Двадесет години ме плашат с арабите, убеждавайки ме, че те са моят главен враг.
Като че ли арабите изпратиха мен, човека с висше образование на най-мръсната и неквалифицирана работа, когато пристигнахме в Израел.
Като че ли арабите крадяха пари от заплатата ми.
Като че ли съм в дългово робство на арабите. Като че ли арабите идваха да изселват мен и моите близки от апартамента, когато нямаше с какво да платим ипотеката.
Като че ли арабите арестуваха нас и имуществото ни за дългове.
Като че ли арабите са виновни, че аз и такива граждани на страната като мен са принудени да седят като под домашен арест в единствения си почивен ден, ако нямам личен автотранспорт.
И навярно арабите са виновни, че всички трябва да купуваме на неоправдано висока цена и че да имат и да възпитават деца днес в нашата еврейска държава могат да си позволят само най-богатите.
Трябваше да преживея тук вече няколко войни и интифади и всичко помня добре: как колеха хора на улицата, как взривяваха автобуси и се взривяваха ракети. Всичко това знам не по слухове, за разлика от онези, които ме плашат с ракети и взривове, но са защитени от ракети и от взривове в автобуси, просто защото не пътуват в автобуси и не живеят там, където падат ракети.
Не изключвам, че онези, които ме плашат с арабите, правят с арабските шейхове успешни тъмни сделки. Затова не им вярвам.
АНТИСЕМИТИЗЪМ НЕ ЗА ВСИЧКИ
Википедия така определя антисемитизма: "Терминът означава враждебност по отношение на евреите и/или юдеите".
Но ако се обърнем към историческите факти, неизбежно се появява въпросът: върху всички ли евреи се е разпространявала и се разпространява тази враждебност?
Как, например, са пострадали от процентните норми, границата на уседналост и еврейските погроми династията на барон Гинцбург, банкерите Полякови, търговецът Марголин, захарният магнат Бродски, фабрикантът Аронсон, банкерът Слиозберг?
Или друг въпрос: по какъв начин Катастрофата на европейското еврейство е засегнало банкерите от династията Ротшилд?
И изобщо би било интересно да се научи какъв е процентът банкери и въобще представители на едрия капитал, а също така равини и функционери на ционисткото движение сред жертвите на погромите и Холокоста.
Преди началото на масовата емиграция на съветските евреи в Израел ни плашеха от екраните на телевизорите и във вестниците с набиращия сила в Русия антисемитизъм и неминуемите погроми.
Пишат ни за антисемитизъм в Русия и сега, вече в Израел, убеждавайки ни в правилността на направения преди двадесет години избор. - "Там ще ни ненавиждат винаги. Единственото място, където евреи могат да се чувстват в безопасност и да ходят с гордо вдигната глава е Израел". Такава е главната теза на ционистката пропаганда.
Но кой знае защо останалите в Русия Чубайс и Абрамович се чувстват в тази страна напълно комфортно и явно не изпитват нужда да се преселват в Израел. (Гусински и Березовски все пак напуснаха Русия, но мисля, по съвсем други причини). На тях, изглежда, им е все едно за антисемитизма.
И още нещо. Израелските СМИ постоянно съобщават за засилването на антисемитизма по света, как ненавиждали евреите в Иран и арабските страни. Но съвсем наскоро същите СМИ съобщиха за едромащабна сделка, при това една от многото, между най-голямата израелска компания за морски превоз и... Иран. А представители на компанията твърдят, че са действали в интересите на държавата Израел. По-рано четох в същите израелски вестници, че стокооборотът между Израел и арабските страни превишава обема на търговията между Израел и Европа (разбира се, значителна част от търговията се осъществява чрез трети страни), от което може да се направи извод: антисемитизмът изобщо не пречи на израелския елит да прави гешефти.
Явно антисемитизмът във всичките му прояви е участ на еврейската беднота.
На представителите на едрия капитал им е все едно за антисемитизма.