на идея (само дето може да е от няк. вик -- >> и call -- дкт. сблъсъка може да е от търк-яне\ на няк. колело -->> к. -- или слепване\ на кал\ -->> к. -- но да не копаем тв. мн., т.к. идеи\ са препл-ат.).
А пък и обичая accolade -- с какво толк. се разл-ва 1о потупв. с оголен меч по рамо\ на бъдещ\ рицар от потуп-не\ по гърба при сурвак-то? Но ако на бълг-на, бил под сума\ роб-ва през век*\, му извадиш хладно оръжие, той няма да те пусне в къща\ си. Ос-ва, чак да коленичи е доста силно изискв. за него, ала да поприведе леко гърбина -- може. Та зтв. при нш\ сурв-ане не се размах-т меч*, а дрянови клонки, украсени с гирлянди и сушени плод*, а ин. пожел-ие\ за здраве и успехи в начин-ия\ му, или за приобщ-не към съобщ-во\ (на съседи или рицари) си остава.
А за тези, кои\ още се съмн-ат в това знач. на колед-не\, нека припом-м 1а рядко употреб. (най-вече от деца\) Д. наколадя (=наковладя), в.см. на правене на "мръсно". Това е точно обрт\ на коладене\ и зтв. и Д\ е мл. по-разл., но е ясно, че К\ е сщ\. Всъщ., можем мл. и да поразнищим accolade, като махнем от него "а"-то (т.е. "ac"), че и "co", зщт. то пък зн. нещо съвм-тно (>> .. кокошка), и тгв. от него остава само -lade, но това е точно рус\ лад, т.е. съгласие, мир, ред (и тон-ност в музика\)! Лад е остар. Д., но вм. нея сега се използ. мас. наречие\ ладно (>> л.), кое\ има ~ен смис. на нещо хубаво и добро.
Ами откъде мислите е дошло тяхно\ сладкий (кое\ и ние имаме) ако не от "с" + "лад" (така как\ сбогом = с + богом)? Тук >> и казано\ на латы, кои\ сщ. са нещо хубаво, предназн-но да ни огради от лош\ свят наоколо, при-че точн\ ориг-ал там не се указва. А какво ни говори хуб\ Д. .. обладавам (руско\ обладать)? Най-просто\ обясн. е, че ст.д. за нещо около (рус\ предл. "об") "лада", нещо кое\ ни носи наслади; но може да се каже, че това е и 1 общ лад!
Ос-ва да припом-м и анг\ lad ("лаед"), кое\ е момък (от-м >> и lady), и кое\ може да се обясни като хубав младеж, нещо като левента (>> л.), Но без мл. да забравим за ладан-а, тамяна по рус., с кой\ се кади в църкви\ за да се прогонят зли\ сили. Ладана Э-ува и при фр*\ -- ladanum ("ладано~"), като краят му ясно ни казва, че К\ тр. да е лат-ки. Че и опиума, или по научному лауданум, т.е. laudanum ("лодано~"), може да се намери при тях, сщ. с лат. прзх., а опиума сиг. е нещо бая "ладно" щом има толк. наркомани, нали?
А пък само\ сурвакане (за да прикл-м с календ\) се дава (ЧД00) от ново гр-о\ sourva (с лат-ца) като дрян, ама в речн. има soyrba, като рябина и soyra като гънка, но ?са не е в точна\ Д. или правопис, а в идея\ и тя е на .. юрване\ (или сурване, или втурв. -->> юрвам се).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05839|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:коля|we:320|wz|
|wn:05840|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:колоть|we:320|wz|
|wn:05841|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:клан|we:320|wz|
|wn:05842|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:клон|we:320|wz|
|wn:05843|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:клен|we:320|wz|
|wn:05844|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:класа|we:320|wz|
|wn:05845|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:clan|we:320|wz|
|wn:05846|wo:08|wl:анг|wt:общ|wx:cloning|we:320|wz|
|wn:05847|wo:09|wl:лат|wt:общ|wx:clandestino|we:320|wz|
|wn:05848|wo:10|wl:гръ|wt:общ|wx:kloon (os)|we:320|wz|
|wn:05849|wo:11|wl:гръ|wt:общ|wx:klados|we:320|wz|
|wn:05850|wo:12|wl:гръ|wt:общ|wx:kooloona|we:320|wz|
|wn:05851|wo:13|wl:гръ|wt:общ|wx:klasэ|we:320|wz|
|wn:05852|wo:14|wl:гръ|wt:цин|wx:klanoo|we:320|wz|
|wn:05853|wo:15|wl:анг|wt:общ|wx:kin, kind|we:320|wz|
|wn:05854|wo:16|wl:нем|wt:общ|wx:Kind|we:320|wz|
|wn:05855|wo:17|wl:анг|wt:общ|wx:child|we:320|wz|
|wn:05856|wo:18|wl:бъл|wt:диа|wx:челяд|we:320|wz|
|wn:05857|wo:19|wl:те+|wt:дре|wx:kildhei|we:320|wz|
|wn:05858|wo:20|wl:бъл|wt:спе|wx:холдинг|we:320|wz|
|wn:05859|wo:21|wl:бъл|wt:общ|wx:чин /-овник|we:320|wz|
|wn:05860|wo:22|wl:инд|wt:дре|wx:cinoti|we:320|wz|
|wn:05861|wo:23|wl:пер|wt:дре|wx:cayety|we:320|wz|
|wn:05862|wo:24|wl:рус|wt:диа|wx:чаять|we:320|wz|
|wn:05863|wo:25|wl:бъл|wt:диа|wx:хая (не хая)|we:320|wz|
|wn:05864|wo:26|wl:бъл|wt:общ|wx:нехаен|we:320|wz|
----------
|ei:320|en:320|et:@ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Нш\ Д*: коля, руско\ колоть, к.з. не толк. режа, клк\ бода, но ни води до нш\ кол, кой\ е тъкмо за бодене (>> кол), още клане, кълцам, клан (род), клон, дърво\ клен (пнж. е с изряз. листа), класа, и др. коресп-рат с анг-и\: clan ("клаен", клан, род, а сщ\ е и на фр.), clonning (и при нас е клонинг, кое\ се превеж. като вегетат-но размнож-не, 1 вид пъпкуване), class ("клаас", класа, разряд, група, и пр.), и др., и имат осн\ смис. на разчуп-не, разцепв., или създав. на клонче. В лат\ не видяхме точно clan, но има clandestino, к.з. тайно, скрито, а тя, очев., е получ. от clan + destino, т.е. нещо предназн-но само за клана.
Но в лат\ К\ е дошъл от гр\ кдт. има: kloonos, както и kloonari, с.з. на клон, вейка, стрък; klados = kloon, като клон, отрасъл, рязане; 1а Д. дирек. заимств. при нас -- kooloona ("колона", но на гр. е с омеги, и за нея >> и колона, т.к. В*\ са дълги); също и klasэ, кое\ е разчуп-не, набор, класа; а ако щете и 1а неприлич. Д-чка -- klanoo, к.з. изпуск. газове (1 вид, като че ли чупя клони). Та-че прзх\ до тук не буди съмнения, но Ср\ "кл{о/е/а}-" е мн. звучна и в нея се препл-ат сума\ неща -->> още: ключ, клокоча, кличка, кълка и прочее.
Ос. тези клони на kloon(os) в зап-и\ Е* има и др. смис-во асоц-рани Д*, като: анг-и\ kin (родст-ник) и kind ("кайнд", вид, сорт, т.е. нещо, кое\ се е отделило от дад-то), както и нем-ия das Kind (die Kinder за мн.ч.), кое\ е дете, рожба. Сп. OED kin се извеж-ло през cyn, kyne и разни тевт. вар-нти в кр. сметка от гр-ия genos, но гена се свр. с клона и клана през родослов-то дърво.
Колк. и странно да е на I-в поглед като зв-ене, но и анг-ия child ("чайлд", дете, с мн.ч. children, "чилдрън"), е пак в този куп (поне по смис. това е очев.), са-че вече фонет-но то се прибл-ва до .. ами, до наша\ челяд, за коя\ в РЭС се дава не особ. убедит. извежд. от скр-о\ kulam като род, стадо (>> k.). Доклк\ К\ е мн. древен, то неща\ са твърде преплет., но ако се придърж. към kin-, то имало (сп. OEE) гот. kildhei (тук и по-долу "dh" пишем вм. няк. готич. Б. с ткв. четене) като утроба, от-м in kildho било брем-на, имало дат. kuld и швед. kalder като мл. потом-во, кое\ от-м станало на cild и cildre. Е, ама тези Д* мн. ни напом-т за .. ха, ха, ами за нем-о\ теле или Kalb (>> K.), как\ и за няк. holder (нещо, съдър-що нещо др., прим. модерния холдинг), а и така се отдръпн-ме от клона, че и от гена, та-че да се върнем на kin(d)-а.
Та, ако "кин" се напише с лат. "c" и после се прочете като наше "ч" (кое\ става в итал\ -- напр. ciao е "чао"), то стигаме и до нш\ чин. На I-в поглед изгл. странно да свр-ме чина, а от-м и чин-ника, чинно\ повед-ие и пр., с гена и размн-ние\, но неща\ се обясн-ат през деца\ (Kinder), кои\ хем седят на чин*, хем тр. да са чинни и послушни, хем са 1 вид наши клонки (или колена). Това доняк. се потвърж-ва и в РЭС (м.че те не казват нищо в нш\ дух), кдт. при чин стигат до сродно\ скр-о cinoti като събирам, натрупв., разпол-ам, а също и до авест-о\ chayeti ("c"-то е с ъгълче отгоре), к.зн-ло изисквам, отбирам. Но това "чайети" е одрало кожа\ на руско\ .. чаять (и сиг. няма нищо общо с чая като напитка, нали?), к.з. надявам се, копнея, респ. нечаянно е ненадейно, неочак-но, а и при нас казваме, пак в негат-но знач, но с пром-на I-ва Б., неХайно или "не хая" (кое\ за нас може да е дошло от тур*\, а може да е и през рус*\), но е тв. възм. да ст.д. за този древен К.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05865|wo:01|wl:бъл|wt:спе|wx:кондом|we:321|wz|
|wn:05866|wo:02|wl:анг|wt:спе|wx:condom|we:321|wz|
|wn:05867|wo:03|wl:лат|wt:общ|wx:conduco|we:321|wz|
|wn:05868|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:condominium|we:321|wz|
|wn:05869|wo:05|wl:бъл|wt:спе|wx:презерватив|we:321|wz|
|wn:05870|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:preserve|we:321|wz|
----------
|ei:321|en:321|et:->|ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Интер. каква идея се крие в Д\ кондом, или condom, като презерв-ив, коя\ е извс. във вс. зап. Е*? Ами, както се вижда от съпост-ка\ й с лат\ глг. conduco, к.з. събирам, стягам, образ-ам (откдт. е и кондуктора, ра-се), или още с condominium, к.з. общо владение, а също и с тхн\ domus, кое\ присъс-ва и при нас (>> дом) се получ., че презерв-ва е нещо като 1а "обща къща" за всички\, excuse me, сперм-зоидче* успели да попаднат в него. Не че там те ще живеят кой знае клк. комф-тно и дълго, но пък и ин. съдба\ им би била сщ\ (с изключ. на 1 "юнак" из м_у милиони).
Това е толк. красива версия, че авт\ си вярва в нея, м.че в ЧД00 дават Д\ като фр. и то собст. (т.е. име\ на открив-ля, нав.). За име* носещи опред. смисъл гов-им доста пъти (>> и хулиган), та-че може и те да са прави (ама може и да не са), но авт\ (ра-се, нали?) е прав (а дори и да грешим с нш\ теза, то тя нав. битува като вулг. етим-ия на зап.). Ос-ва имаме основ-ия за съмн-ия, пнж. в DUD не казват нищо за име, а само, че der /das Kondom идвал от анг\, но с фр. произн-ие ("кондо~, зщт. може ли нещо свр. със секса да не е фр.?)); да, ама пък в OEE няма нищо за тази Д. Както и да е, ясно е, че той е нещо ново (зщт. по лат. време гумени\ изделия още не са били извс., да не говорим за синт-ика\, м.че не е изключ. да са се използ-ли няк замест-ели, като .. рибешки мехури, прим., или фина агнешка кожица), но тя е образ-на от лат. К. и показва, че на зап-няци\ (кои\ и да са били те) не им е било чуждо чув-во\ за хумор. Ами, смейте се тгв. (поне кгт. си ги слагате), зщт. секса с презерв-ив сп. рус*\ е "все равно, что нюхать розу через противогаз"!
А пък презерв-ва, който е анг\ preservative ("приз`ъ(р)ватив"), не е толк. спец-зир. в полова\ област и зн. просто нещо за пред- /за- пазване, пнж. preserve (сиг. и фр.) е запазвам, конс-вирам, и ка-ка, ако сте обърн. вним., хора\ си пият и бира\ с през-ви, и в консерви\ бутат през-ви, и в масло\ и марг-на, и къде ли още не, об., като възпит. хора, изоб. не роптаят.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05871|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:конец|we:322|wz|
|wn:05872|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:connect|we:322|wz|
|wn:05873|wo:03|wl:лат|wt:общ|wx:conecto|we:322|wz|
|wn:05874|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:continuus|we:322|wz|
|wn:05875|wo:05|wl:бъл|wt:спе|wx:континуум|we:322|wz|
|wn:05876|wo:06|wl:фре|wt:общ|wx:continu|we:322|wz|
|wn:05877|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:континент|we:322|wz|
|wn:05878|wo:08|wl:рус|wt:общ|wx:конец|we:322|wz|
|wn:05879|wo:09|wl:бъл|wt:диа|wx:кончов|we:322|wz|
|wn:05880|wo:10|wl:бъл|wt:диа|wx:кончина|we:322|wz|
|wn:05881|wo:11|wl:рус|wt:общ|wx:конь|we:322|wz|
|wn:05882|wo:12|wl:укр|wt:общ|wx:кiнь|we:322|wz|
|wn:05883|wo:13|wl:чеш|wt:общ|wx:kun|we:322|wz|
|wn:05884|wo:14|wl:бъл|wt:диа|wx:кюнец|we:322|wz|
|wn:05885|wo:15|wl:пер|wt:общ|wx:kunk|we:322|wz|
|wn:05886|wo:16|wl:бъл|wt:спе|wx:кентавър|we:322|wz|
|wn:05887|wo:17|wl:гръ|wt:соб|wx:Kentayros|we:322|wz|
|wn:05888|wo:18|wl:гръ|wt:дре|wx:kenteioo|we:322|wz|
|wn:05889|wo:19|wl:гръ|wt:дре|wx:ken-|we:322|wz|
|wn:05890|wo:20|wl:анг|wt:общ|wx:dragoon|we:322|wz|
|wn:05891|wo:21|wl:рус|wt:общ|wx:канун, накануне|we:322|wz|
|wn:05892|wo:22|wl:бъл|wt:общ|wx:закон|we:322|wz|
|wn:05893|wo:23|wl:пол|wt:общ|wx:zakon|we:322|wz|
|wn:05894|wo:24|wl:рус|wt:дре|wx:кон|we:322|wz|
|wn:05895|wo:25|wl:рус|wt:диа|wx:искони, испокон|we:322|wz|
----------
|ei:322|en:322|et:->|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще "разнищим конци\" на конеца, и в наш\ и в рус\ вариант. Нека почнем с нш\ конец, кой\ ни напомня за 2 неща: 1о\ е .. коня, а др-то е анг-о\ connect ("кънект"), к.з. свр-ам, съглас-ам, или пък свр-н. Да оставим засега коня на мира, зщт. това изглеж. ни в клин, ни в ръкав, и да потърс. К\ в лат\. Там има глг. con(n)ecto, като свр-ам, завърз-м, съединяв., и това ни върши идеал. работа, зщт. конеца е тъкмо нещо за свр-не. От този К. има още continuus, к.з. продълж-щ без прекъсв., съседен, свърз., неизмен^, откдт. в учени\ среди се говори за континуум, т.е. за цел\ свят, кдт. вс. е вз-свр-но, фр*\ имат Д\ continu ("ко~тиню"), к.з. продъл-лен, дъл-траен, цял, а какво е това кон-нент вс. знаем.
Добре, ами какво да правим с рус\ конец, кой\ зн. край? Тук неща\ (с.а.) се обясн-ат пак през лат\ в.см., че конеца е тази част от кон-нуума, кдт. той свършва, т.е. "все connect-вано до конца" (м.че това е #оречие в опред-ние\ и конт-ума, всъщ., никъде не свършва). Вар-ция на този рус. конец имаме и при нш\ устар. Д. кончов, кое\ е край (на дреха, чорап), и особ. при кончина\. Или, казано с др.д., при рус\ конец имаме замяна на 1о понятие с нгв\ #ополож-ст, кое\ е често срещано явл-ие (>> истерия, шишко, морава и пр.).
Е, остава само да кажем нещо и за коня или рус\ конь (не лошадь, за коя\ дрд.), щом вече спом-хме за него. Доклк\ той няма нищо общо със зап-и\ коне ?са е интер-ен. Може ли и коня да е свр-ан със сщ\ К.? Това ни се вижда тв. правдо~, ако се има п_вид сред-во, с чия\ помош се "конектват" гол. разст-ния от дълб. древ-ст. Но нека, все пак, погл-нем и в РЭС, са-че там, ос. че цит-ат укр-о\ кiнь, чеш-о\ kun (с разни допълн. отгоре, та сиг. се чете "кюнь"), и пол-о\ kone, говорят за съмнит. етим-гия. Е, те може да се съмн-ат, но на нас кiнь ни напомня за хвърляне (руско\ кинь, за кое\ >> кинуть), а това е 1 начин за свр-не на краища\; как\ и "кюнь" ни напомня за .. кюнеца, кой\ може и да е тур., но е пак 1 вид конец, т.е. пак служи за свр-не! (Сп. ЧД00 кюнец било тур.-перс-о\ kuenk, но т.к. той се прави от ламарина, т.е. нещо тънко, то >> и thin).
Но после в РЭС мл. се излагат, зщт. казват, че рус\ конец бил и нш\ конец, ама то не е така (м-р че в цър.-слв\ това може и да е вярно). Дори и да привлеч. (при кинь) идея\ за гена, то това пак подсилва смис\ на свр-не\, и не пречи на лат-о\ co- (за кое\ >> cono, ако сте пълнолет.). Та-че ние продълж-ме да си вярваме на нш\ обясн-ие. А за рус\ конец, т.е. нитка има др. В. (Проч., сравн. и с ит-о\ fine, кдт. има близка идея)
Е, бяхме приключ., но после ни хрумна, че е възм. и .. кентавъра да има нещо общо в случая, зщт. и той е вид кон! Оригинал\ на Д\ на ст. гр. е Kentayros (той се води като име на бого~но Э-во и зтв. е с гл. Б.), като сродни на нчл\ му са: kenteioo (бода, жиля, продупч-м, подгон-м), kentэma (край, острие), а и предст-ка\ ken(o)-, коя\ има смис. на опразв. (а за > подроб-сти >> .. ха сега де, ами >> кенеф). Т.к. II-та част е бика (>> tayros), то слв*\ спок. може да не са я разб-ли (а и какво зн. това: "конски бик"?) и зтв. да са я отрязали. А продупч-не\ тук щ.р., че кентаври\ са хвърляли копия, или че са "дупчели" простр-во\, кое\ е I-нач-та ни идея. В такъв случ. може да спом-м и .. дракона (>> д.), кдт. нчл\ в случ\ не е интер., но и той може да е вид кон; и сиг. е така, пнж. на анг. той е dragon ("драегон"), но dragoOn ("дръгуун") е драгуна, кой\ вече е конник. Проч., >> и canna, кдт. ст.д. за разни пръти, а може да спом-ем и руския канун = накануне (в навечер-то), но това е кгт. нещо се кани да падне, и е от църк.-слв-о\ кануть, почти = на кинуть.
Тъй де, но пак се наложи да добав. и то важни неща, зщт.: какво ще кажете за .. закона? Тук без хвърл-то и затвар-то на края в нчл\ не можем да се оправим, пнж. РЭС казва само, че това е ст.слв (законъ) и о.слв. (укр. закiн, хора\ пак хвърлят нещо,, чеш., пол. и слов. zakon) и уж имало няк. гр-о zakanon, и то дошло през бъл-те, но авт\ не го намери, но пък са прави за това, че било свр. с няк. (ама друг!) стар рус. кон (без "ь") в.зн. на граница, ред, т.е. докъде може и къде не, кой\ бил о.слв. (и прим. на чеш. do kona зн-ло "до края"). Авт\ не е чувал дирек. за такъв "кон" (тр. да е доста стар), но М.Фасмер е прав, т.к. и днес още тук--таме се среща: искони, или по-често "испокон веков", като "от време он`о", и това се разлагало на: из + конец. Е да де, ама той човека (нав. пнж. е мн. умен) не обясн. сума\ неща, щото от нчл\ на света НЕ е баш от края (ако не бяхме пояснили за затвар-то), а и коня (със или без "ь") пак си стои. А и, ако за искони да имаме коня, то при закона може да е нлц. още и идея\ за нещо хвърлено от бог*, но пак от края--нчл. (или пък считайте, че това е края, ама в посока към нчл\).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05896|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:копър|we:323|wz|
|wn:05897|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:укроп|we:323|wz|
|wn:05898|wo:03|wl:рус|wt:диа|wx:копер|we:323|wz|
|wn:05899|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:caper|we:323|wz|
|wn:05900|wo:05|wl:гръ|wt:общ|wx:kapros|we:323|wz|
|wn:05901|wo:06|wl:инд|wt:дре|wx:kipram|we:323|wz|
|wn:05902|wo:07|wl:лат|wt:общ|wx:capronae|we:323|wz|
|wn:05903|wo:08|wl:бъл|wt:спе|wx:капрон|we:323|wz|
|wn:05904|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:коприна|we:323|wz|
|wn:05905|wo:10|wl:бъл|wt:диа|wx:кипря|we:323|wz|
|wn:05906|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:копие|we:323|wz|
|wn:05907|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:копь, копи|we:323|wz|
|wn:05908|wo:13|wl:бъл|wt:общ|wx:копая|we:323|wz|
|wn:05909|wo:14|wl:рус|wt:общ|wx:копоть|we:323|wz|
|wn:05910|wo:15|wl:бъл|wt:общ|wx:кипарис|we:323|wz|
|wn:05911|wo:16|wl:анг|wt:общ|wx:cypress|we:323|wz|
|wn:05912|wo:17|wl:бъл|wt:соб|wx:Кипър|we:323|wz|
|wn:05913|wo:18|wl:анг|wt:соб|wx:Cyprus|we:323|wz|
|wn:05914|wo:19|wl:гръ|wt:дре|wx:kypros|we:323|wz|
|wn:05915|wo:20|wl:ита|wt:соб|wx:Capri|we:323|wz|
|wn:05916|wo:21|wl:бъл|wt:общ|wx:коприва|we:323|wz|
|wn:05917|wo:22|wl:рус|wt:общ|wx:крапива|we:323|wz|
|wn:05918|wo:23|wl:рус|wt:общ|wx:кропить|we:323|wz|
|wn:05919|wo:24|wl:бъл|wt:общ|wx:каприз|we:323|wz|
|wn:05920|wo:25|wl:фре|wt:общ|wx:caprice|we:323|wz|
----------
|ei:323|en:323|et:->|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще изложим прзх\ на нш\ тревичка копър, като Д\ ни заинтер-ува, пнж., и прилича, и не прилича, на рус\ укроп (пак копър), в.см., че има сщ\ Б* (с изключ. на "ъ", заменено с "у") но те са неузнав-мо размесени. Е, сп. РЭС излиза, че укроп-а идвал от копъра, са-че те го излагат по толк. стран. начин, че и сами не си вярват. По-точно там казват, че 1о от знач*\ (кое\ им. ни интер.) на укропа било няк.-си копер (с "ьо"), само че питайте кой\ искате руснак, за да Ви кажи, че поне в днш\ Е. няма Д. "коп`ьор" в.з. укроп, а го пишат така, зщт. имат гол. затруд-ия със звука "ъ" (и казват "гьорл" вм. girl, напр.).
Как\ и да е, бъркотии\ не свърш-т с това, а сега започват, зщт. "копьор" имал 2 знач* и 1о\ било на няк. приспос-ние за забив. на кол* или пилони (сваи, по рус.), кое\ нав. идвало от лат-ия caper, к.з., обърн. вним., козел, кой\ пък бил гр\ kapros, кой\, този път, бил глиган (а сщ. и няк. риба "капрос", кое\ мн. ни напомня за карп-а, та-че >> к.). Др\ знач. било тъкмо на нш\ копър, к.з. (сп. тях) мириша, и това можело да е от руска\ к`опоть (ж.р.), кое\ са сажди\, но не тр-ло да е от скр-о\ kipram, к.з. мустаци, дало още и лат-о\ capronae, кое\ е перчем.
За перчема им вярваме, зщт. от там тр. да идва изк-вено\ влакно капрон, сщ. и нш\ коприна, но kipram страшно мн. прилича на наше\ диал. .. кипря, кое\ може и да не зн. пускам си мустаци (поне за жени\), но има ~ен смис. на разкрас-не, като 1 развят перчем или мустак. Та-че хора\ казват вс., кое\ им тр., но от толк. мн. Д* се объркват, т.к. миризма\ ндл. е Э-ена (поне копъра не мирише на пушек), а това, кое\ е важно, там подмин-ат. С.а. е ясно, че копъра, а от-м и укропа (като опит на рус*\ да избягнат коварно\ "ъ"), идват от остра\ форма на това раст-ие, кое\ прилича на копие, мо-би и на сърп (пак на карп), от-м на зурла на глиган или рог на козел, как\ и на нещо щръкнало, на вълм`а или нишки; а от-м идва и др\ знач., но не толк. на приспос-ние за забив. на нещо остро, клк\ на само\ остро нещо (станало в послед. означ-ие за устрой-во\).
Но ние можем да го кажем и по-просто: копъра си е 1о копие (!), откдт. идва и мл. използ-на\ рус. Д. копь (одна), или к`опи (мн.ч.), кое\ е мина или рудник (има 1а книга за юноши -- "Копи царя Соломона"). При това тези копи, хем идват от копаене\ (кое\ ни праща и при купа\ -->> к.), хем са нещо, кое\ се получ. като се забучи няк. кол или копие в земя\ (>> и кол). А >> и copy, зщт. нш\ копие има 2 знач*, и от смис\ на копиране\, нав., идва и руска\ копоть (ж.р.), пнж. тя се "накапливает" в комина и тгв. печка\ почва да "коптит" (пуши)..
Оказва се, об., че това скр-о kipram мн. упорито ни напомня за 1о дърво, нали? Ами да, кипариса сиг. ще да е от-ам, пнж. той е 1о "накипрено" вечнозел. дърво с дълги и меки мускаци (клонки) и на анг. се пише cypress ("сайприс" -- е, ако анг*\ мл. не изопачат произноса, то няма да са анг*, зщт., ин., как ще доставят гл-болия на фр*\ да учат Е\ им?). Кое\ щ.р., че копъра е и нещо като миниат. кипарис! Е, а пък дето е кипариса там е и о-в Кипър, или Cyprus ("сайпръс", на анг.), с очев-о\ допускане, че там е имало (или още има) мн. кипариси, зщт. в ст. гр. kypros зн. кипарис, но също и о-ва, ако е с гл. Б.; анал. разсъж-ие тр. да е в сила и за о-в Капри--Capri. (За свед., в БЕР кипрене\ се извежда от няк. гр. kypros, к.зн-ло растит. къна, но ткв. знач. не видяхме в гр. речн., а и да е така, това не променя разсъжд\ ни, а добавя предпол-ние за вида на това раст-ие, или предназн-е\ му -- за кипрене).
И без мл. да пропус-м коприва\, или крапива по рус. (или kopriva = krapiva на праслв.), коя\ пък се свр. с рус-о\ кропить, к.з. пръскам, но може да се има п-вид като боцкам (а и ужил-ия от коприва е като напръскан с капки). Съ-ка и .. каприза, кой\ е фр-о\ и ит. caprice (от-м капричио\ в муз-та), пнж. той идвал от итал\ capriola, к.зн-ло кози скок (от лат\ caper), но то е и няк. боцване.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05921|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:корнишон|we:324|wz|
|wn:05922|wo:02|wl:фре|wt:общ|wx:cornichon|we:324|wz|
|wn:05923|wo:03|wl:фре|wt:общ|wx:corne|we:324|wz|
|wn:05924|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Korn|we:324|wz|
|wn:05925|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:corn /-er|we:324|wz|
|wn:05926|wo:06|wl:бъл|wt:спе|wx:корнер|we:324|wz|
|wn:05927|wo:07|wl:бъл|wt:спе|wx:корнет|we:324|wz|
|wn:05928|wo:08|wl:фре|wt:общ|wx:cornet|we:324|wz|
|wn:05929|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Horn|we:324|wz|
|wn:05930|wo:10|wl:анг|wt:общ|wx:cornucopia|we:324|wz|
|wn:05931|wo:11|wl:фре|wt:общ|wx:corniche|we:324|wz|
|wn:05932|wo:12|wl:бъл|wt:общ|wx:корниз|we:324|wz|
|wn:05933|wo:13|wl:бъл|wt:общ|wx:корен|we:324|wz|
|wn:05934|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:кора, корав|we:324|wz|
|wn:05935|wo:15|wl:бъл|wt:общ|wx:корк|we:324|wz|
|wn:05936|wo:16|wl:анг|wt:общ|wx:cork|we:324|wz|
|wn:05937|wo:17|wl:евр|wt:общ|wx:kore, korek|we:324|wz|
|wn:05938|wo:18|wl:фре|wt:общ|wx:coeur|we:324|wz|
|wn:05939|wo:19|wl:анг|wt:общ|wx:core|we:324|wz|
|wn:05940|wo:20|wl:лат|wt:общ|wx:cor|we:324|wz|
|wn:05941|wo:21|wl:гръ|wt:дре|wx:kэr =kear|we:324|wz|
|wn:05942|wo:22|wl:бъл|wt:общ|wx:корем|we:324|wz|
|wn:05943|wo:23|wl:анг|wt:общ|wx:coral, corral|we:324|wz|
|wn:05944|wo:24|wl:бъл|wt:общ|wx:корал|we:324|wz|
|wn:05945|wo:25|wl:фре|wt:общ|wx:courage|we:324|wz|
|wn:05946|wo:26|wl:бъл|wt:общ|wx:декор|we:324|wz|
|wn:05947|wo:27|wl:лат|wt:общ|wx:decorum|we:324|wz|
|wn:05948|wo:28|wl:бъл|wt:диа|wx:кьорав|we:324|wz|
|wn:05949|wo:29|wl:тур|wt:общ|wx:kor|we:324|wz|
----------
|ei:324|en:324|et:@ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще тръгнем от корнишона за да видим I-во, че тези бълг*, кои\ го четат с "у" не са мн. далеч от истина\. В дейст-ст Д\ е фр., кое\ се вижда по любима\ им носовка на края ("о~") и дослов\ произн. на cornichon. Са-че тази мл., закривена и пъпчива краст-чка (коя\ за нас идва от крастав) при фр*\ се е получила от тяхно\ corne ("корн"), кое\ е рог(-че) и, ест^., прилича на онова "рогче" за кое\ си мислят бъл*\ (и кое\ тв. често -- поне така казват някои мацки -- удачно се заменяло с корн-она).
Са-че при нем*\ и анг*\ "корн" е нещо др., а им. зърно (das Korn или corn), или зърнено раст-ие изоб. (а за нем*\ Korn е и водка, т.е. "житная"). Ала тази промяна на знач\ е лесно обяснима, зщт. ст.д. за осилесто раст-ие, а пък осила е 1н вид рогче. Доклк\, об. при тези раст-ия осила не се използ., а само зрънце\, то и е приело име\ на рогче\ (но >> и зърно). И все пак рогче\ често се подразб., зщт. анг*\ имат Фр\: Iam feeling corny, к.з., с извин., "чувст-м се надървен". Заострен-та на рога ни дава още и анг\ corner ("ко(р)нъ", ъгъл, чупка), а от-м и ъглов\ удар във футбола. Тук е и корнета като муз. инстр., кой\ на фр. е cornet ("корне"), или нем\ das Horn (рог), откдт. е и валдхорна\ (горски рог), и др. ~ни.
М.др., corn за анг*\ зн. още и мазол, т.к. ядро\ на мазола (не на пришка\ получ. от мн. работа) е 1о мл. зрънце, кое\, ако се извади, и мазола оздр-ява. Но анг*\ не са забрав. откъде е зърно\, зщт. тяхна\ cornucopia ("ко(р)нюк`оупиа") е "рог на изобилие\" и, дейст., се разлага на: cornu + copia, кое\ щ.р. такъв рог, кой\ копира (!) вс. в себе си, и ка-ка съдърж-ие\ му никога не свършва. А пък от фр*\ ние сме заимст-ли и още 1а Д. (на коя\ сщ. често ни се иска да сменим "о"-то на "у") и това е corniche ("корниш") или корниз при нас, кое\ щ.р. "рогче на(д) ниша\", зщт. niche ("ниш") е ниша, и по-рано прозорци\ са били в ниши.
Тук е место^ и на корена (корень на рус.), кой\ е 1 вид рогче, на нш\ кора (или рус\ корка, корочка), или наше\ корав, т.е. с твърда кора, а и на извс\ по света корк, кой\ на анг. е cork ("ко(р)к"), че и на евр. (сп. SLD) kore е кора на дърво, а korek е корк. тапа (още и бушон). Но дкт. зърно\ и корена са в среда\, то кора\ обгражда 1 обемен предмет (дърв-ния ствол), при кое\ смис\ се обръща на #ния, но в опред. аспект той се и запазва, зщт. 1о\ Э-вува чрез др\ (>> ~бен похват и на циста). Към среда\ можем да добавим и фр-о\ coeur ("кьор") или анг. core ("ко(р)"), к.зн-ат все ядро, сърцевина, сърце, и кои\ са от лат-о\ cor (cordis), а то е от ст. гр-о\ kэr = kear, кое\ е пак сърце (и К\ е още по-стар, но за това >> сърце). Е, сърце\ като център на живота (>> и ж.) е 1о по-съврем. схващ. от древно\ разб-не за корема, дкт. нш\ корем, като свр-ан пак с ядро\--core, говори, че за нас пък сърце\ е в корема!
От core е получен и анг-ия coral ("к`оръл"), кое\ е коралов риф (на рус. е коралл), а също и модиф-ция\ й corral ("кор`аал"), кое\ е загон за добитъка или ограден (с каруци) лагер (и се прев-на на рус. като кораль), и тук пак има 1ство на ядро\ и кора\. Ра-се и куража, т.е. фр\ courage ("кураж") е пак тук. От сщ\ ядро, но с предс-ка\ de- тр. да е и декора, кой\ е извс. навсяк., пнж. е лат-ия decorum (decora за мн.ч.) к.з. външна украса (т.е. вече не "к`ора", а кор`а\) Сиг. можем да прив-ем и др. "рогови" прзв*, но това ндл. е необх-мо (>> и kerato, кое\ е пак рог). Е, можем на изпроводяк да цит-ме и тур-о\ кьорав (koer), к.з. сляп, кдт. идея\ е пак за нещо затв-ено, огранич. (човека е като в тъмна стая), т.к. от-м идва и тур-зма кьор--сокак (koer--sokak) или крива и задън. улица (още и кьор--фишек, кьор--софра). Корал\, разгл-дан като ядро ни води и до .. корана, но за него дрд.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:05950|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:кост|we:325|wz|
|wn:05951|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:kosten|we:325|wz|
|wn:05952|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:cost|we:325|wz|
|wn:05953|wo:04|wl:фре|wt:общ|wx:couter|we:325|wz|
|wn:05954|wo:05|wl:бъл|wt:спе|wx:котировка|we:325|wz|
|wn:05955|wo:06|wl:бъл|wt:раз|wx:коскам|we:325|wz|
|wn:05956|wo:07|wl:лат|wt:общ|wx:costa|we:325|wz|
|wn:05957|wo:08|wl:рус|wt:общ|wx:косточки|we:325|wz|
|wn:05958|wo:09|wl:гръ|wt:дре|wx:kostos|we:325|wz|
|wn:05959|wo:10|wl:лат|wt:диа|wx:costare|we:325|wz|
|wn:05960|wo:11|wl:лат|wt:общ|wx:constare|we:325|wz|
|wn:05961|wo:12|wl:бъл|wt:общ|wx:константа|we:325|wz|
|wn:05962|wo:13|wl:гръ|wt:общ|wx:kotta|we:325|wz|
|wn:05963|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:кокал|we:325|wz|
|wn:05964|wo:15|wl:гръ|wt:общ|wx:kokkalon|we:325|wz|
|wn:05965|wo:16|wl:анг|wt:общ|wx:price|we:325|wz|
|wn:05966|wo:17|wl:нем|wt:общ|wx:Preis|we:325|wz|
|wn:05967|wo:18|wl:нем|wt:общ|wx:pressen|we:325|wz|
|wn:05968|wo:19|wl:анг|wt:общ|wx:prize|we:325|wz|
----------
|ei:325|en:325|et:~ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Кост\ е важно нещо, т.к. държи месо\ и тяло\, нали? Но интер-о\ е, че тя е станала символ не само на твърд-та\ и постоян-во\, а и на цена\ на нещо (м.че ние, с днш\ пазарна икон-ика, си мислим, че цена\ тр. да е плаваща и изменч.; това, ра-се, не е вярно, т.к. и Д\ стой-ст, коя\ е синоним на цена, зн. тъкмо нещо стабилно). Е, тук няма да говорим за нш\ цена, зщт. тя се спом-ва дрд. (и носи идея\ за нещо изстиск.), а ще се заемем със зап\ вар-нт, кой\ е най-добре предст-ен при нем-о\ kosten, к.з. струва, цени се, но е извс. по цял свят -- анг-о\ cost ("коуст") е цена или струва, на фр. струва е couter ("куте", но с гарга над "o" тъй че нкг. е бил "кусте"), от кдт. е котировка\, нш\ термин костуема цена (кое\ е тавтол-ия), че и 1 чуван от авт\ жаргон коскам (нещо-си), кое\ щ.р. пласирам, продавам.
Движейки се по фонетика\ стигаме до лат-а\ costa, кое\ е ребро, остър край, стр. на нещо, откдт. ние, нав., сме направ. и нш\ костилки\, и руски\ косточки, а фр*\ тяхно\ cote (>> c.); но може да сме тръгнали и от Др. Гърция, зщт. там kostos зн. тъкмо кост. Да, ама в днш\ гр. също\ kostos зн. вече цена, стой-ст, та-че очев. сме прави за В\ м_у цена\ и кост\.
Но да се върнем при нем*\ (DUD), пнж. там kosten, зн. още и опитвам, пробвам, като сп. тях стойн-та идвала от вулг.-лат-о\ (сп. тях, или пр-нар-но) costare, кдт. прав-но\ е coNstare като нещо твърдо и установ. (точно нш\ стойн.) Ясно е, че и вс. константи по света идват от там, но тгв. constare се свр. с co(n)-, за кое\ >> .. кокошка. като вземете тук образа за твърдо\ нещо (като ко^ше\ яйце, да речем, м.че то може и лесно да се чупи, но има твър. обвивка; а >> и kokkos), а още и за няк. отрязв., за кое\ пък >> .. кастрон. В нов\ гр. ко^шка\ е kota = kotta и зн. още продажна, лека жена. Вар-ция на кост\ е и кокала, кой\ е н. гр\ kokkalon (кост, костилка, кокал). Е, а др\ знач. на нем-о\ kosten (опитвам), се свр-ло (DUD) с какви ли не неща, като Kuess, Kur, др\ kosten като разходи за прехрана, но идея\ тук била в няк. облизване, подуш-не или потрив. на носа.
А, да добавим накрая и др-та зап. цена, т.е. анг-о\ price ("прайс"), кое\ е нем-о\ der Preis (пак "прайс"), кое\ ни говори за пръсване, изстискв. (кое\ е анал. на нш\ цена). Тя е свр. с pressen (пресовам), или die Prise ("призе"), кое\ за нем*\ е щипка [сол, да речем], но Д\ е чужда, та-че нещо ~но нав. има и във фр\. От др. стр., об., тази цена клони и към I-то място, т.к. анг-о\ prize ("прайз") е награда, премия, и то е пак от нем*\, зщт. Preis зн. и това. Но тази др. идея не е нещо мн. разл., зщт. I-вия човек се е откъснал от др-те, изскочил е навън (а >> и пръв); или още за нем*\ награда\ е оценка\ за I-во\ място.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
...
|wn:11165|wo:01|wl:бъл|wt:диа|wx:чучвам|we:610|wz|
|wn:11166|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:куча|we:610|wz|
|wn:11167|wo:03|wl:пол|wt:общ|wx:kuczki|we:610|wz|
|wn:11168|wo:04|wl:ба+|wt:общ|wx:kaukas|we:610|wz|
|wn:11169|wo:05|wl:те+|wt:дре|wx:hauhs|we:610|wz|
|wn:11170|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:hoch|we:610|wz|
|wn:11171|wo:07|wl:рус|wt:соб|wx:Кавказ|we:610|wz|
|wn:11172|wo:08|wl:анг|wt:соб|wx:Caucasus|we:610|wz|
|wn:11173|wo:09|wl:аз+|wt:общ|wx:чуча|we:610|wz|
|wn:11174|wo:10|wl:рус|wt:общ|wx:чучело|we:610|wz|
|wn:11175|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:чучулетки|we:610|wz|
|wn:11176|wo:12|wl:бъл|wt:спе|wx:челядинки|we:610|wz|
----------
|ei:610|en:610|et:->|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще започнем със звучна\ но диал. бъл. Д. чучвам се, к.з. клякам, сядам нкд. на тясно, или курдисвам се, ако използ-ме този тур-зъм (но >> к.). Да видим откъде може да идва тя и какво има наоколо. Ами, най-близко\ до акъла е да я свърж. с купчина\ или рус\ куча, та-че чучвам се да зн. скупчвам се. Тя, купчина\ не е далеч от къта (за кой\ дрд.), но да прив-ем и казано\ в РЭС за руска куча (а >> и кучка). Та тя е шир. разпр-ена слв. Д. (укр. куча, чеш. kuche, пол. kuczki и пр.), но е извс. и в балт\ Е* (лит. kaucas, шишарка, още kaukara, хълм), а и на зап., зщт. имало гот. hauhs (висок), откдт. е и днш-о\ нем. hoch (сщ\), но от-м идвал и Кавказа, кой\ на фр. е Caucase, на нем. Kaukasus, и на анг. Caucasus ("коокъсъс"), като куча\ била най-вер-но свр-на със стара\ ни къща.
Добре, но както вижд. тук мл. се отдалеч-ме от К\, зщт. не само "ч"-то се губи, а и гласна\ варира (особ. при анг. прочит, кдт. "кокъс" ни праща при кука\ -->> к.), и тгв. може да стигнем и до капа--купа (>> ги; а и haus), та-че авт\ не остана мн. доволен. Той дори почна да си фант-ира, като направи В. с анг-о\ .. church ("чъ(р)ч", но >> c.), кое\ е църква, с идея\ че както там хора\ се събир. на тясно, така става и тук, а прехода "чърч--чуч" не е труден. Да де, само дето това не е така, пнж. църква\ е друг К. (>> и ц.), а и по др. причини. Но скупчв-то при чучване\ си остава, а пък Б\ "ч", особ. 2 ткв. Б*, не ще да е нещо тевт-ко.
И кой знае, алегор-но казано, клк. безсънни нощи още щеше да прекара авт\, ако случ. не бе видял в 1 .. авган. речн. че точно чуча (с кир-ца) било нещо дребно и скупчено, като: детенце, пиленце, жребче, и пр., откдт. чучагак било ласкаво за мл. детенце, а чуча--гири било жив-въд-во! Това вече ни задовол. напълно по смисъл (без да гов-им за точна етим-гия); а после се сетихме и за чучело\, кое\ вече е и рус., и съвс. спок-но може да е няк. вдигн. купчинка. Е, от чучв-то идва и назв-ие\ на 1 вид гъби в Габров\ край (офиц. те са майски гъби), а им.: чучулетки, зщт. растат нагъсто и на големи "чучки", как\ челяд-ки\, кои\ пък са така нареч., зщт. са на гол. челяди (>> ч.). Изоб., "ч" упорито се повтаря и клк\ и да са точни етим-зи\ за челяд\, като ни пращат при няк. скр. kulam (>> k.), то, все пак, зв. доста по-разл-но.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11177|wo:01|wl:бъл|wt:раз|wx:чуш|we:611|wz|
|wn:11178|wo:02|wl:рус|wt:раз|wx:цух|we:611|wz|
|wn:11179|wo:03|wl:рус|wt:диа|wx:цуйка|we:611|wz|
|wn:11180|wo:04|wl:рус|wt:диа|wx:чушка|we:611|wz|
|wn:11181|wo:05|wl:рус|wt:раз|wx:цокать|we:611|wz|
|wn:11182|wo:06|wl:бъл|wt:раз|wx:цъкам|we:611|wz|
|wn:11183|wo:07|wl:нем|wt:общ|wx:zuchten|we:611|wz|
----------
|ei:611|en:611|et:o |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Питане\ ни тук е: защо някои хора викат .. на магаре\ "чуш"? Ами, сиг. зщт. ако не му кажат така, то и няма да ги разбере! С др.д. не ние сме научили магаре\ да разбира какво зн. чуш, ами то ни е науч. да му викаме така, че да ни разбира (>> и на мама нещо ~но). Но, ра-се, това не е 1ствен\ звук, кой\ магаре\ разбира (ако и да е магаре, но >> м.), като по-точно става ?с за няк. цъкащ звук (щелкучий, сп. рус*\), който е понятен и за свине\, зщт. тхн\ интелект не е кой знае клк. по-разл. от този на магарета^ или коне\.
Един вар-нт на този звук (сп. РЭС) било "цух", откдт. в азиат\ реп-ки на бивш\ СССР хора\ викали така осн. на свине\, и от-м им казвали цуйки; или пък, с ориен-ска фонетика, казвали "чух" (респ. чуха за прасе\). И този възглас обяс-ва поява\ на странна\ за нас Д. .. чушка, коя\ за рус*\ не е нш\ чушка (но >> ч.), ами мл. прасенце! Нещо ~но казват и руски\ коняри кгт. "цокают языком" (а >> и "ну"), като цокать е нш\ цъкам, но може да е и чукам, трополя (копытами, да речем).
И, стран., или не, но от-м (с.а.) тр. да е и нем\ глг. .. zuechten, к.з. отглеж-м, развъжд., култ-рам, но нем*\ явно подсъзн. чувс-ат, че тук има няк. презрит. нюанс (т.е. ст.д. за добитък), пнж. das Zuchthaus е изправ. дом, но най-често затвор.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11184|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шамандура|we:612|wz|
|wn:11185|wo:02|wl:тур|wt:общ|wx:samandira|we:612|wz|
|wn:11186|wo:03|wl:гръ|wt:общ|wx:sэmadoyra|we:612|wz|
|wn:11187|wo:04|wl:гръ|wt:общ|wx:sэmadi, sэmaia|we:612|wz|
|wn:11188|wo:05|wl:гръ|wt:спе|wx:sэmantikэ|we:612|wz|
|wn:11189|wo:06|wl:бъл|wt:спе|wx:семантика|we:612|wz|
|wn:11190|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:знаме|we:612|wz|
|wn:11191|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:знак|we:612|wz|
|wn:11192|wo:09|wl:бъл|wt:спе|wx:семафор|we:612|wz|
|wn:11193|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:сонда, -ирам|we:612|wz|
|wn:11194|wo:11|wl:нем|wt:общ|wx:sondieren|we:612|wz|
|wn:11195|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:sonderbar|we:612|wz|
|wn:11196|wo:13|wl:рус|wt:диа|wx:шаман|we:612|wz|
|wn:11197|wo:14|wl:аз+|wt:общ|wx:saman|we:612|wz|
|wn:11198|wo:15|wl:би+|wt:дре|wx:Шамаш|we:612|wz|
----------
|ei:612|en:612|et:@ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Да видим сега какво ни казва Д\ шамандура? Е, I-то нещо е, че тур*\ я наричат shamandira ("шамандъра"), а пък гър*\ (кои\ предпоч-т да съскат вм. да шъткат) й казват sэmadoyra ("семадура"), или sэmantoyra, или още sэmanter (-as). Дотук е ясно, че за нас тя е от балк-ки прзх. (в зап\ Е* няма нищо ~но), но да се възд-жим да приемаме, че гър*\, прим., са я измисли^.
Е добре, шам-дура\ е няк. "дура" (та-че >> и дурак), коя\ само се клати във вода\, но като дълга Д. тя може да се разбие на части и да има и др. ~ни Д* в гр\. Като се огледаме забел-ваме тяхно\ sэmadi, к.з. знак, мишена, белег, предзнам-вание, още sэmaia (сега "семеа"), кое\ е знаме, флаг, и тгв. няма начин да не открием и семантика\ (гр\ sэmantikэ), като наука за смис\ на знаци\ и Д*\, коя\ е плъзнала по цял свят.
Ала защо да изпуск. и наши\ Д*: знаме (кое\ било ст. слв-о\ знамъе), знак, знач., знание, и пр. (получени, нав. по верига\: "семане"--"сенаме"--"з(е)наме", или "семанак"--"сенамак"--"з(е)нак")? Е, те са тук, но неща\ са доста преплет., и спец. за знание\ има др. В., коя\ ни води по-пряко към скр-та. Тук е място^ и на нш\ (и рус.) семафор, к.з. букв. симв-ен огън и е образ-ан от фр*\ към 19 век от sэma + phore (>> и фар). Ала, знание\ не е далеч и от звъне^то (в глава\ ни), за кое\ >> sin, а тук ще добавим още {з/с}ондир-то, кое\ е нем-о\ sondieren (но то е лат. чуждица, съдейки по -ieren), и в него е нлц. проучващо\ пробив. на сонда\, коя\ и отделя неща\, т.к. sondern е отделям, sonderbar е особ., странен (а отдел-то е осн. харат-тика на знание\; но >> и know, кдт. също гов-им за няк. изважд.).
Ала това беше гр\ клон на "семан"-а, а тур\ (изт\) е "шаман", кой\ е точно рус\ Д. шаман -- магьос-к, гадател, човек, кой\ разбира знаци\ (на звезди\ и бог*\); този шаман сп. РЭС го имали и евенки\ (shaman, буд. монах), и тохари\ (shamane), и др., кое\ сп. тях идвало от скр-о\ chramanas ("чра.."), но това (с.а.) избива мл. и на чара (>> ч.), дкт. със "{с/ш}" е по-добре (и ?са не е в будизма или монаси\, а в знака и идеи\ свр. с него). Та тгв. нищо не ни пречи да считаме, че семант-та е 1 вид "шам-тика", и доклк\ по вс. личи, че шамана е по-стар от шам-дура\, то неща\ явно идват някъде от скр-та, но нещо по-добро от cramanas, и наист. после видяхме (в БГУ), че имало вавил-о бог Шамаш, кой\ е дори по-стар от скр\. (Проч., т.к. с--ш е честа мутац., то от сонда\ може да стигнем и до .. шунда\, като нещо за зонд-не, но за нея дрд.).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11199|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:шарить|we:613|wz|
|wn:11200|wo:02|wl:фре|wt:общ|wx:chercher|we:613|wz|
|wn:11201|wo:03|wl:фре|wt:общ|wx:cher|we:613|wz|
|wn:11202|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:carus|we:613|wz|
|wn:11203|wo:05|wl:фре|wt:общ|wx:cherissable|we:613|wz|
|wn:11204|wo:06|wl:бъл|wt:диа|wx:шербет|we:613|wz|
|wn:11205|wo:07|wl:ара|wt:общ|wx:serbet|we:613|wz|
|wn:11206|wo:08|wl:ев+|wt:общ|wx:шукария|we:613|wz|
|wn:11207|wo:09|wl:бъл|wt:диа|wx:шукер|we:613|wz|
|wn:11208|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:захар|we:613|wz|
|wn:11209|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:шекер|we:613|wz|
|wn:11210|wo:12|wl:тур|wt:общ|wx:seker|we:613|wz|
|wn:11211|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Zucker|we:613|wz|
|wn:11212|wo:14|wl:гръ|wt:дре|wx:sakharon|we:613|wz|
|wn:11213|wo:15|wl:ара|wt:общ|wx:sukkar|we:613|wz|
|wn:11214|wo:16|wl:инд|wt:дре|wx:sarkara|we:613|wz|
|wn:11215|wo:17|wl:бъл|wt:соб|wx:Сахара|we:613|wz|
|wn:11216|wo:18|wl:рус|wt:общ|wx:шкура|we:613|wz|
|wn:11217|wo:19|wl:бъл|wt:общ|wx:сух, сухар|we:613|wz|
|wn:11218|wo:20|wl:бъл|wt:общ|wx:суша|we:613|wz|
|wn:11219|wo:21|wl:анг|wt:общ|wx:sure|we:613|wz|
|wn:11220|wo:22|wl:фре|wt:дре|wx:seur|we:613|wz|
|wn:11221|wo:23|wl:лат|wt:общ|wx:securus|we:613|wz|
|wn:11222|wo:24|wl:бъл|wt:общ|wx:сигурен|we:613|wz|
----------
|ei:613|en:613|et:->|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Руско\ шарить, кое\ не е наше\ боядис-м (но >> шаря), а зн. тършувам, ровя, се оказва вар-ция на фр-о\ chercher ("шерше"), к.з. изслед-м, диря, търся -- спомн. си извс\ Фр.: cherchez la femme ("шерше ла фам", търсете жена\ [като причина за вс. бъркотии по света]). Но това фр. търсене тр. да идва от силно\ желание или влеч-ие, к-то е предст-но в тяхно\ cher ("шер"), к.з. мил, драг, и се извежда от лат-о\ carus в.з. на скъп, мил (или ит-а\ cara, кое\ е сщ\ -- >> c.).
От-м фр*\ казват cherissable ("шерисабл"), к.з. любим, като cheriss ("шерис") би тр-ло да означ. обичам, скъпя, от кое\ (сп. BWL) анг*\ са напр-ли тяхно\ cherish ("чериш" -- >> c.) в.з. на скъпя, ценя като зеница\ на очи\ си, лелея. Това cher е мн. близко до тяхно\ charmante или нш\ чар, кои\ се разгл-дат дрд. и водят до древ. изт. К., но тук можем да спом-ем още и наш\ .. шербет, кой\ е тур\ sherbet (от араб\, сп. ЧД00), кой\ е нещо сладко и приятно, и има почти сщ\ зв-ене на cher, ако го прев-ем като "сладурче". В този смис. е и циг-а\ шукария ("Чай-шукария", коя\ използ. и нем*\ -- Schukerie, веселба, чалг-тво), или нш\ Д. шукер, коя\ е (сп. ЧД00) тур-перс-о\ shuekuer (и там зн-ло "Слава Богу", "най-сетне"; но може да зн. и "докопах захарче\").
Така стигаме и изоб. до захар\ или шекера (тур\ sheker), или нем\ der Zucker, или ит-о\ zucchero, и т.н., кои\ водят до ст. гр\ sakharon, от-м до араб-о\ sukkar, перс-ия shakar, и скр-о\ sharkara, кое\ вече е не само зах-ен песок, а въоб. пясък, та-че с чиста съвест може да сложим тук и пустиня\ Сахара. Тук има разл. идеи, зщт. можем да си мислим, прим., че cher е съкрат. от шекер, кой\ е сладък, но съ-ка сух (от-м и сухар\) и корав, кое\ ни води до руска\ шкура (и пол. skora), кое\ е кожа, а тя е нещо като кора, но още и до суша\ и др. сухи неща, а те се ронят като пясък и стържат. Проч., доклк\ chercher има и др. смис., то +>> c., а ако се питате защо сух\ пясък може да е нещо хуб., то >> коран.
Така, а после авт\ реши, че тук може да е място^ и на сиг-ни\ неща в зап\ вар-нт, т.е. на анг-о\ sure (но четено "шуъ"), пнж. на фр. то е sur (ама с "гарга" над "u", та-че тр. нещо да липсва, и би могло по-рано да е било "sucr"), а на нем. е sicher (но >> s. в по-др. смис.), и идея\ би могла да е за нещо сладко и/или сухо. Е, ама не излезе баш така, зщт. ст.-фр-а\ Д. била seur (и то с 2 точки над "е", нав. "сеюр"), и това било ит-о\ sicuro, исп-о\ seguro, и лат-ия securus, т.е. анг-о\ secure, или нш\ сигурен (като румън-а\ Siguracia, бивша\ им Държ. Сиг-ст). Та-че "номера" тук не е в сладко\ нещо, а в .. отсечено\, отделено\, или взето за мен (на sicher), т.е. К\ не е засмук-що\ sak- /suk-, а sek- (но може да е и sat- /sut-, та-че >> Сатурн, а после сравн. sure с араб-а\ surah), но те са дост-но близки, за да може човек да се обърка, а и не е като да не може да се об1ят с идея\, че сигурно\ е и сладко (или обрт-то).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11223|wo:01|wl:бъл|wt:раз|wx:шарлатан (-ин)|we:614|wz|
|wn:11224|wo:02|wl:фре|wt:общ|wx:charlatan|we:614|wz|
|wn:11225|wo:03|wl:ита|wt:общ|wx:ciarlatano|we:614|wz|
|wn:11226|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:латать|we:614|wz|
|wn:11227|wo:05|wl:рус|wt:диа|wx:латы|we:614|wz|
|wn:11228|wo:06|wl:тур|wt:общ|wx:lata|we:614|wz|
|wn:11229|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:летва|we:614|wz|
|wn:11230|wo:08|wl:ара|wt:общ|wx:латиф|we:614|wz|
|wn:11231|wo:09|wl:анг|wt:диа|wx:lath|we:614|wz|
|wn:11232|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:laden|we:614|wz|
|wn:11233|wo:11|wl:нем|wt:общ|wx:Latte|we:614|wz|
|wn:11234|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:Leiste|we:614|wz|
|wn:11235|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Leiter (m & f)|we:614|wz|
|wn:11236|wo:14|wl:лат|wt:общ|wx:later|we:614|wz|
|wn:11237|wo:15|wl:лат|wt:общ|wx:lateo|we:614|wz|
|wn:11238|wo:16|wl:лат|wt:общ|wx:latio|we:614|wz|
|wn:11239|wo:17|wl:бъл|wt:спе|wx:латентен|we:614|wz|
|wn:11240|wo:18|wl:бъл|wt:спе|wx:латерален|we:614|wz|
|wn:11241|wo:19|wl:лат|wt:общ|wx:lateralia|we:614|wz|
|wn:11242|wo:20|wl:анг|wt:соб|wx:Latin|we:614|wz|
|wn:11243|wo:21|wl:анг|wt:общ|wx:latitude|we:614|wz|
|wn:11244|wo:22|wl:рус|wt:общ|wx:ладья|we:614|wz|
|wn:11245|wo:23|wl:бъл|wt:общ|wx:лодка|we:614|wz|
|wn:11246|wo:24|wl:рус|wt:общ|wx:лоток|we:614|wz|
|wn:11247|wo:25|wl:бъл|wt:диа|wx:маскара|we:614|wz|
|wn:11248|wo:26|wl:фре|wt:общ|wx:masquerade|we:614|wz|
----------
|ei:614|en:614|et:->|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Има 1а звучна м_унар. Д. шарлатан (на рус., а на бъл. +ин), за коя\ профес-сти\ изгл. не могат да разб-ат откъде е дошла, т.к. и в "тлъст\" OED няма нищо Э-вено по ?са, ос. че се появила в 17 в., и на фр. е charlatan ("шарлате~"), на ит. ciarlatano ("чарлатано", така както ciao е чао), и т.н. Авт\, об., се наема да й направи разбор, кой\ открива К*\ й, кои\ отиват в дълб. древ-ст. Те са 2 и пнж. са проник-ли в мн. Е* ще работим на руско-бълг., за по-лесно.
Ами, тгв. неща\ са прости: шарлатан = шаря (бъл.) + латать (рус.), кое\ щ.р. рисувам и кърпя, или "лъже--маже", както още казваме! По ?са за шарене\ >> шаря, коя\ е мн. дъл. В., но квинтес-ия\ й се свежда до това, че К\ е шумер. и означ. нещо шарено, кое\ е дар от бог*\, като се среша на запад под форма\ на charisma, charmant и пр.; а с "латане\" ще се заемем тук.
Д\ латать на рус. зн. кърпя, като тя идва от остар-а\ вече Д. латы, к.з. ризница, броня (т.е. нещо закърпено, от мн. парченца). Но лати\ имат разл. аналози в др\ Е*, като на тур. lata е летва -- ето я и нш\ Д. -- а още горна дреха, че и в Корана се спом-ва латиф, к.зн-ло: изтънчен, фин, неуловим за око\, чув-вен, чист. От зап\ Е*, най-близко е анг-о\ (сщ. остар.) lath ("лаатх"), к.з. планка, рейка или нещо, кое\ може да се преплете, напр. пръчки за правене на решетки\ на тип венец-ски прозорци (нещо латифч-ско), а lath fence е ограда от преплет. пръчки, коя\ ни обгражда с цел да ни запази от външна\ среда.
Дебели\ речн* извеж-т lath от остарели анг. и тевт. Д*, кои\ водят и до днш-о\ laden на нем., кое\ е нещо по-разл., а им.: товаря, зареж-м. Но то не е мн. разл. ако го схващ. като осигур-не, подхранв., зщт. като сщв. der Laden e магазин, а die Lade е ракла, чекмедже, т.е. място кдт. можем да намерим все хубави неща, но към това ще се върнем след мл. Ос-ва в нем\ Э-уват още и Д*\: die Latte, к.з. летва и коресп-ира дирек. с тур-а\ lata, как\ и die Leiste ("лайсте"), кое\ е пак летва, но тр. да се разб. като нещо здраво и издърж-во, т.к. от-м те имат още leisten, кое\ е върша, правя, а пък Leiter е добре позната Д., коя\ може да е от м. род и тгв. е ръков-тел, а ако е от ж. род става на стълба.
А я сега да видим какво казват лат*\ по ?са. Оказва се, че там този К. е доста богат но в центъра му се намират Д*\ later, lateo, и latio. Later е тухла, плочка, отливка, lateo е скривам се, правя се неизв-тен, а latio е носене, оказв. на помощ. М.др., от-м са: латентен (скрит) период на дад. болест; латерален (страничен, осн. за лекари\ и се свр. с опазв-ето ни отстрани), а lateralia е пътна чанта, зщт. се носи премет-та от страни (и служи за слагане в нея на разни "ладные вещи"). Както и да е, този "лат-" е нещо, кое\ слагаме около нас за да ни опази и К\ сиг. е доста древен, м.че не можем да посочим точния му източ-к. Нав. тук е и сам\ лат. Е. (Latin, "лаетин", на анг.), коя\ Д. се дава от 13 в. от тхн\ latium като това била част\ от Италия вкл-ща Рим (та-че нав. се има п-вид нещо стр-чно, или ладно, или широч-но -- latitudo е ширина, нещо разпростр., от-м latitude, "лаетитйуд" е ширина на анг.). А в рус\ можем да спом-ем още: ладья, кое\ е ладия, лодка, т.е. и нш\ Д. лодка, после лот`ок, кое\ е тезгях, поднос, и др. (а >> и лад).
И нека накрая добавим още 1а Д. със смис\ на шарлатан (-ин) -- нш\ маскара, кое\ е синоним на измамник, мошенник, но Д\ зн. просто човек, кой\ се разрисува, носи маска, като от-м идва маскарада (masquerade, "маскерад", на фр., но и на анг. се пише така). Е, тази Д. се използ. за политици\ и в негат. смисъл, но виждали ли сте откровен политик, кой\ да казва какво\ мисли? Ако ткв. човек стъпи на политич-та сцена, той или тр. да се научи да лъже, или да я напусне (само дето това не се налага, зщт. той и няма как ин. да стъпи на нея ако не шарлат-тва пр. това). Но не си мислете, че само политици\ са виновни за тази ситуация, зщт. те просто се нагаждат към "популиса", кой\ иска да му се казват само хуб. неща за него и лоши за др-те, т.е. да се маскарят неща\.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11249|wo:01|wl:бъл|wt:раз|wx:шашкън|we:615|wz|
|wn:11250|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:siskin|we:615|wz|
|wn:11251|wo:03|wl:тур|wt:общ|wx:saskin|we:615|wz|
|wn:11252|wo:04|wl:пол|wt:общ|wx:czyz|we:615|wz|
|wn:11253|wo:05|wl:рус|wt:общ|wx:чиж|we:615|wz|
|wn:11254|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:чичопей|we:615|wz|
----------
|ei:615|en:615|et:--|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Т.к. ни направи впечат-ние голямо\ сход-во в зв-ене\ на нш\ тур-зъм шашкън (-ин) и .. анг-о\ siskin ("сискин"), кое\е дребна\ птичка щиглец (>> щ.), решихме да проучим ?са. Съскащи\ съгл-ни, ра-се, са най-променл-те елем-ти при премин-не от 1 Е. в друг, та-че "ш" и "s" могат спок. да са 1 и същ звук записан по разл. начин, но дейст-но\ полож. надмина очак-ния\ ни, зщт. както ще видите сега, този звук може да стане и "ч", и "ж", и др. ~ни.
Ако тръгнем от тур\ край на В\ ще намерим тяхно\ shashkin ("шашкън"), к.з. изумен, смаян, слисан, но обичайния контекст при нас е за няк. нищож-во, за човек, кой\ само се мисли за нещо, но е нищо, т.е. разказвача (!) остава слисан и изумен като го гледа (>> и шиш за > подроб-ти). Др-ят край на В\ е доста странна\ за анг*\ Д., коя\ няма прзв* около нея, кое\ ни насочи към дебелия OED. Сп. тях siskin е влязъл в анг\ към 16 век през ср. Европа и пол-ия czyzh ("чиж"), но това (с.а. и OED) си е рус\ чиж, кой\ ние, наист., превежд. като щиглец.
На I-в поглед излезе, че siskin-а си е чижа или щиглеца, но това не е няк. изумен или глупав човек. Са-че, ако се замис-м мл., се оказва, че неща\, може и да са свр., зщт. и чижа не стои добре в рус\ и пол\, така както и sisikin-а в анг\. И спок. можем да допуснем, че тази мискинска птичка щиглеца, кой\, изгл., е няк. дребосъче, но с високо самочув-ие (както и подобава на дребос-и\), все прави разни пакости на хора\ (изкълва^ им жито^, напр.), и само се перчи и свирука като че ли е кой знае какво. Е, как тгв. да не я нарече човек "шашкънка"?
При това полож. е норм. тур\ Д.(или др. ст. изт-а) да е ориг-ла, кой\ претърпява гол. мутации дкт. стигне I-во до Полша ("шашкън" -- "чажкин" -- "чаж" -- "чиж") и средна Европа (но Осман-то нашествие е било спряно чак към Виена, та-че сума\ слв. племе* са останали под тхн. власт), и от-м да завие надясно към Русия под име\ чиж, и наляво през др. страни (като czyzh -- siskin), дкт. стигне до о-ва нареч. Велика Британия. Най-вер-но това е прзх\ на анг\ siskin изведен от тур\ Д. за "дребна рибка" -- шашкън.
Е, ама не бива съвсем да се изкл-ва и елем-но\ подраж-ие на птиче\ чурул-не (още > при толк. завъртяно извеж-не), и тгв. чижа може да си е слв., а шашкъна, да се свр., да речем, с .. шаха (>> ш.), кое\, поне в шахмата, е достат. основ-ие за смайване. A propos, по ?са за чурулик-то: това, кое\ нш\ птичка нареч. чичопей, коя\ може и да е роднина на чижа, казва е ( с.а.) нещо като .. "ц`ицат`а"! Ако не вярв., то се вслуш-те някога.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11255|wo:01|wl:рус|wt:раз|wx:швабра|we:616|wz|
|wn:11256|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:swab|we:616|wz|
|wn:11257|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Schwamm|we:616|wz|
|wn:11258|wo:04|wl:ке+|wt:общ|wx:zwabber|we:616|wz|
|wn:11259|wo:05|wl:нем|wt:общ|wx:Schwabber|we:616|wz|
|wn:11260|wo:06|wl:бъл|wt:раз|wx:шваби|we:616|wz|
|wn:11261|wo:07|wl:нем|wt:раз|wx:Schwabe (m)|we:616|wz|
|wn:11262|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Schwabe (f)|we:616|wz|
|wn:11263|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Schabe|we:616|wz|
----------
|ei:616|en:616|et:~ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: На всеки бълг-ин учил рус. сиг. му е направила впечат-ние Д\ швабра (четка с парцал за миене на пода), зщт. ние нямаме ткв. Д. А я нямаме, т.к. тя не е слв., и мн. прилича на анг-о\ swab ("суоб"), к.з. сщ\, а още и тампон (а за програм-ти\ зн. размен. места^ на 2 клетки), кое\ пък не е далеч и от немския der Schwamm ("швам"), кое\ е гъба или сюнгер.
Ако искаме да прециз-ме неща\ тр. да спом-ем, че анг*\ (сп. BWL) извеж-т swab от датско\ zwabber, кое\ е движ-ие, ту насам, ту натам, откдт. в днш\ нем. имат глг\ schwabbeln ("швабелн") в.з. клатя се, дрънкам глупости, разливам нещо и пр., или сщв\ der Schwabber ("швабъ"), кое\ е бърсалка или корабна метла. Запом-те засега 2\ "b"-та и нека помис-м дали тази швабра не ни напомня за нещо др. свр. с нем*\.
Е, няма начин да не се сетим за шваби\, нали? Но тази Д. не са я измисли^ др. народи, а сами\ немци, кои\ наричали жители\ на провинция Вюртемберг и част от Бавария Schwaben ("швабен"), а в ед.ч. der Schwabe! След това мн. народи са обобщили това назв. за нем*\ изоб., т.к. са усетили презрит-ния нюанс и той им е харесал. Но какъв е този нюанс, зщт. за бъл*\ той не е извс.?
Той не беше извс. и на авт\, дкт. не свърза шваба\ с швабра\, а в нем\ разлика\ м_у 2\ К\ е само в това дали Б\ "b" се дублира или не. Но изгл., че за тях само 1а Б. не е била достат. и зтв. те имат нещо още по-интер. в случая, кое\ може да се открие в нем. речник. То е, че точно (!) сщ\ Д. Schwabe, са-че този път от ж. род зн. вече .. хлебарка! Е, ос. нея сщ\ знач. има и die Schabe ("шабе") като този път са изтървали 1а Б. за да има разлика, но тя е толк., гол., клк\ м_у наше\ "ега ти" и др\ израз, нали?
Та-че човек има даже избор да асоц-ра нем*\, ако иска с пачавра\, ако иска с хлебарка\. При това те сами са си виновни!ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11264|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:шелуха|we:617|wz|
|wn:11265|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:шелудивый|we:617|wz|
|wn:11266|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:шелушить|we:617|wz|
|wn:11267|wo:04|wl:анг|wt:общ|wx:shell|we:617|wz|
|wn:11268|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:shallow|we:617|wz|
|wn:11269|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:люспа|we:617|wz|
|wn:11270|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:лук|we:617|wz|
|wn:11271|wo:08|wl:бъл|wt:общ|wx:лък|we:617|wz|
|wn:11272|wo:09|wl:рус|wt:общ|wx:лыко, лука|we:617|wz|
|wn:11273|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:лъкатуша|we:617|wz|
|wn:11274|wo:11|wl:рус|wt:общ|wx:лукоморье|we:617|wz|
|wn:11275|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:Lauch|we:617|wz|
|wn:11276|wo:13|wl:инд|wt:дре|wx:luncati|we:617|wz|
|wn:11277|wo:14|wl:бъл|wt:общ|wx:луканка|we:617|wz|
|wn:11278|wo:15|wl:бъл|wt:общ|wx:наденица|we:617|wz|
|wn:11279|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:жила|we:617|wz|
|wn:11280|wo:17|wl:рус|wt:общ|wx:отшельник|we:617|wz|
|wn:11281|wo:18|wl:рус|wt:общ|wx:келья|we:617|wz|
|wn:11282|wo:19|wl:лат|wt:общ|wx:cella|we:617|wz|
|wn:11283|wo:20|wl:анг|wt:общ|wx:cellar|we:617|wz|
|wn:11284|wo:21|wl:анг|wt:общ|wx:ceiling|we:617|wz|
|wn:11285|wo:22|wl:анг|wt:общ|wx:seal|we:617|wz|
|wn:11286|wo:23|wl:фре|wt:общ|wx:cellule|we:617|wz|
|wn:11287|wo:24|wl:бъл|wt:общ|wx:целулоза|we:617|wz|
|wn:11288|wo:25|wl:нем|wt:общ|wx:Schall|we:617|wz|
|wn:11289|wo:26|wl:нем|wt:общ|wx:Schelle|we:617|wz|
|wn:11290|wo:27|wl:нем|wt:общ|wx:Schaluppe|we:617|wz|
|wn:11291|wo:28|wl:бъл|wt:общ|wx:шал|we:617|wz|
|wn:11292|wo:29|wl:нем|wt:общ|wx:Schale|we:617|wz|
|wn:11293|wo:30|wl:рус|wt:общ|wx:шепот|we:617|wz|
|wn:11294|wo:31|wl:рус|wt:общ|wx:шепелявить|we:617|wz|
|wn:11295|wo:32|wl:рус|wt:общ|wx:шелест|we:617|wz|
----------
|ei:617|en:617|et:o |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Руска\ шелух`а, к.з.: люспа, черупка, обвивка, зв. доста странно за нас, зщт. не е "баш" руска, м.че е обрасла наоколо с разни прзв-ни като: шелудивый или крастав, шелушить (-ся) или лющя (се), и други. Но тя прави мн. добра В. с анг-о\ shell ("шел"), кое\ е пак черупка, люспа и пр., та-че е мн. възм. да има общо подраж-ие на шумолене\. От др. стр. анг-о\ shell ("шел") зв. мн. близко до тяхно\ shallow ("шаелоу"), к.з. плитък, зщт., ра-се, че shell is shallow, та-че това са свр-ни Д*, независ. от мл. раз-но\ им писане.
Но и наши\: люспа, люспя или лющя идват пак от-м, само дето ние сме махнали I-та Ср. на руско\ шелушить и сме модифиц-ли оконч\, та-че да не може да се познае лесно. Но щом "ше"-то не е толк. важно, то от оригинала остава само "лу"-то, а пък това ни дава Д\ лук (рус. и бъл.) като вид зеленчук, зщт. лука е само люспи (но >> и отлюспвам). А др-ия руски лук, или лък на бъл., идва от лико\ (л`ыко на рус.), кое\ може лесно да се извива, или още от руска\ лук`а, кое\ е завой, извивка, откдт. имаме и лъкатуш-то при нас, и хуб\ рус. Д. излучина (завой на река), и още по-приятна\ -- лукоморье (морски залив).
За свед-ие, в РЭС за лука се спом-ват част от изброени\ по-горе думи, а още и прим.: чеш\ luk, ст.-гор.-нем\ louh, кой\ днес е der Lauch (и прави добра В. с das Laub, кое\ е шума, листак), и др., кои\ зн-ат все лук (прим. в анг. лука е от др. К., но пък праз лука е leek); после имало ст. пруско lunkan като лико (ясно е, че лука и лъка са ~ни неща, щом за рус*\ Д\ е 1а и сщ.), но К\ бил мн. древен, зщт. и в скр\ имало lunjcati ("лунькати"), като късам, лющя (руско\ шелушить). Дкт. при "ше-" има няк. пляск. с ръце, то при "-лу" е нлц. лягане и извив., но тези К* (Ср*) са така мас. плъзнали по света, че човек спок. може да се обърка (>> и: ласо, лик, луч или luck, луна, лъжа и др.). Нищо чудно и наша\ .. луканка, да носи сщ\ асоц-ии за нещо извито (и добре изстиск.), зщт. ~ен смис. има и суджука (нав. тур.), как\ и петало\ (>> п. за прзх.). А, може да спом-ем и наденица\, коя\ е пак нещо дълго и източено, но става и за надяване (на шиш, да речем).
Така, но пак от shell можем да стигнем и до наша\ и рус. жила ("ш" лесно става "ж"), зщт. жили\ в месо\ са 1 вид обвивка или ципа, коя\ може да бъде и практич. 1-мерна, а не непрем. няк. повърхност. Даже и странно\ за нас руско назв. на коприна\ -- шелк -- може да се обясни (с.а.) като нещо получ. от "шела" или люспи\ на буби\ (но >> ш. за по-авт-тетна етим-гия). От сщ\ тази черупка или люспа, като човек отлющил се от общ-во\, идва и рус\ отшельник, м.че той може да се изведе и от килия\ (келья, по рус., и тгв. би тр-ло да е "отКельник"), кое\ ни води до лат-а\ cella (с "це"), к.з.: стаичка, чердак, килерче, мансарда, затвор-ска килия, и прочее. Това ни напомня и за анг-и\: cellar ("селъ", мазе), ceiling ("сиилинг", таван), че и за глг\ seal ("сиил", запечат-м, или като сщв. печат (дкт. друг\ им seal като тюлен тр. да е съкр. от sea-lion). Но, ра-се, и сама\ Д. shell, а и фр-о\ cellule ("селюл", килия, клетка, ядро, и пр.) или celle (за монаш. килия), както и целулоза\, коя\ се получ. от "целуле\" [на клетка\], няма откъде дрд. да идват ос. пак от сщ\ лат. К-н. Cella-та, от своя стр., е свр. и с .. чело\, но за него дрд.
С мл. въображ-е, об., можем да си предст-им и как може да се е сформ-ла Д\ shell -- от мидени\ черупки и раковини, кои\ като се изхвър-т от вълни\ на брега на море\, и после вълни\ като се оттег-т навътре, то се чува 1о пост-но "шшъ". или "шше". Тази подраж-лна линия се вижда добре в нем\, кдт. намираме der Schall ("шал", но в мн.ч. е Schaelle, "шеле"), кое\ е звук, шум, откдт. die Schallplatte ("шалплате") е грамоф. плоча, а още и die Schelle ("шелле"), кое\ е звънче, окови, или белез-ци (зщт. дрънчат; а при нас правят белези), а още и плесница (по сщ\ прич.).
Това обяснява откъде може да е дошъл анг-ия shell (не за точна етим-гия, зщт. нем*\ имат и Д\ die Schaluppe като вид лодка, та-че сиг. има и др. тевт* Д*), а ни напомня и за нш\ шал (рус\ шаль), кой\ е 1 вид ципа или обвивка, и се свр-ва идеал. с нем-о\ die Schale, к.з. обвивка, черупка, а и лагер в механика\. От-м може да стигнем и до рус\ шепот ("шьопот") или нш\ шепот, до шум`а (като по-звучен шепот, но >> ш.), до шепелявить (фъфля, на рус.), до рус\ шелест, кое\ е шумол. на листа^, и мн., мн. др. шумови Д*, дошли все от обикн-ни\ мидени черупки, или от пляск-то с шепи (та-че >> и шепа).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11296|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:шельма|we:618|wz|
|wn:11297|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:Schelm|we:618|wz|
|wn:11298|wo:03|wl:бъл|wt:диа|wx:чалма|we:618|wz|
|wn:11299|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:шлем|we:618|wz|
|wn:11300|wo:05|wl:нем|wt:спе|wx:sch-|we:618|wz|
----------
|ei:618|en:618|et://|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще тръгнем от рус\ Д. шельм`а, или още шельм`ец, к.з. шмекер, мошеник, измамник, и е непозн. у нас, зщт. не е рус., а е точно нем-ия der Schelm ("шелм") със сщ\ знач-ие. Но ?\ е откъде е дошло и с какво се свр. това "шелмуване" при тях? Ами, ако се почешем мл. по глава\ може и да изкараме тур-а\ чалма, или calma (но >> c.), коя\ зв. практ. по сщ\ начин, само дето означ. няк. капа, покривало за глава\, т.е. шлем. Анал. можем да цит-ме анг\ shell (>> s.) или нш\ шал. Та-че тук се питаме, какво общо може да има мошеника с чалма\? Не мислете, об., че имплиц-ме мисъл\, че вс., кой\ носи чалма е непрем. мошеник, а по-скоро обрт\. Ама и това не е баш така, но нали ст.д. за хитреци, тъй че защо и да не похитр-ме малко? Идея\ е, че чалма\--шельма\ е просто няк. черупка, т.е. хитреца е 1 скрит човек, кой\ крие мисли\ си под покривало.
Но тук има още 1а хитрост, пнж. хитреца беше само 1а отвл-аща маневра, за да кажем нещо за .. Б\ "ш" и нейно\ присъс-ие в разл. Е*. Така напр.: в бъл\ Д*\, кои\ започват със "ш" са (сп. приблиз-ни изчисл-ия по речник) около 1%; в рус\ неща\ са анал-чни като там сме сложили и "щ", пнж. те я четат "шч", кое\ дава пак 1%; в анг\ само "sh" заема също 1%; във фр\ на "ch" намер-ме почти 2%; дкт. при нем*\ имаме цели 5% почващи с "sch", и още мл. над 4% с "sp" и "st" (кои\ се четат "шп" и "шт" съотв.), което дава вече 9% общо; а ~но е полож-ето и в еврей\ (по груба оценка от SLD) кдт. на "sh" (сп. анг. транскр-ия) започват около 6.5%. И в тур\ има нещо ~но, м_р че там почващите на "sh" (т.е. "s" с точка) са само 1.4%, но тази Б. често се среща вътре в Д*\ (кое\ е трудно да проверим по речника); но пък тгв. на "ч" (т.е. "c" с точка) са вече 3.3%, а на "дж" (т.е. "c") са 1.5%, и предпол-ме, че този % е висок и в араб\.
Това си има свое\ обясн-е, зщт. "ш" (а нав. и "дж" или "ч") са доста разпр-нени в изт-и\ Е* и нем*\, тръгв-ки от няк. древен арий., кой\ стои доста близко и до евр\ (>> еврейски), са запаз. афин-ета си към този звук. Та-и-че, честота^ на среш. не буди съмн-ие и може да се предп-ожи, че около 1/4 от нем\ Д* на "sch" имат свои\ екв-ленти в съврем\ тур., а 1/2 в еврей\, кое\ ни се вижда интер. наблюд-ие.
Нещо >, можем да отидем и по-надалеч като свр-м вкус*\ (!) на нем*\ с тези на евреи\, зщт., в кр. сметка, евреи е имало и има по цел\ свят, но най-остър е бил конфликта (кое\ е тв. меко казано) м_у нем*\ и евреи\. Това не може да е случ., така както не може да е била случ-на и висока\ %на извадка на евреи\ сред нем*\, поне преди II Свет. Война. С др.д., това е потвър-ние на ст\ поговорка, че "кои\ се обичат се и карат"! И това не са парадокси, а жит-ски истини, така както е вярна и ст\ еврей. (ако авт\ не греши) погов-ка, че "на този свят нито 1о добро (!) дело, НЕ е останало безнаказ."!
Е, все нкд. тр-ше да го сложим този честотен анализ, зщт. и той учи на нещо. Но не бива вс. да утрираме, зщт. нем*\ страшно си падат по звука "ц", и Д* с тази Б. (вкл-ая любима\ им предст-ка zu) правят 4.6%, дкт. в евр\ (сп. SLD) на ts- (кое\ за тях е "ц", зщт. "z" е "з") има 2.2%, та-че поне по това те се и различ-т (м_р и не мн., пнж. в анг\ на "z" има едва 1/800 от Д*, а и при нас и рус*\ те не стигат и 1/2 %).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11301|wo:01|wl:рус|wt:общ|wx:шесть|we:619|wz|
|wn:11302|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:шест|we:619|wz|
|wn:11303|wo:03|wl:ба+|wt:общ|wx:sesi|we:619|wz|
|wn:11304|wo:04|wl:инд|wt:дре|wx:sat|we:619|wz|
|wn:11305|wo:05|wl:инд|wt:дре|wx:sastis|we:619|wz|
|wn:11306|wo:06|wl:бъл|wt:диа|wx:сащисвам|we:619|wz|
|wn:11307|wo:07|wl:тур|wt:общ|wx:sasmak|we:619|wz|
|wn:11308|wo:08|wl:бъл|wt:диа|wx:шашма|we:619|wz|
|wn:11309|wo:09|wl:тур|wt:общ|wx:alti|we:619|wz|
|wn:11310|wo:10|wl:тур|wt:общ|wx:altin|we:619|wz|
|wn:11311|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:алтъни|we:619|wz|
|wn:11312|wo:12|wl:бъл|wt:спе|wx:шеш-беш|we:619|wz|
|wn:11313|wo:13|wl:бъл|wt:спе|wx:цифри турски|we:619|wz|
|wn:11314|wo:14|wl:сл+|wt:общ|wx:шост|we:619|wz|
|wn:11315|wo:15|wl:рус|wt:общ|wx:жесткий|we:619|wz|
|wn:11316|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:жесток|we:619|wz|
|wn:11317|wo:17|wl:рус|wt:общ|wx:жезл|we:619|wz|
|wn:11318|wo:18|wl:сл+|wt:дре|wx:жзьлъ|we:619|wz|
|wn:11319|wo:19|wl:ба+|wt:общ|wx:zizlis|we:619|wz|
|wn:11320|wo:20|wl:бъл|wt:общ|wx:желязо|we:619|wz|
|wn:11321|wo:21|wl:чеш|wt:общ|wx:zeleso|we:619|wz|
|wn:11322|wo:22|wl:сл+|wt:дре|wx:желы|we:619|wz|
|wn:11323|wo:23|wl:рус|wt:спе|wx:шестерня|we:619|wz|
|wn:11324|wo:24|wl:нем|wt:общ|wx:Stahl|we:619|wz|
----------
|ei:619|en:619|et:--|ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тук си постав. 1 доста труден ?с, кой\ е свр-ан със секса, та-че >> I-во В\ на sex, са-че този път с наш К., с безобидна\ 6ца, коя\ на рус. е шесть, об. -- там е работа^, че има 1о "об.", пнж. -- точно шест на рус. пък зн. прът, върлина (дкт. 6ца\ има "ь" на края)! Не само, че авт\ не вярва мн. на случ. съвп-ния, но и идеи\ на др\ В. го накараха да погл-не в РЭС. И там казват, че цифра\ 6 била ст. слв. (пол. szeshch), и балт. (литов. sheshi, шеши"), и т.н., като и на скр. била shat или shashtish, и това "шаштиш" направо ни сащиса!
А пък сащисв-то (или шастис-то) сп. ЧД00 било от тур-о\ shashmak (удивявам), или shashirtmak (смайв., слисвам), кое\ щ.р., че и шашма\ е тук, и излиза, че `ако и Д* да са тур., те идват от скр-та. Е, тгв. решихме да провер. как е 6ица\ при тур*\, ала тя вече не е от този К., та-че дали не грешим нещо? Но не грешим, зщт. 6 на тур. е alti, кое\ на 1 зап-няк може да говори за нещо старо (то и старо\, като правило, е хуб., в 1н библ-ски смис.), но на тур*\ им казва съвсем опред-но, че това е нещо мн. хубаво, зщт. .. ами зщт. до alti стои altin (четено "алтън"), кое\ вече е познато и при нас като алтъни, т.е. жълтици, т.е. злато^ (или изоб., нещо хуб. като злато)!
Е, добре, това щ.р., че 6ица\ е мн. хуб. (1 вид, златна) цифра, и това за нас вече не е ново, но все пак интереса ни се поддържа -- още и от спомен-то литов. почти--шише (>> шише), кое\ говори за няк. шиш, и от това "шат" в скр-та, че и от .. изскачаща\ ст. гр-а шестица (>> eksi). Ос-ва тя, 6ица\, на тур. е alti сп. 1 речн., ама авт\ си спомня, че на табла, коя\ +лно. е древна изт. игра, 6 и 5 се нарича шеш--беш, а "беш" е 5ица (>> bes), също 4 и 4 бяха дорджохари, а "дьорт" пък е 4орка на тур, та-че шеш--шиш--шаш сиг. буди няк. асоц-ии и при тур*\. (И нека за пълнота изброим цифри\ на тур.: 0 -- sifir, 1 -- bir, 2 -- iki, 3 -- uech = chue, 4 -- doert, 5 -- besh, 6 -- alti, 7 -- yedi, 8 -- sekiz, 9 -- dokuz, 10 -- on.). После, да не забрав., че при хиндуизма бог*\ имат все по 4 ръце, и това сиг. е така, зщт. като броим и 2\ им крака, се получ-т точно 6 крайника, и зтв. обикнов-те хорица са се {ш/с}ащисвали пред тях.
Но, да се върнем пак в рус\ и да видим какво е полож-е\ и с пръта--шест. Е, той сщ. бил ст. Д., чак праслв. (shьstъ, "шьстъ"), имало белор. шост и литов. shiekshtas (ствол на дърво, очистено от К*\), и после започва 1о безуспеш. гадаене (дали това се свр-ло с гр-о\ shizoo, разцепвам, или не), ама хора\ нямат авт-ова\ идея в глави\ си (и зтв. ги избива на шизофр-чни идеи, а?). А, шест-а имал и II-ро знач. на двор, пнж. той се мерел с пръти.
Ами, тгв. решихме да погл-нем и на близко\ жесткий (с "ьо"), к.з. як, здрав (сщ. ст. слв.), но тук номера е осн. в дрънч-то, пнж. имало старо жестъ (жълта мед) и та^р. "жиз" (пак сщ\ мед), кое\ вече избива и на жълт\ цвят (но алтъни\ са жълти), ама се добавя още и жест-ост\ (коя\ ндл. е нещо жълто). Та-че, ако нямате п_вид, това, кое\ авт\ има, то до никъде няма да стигнете. (Само с дрънч-то може да се обясни жесток-та, но не и очист-то от клони\ дърво; или пък: пръчка\ може да вика "шат", но как това ще го прави 6ица\ не е ясно.).
Анал-чно ходене по мъки\ има на жезъла (жезл на рус.), кой\ бил (пак РЭС) ст. сл. жзьлъ, имало литов. zhagaras като суха клонка, ама не бивало да я свр-ме с горене\ (дкт. с.а.: она загорелась), нито със ст. исл-о\ geisl (прът, лъч; ама с.а. това си е гейзер, са-че втвърден, или по-точно нем-ия Geissel -- >> G. -- к.з. бич, и `ако и нем*\ да нямат "ж", то поне "с" и "ш" с лопата да ги ринеш), после се казва, че ндл. било и армен. gzir (блатна тръст.), и т.н. И не става ?с, че хора\ ни лъжат, зщт. съвсем корект. казват, че от руския (а не обрт\) било латиш-о\ zizlis, zizis (пръчка, тояга). Може да прод-им и с желязо\, кое\ сщ. е ст. и об. слв. (чеш. zhelezo, пол. zhelaso), кое\, как\ знаете, нито е жълто, нито е като желе (>> ж), и за него сщ. нищо сиг. (ос-че имало ст. сл. желы като .. костенурка.). Мо-би е редно да добав. и рус\ Д. шестерня, кое\ е зъбно колело, но то най-вер-но идва от форма\ на зъби\, коя\ в сечение е близка до 6-ъгълна (ос. ако не е дуален образ на пръта, т.к. то е сложено на него).
Е, няма да преразказ-ме др\ В., но квинтесен-та е, че 6ица\ е символ на мъж\ сила и ка-ка е норм-но тя да се свр. и със .. е, с фалуса, ра-се, кой\ и е 1 прът, шиш, тояга, и пр. (вярно, не баш винаги, сравн. рядко е така, ама нали тъкмо това дето е рядко, то и се цени най-мн.?).
Всъщ., след извс. размисли авт\ реши, че желязо\ може и да се свр. с желе\, пнж. то, май, не се среща самород. (като злато\), и преди да застине е като желе, а и в нем\ der Stahl (стом.) коресп-ра със still (тих) или der Stiel (стъбло на цвете); или пък Eisen (желязо) с das Eis (лед -->> ги), та-че железо (на рус.) -- желе е допус-мо. Но пък в анг\ iron (>> i.) е нещо остро, та-че жезл -- желз- сщ. е допуст. Изоб., тук се оплитат идеи и инт-прет-ии, та дори и да се тръгне от желе\, то това режещо "з" на края носи нещо от смис\ на шиша и шеста.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11325|wo:01|wl:бъл|wt:цин|wx:шибам|we:620|wz|
|wn:11326|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:schieben|we:620|wz|
|wn:11327|wo:03|wl:бъл|wt:спе|wx:шибър|we:620|wz|
|wn:11328|wo:04|wl:рус|wt:раз|wx:шибко|we:620|wz|
|wn:11329|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:shiver|we:620|wz|
|wn:11330|wo:06|wl:евр|wt:дре|wx:shiva|we:620|wz|
|wn:11331|wo:07|wl:те+|wt:дре|wx:skif|we:620|wz|
|wn:11332|wo:08|wl:анг|wt:общ|wx:skiff|we:620|wz|
|wn:11333|wo:09|wl:бъл|wt:раз|wx:скивам|we:620|wz|
|wn:11334|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:скок|we:620|wz|
|wn:11335|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:шок|we:620|wz|
|wn:11336|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:Schock|we:620|wz|
|wn:11337|wo:13|wl:бъл|wt:диа|wx:шебек|we:620|wz|
|wn:11338|wo:14|wl:ара|wt:общ|wx:sebek|we:620|wz|
|wn:11339|wo:15|wl:инд|wt:дре|wx:schakti|we:620|wz|
|wn:11340|wo:16|wl:бъл|wt:общ|wx:чакал|we:620|wz|
|wn:11341|wo:17|wl:нем|wt:общ|wx:Schakal|we:620|wz|
|wn:11342|wo:18|wl:те+|wt:дре|wx:skiuban|we:620|wz|
|wn:11343|wo:19|wl:анг|wt:общ|wx:shove|we:620|wz|
|wn:11344|wo:20|wl:ба+|wt:общ|wx:skubti|we:620|wz|
|wn:11345|wo:21|wl:бъл|wt:общ|wx:скубя|we:620|wz|
|wn:11346|wo:22|wl:бъл|wt:соб|wx:Брама=Брахма|we:620|wz|
|wn:11347|wo:23|wl:анг|wt:соб|wx:Brahma|we:620|wz|
|wn:11348|wo:24|wl:бъл|wt:общ|wx:бръмчи|we:620|wz|
|wn:11349|wo:25|wl:бъл|wt:соб|wx:Вишну|we:620|wz|
|wn:11350|wo:26|wl:рус|wt:общ|wx:вершить|we:620|wz|
|wn:11351|wo:27|wl:бъл|wt:общ|wx:върша|we:620|wz|
|wn:11352|wo:28|wl:бъл|wt:соб|wx:Шива|we:620|wz|
|wn:11353|wo:29|wl:анг|wt:соб|wx:Shiva|we:620|wz|
----------
|ei:620|en:620|et:@ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Тази В. е филос-ско--цинична, или обрт\.
Наше\, моля за извин., шибам (в цинич. смис.) съвсем явно е немска\ Д. schieben ("шиибен"), к.з. бутам, тикам, местя, мърдам, и ка-ка е синоним на ficken (>> f.). Der Schieber, об., не зн., sorry, ебача, а шибър (т.е. устр-тво за мърдане, тикане навътре), а още и спек-ант на черна\ борса, но смис-вия образ е сщ\. При това легалн\ смис. на наше\ шибам, като налагам с пръчка, пасва мн. добре с цин-ия (като се има п_вид, че мъжа често укротява жена\ като я налага със своя\ "тояга", т.е. ориг-лно\ движ-ие е на вкарв. навътре, а не на удряне. Това може да се види и в рус\ Д. шибко, к.з. бойко, бързо, мн. силно и, при-че далеч няма нш\ цин. смисъл, онагл-ва сщ\ това немско движ-ие на набут-не. Проч., сп. РЭС тази Д. била ст. слв. (шибати), и о.слв. (чеш. shibati, пол. szyb като свистящо летене, и т.н.).
До тук смис\ беше доста точен, но можем мл. и да го размием и разш-им до всяк. вид разруш-ие, в част. случай на кое\ идва нш\ шибане, зщт. този К. е нлц. и в анг-о\ shiver ("шивъ(р)"), к.з. парченце, отломък, или, като глг., треперя (да не ме натрош. на парче*). Че и евреи\ имали няк. shiva, са-че това била седмица\ на помин и молитва след погреб-ие (коя\, в извс. смис., е 1а "шибана" седм.).
Сп. анг*\ в BWL тхн\ Д. идвала от тевт-о\ skif, к.зн-ло да разцепя. Добре, ама анг*\ пък имат и Д\ skiff, кое\ е мл., лека лодка с гребла, и може да бъде обяс-на (в този смис.) и като няк. лека тресчица носеща се по (пореща) вълни\. А не е изключ. и нш\ жаргон скивам да е повлиян от този тевт. (и по-древ.) К., зщт. скив-то е хвърл. на бърз поглед, кой\ да разцепи или разцени изведнъж ситуац-та, 1о бързо реаг-не, а не задълб-ен оглед. Това е 1 вид зрит-ен скок, кое\ вече ни заведе и до Д\ скок или скачам. (То ни води по-пряко и до ски\, но за тях дрд.).
Но пък, сл-то вече сменихме гласна\ на "о", може да се сетим и за шока, кой\ на нем. е der Schock (удар, сътрес-ие), и на анг. е shock (но тгв. >> и шикан, кдт. има разни цин. мом-ти). Да добав. още и диал-ния за нас шебек, кой\ е точно тур\ shebek, кой\ е и араб., и зн. дребна маймуна от Мала Азия -- нав. извс. скокльо, пакост-к и разруш-ел. А щом стигн-ме до араб\, то да погл-ем и в скр-ита, а? Ами, там имало (сп. PT) нещо средно м_у шок и шебек, или по-точно няк. "шат" (на патка\ глава\, прим.), т.е. schakti, кое\ било сила, респ. schakra било силния, /-ата (а >> и Anantaschakti). Тук, об., е и .. чакала, зщт. ние си мислим, че той чака нкг., ама той е der Schakal на нем., кое\ нав. идва нкд. от скр-та, и си е 1о шибано животно, нали?. А >> и Schicksal.
Проч., в DUD казват, че schieben била о.гер. Д., на готич. тя била skiuban, на анг. цит-ат shove ("шъав"), кое\ е тласкам, блъскам, пъхам, норв*\ имали skyve, литовци\ няк. skubti (страдам), и т.н. до и/г\ К. skeub(h), кое\ било осъждам, хвърлям, и било свр. и със schiessen (стрелям, но >> s.). Това потвърж-ва скиване, но добавя и скубане\ в кюпа (а от-м >> и оскъден).
Е добре, де, а дали не можем да свържем в 1о и руско\ шибко, и нш\ шибане, скубане, и шебека, и анг-о\ "шиване", и немско\ набутване, и проч., с няк. общ К\ за разруш-ие и бързо реаг-не? Ами, какво ще кажете за нещо дошло от будизма? Там хора\ са застъп-ли идея\ за 3-личие\ на Бога, а им.: Бра(х)ма (т.е. Brahma на анг., откдт. са и индуски\ свещ-ци, брамани\) или създ-еля, кой\ е тхн\ върх. бог и кара вс. да .. бръмчи; после идва Вишну (но >> и Кришна) или дейст-щия, извърш-ля, вседър-ца, откдт. е дошло руско\ вершить и нш\ върша, а още и вършея; и накрая остана Шива (Shiva с лат-ца, или Schiwa на нем.) или разруш-ля, кой\ е дал и шибане\ (>> и linga) и др\ ~ни неша! (М.др., Шива е както разр-тел, така и считан за милостив и аскет, та-че >> и .. гнет, за поясн-ие на тази стран. В. м_у 2\ неща).
Не виждаме особ. проблем този Шива да е стоял в глави\ и на тевт* и на келти и на слв* (така както Буда ни е помогнал за образ-не на бъд\ време -->> быть), и на араби (и евреи). Но тгв. няк. нашенец би могъл да се изрази и по-вулг., като заяви, че те анг*\ зтв. и са взели да shiver-т толк., зщт. могъщ\ Shiva се е канел да ги шиба с някоя тояга.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11354|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шипка|we:621|wz|
|wn:11355|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:шиповник|we:621|wz|
|wn:11356|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:hip|we:621|wz|
|wn:11357|wo:04|wl:анг|wt:раз|wx:hippy|we:621|wz|
|wn:11358|wo:05|wl:бъл|wt:раз|wx:хипита|we:621|wz|
|wn:11359|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:happy|we:621|wz|
|wn:11360|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:happening|we:621|wz|
|wn:11361|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Hagebutte|we:621|wz|
|wn:11362|wo:09|wl:те+|wt:дре|wx:kubus|we:621|wz|
|wn:11363|wo:10|wl:те+|wt:дре|wx:heupon|we:621|wz|
|wn:11364|wo:11|wl:анг|wt:дре|wx:hep|we:621|wz|
|wn:11365|wo:12|wl:бъл|wt:раз|wx:айларипи|we:621|wz|
|wn:11366|wo:13|wl:нем|wt:общ|wx:Heil|we:621|wz|
|wn:11367|wo:14|wl:бъл|wt:спе|wx:хайл|we:621|wz|
|wn:11368|wo:15|wl:анг|wt:раз|wx:hi = hey|we:621|wz|
|wn:11369|wo:16|wl:чеш|wt:раз|wx:ahoi|we:621|wz|
|wn:11370|wo:17|wl:бъл|wt:раз|wx:хей|we:621|wz|
|wn:11371|wo:18|wl:анг|wt:общ|wx:hilarity|we:621|wz|
|wn:11372|wo:19|wl:бъл|wt:раз|wx:хилене|we:621|wz|
|wn:11373|wo:20|wl:анг|wt:общ|wx:gay|we:621|wz|
|wn:11374|wo:21|wl:бъл|wt:спе|wx:гейша|we:621|wz|
|wn:11375|wo:22|wl:пер|wt:спе|wx:кей|we:621|wz|
|wn:11376|wo:23|wl:ди+|wt:общ|wx:haiku|we:621|wz|
|wn:11377|wo:24|wl:анг|wt:общ|wx:high|we:621|wz|
|wn:11378|wo:25|wl:нем|wt:общ|wx:heissen|we:621|wz|
|wn:11379|wo:26|wl:пол|wt:общ|wx:szib|we:621|wz|
|wn:11380|wo:27|wl:сл+|wt:дре|wx:sipъ|we:621|wz|
|wn:11381|wo:28|wl:инд|wt:дре|wx:ksipati|we:621|wz|
|wn:11382|wo:29|wl:гръ|wt:общ|wx:ksiphos|we:621|wz|
----------
|ei:621|en:621|et:~ |ee:ул|ea:ЛЛ
|ex: Нш\ шипка, как\ и руския шиповник се свр-ат с анг-о\ hip ("хип"), к.з. сщ\ (та-че ако казваме "хипка" ще сме по-близо до съврем-ния лат.). Но hip в анг\ зн. не само ?ния плод, а и .. бедро или ханш (дали зщт. бедро\ на младо маце е загл-ено и лъскаво като плода на шипка\?), както и възгласа на екстаз и веселие "хип--^", откдт. са и hippy или hippie, т.е. хипита^. А от hippy лесно стигаме и до happy ("хаепи"), к.з. весел, доволен, щастлив, късметлия, кое\ ни води и до щастие\ им или happiness-а ("хаепинис").
Това happy (откдт. би тр-ло да идва и хипи\), от своя стр., е фон-ично мн. близко до happen ("хаепън"), к.з. случва се, става нещо, откдт. имаме и прзв\ happening като случка. Тези Д* се въртят, нав., покрай нем-о\ haben (>> h.) като глг\ имам, и уж не би тр-ло да ги намес-ме тук, но анг*\, все пак, правят В. м_у щастие\ и ткв. случка, зщт. хепънинга, извс. вече и у нас, зн. нещо весело и хубаво (дкт. 1на автомоб. катаст-фа, напр., не е happening). С др.д., човека е happy, кгт. си habe нещо, Както и да е, нека оставим на стр. случка\, но В\ на шипка\ с бедро\ е тв. интер., още >, че на нем. плода на шипка\ е die Hagebutte (сл. >> и бут), за да ни накара да се поровим мл., м.че кой знае какво и не намер-ме.
Сп. BWL тов, нав., е съвпад-ие (всъщ., те не разглеж-т изоб. ?са за В. м_у понятия\), пнж. бедро\ на ст. анг. било hype, дошло вер-но от ст. тевт-о\ hupi-z и, мо-би, няк. предтевт-о kubus, кое\ пък вече ни закара и при кубче\ (?), или поне при анг-о\ cub ("къаб" -->> cub), кое\ е малко\ на животни\ (и ка-ка, сиг., има вкусни бутче\ -->> ~ни разсъж-ния на кълка). А плода на шипка\ бил по-рано heope, като на ст. тевт. heupon било шипка, но това, все пак, било свр-но с възгласа, кой\ бил по-рано hep (и се е четял, нав., "хип").
Ние резюм-ме неща\ по следн\ начин: шипка\ или "хипка\" е обща с анг\ hip, като извеж-на от тевт. К* и и тя се свр. с възгласа "хип--^", кое\ е израз на радост от красота^ на природа\. Това ни води и до познато\ "айларипи", кое\ би тр-ло да е "хай..", кое\ е нем. и лат. възглас, отразен, от 1а стр., в нем-о\ das Heil ("хайл"), к.з. благо, спасение (придобило печална слава по време\ на Хитлер), но ин. е обич-но привет-вие за амер*\ (hi =hey, четено все "хай"), и при чехи\ (ahoi), а и при нас (хей), и сщ. разл. вар-ции на ало--hallo; а от др. стр., в анг-о\ hilarity ("хилаерити"), к.з. оживл-ие, веселост, кое\ при нас е станало на .. хилене! (По-точно heil, като прлг. зн. светъл, цял, здрав, откдт. идва благо\, зщт. здраве\ е най-важно\ благо, но >> и hell).
Та, това весело хилене в анг\ е дало и извс\ gay ("гей"), чие\ осн. знач. е на весел, но в псл. време тази Д. означ. и хомосекс-ист (кое\ е тв. стран., зщт. ако всеки, кой\ прави нещо нередно или поне разл. от др-те се нарича gay, то бихме могли тгв. да наречем и садисти\, или бандити\, или хайлайфа (но >> х.), и пр., по сщ\ начин). Но ндл. е необх. да сме чак толк. #в Д\, пнж. тя най-вер-но е вар-ция на .. гейша\ (зщт. и на бълг.: как ще бъде м.р. от гейша?), об. това ни закарва чак в япон\, от кой\ авт\ и хабер си няма (ама ако имаше, то най-мн. да изведе gay от няк. яп-ко "хяй", или нещо ~но, пак като възгл. на възторг; и то май е така, зщт. каратис-те използ-ат вика "гяй" като спомагащ за освоб-не\ на вс. резерви на орг-зма в момента на удара). Почти сщ\ е и перс-о\ кей, кое\ било титла на цяла династия техни шахове; както и изв-о\ изт-о .. haiku (кратък стих, просто едно провикв.). И от това "хай" анг*\ са направ. тхн-о\ high ("хай", високо), а нем*\ още глг\ heissen ("хайсен", шарф.-с), или наричам се, казвам се (демек, провикв. се). Проч., >> още хаир, до кой\ можем да стиг-м чрез мутация\ р--л.
Но, да се върнем на шипка\, коя\ е характ-на пр. вс. със шип*\ си, и поглед-м за нейна\ етим-гия в РЭС. Този шип била мас. и древна слв. Д., като напр.: словен-о\ shipek, пол-о\ szyb, кое\ е стрела, копие, праслв-о\ shipъ ("s" с ъгълче), и др., но нямало добра етим-гия за него. Можело да е от скр-о\ ksipati като хвърлям (кое\ мн. ни прилича на щипя -->> щ. за 1о особ. "ущипване"); можело да е свр-но със .. шибане\ (>> и шибам); а мо-би и със зап\ шипка (ст. тевт-и: heopa, hiufo и пр.), как\ и с гр-о\ ksiphos, к.з. меч. Доклк\ ние не се интерес-ме толк. от точна\ етим-гия, колк\ от В*\ с др. Д* (а тук и само от асоц-ии\), то нш\ шипка се връзва добре с шипа, бодене\, и шибане\ и щипане\, дкт. зап-ия hip -- с веселие\ (happiness), радост\ на хипита^ от бедра\ на млади\ мацки, и приятния аромат на шипков\ чай (кой\ спомага за набъбв-то на някои други "шип*"). Е, не вс. е ясно (зщт се препл-ат мн. К*), но пък е загадъчно, нали?ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11383|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шиш|we:622|wz|
|wn:11384|wo:02|wl:бъл|wt:раз|wx:шишко|we:622|wz|
|wn:11385|wo:03|wl:тур|wt:общ|wx:sis|we:622|wz|
|wn:11386|wo:04|wl:тур|wt:общ|wx:sisko|we:622|wz|
|wn:11387|wo:05|wl:рус|wt:общ|wx:шишка|we:622|wz|
|wn:11388|wo:06|wl:рус|wt:общ|wx:шашлык|we:622|wz|
|wn:11389|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:шише|we:622|wz|
|wn:11390|wo:08|wl:тур|wt:общ|wx:sise|we:622|wz|
|wn:11391|wo:09|wl:тур|wt:общ|wx:siskin|we:622|wz|
|wn:11392|wo:10|wl:тур|wt:общ|wx:saskin|we:622|wz|
----------
|ei:622|en:622|et:~ |ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Интер. защо като кажем шиш разб-ме нещо дълго и тънко, а пък шишко\ изведнъж става дебелак?! Тук бъркотия\ тръгва от тур\, кдт. shish ("шиш") е шиша за печене на месо, но също и оток, подутина. От-м те имат shishko, кое\ ние дирек. сме заимст-вали, но и рус*\, са-че под форма\ на шишка (кое\ пък е нш\ шишарка), или прен. големец (большая шишка). Сам\ шиш на рус. е вертел, но шишчета^ са шашлыки, кое\ явно е от сщ\ К. и идва от тхн\ юг.
Дотук вс. е ясно, само дето остава ?са защо тур*\ са смесили 2\ понятия? Ами, мн. просто: като видят 1 гол шиш хора\ неизб. си предст-ят и нещо набучено на него, та-че той да получи разни подутини от наниз-те мръвки, а после и този, кой\ го изяде да стане надут или шишко! Простичко, но интер-но. Ала да минем покрай шишко\ и да не се сетим за шише\ не бива, нали? Зщт. и то е пак от тур\, кдт. shishe зн. сщ\ (но >> и бутилка, пнж. се оказва, че има разл. вид* шише*).
На база\ на тези разсъж-ия може да обясним и сходс-о\ в зв-ене\ на тур\: shishkin ("шишкин", нав.), или отекъл, подут (ошишк-ял), и shashkin ("шашкън", но +>> s. с др. идея), или изумен, слисан, кое\ е и нш\ шашкън (-ин), но вече като презрит-но към човека, кой\ ни прави изумени като го гледаме. Да беше барем няк. шишко, в пряк или прен. смисъл, да го вземе човек на сериозно, а той само се надува и прави на такъв, и зтв. си е шашкънин.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11393|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шия|we:623|wz|
|wn:11394|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:швея|we:623|wz|
|wn:11395|wo:03|wl:лат|wt:общ|wx:suo (-ere, sui)|we:623|wz|
|wn:11396|wo:04|wl:те+|wt:дре|wx:siujan|we:623|wz|
|wn:11397|wo:05|wl:инд|wt:дре|wx:sivjati|we:623|wz|
|wn:11398|wo:06|wl:аз+|wt:общ|wx:xujun|we:623|wz|
|wn:11399|wo:07|wl:лат|wt:общ|wx:sumo|we:623|wz|
|wn:11400|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:nahen|we:623|wz|
|wn:11401|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Naht|we:623|wz|
|wn:11402|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:Niet|we:623|wz|
|wn:11403|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:нит|we:623|wz|
|wn:11404|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:нитка = нить|we:623|wz|
|wn:11405|wo:13|wl:пол|wt:общ|wx:nic|we:623|wz|
|wn:11406|wo:14|wl:инд|wt:дре|wx:nivis|we:623|wz|
|wn:11407|wo:15|wl:инд|wt:дре|wx:snayati|we:623|wz|
|wn:11408|wo:16|wl:ба+|wt:общ|wx:nytys|we:623|wz|
|wn:11409|wo:17|wl:бъл|wt:общ|wx:надя|we:623|wz|
|wn:11410|wo:18|wl:бъл|wt:общ|wx:снаждам|we:623|wz|
|wn:11411|wo:19|wl:бъл|wt:общ|wx:снага|we:623|wz|
|wn:11412|wo:20|wl:анг|wt:общ|wx:near|we:623|wz|
----------
|ei:623|en:623|et:~ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Интер. откъде може да са дошли: нш\ шиене, шивача, руска\ швея (шивачка) и др. прзв. Д*, както и какво ни казват те. А защо е интер. ли? Ами щото хлапетии\ мн. обичат да поправят "в"-то на "б", нали така? Кой\ вече не е новак в работа^ с нш\ речник тр. да е устан-ил, че често "устами младенца глаголует истина", та дали и сега не е така? Е, вижте, шия зв. почти като нем-и\ .. Schi (>> S.), кое\ се ски\, а как\ те порят устремно снега, така и игла\ бяга по плата (в усърдни\ ръце на майстора, поет-но казано). Но ски\ са 1и остри шиш*, и се навират навсяк., а и К\ е доста древен (>> шибко), та-че деца\ сиг. са прави. М.че тук се препл-ат мн. сродни К*, и спом-хме ски\ пнж. те са фон-ично по-близки (ин. м_у ски и шия общо\ е само в 1о "и", но на разл. място, а и то липсва при рус\ швея и нямаше да уловим сходс-то). А ~на асоц-ия може може да има и при конеца (ако сравн. В*\ на конец и .. cono).
Впр., за да не каже някой, че само фантаз-ме и не казваме нищо сериоз., то да цит-ме и РЭС, кдт. се дават интер. неща (кои\ не #оречат на казано\). Оказва се, че шиене\ било и лат-о, т.к. там има точно suo (с форми suere, sui, sutum) като шия, а и тевт-о, т.к. имало гот. siujan и ст.-гор.-нем. sinwan (пак шия), но К\ идвал от скр-та, кдт. sivyati било шия, а syumak било шев, плетка. Това е перф-но напасв. с нш\ Д., но цин. асоц-ии си остават, пнж. сега минаваме и на "х" в нчл\, как\ става при гр-о\ hassyoo (кърпя), кое\ пък било като осет-о\ xujun, и то нав. се чете "хуюн"! А имало още и хетийско sum(m)anza като връв, но това ни праща при лат-о\ sumo (-ere), като взимам, събирам, приемам, и там идеи\ са по-др. (>> summa), а от-м и sunt като глг\ съм.
Тъй, а сега да видим с какво свр-ат нем*\ тхн\ шиене. Ами, оказва се, че то е 1о прибл-ние, т.к. шия е naehen ("неен"), дкт. nahen ("наен") е приближ-ам се, т.е. разлика\ е само в 1 умлаут! От-м die Naht е шев, но мн. близо до него е и der Niet (= die Niete), кое\ е анг-ия nut ("пъат", м_р и той да зн. орехче или бабунка -->> nut), или нш\ нит. Е, ест^. е от нита да стигнем и до руска\ нить (от ж.р.) или нитка (конец), коя\ служи тъкмо за свр-не (приближ. на плата), а така е и в пол\, кдт. nich ("нич") зн. пак конец.
Ами какво казват в РЭС за този К.? Е, нить присъс-ла в мн. слв. Е*, цит-ат и ст.-гор.-нем-о\ najan (шия), но неща\ тръгвали от скр-та, кдт nivis било набедр. наметка, snayati било обличам, обгръщам, кое\, явно, ни говори за стягане, и от-м дори в литов\ имало nytys, с.з. на бедро. Но тгв. се сещаме и за наши\: надя, снаждам, кои\ са мн. близо до скр\ К. и, м.др., ни подсказ-т, че "с" не е устойч. предст-ка и често може да се губи или появ^а. От снажд-то лесно стигаме и до снага\, и снажност\, но тук може да има В. и с голота^ (>> нагой), и К\ е преплет. и с др. неща (та-че >> и нитрат). Що се касае до нем-о\ nahe (близо), то сп. DUD К\ бил о.гер., от-м е и анг-о\ near ("ниъ", до, при, близо), кое\ в ст. анг\ било neah, но дават неизв. прзх. (>>, об., нося за ~на идея на свр-не на 2\ края). А за naehen в DUD се цит-ра и/г. К. [s]ne- с.з. свр-м конци\, плета, кое\ пък ни праща при .. ами при Schnee (>> S.) или снега им.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11413|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шкаф|we:624|wz|
|wn:11414|wo:02|wl:бъл|wt:общ|wx:скатавам|we:624|wz|
|wn:11415|wo:03|wl:рус|wt:общ|wx:скат|we:624|wz|
|wn:11416|wo:04|wl:рус|wt:общ|wx:косатка|we:624|wz|
|wn:11417|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:косо|we:624|wz|
|wn:11418|wo:06|wl:рус|wt:общ|wx:шкатулка|we:624|wz|
|wn:11419|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:скафандър|we:624|wz|
|wn:11420|wo:08|wl:гръ|wt:общ|wx:skaphэ|we:624|wz|
|wn:11421|wo:09|wl:те+|wt:дре|wx:skatts|we:624|wz|
|wn:11422|wo:10|wl:анг|wt:общ|wx:sky|we:624|wz|
|wn:11423|wo:11|wl:анг|wt:общ|wx:ski|we:624|wz|
|wn:11424|wo:12|wl:нем|wt:общ|wx:Schi|we:624|wz|
|wn:11425|wo:13|wl:бъл|wt:общ|wx:ски|we:624|wz|
|wn:11426|wo:14|wl:анг|wt:общ|wx:skewer|we:624|wz|
|wn:11427|wo:15|wl:бъл|wt:спе|wx:скаут|we:624|wz|
|wn:11428|wo:16|wl:анг|wt:общ|wx:scout|we:624|wz|
|wn:11429|wo:17|wl:фре|wt:общ|wx:escoute|we:624|wz|
|wn:11430|wo:18|wl:лат|wt:общ|wx:ausculto|we:624|wz|
|wn:11431|wo:19|wl:анг|wt:общ|wx:eavesdrop|we:624|wz|
|wn:11432|wo:20|wl:бъл|wt:общ|wx:бюфет|we:624|wz|
|wn:11433|wo:21|wl:фре|wt:общ|wx:buffet|we:624|wz|
----------
|ei:624|en:624|et:@ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук се питаме I-во какво ни казва нш\ шкаф, зщт. ние нямаме навик да "шкафваме" нищо. Но ако мутираме I-та Б. до "с", то "скафа" се оказва, че ни помага, зщт. в него можем да си скатаем мн. неща. А има и 1а риба скат, коя\ или е мн. сплескана, или снове бързо (авт\ не е рибар), но най-вер-но е нареч. така, зщт. лесно се скатава и не се вижда. Ската на рус. е още и скос, откдт. може да е и косатка\, коя\ е акула за тях, та-че стигаме и до наши\: косо, кося, до руско\ косить (кося, но и куцам) и др., но да не се отвлич., пнж. минаваме в по-друг К. (>> кося). А и при нем*\ сщ. има няк. Skat (игра на карти), но и за нея дрд..
А и руска\ шкатулка, к.з. кутийка, вече става на "скатулка" и знач\ й се разяс-ва. От-м може да стигнем и до скрина и скриване\, но тгв. >> скривам. Та, зн., "скафа" е място за слагане на нещо, и тгв. скафандъра, кой\ е от гр. прзх. е 1 "скаф" за "андро"-то, т.е. човека. В ст. гр\ има и skaphэ, като корито, лодка, басейн, вана, кое\ са все няк. "шкафче*, при това и скосени, че и бързи, та-че прзх\ на К\, поне до гр-ия, е ясен (но >> skiff, ако сте по^раснали). Но щом "скафа" е място за скат-не, то може и само\ дей-вие на заграбв., обиране на нещо ("каймака"), също да е свр. с този К., и тгв. може да добавим и няклк. Д*, кои\ в РЭС се цит-ат на .. скот (та-че >> с.), но с.а. место^ им е тук. Ст.д. за това, че имало гот. skatts и ст. исл. skattr като налог, а също и ст. сакс. skat като монета, кои\ пасват добре в този контекст.
Но можем да стигнем и до .. небе\, т.е. анг-о\ sky ("скай"), кое\ е параван, завеса от "атмоси" (и ни затваря като в шкаф), а зад тази завеса можем и да скиваме. Само\ sky с.а. би могло да е от нем-о\ scheinen ("шайнен"), к.з. светя, грея, блестя, а >> и cyanas (кое\ дава нш\ синьо), но това е мл. отвлич. за нш\ идея тук (ос. ако не го свр-ем с scheiden -->> s. -- кдт. има някои цин. мом-ти). Та, идея\ ни е не само за затвар., а и за хлъзгане (пързаляне), кое\ се вижда добре (ос. от спом-ато\ skaphэ) и от //ла sky -- ski ("ски"), кдт. псл-о\ е свет. извс. Д. (Schi, "ши", на нем., но като чуждица, сщ\ и на фр., и при нас, и т.н.). А кгт. нещо се плъзга то може да бъде и добре заострено, какви\ са ски\, зъби\ на спом-ати\ акули, косене\, а и пак интер\ //лел в анг\ на ski със skewer ("скюъ"), кое\ е шиш (но и ска\ е с ~на на шиш форма). Е, това бяха авт-ви осоц-ии, а OEE дава за sky стари: sceo, scio, ст. нем. skuwo, ст. норв. skuggy (сянка, отенък), гот. skuggwa (огледало) и др., кое\ в кр. смет. е нещо ~но (комб-ия от скивам, scheinen и ski).
Оказва се, об., че тук можем да вмъкнем и 1а наскоро навлязла у нас Д. -- скаут, кое\ е анг-ия scout ("скаут"), и при тях зн. нещо (човек), кое\ служи за бързо събир. на информ-ия за против-ка, т.е. нещо, кое\ се навира, хлъзга, прониква там, кдт. не го канят. Те извеж-т Д\ от фр-о\ escoute ("ескут"), кое\ пък е от лат-о\ ausculto, к.з. слушам, внимавам, подслуш-м. Та-че тази алтерн-ива на бивши\ комун-чески пионери зн. "мл. разузн-чи", и пнж. ausculto-то се допира и до "физкулто^" то при тях сиг. има мн. полезни неща за култив-не (та, ако още не сте изпус-ли възраст-та граница, побърз-те да се включите). Но ако вземем да сецираме ausculto-то, то, като му махнем възклиц-то "au" в нчл\ (във В. с кое\ >> и augustus), остава К\ scult-, кой\ сиг. носи в себе си няк. изстъргв. (тук на инф-мация), и ~на идея на събиране на нещо изплъзнало се има и в анг\ Д. eavesdrop ("иивздр`оп"), к.з. подслуш-м, но лесно се разбива на: eaves + drop, кое\ щ.р. букв.: улавяне на паднало\ от чужда\ стряха. В този смисъл (на стъргане или слепв.) има сума\ Д*, като: скулптура, скрижали, и др., но за това >>: sculp, skin, schreiben.
Е, време е да свърш-ме с 1 псл. ?с накрая: какво тгв. можем да правим с бюфета, като синоним на шкафа? Ами .. да "буфаме" разни неща там, зщт. фр-ия buffet ("бюфе") се чете на анг. като "б`ъфит" и зн. както бюфет, така и блъскам, удрям, намъквам се; а дори и в.см. на място за закуски пак има няк. набутв. -- на залъци в нас. За нещо ~но ст.д. и при долапа, за кой\ има др. В. (а >> и гардероб).ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11434|wo:01|wl:рус|wt:раз|wx:шпана|we:625|wz|
|wn:11435|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:шпион|we:625|wz|
|wn:11436|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:spy|we:625|wz|
|wn:11437|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Spaher|we:625|wz|
|wn:11438|wo:05|wl:анг|wt:общ|wx:spear|we:625|wz|
|wn:11439|wo:06|wl:бъл|wt:соб|wx:Ношпа|we:625|wz|
|wn:11440|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:spa|we:625|wz|
----------
|ei:625|en:625|et:->|ee:пр|ea:ЛЛ
|ex: Да прив-ем прзх\ на интер\ рус. Д-чка шпана (бандит, разб-ник), коя\, с.а. идва от шпионина, или spy ("спай") на анг., или der Spaeher ("шпеер") на нем., като се има п_вид 1 по-широк смисъл на това понятие, като предател или "лош" човек. Това не е точно ориг-лния смисъл, но пък Д\ е звучна и достат. шифрирана (както е прието в прест-ния свят). Е, в РЭС пише нещо др., кое\ сп. нас е смешничко -- шпана (в.з. на бродяга, кое\ е почти сщ\) била от .. "испански", четено като "шпанский", но хич не е ясно какви ще да са били тези исп. бродяги озовали се в мраз-ита^ Русия. Мо-би няк. корсари?
Както и да е, на авт\ това не му се вярва, пнж. е живял в Русия\, и там от исп* никой не се впеч-лява, но от шпиони, особ. по Стал-во време, сигурно. А сам\ шпионин идва от .. прост-во\ (за кое\о >> space), както и от продупчв-то, от лъча (за кое\ >> .. звезда), като в нем\ spaehen е търся с поглед, а от-м и шпион-ам, но пнж. и Испания, на свой ред е свр. със сщ\ нещо (>> И.) то объркв-то е допус-мо. Но да добавим още и анг-ия spear ("спиъ"), кое\ е копие, тъй че .. хъм, извс\ Шекспир, кой\ е Shakespeare на анг., може да се преведе, като "клатещ копие\", кое\ е бая индианско име, а? А и още 1о име, този път на 1о лек-во се е завъртяло покрай продупчв-то и .. бликаща\ в послед-ие вода. Ст.д. за "Ношпа", коя\ е точно "No Spa", но spa на анг. зн. минер. курорт (на нем. се чете "шпа"), и име\ казва, че вместо да ходите по разни "{с/ш}паси", просто гълтайте хапчета^.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11441|wo:01|wl:бъл|wt:раз|wx:шубе|we:626|wz|
|wn:11442|wo:02|wl:тур|wt:общ|wx:sube|we:626|wz|
|wn:11443|wo:03|wl:ара|wt:общ|wx:suphe|we:626|wz|
|wn:11444|wo:04|wl:нем|wt:общ|wx:Schub|we:626|wz|
|wn:11445|wo:05|wl:нем|wt:общ|wx:schuchtern|we:626|wz|
|wn:11446|wo:06|wl:нем|wt:общ|wx:Schublehre|we:626|wz|
|wn:11447|wo:07|wl:бъл|wt:спе|wx:шублер|we:626|wz|
|wn:11448|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Schablone|we:626|wz|
|wn:11449|wo:09|wl:бъл|wt:общ|wx:шаблон|we:626|wz|
|wn:11450|wo:10|wl:нем|wt:общ|wx:Schubfach|we:626|wz|
|wn:11451|wo:11|wl:нем|wt:общ|wx:Schuft|we:626|wz|
|wn:11452|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:shift|we:626|wz|
|wn:11453|wo:13|wl:бъл|wt:общ|wx:чифт|we:626|wz|
|wn:11454|wo:14|wl:тур|wt:общ|wx:cifte|we:626|wz|
|wn:11455|wo:15|wl:нем|wt:общ|wx:Schiff|we:626|wz|
|wn:11456|wo:16|wl:нем|wt:общ|wx:Schuppe|we:626|wz|
|wn:11457|wo:17|wl:бъл|wt:общ|wx:шупла|we:626|wz|
|wn:11458|wo:18|wl:бъл|wt:общ|wx:шуптя|we:626|wz|
|wn:11459|wo:19|wl:рус|wt:раз|wx:шипучка|we:626|wz|
|wn:11460|wo:20|wl:нем|wt:общ|wx:Schuppen|we:626|wz|
|wn:11461|wo:21|wl:нем|wt:общ|wx:Schuh|we:626|wz|
----------
|ei:626|en:626|et:@ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще хвърлим мл. светлина в_у нш\ жаргон шубе, като при това ще спом-ем и др. прзв-и Д*. Това за нас е тур. Д. (и араб., shuephe, "шюпе", сп. ЧД00) зщт. тур*\ наист. имат Д\ shube, к.з. .. но там е работа^, че знач\ й сп. тур. речн. е на отдел или клон (прим. shube на банка), кое\ не се връзва с нш\ знач. на страх (а араб\ Д. пък ни говори за няк. шуптене, кое\ сщ. засега не ни върши работа). Ама пък може разл-и\ знач* и да се вържат, зщт. нш\ речн. е мн.-Е-чен и ако 1 Е. не ни върши работа то минаваме в друг. Ами тгв., какво ще кажете за нем\? Точен Е., стар Е., кой\ през няк. древен арийски стига до ткв. лингв-чно ядро, до кое\ се допира и тур\ (тъй нареч-те и/г-и Е*), та-че ако намерим нещо ~но в нем\, то бихме могли да добавим и нгв\ знач-ие.
Е, ткв. Д. Э-ува в нем\ и това е der Schub ("шуб", само псл-о\ "е" са отряз. за да зв. Д\ по рязко и мъж-вено), к.з. удар, тласък, отблъск-не, партида, или принудит-но пращане, а доста близко е и schuechtern ("шюхтерн"), к.з. плах, боязлив. Това вече добре разкрива смис\ на нш\ шубе -- да не ни бутнат нкд. (в 3\ глуха, прим.) -- а и на тур\ отдел, кой\ е не толк. подразд-ние, клк\ нещо отчупено и запратено далеч от цент\ (а за това, колко далеч може да ни пратят >> на сродно\ shiver).
Тгв. при нем*\ намир. още: die Schublehre, кое\ е и нш\ шублер, зщт. мери отмест-ия\, die Schablone или шаблона, кой\ може да се мести на разл. места, das Schubfach, кое\ е чекмедже, като нещо кое\ може да се изважда и пъха (но >> и ч.), или пък сродно\ schubsen ("шубсен"), к.з. бутам, тласкам. После имаме der Schuft, кое\ е подлец, мошеник (зщт. боде под кръста), а от-м стигаме до анг-о\ shift ("шифт"), к.з.: измест-не, работна смяна, сред-во или начин (за промяна на ситуац-та), хитрина, и пр., кое\ ни напомня и за нш\ чифт, кой\ е тур-о\ chifte ("чифте"), к.з. двоен, т.е. боднат, цепнат.
Връщайки се в нем\ може да се сетим още за das Schiff (но +>> S.) или кораб, като нещо кое\ може да се премества лесно по вода\; после die Schuppe ("шуппе"), к.з. люспа, пърхут, и кое\ (наред с араб-о\ "шюпе") ни дава нш\ шупла, глг\ шуптя, като правя шуплички (тук мехурче*), а сщ. и руски\: шипеть, шипучий /шипучка (газ. напитка); още der Schuppen ("шуппен"), кое\ е нещо "отчупено" от къща\ ни, а им.: хамбар, гараж, сайвант, хангар, и пр. (от-м стигаме и до счупен, но за това >> чип); че, ако щете, и der Schuh ("шуу") или обувка\, зщт. човек си "шубва" крака в нея; и др. (още der Schutt, кой\ ни води и при шут\ -->> ш.). Може и да сме поизмесили мл. К*\, но идея\ е все за тласък или бутване.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11462|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:шут|we:627|wz|
|wn:11463|wo:02|wl:рус|wt:общ|wx:шутка|we:627|wz|
|wn:11464|wo:03|wl:анг|wt:общ|wx:shoot|we:627|wz|
|wn:11465|wo:04|wl:анг|wt:общ|wx:joker|we:627|wz|
|wn:11466|wo:05|wl:тур|wt:общ|wx:saka|we:627|wz|
|wn:11467|wo:06|wl:бъл|wt:общ|wx:шега|we:627|wz|
|wn:11468|wo:07|wl:анг|wt:общ|wx:shake (shook)|we:627|wz|
|wn:11469|wo:08|wl:нем|wt:общ|wx:Schutt, Schutte|we:627|wz|
|wn:11470|wo:09|wl:фре|wt:общ|wx:sot|we:627|wz|
|wn:11471|wo:10|wl:фре|wt:дре|wx:sotie|we:627|wz|
|wn:11472|wo:11|wl:евр|wt:дре|wx:sote|we:627|wz|
|wn:11473|wo:12|wl:бъл|wt:общ|wx:клоун|we:627|wz|
|wn:11474|wo:13|wl:анг|wt:общ|wx:clown|we:627|wz|
|wn:11475|wo:14|wl:ро+|wt:дре|wx:klunj|we:627|wz|
|wn:11476|wo:15|wl:анг|wt:общ|wx:clod|we:627|wz|
----------
|ei:627|en:627|et:@ |ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Нш\ Д. шут (като палячо), а и рус\ шут, от-м и шутка (шега), се свр-ат с анг-о\ shoot, кое\ зв. точно така ("шуут"), са-че зн. удрям, стрелям, ритам, но не и шут. В\, об., Э-ува зщт. шута е човек, кой\ е прието да "яде" ритници отзад, да се премята и подскача наоколо, но пнж. анг*\ си имат joker ("джоукъ", кое\, им., зн. шут), те са изостав. употреба\ на тяхно\ shoot като шут.
Тгв. е ясно, че шутка\ се нарича така, зщт. в цирк-те шеги се израз-т осн. в това да ритнеш нкг. отзад и той да се преметне на тепиха. A propos шутка\ и на тур. зв-ала ~но -- shaka ("шака"), кое\ хем лесно ни дава нш\ шега (зщт. в нея няма "т" като шутка\; но >> и Scherz), хем пък се напасва добре с анг-о\ shake ("шейк", после shook, "шуук", shaken), к.з. клатя, друсам. Но и анг-ия joker се свр. с jog (-ing), т.е. с побутв-то, подскач-то и тръск-то (откдт. е и джогинга, кое\ е не толк. бягане, клк\ негова имитация). А нш\ др. знач. на шута като футб. термин е точно анг\ shoot в осн\ му знач-ие.
Етим-чно shoot идва от нем-о\ стреляне (schiessen -- >> s. -- кое\ става schoss, и от "o" до "u" гол. разлика няма; казано по анг. ст.д. за В. с .. shit), но да прив-ем и др. ~но зв-ащи нем. Д*, напр.: der Schutt ("шут"), к.з. развалини, боклуци, die Schuette ("шютте"), кое\ е сноп слама, а и глг\ schuetteln ("шютелн") като друсам, клатя, или schuetten като насип-м, изсип-м. Това уж не е сщ\ като шута, нито във футб\, нито в цирка, но и не е мн. разл., пнж. развал-ите, смет\ или слама\ са все нещо за подритв. и изхвър-не. Ос-ва може да спом-ем и der Schutz като защита, закрила, респ. der Schuetze като стрелец, т.е. изритв. навън.
В.см. на няк. боклук тр. да се разгл-да и фр-о\ sot ("сот"), к.з. глупав, откдт. sotie ("соти") е ср-веков. фарс (т.е. шут-щина в цирк\ смис.). А ако се разтърс. по етим-чни\ речн* се оказва, че Д\ била доста ст. и се свр-ла с арамей.-еврей-о\ sote (с ^ над "s", "шоте"), кое\ било точно шут или глупак. Ами това е шута -- 1 боклук (но >> и палячо), кой\ става само за подрит-не.
Да спом-ем накрая и анг-ия клоун, т.е. clown, кой\ е нещо изкрив. или цепнато (>> clavus), но се дава като възм. лат.-гр. Д., пнж. имало стари: фриз. kloenne, kluenne (тромав, непохват., на анг. clumsy), или kluenj (дръвник, clod на анг.), и ст. фр. cloine или cloyne (сщ. няк лат. Colonus като име, та-че >> colon). С 1а Д., клоуна е clod-дръвник.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11477|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:щиглец|we:628|wz|
|wn:11478|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:Stieglitz|we:628|wz|
|wn:11479|wo:03|wl:нем|wt:общ|wx:Stiege|we:628|wz|
|wn:11480|wo:04|wl:бъл|wt:общ|wx:щайга|we:628|wz|
|wn:11481|wo:05|wl:нем|wt:общ|wx:steigen (-ie)|we:628|wz|
|wn:11482|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:stack|we:628|wz|
|wn:11483|wo:07|wl:бъл|wt:общ|wx:стелаж|we:628|wz|
|wn:11484|wo:08|wl:бъл|wt:спе|wx:стек|we:628|wz|
|wn:11485|wo:09|wl:нем|wt:общ|wx:Stange|we:628|wz|
|wn:11486|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:щанги|we:628|wz|
|wn:11487|wo:11|wl:рус|wt:раз|wx:щеголь|we:628|wz|
|wn:11488|wo:12|wl:рус|wt:общ|wx:щегол|we:628|wz|
|wn:11489|wo:13|wl:пол|wt:общ|wx:szczegol|we:628|wz|
|wn:11490|wo:14|wl:рус|wt:раз|wx:выскочка|we:628|wz|
----------
|ei:628|en:628|et:->|ee:ср|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще тръгнем от нш\ щиглец, кой\ е точно нем\ der Stieglitz ("щииглиц"), а при тях той е прзв. от die Stiege ("щииге"), к.з. стълба, но още и щайга, кое\ щ.р., че и нш\ щайга е дошла пак от-м и е нареч. така, пнж. може да се "щайгува" 1а над др. като стълба. Тази промяна "и -- ай" не е случ., зщт. в нем\ Stiege-то идва от глг\ steigen ("щайген", после stieg, gestiegen), кое\ е качвам се (по няк. der Steig -- пътека, тротоар).
До тук нищо особ., но ако отидем при анг*\ ще открием тхн\ stack ("стаек"), кой\ зн. доста неща, кои\ могат да се получат от натрупв., като напр.: купа сено, стелаж за книги, наредени на куп дърве* за горене или пушки на войници\, вид информац-на струк-ра, при коя\ клетки\ с информ-ия са разпол-ни като щайгички и могат да се слагат само 1а в_у др. и вземат само в обрт. ред (още LIFO струк-ра, кое\ е съкр-ие от: Last In First Out), и др. ~ни. От този (или сроден) К. при нас има: стеля, постеля, стелаж (кое\ е фр-ия stellage), стелка и пр. (сщ. и рус\ еквивал-ти), как\ и използ-на\ в днш. време Д. стек, но предим. за цигари. Нем*\, от своя стр., казват на стека цигари die Stange ("щанге"), кое\ по-общо зн. прът, пръчка, върлина, и кое\ щ.р., че нш\ щангисти вдигат .. само пръти, а? (Проч., това стърчене и разст-не, се оказва, че било свр. в древн-та със зап\ .. звезда, но за това >> stella).
Но нека се върнем на нш\ щиглец, кой\ ос-че е 1 немирен скокльо е и пъстър и красив, т.к. Д\ зв. мн. близко до руския щеголь ("шчьоголь"), к.з. франт, конт`е, откдт. щеголять ("шче..") зн. "фръцкам се" с разни модни дрешки. А птичка\ на рус. е щег`ол (а още и чиж, кое\ също е стран. име, но за него дрд.). За свед-ие, в РЭС свр-ат щегол-а (птица\) със зв.-подраж-но\ чуруликане ("щебетанье" по рус.), а за нем\ Stieglitz се казва, че той бил дошъл от зап-и\ слв*, но ние се съмн-ме в това обръщ. на посока\ прд. мн\ нем. Д*, кои\ привед-ме (а и, ос-ва, при чиж-а можем да говорим за чурул-не, дкт. "шчег-/щег"-ване\ ни се вижда странно за птичи звук). А за щеголь-я (конте\) казват, че можел да е от птица\, ама можел да е и от пол-о\ szczegol ("шчегол" или "чшегол"), к.зн-ло подроб-ст, особ-ост (и стигат и до няк. скр-о kevalas, с.з. изключ-лен, самотен, м_р зв-ене\ да е доста по-разл., с.а.). Тук хора\, изглеж., са прави за изключ-ие\, но то не е нещо тв. разл. от казано\ от нас, зщт. "особен" зн. изскочил от среда\, кое\ се потвърж-ва и от рус\ Д. выскочка, к.з. парвеню (>> п.), човек издигнал се нахално нагоре в общ-во\; а >> и щека. Тъй че щиглеца си е скокльо, а от коя клонка на етим-чно\ дърво ще тръгнем за нас не е Э-вено, зщт. тя сиг. не е К\ на дърво\.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11491|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:явор|we:629|wz|
|wn:11492|wo:02|wl:анг|wt:общ|wx:sycamore|we:629|wz|
|wn:11493|wo:03|wl:бъл|wt:общ|wx:върба|we:629|wz|
|wn:11494|wo:04|wl:бъл|wt:раз|wx:кикимора|we:629|wz|
|wn:11495|wo:05|wl:ита|wt:общ|wx:amore|we:629|wz|
|wn:11496|wo:06|wl:фре|wt:общ|wx:amour|we:629|wz|
|wn:11497|wo:07|wl:бъл|wt:соб|wx:Амур|we:629|wz|
|wn:11498|wo:08|wl:рус|wt:общ|wx:мурлыкать|we:629|wz|
|wn:11499|wo:09|wl:фре|wt:общ|wx:ami|we:629|wz|
|wn:11500|wo:10|wl:фре|wt:общ|wx:aimer|we:629|wz|
|wn:11501|wo:11|wl:бъл|wt:диа|wx:чвор|we:629|wz|
----------
|ei:629|en:629|et:~ |ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Тук ще се опитаме да обясним какво е имал п_вид поета, като е написал песен\ за онази стройна калина, в коя\ няк.-си явор си бил така преплел клони\, как\ хора\ си преплит. .. крака\ кгт. -- е, сиг. се сещате кога, та-че, ако не Ви харесва предстоящ\ циничен дух, то и не чете^ по-нататък. Та, да се върнем на явора, кдт. история\ била, че това стих-ние е написано от Пенчо Славейков, по повод на 1 спор с Яворов за най-добра любовна лирика, и може да е била нлц. и В\ Яворов -- явор, но дали няма и по-сериоз. основ-ие за свр-не на явора с препл-не и осукване? Ако тръгнем, об., от нш\ Д., то тя, поне за сега, не ни говори нищо, та-че се налага да погледнем мл. и на запад. Оказва се, че на анг., кое\ сиг. е и лат. Д., явора се нарича sycamore ("сикамо(р)"), а това "сик-" е 1а мн., да ме простят читат-те, .. шибана Д-чка, нали? Зщт. тя ни напомня за шикания\ (ковар-во\), за fick /fuck и пр., но за > подробн-ти >> сиктир.
Накратко, явора е 1о "шибано" дърво, зщт. е тв. осукано и възлесто, м_р и гол. и високо, а не като стройна\ топола (>> т.), напр., или бора (>> б.), кой\ сиг. се забива като 1а бургия нагоре в небе\. А тгв. можем да си обясним и нш\ назв-ие като образ-ано от "я+върр", по ~ен начин на върба\, коя\ на рус. е ива, но за нея дрд.! Ос-ва от "сикамора\" лесно се стига и до .. кикимора, кое\ е няк. грозотия, т.е. крива, гърбава, дърта и проч., към коя\ пак е допус-ма употреба\ на прлг-о\ "шибана".
Но пнж. възлова\ ни Д. в случая е sycamore, то нека се опитаме да й направим няк. разбор. Най-просто^ е: syc(a) + more, т.е. нещо мн. шибано! Но пък защо да не е и: syc + amore, като "дърво на шибана\ любов", напр.? Става ?с за това, че не е лошо да направим и няк. изслед-не на лат-о\ amore, от-м и на фр-о\ amour ("амур"), нали? Е, то се свр. с амурче\, но това не ни казва защо са го нарекли така това ангелче на любов\, зщт при гър*\ бога е бил Ерос (>> Е.), а при рим*\ вече е Амур. Но сиг. Амура не е наречен така зщт. се римува с оная наша 3-Б-ена Д-чка, дето не е за пред хора\, нали?
Е, може Д\ да е форм-ана като вар-ция на mare (>> m.), в смис., че предизв-ва 1о море от чув-ва, но на нас ни се вижда по-логично тя да идва от няк. "мър--^", или мурлыкать сп. рус*\, т.е. 1о влюбено мрънкане; или пък примляск-не ("ам--^"), при разни\ му съпътс-щи целувки--милувки. За това, че "ам"-кане\ лежи в основа\ на неща\ ни говори и фр-о\ ami, кое\ е приятел /-ка, както и тяхно\ aimer ("еме"), к.з. обичам (от-м фраза\ "обичам те" е "je t'aime", четено "жъ т'ем"), или пък ит-о\ amare (респ.: io te amo; при-че сп. речн\ amo зн. .. рибол. кукичка, но това не променя разсъж-ия\ ни а добавя и идея\ за хващ-то).
Ами, това е. Той, поета, явно ги е усещал тези неща за amore-то и за sic--fick, ама като възпит. човек не ни ги е казал направо, а е измис-л разни дръвче* (също как\ Яворов пък ни говори за онези 2 хубави очи, като че ли не се сещаме за какви "очи" ст.д.). Абе, знаем ние за какво "дърво" си е мислил той, ама, хайде, нейсе. Щото, той явора се извива, ^, ама може пък и на .. чвор да стане, нали? Пнж. тъкмо възлести\ и осукани дърве* имат чвор*.
А покрай това изследване авт\ се сети и за 1 популяр. рус. романс, в кой\ се пее, този път, за няк. "кльон опавший". Тъй де, така се пее, но кой може да ни гарантира, че поета като е казвал тази Д., не я е варирал мл. в глава\ си до .. ами, до "чльон"? Или пък се е надявал по-интел-тни\ читатели и слуш-ли сами да го направят. Тя етим-гия\ на клена се разисква дрд. (>> к.), та-че в случая казано\ е в кръга на майтапа, но това не зн., че лъжем читат-те, зщт. листа^ му са разцепени и ка-ка той се свр. с клина, а и члена е ~но нещо. Но, да му турим точка\. (Об. >> смок и смокиня, кдт. се оказва, че има и разни връткания и прикрив-ия на срамни\ места.)ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
|wn:11502|wo:01|wl:бъл|wt:общ|wx:яйце|we:630|wz|
|wn:11503|wo:02|wl:нем|wt:общ|wx:Ei|we:630|wz|
|wn:11504|wo:03|wl:ев+|wt:дре|wx:auei|we:630|wz|
|wn:11505|wo:04|wl:лат|wt:общ|wx:avis|we:630|wz|
|wn:11506|wo:05|wl:бъл|wt:общ|wx:авио-|we:630|wz|
|wn:11507|wo:06|wl:анг|wt:общ|wx:egg|we:630|wz|
|wn:11508|wo:07|wl:фре|wt:общ|wx:oeuf|we:630|wz|
|wn:11509|wo:08|wl:лат|wt:общ|wx:ovum (ovo)|we:630|wz|
|wn:11510|wo:09|wl:лат|wt:общ|wx:ovo (ovare)|we:630|wz|
|wn:11511|wo:10|wl:бъл|wt:общ|wx:овация|we:630|wz|
|wn:11512|wo:11|wl:бъл|wt:общ|wx:око|we:630|wz|
|wn:11513|wo:12|wl:анг|wt:общ|wx:eye|we:630|wz|
|wn:11514|wo:13|wl:инд|wt:дре|wx:akscha|we:630|wz|
|wn:11515|wo:14|wl:нем|wt:общ|wx:Auge|we:630|wz|
|wn:11516|wo:15|wl:фре|wt:общ|wx:oeil|we:630|wz|
|wn:11517|wo:16|wl:лат|wt:общ|wx:oculus|we:630|wz|
|wn:11518|wo:17|wl:лат|wt:общ|wx:occultus|we:630|wz|
|wn:11519|wo:18|wl:тур|wt:соб|wx:Aisha|we:630|wz|
|wn:11520|wo:19|wl:бъл|wt:общ|wx:ухо|we:630|wz|
|wn:11521|wo:20|wl:нем|wt:общ|wx:Ohr|we:630|wz|
|wn:11522|wo:21|wl:анг|wt:общ|wx:ear|we:630|wz|
|wn:11523|wo:22|wl:анг|wt:общ|wx:hear|we:630|wz|
|wn:11524|wo:23|wl:нем|wt:общ|wx:horen|we:630|wz|
|wn:11525|wo:24|wl:инд|wt:дре|wx:karna|we:630|wz|
|wn:11526|wo:25|wl:фре|wt:общ|wx:oreille|we:630|wz|
|wn:11527|wo:26|wl:лат|wt:общ|wx:audio|we:630|wz|
|wn:11528|wo:27|wl:лат|wt:общ|wx:audeo|we:630|wz|
----------
|ei:630|en:630|et://|ee:тр|ea:ЛЛ
|ex: Има поне 3 неща на тоя свят, на кои\ хора\ от дълб. древ-ст са се чудили, и това е дало отраж-ие в_у назв*\ им в сума\ Е*, кои\ не са нищо > от няк. възглас на учудване! Тези неща са: яйце\, око\ и ухо\. Ами посъдете сами: нш\ яйце, или рус\ яйцо (яичко), как\ и др. ~ни Д* в слв\ Е* (прим. сръб\ jaje), идват от възгласа "ай /яй". Но ткв. е полож\ и с нем-о\ das Ei ("ай"), от кдт., нав., са дошли и нш\ Д*. Е, може и да не е баш от тях, зщт. сп. DUD яйце\ идвало от скр-та, пнж. имало и/г. К. auei (с ъгълче под "u", кое\ го прави като анг-о\ "w", т.е. "а(в)уей", м.че нем*\ биха го прочели "ауай"), а в него има дори 2 възклиц-ия. Но това auei зн-ло птица, откдт. идвал и лат-ия avis (пак птица), откдт. са и разни\ авио-неща (но >> и aetos).
Анг-о\ egg изгл. мл. по-раз-но, но то щ.р. "ех" (м.че може да има и няк. чупене на черупка\?). Фр-о\ oeuf ("ьоф"), или oeufs ("ьо") за мн.ч., е доста изопач. произн-ие на лат-о\ ovo, кое\ е просто 1о "охо"! Дори нещо > за лат\: там яйце\ е ovum, но в 1а форма става ovo, пнж. Фр\ ad ovo зн. "от нчл\" (букв. "от яйце\"), ала точно ovo е и глг. (с форми ovatum, ovare) и това вече зн. търж-вам, ликувам (нещо като ave [Мария, да речем]), откдт. идва и овация\. А от "ово\" е дошъл и овала, ра-се, но него го спом-аме дрд.
Както виждате възклиц-я\ се менят, но за вс. от 3\ неща има по 1о такова, като око\, напр., на анг. става сщ. като нем-о\ яйце, т.е. "ай", само дето го пишат eye. Е, вярно е, че око\ е 1 вид яйце, та-че това не бива да ни изненадва. Но нека прод-жим с око\, кдт. нш\ Д., как\ и рус\ око ("`ока", в мн.ч. `очи, но това е остар. и сега те изпол-т глаз -->> г.), е възкл-ние\ "ох`о", кое\ беше в осн-та на лат-о\ яйце; но може да си мислим, че око\ ни е и "а(к)х", т.к. на скр. (PT) било akscha (сп. РЭС е "акши"), а на армен. akn. Нем-о\ око е das Auge ("ауге"), кое\ пък е "ау", а фр-о\ око е oeil ("ьой"). В лат\ неща\ са като при нас, т.е. oculus е око, поглед, но практ. така зв. и .. occultus, кое\ е скрит, таен (а occulo, -ere, е с- /при- кривам), кое\ етим-чно (OEE) било образ-но от oc + celere (за псл-о\ се дава и./г. К. kel- като скривам), но назавис. от това то, м.др., ни натрапва мисълта, че окултно\ е и нещо дето може да се види (от някои) -- как\ ни говори и нш\ Д. привидение.
( Хъм, и от скр-о\ "акша"-око, очев., ама чак сл-то след бая време авт\ "включи" за това, тр. да е извс-о\ тур., араб., циг., и въоб. изт., .. име, Айше, респ. Aisha -- т.е. ценя я като зеница\ на очи\ ми. Вижте и мед за ~ни име*. )
Що се касае до ухо\, то нш\ Д. е 1о "ух", нем-о\ das Ohr ("о(р)") е "ох", анг-о\ ear ("иъ") е "их" или "ех", кое\ коресп-ра точно с тхн\ глг. чувам -- hear ("хиъ"). Ясно е, че hear е от нем\ hoeren ("хьорен", кое\ сщ. се връзва с Ohr), но то пак (PT) е от скр-та -- karna (ухо), и хора\ в древ-та нав. са го нарекли така, пнж. с него добре се чува "кхър"-кане\ на животни\. Фр*\ казват oreille ("орей"), т.е. "ей", а лат-о\ чуване е audio, кое\ е няк. "ау". При това почти близнак на audio е audeo, к.з. желая, осмеляв. се -- 1 вид "ау, [клк. готино нещо]". И т.н. в др. зап. Е*, но и тези стигат за илюстр-ия на теза\ ни.ѕ|ez|
~~~~~~~~~~
КРАЙ НА СЪКРАТЕНИЯ РЕЧНИК
|
КРАЙ на книгата
|